№ 6790
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110155708 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете Й. А. Х., действащо чрез
нейната майка и законен представител И. Й. Д., срещу А. Б. Х. иск за
увеличение на присъдената месечна издръжка от 160 лева на 300 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, т.к. обстоятелствата, при
които издръжката е била определена, са се изменили съществено – настъпила
е промяна в социално-икономическата обстановка в страната, а и с нарастване
на възрастта са се увеличили и потребностите на детето. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който признава исковата претенция за увеличаване на издръжката до сумата
от 195 лева, като за разликата над същата счита иска за неоснователен и
недоказан.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Между страните не се спори, че ответникът е баща на ищцата.
С решение от 25.02.2015 г., постановено по гр. дело № 52158/2014 г. по
описа на СРС, влязло в сила на 25.02.2015 г., А. Б. Х. е задължен да заплаща
на малолетното си дете Й. А. Х., действащо чрез нейната майка и законен
представител И. Й. Д., месечна издръжка в размер на 160 лева, до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване.
1
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на ответника се установява, че за периода м. 04.2022 г. – м.
12.2022 г. месечният му осигурителен доход е бил в размер на сумата от 710
лева, а считано от 19.01.2023 г. същият е безработен. За периода от м. 12.2021
г. до м. 02.2023 г. средният месечен осигурителен доход на майката е в
размер на сумата от 352,26 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно
получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и
да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нуждата от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на
доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни
добавки и други такива /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И
тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е
предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена, като
бъде увеличена, респективно намалена – чл. 150 от СК. За да се уважи искът
по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение
на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Установява се по делото, че ответникът
е баща на ищцата и следователно е лице, задължено да дава издръжка.
Същият е бил осъден да заплаща такава в размер на 160,00 лева месечно. От
определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на ищцата са
изминали повече от осем години, като понастоящем ищцата е почти на девет
години. Съдът намира, че израстването на детето през този период от време
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за неговата
издръжка. Нуждите на Й. А. Х., обичайни за дете на нейната възраст /за
храна, дрехи, обувки, образователни и други нужди/, както и общите разходи
за издръжката на домакинството на майката, в което тя се отглежда, се
установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Издръжка се дължи от двамата
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед
даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на
детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата” или 195 лева към момента на приключване на устните състезания.
Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
2
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установиха доходите на ответника през последните две години,
както и че считано от 19.01.2023 г. същият е безработен, но доколкото той е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, то не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка
/ППВС № 5/1970 г., т. 11/, поради което съдът намира, че той дължи издръжка
на своето дете в законоустановения минимален размер – 195 лева месечно.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен до размер от 195
лева, и съответно - отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 300,00 лева. Издръжката се дължи от датата на предявяване
на исковата молба – 13.10.2022 г., до настъпване на законово основание за
нейното изменение или прекратяване на издръжката. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а при
забава се дължи законната лихва.
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо от ГПК, съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без
искане на страните.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но
такива са претендирани само от ищеца. Същевременно, по делото липсват
представени доказателства /сключен договор за правна защита и съдействие/,
от които да се установява размерът на уговорения и заплатен от страната
адвокатски хонорар, включително между ищцата и адвоката да е постигната
уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на чл. 38 от
ЗАдв. Поради което на никоя от страните по делото не се следват разноски.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения размер
на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 25,20 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от СК, размера на
определената с решение от 25.02.2015 г., постановено по гр. дело №
52158/2014 г. по описа на СРС, влязло в сила на 25.02.2015 г., дължимата
месечна издръжка в полза на Й. А. Х. в размер на сумата от 160 лева, като:
ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Й. А. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И. Й.
Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на сумата от 195 /сто
деветдесет и пет лева/, считано от 13.10.2022 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
3
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 300 лева, като
неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25,20 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от 10.05.2023 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 10.05.2023 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4