№ 804
гр. Перник, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720103013 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ч.
В. Н. ЕГН ********** гр.****** ул. *. ******* бл.** * ап.* и чрез адв. М.Г.
срещу П. Ц. К. ЕГН ********** гр.****** ул. *.******** ***
Иска се постановяване на решение, с което съдът да признае за
установено, че Ч. В. Н. ЕГН ********** гр.****** ул. *. ******* бл.** * ап.*
НЕ ДЪЛЖИ НА П. Ц. К. ЕГН ********** гр.****** ул. *.******** ***
Сумата 17 135лв. за която сума ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист от 16.04.2007г. по гр.дело № 1686 / 2006г. по описа на САС,
Ведно със законната лихва за забава върху главницата 17 135лв. считано
от 15.02.2006 г.до окончателното издължаване на вземането,
И за която сума ответникът е образувал из.дело № 333/2007г. по описа на
ЧСИ Ст.Б. район на действие ПОС-
Поради погасяване по давност и / или погасяване правото на
принудително изпълнение
Претендира направените по делото разноски
Представя писмени доказателства.
1
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М. Г., който заявява
че поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като и се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, не се представлява.
Заявява, че признава иска, и моли съда да постанови решение при признание
на иска, като съдът приложи и разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като
същият да не бъде осъждан на плаща разноски, тъй като не е станал причина
за завеждане на иска, тъй като се е дезинтересирал от посоченото изп. дело и
не е правил постъпки за връщане на сумата.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим. Правният интерес от
неговото предявяване е налице, доколкото ищецът държи да се снабди с
влязъл в сила съдебен акт, според който да се установи, че е налице настъпила
давност по отношение процесната сума.
По основателността:
Ищецът е бил осъден с влязло в сила решение по гр.дело № 1686/2006
на САС да заплати на ответника сумата 17 135лв.- представляваща изплатена
от ответника част от дълг на ищеца по Договор за заем от 07.05.2002г. с трето
лице –И.В.И., ведно със законната лихва от 15.02.2006 до издължаването, за
което на ответника е бил издаден ИЛ от 16.04.2007г.
Т.е. бил е налице договор за заем между ищеца и трето лице, по който
договор третото лице е кредитор, ищецът е длъжник, а ответникът се снабдява
с изпълнителен лист за неплатения остатък от тази сума по този договор
срещу ищеца
Ответникът е образувал въз основа на посочения изпълнителен лист
и.д. № 333/2007 г. по описа на ЧСИ С. Б.
По това изпълнително дело като последно изпълнително действие е от
12.04.2013г. – насрочен опис на дв. вещи, който не се е състоял
На осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК изп.дело се е прекратило по право към
12.04.2015г. Това е така, защото молбата за справка по делото от ответника на
28.08.2015г. не е валидно и същинско изп.действие и доколкото до датата на
изпълнителния лист не са били предприемани или искани други изп.действия,
то процесните вземания са погасени по давност – на 12.04.2020 за главницата
17 135лв. евентуално на 28.08.2020 и / или е било погасено правото на
2
принудително изпълнение поради изтекъл 5-год.давностен срок.
Това е така, тъй като след отмяната на ППВС 3/1980 – считано от
26.06.2015г. е започнала да тече давност по изп.дело и същата е изтекла много
преди датата на ИМ.
С оглед на това, на основание чл.120 вр. 110 вр.117 ал.2 вр.119 ЗЗД –
ищецът се позовава на настъпила погасителна давност за цялата сума от
17 135лв. за която е издаден ИЛ от 16.04.2007г. ведно със законната лихва за
забава на главницата считано от 102006 до окончателното изплащане на
вземането
Ответникът не оспорва гореизложеното, изрично заявява, че прави
признание на иск по чл.237 ГПК, както и че не е станал повод за завеждане на
делото, тъй като отдавна се е дезинтересирал от хода на изпълнителното дело.
Поради всичко изложено, следва да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради погасяването им по
давност, респ. поради погасяване на правото на принудително изпълнение.
По разноските:
Ищецът е поискала да и бъдат присъдени сторените по делото разноски,
за което е представил списък по чл.80 от ГПК за следните суми :
685.40лв. платена държ.такса за ПРС
Преводна такса 5.38лв.
Адв.разноски 2000лв. по договор за правна защита и съдействие от
28.05.2024г.
В проведеното първо о.з. ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да не бъде осъждан да заплаща сторените по делото разноски, с
оглед направеното признание на иска, като твърди, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Ищецът не е поискал от съда да бъде постановено решение при
признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
3
Независимо от това съдът следва при постановяване на настоящото
решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за образуване на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от
ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес,
независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на
ответника, необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки
противопоставянето на ищеца, т. е. да е налице правен спор за дължимостта на
вземането.
За да е дал повод за завеждане на делото ответникът трябва да е
предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск за
несъществуване на вземането.
Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква
право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора.
Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира вземането,
налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането
по съдебен ред.
В този смисъл са :
Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.;
Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.;
Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г. и др.
Трайно установената практика на ВКС, намерила израз в:
4
определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV
г. о., ГК,
определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ІV г.
о.,
определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г. на ВКС,
ІII г. о.,
определение № 420 от 16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. на ВКС, ІІІ
г. о.,
определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ВКС,
ІV г. о.,
определение № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г. на ВКС,
ІІІ г. о. и др., приема, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието.
При такова свое поведение - признание на иска, ответникът не дължи
разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
В този смисъл дори и да е изпратена извънсъдебна покана до длъжника
да плати, дори и поканата да е със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, това поведение на ответника също не е повод за предявяването на иск
за несъществуване на вземането, но обуславя правният интерес от неговото
предявяване, и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба.
Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо
вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на
претендираното вземане и след като в срока за отговор на исковата молба или
в първо о.з. е признал иска, то той и не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуди или не е
дал друг повод за предявяването на иска.
В този смисъл са :
5
определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС, по ч.гр.д. № 4317/2018 г.,
определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г.
Изрично следва да се отбележи, че след последните произнасяния на
ВКС, както и в частност практиката на ПОС, са налице две групи
гледища по повдигнатия въпрос, поради което следва да се гледа строго
конкретно, както и зависи при обжалване при кой от двете групи на
въззивния съд ще попадне казуса .
В конкретния случай ищецът се позовава на факта, че ответникът
разполага с изпълнителен титул и/ или друга извънпроцесуална възможност за
принудително събиране на вземането,тъй като той се съдържа в изп.дело на
ЧСИ Б., независимо, че е прекратено по право, както и че ответникът НЕ Е
НАПРАВИЛ ОПИТ да се свърже с ищеца устно или писмено да го уведоми ЧЕ
ВЕЧЕ НЕ ТЪРСИ СУМАТА. При това положение едното от гледищата на
въззивния съд е, че разноски дължи.
Доказателства за такива факти не се събраха в хода на делото.
На второ място – ищецът не прави изрично искане в първо о.з. за
произнасяне с решение по чл.237 ГПК, независимо, че е налице изрично
признание от ответника, записано в протокола от о.з.
При това положение съдът не може да се произнесе при условията на
чл.237 ГПК а по общия ред.
На трето място – ответникът не прави изрично възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение на ищцовия представител, а само иска
да не бъде осъждан да плати тези разноски, тъй като не е дал повод.
Следва да се отбележи, че ответникът се защитава лично, без адвокат,
поради което и не е формулирал изрично възражение за прекомерност- поради
което съдът няма право да намали съразмерно адв.разноски, които
присъжда в полза на ищеца.
6
Освен това, разноските за държ.такса са изчислени върху цената на
иска, както и адв.разноски са изчислени по Наредбата за размера на адв.възн.,
поради което и при наличието на писмени данни за платени такива, съдът не
следва да намалява по свое усмотрение размера на същите.
Отговорността за разноски принадлежи на всяка една от страните в
процеса с оглед изхода от развилия се съдебен спор, респ. постановеното
решение, с което е уважен или отхвърлен предявен иск.
По принцип ищецът и ответникът имат право да претендират
разноските, които са направили в процеса, но отговорността да бъдат
понесени направени разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния
спор за съответната страна в процеса. Отговорността за разноски почива на
установеното в чл.3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на
процесуални права и следва да бъде възприемана като отговорност за вреди от
неоснователни процесуални действия. На това разбиране почива и нормата на
чл.78, ал.2 от ГПК, която допуска присъждане на разноски на ответника ако с
поведението си той не е дал причина за предявяване на иска и при това – ако
признае иска. В този смисъл е определение № 298 от 30.05.2009 г. по ч.гр.д. №
297/2009 г., І г.о. на ВКС.
Предвид изложеното , обаче, при наличие на гореизброените
предпоставки, настоящия съдебен състав намира, че макар и ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска, при горните пропуски,
следва да бъде осъден да заплати сторените разноски от ищеца по делото.
Ответникът не е правил разноски и не представил списък на разноските
по чл.80 от ГПК
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч. В. Н. ЕГН ********** гр.******
ул. *. ******* бл.** * ап.* НЕ ДЪЛЖИ НА П. Ц. К. ЕГН **********
гр.****** ул. *.******** *** Сумата 17 135лв. за която сума ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист от 16.04.2007г. по гр.дело № 1686 / 2006г. по
описа на САС, ведно със законната лихва за забава върху главницата 17 135лв.
считано от 15.02.2006 г.до окончателното издължаване на вземането и за която
сума ответникът е образувал из.дело № 333/2007г. по описа на ЧСИ Ст.Б.
район на действие ПОС- поради погасяване по давност и / или погасяване
правото на принудително изпълнение
ОСЪЖДА П. Ц. К. ЕГН ********** гр.****** ул. *.******** *** ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА Ч. В. Н. ЕГН ********** гр.****** ул. *.
******* бл.** * ап.* – по списък по чл.80 ГПК :
685.40лв. платена държ.такса за ПРС
Преводна такса 5.38лв.
Адв.разноски 2000лв. по договор за правна защита и съдействие от
28.05.2024г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8