№ 26095
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110114623 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
Ищецът „Е. Г.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. Бургас, ....., твърди, че
сключил с ответника „М.-20“ ООД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
договор за изработка на платки /заявка от 10.3.22 г./, като компонентите били за сметка на
възложителя /ищеца/. Ищецът платил авансово цялата стойност – 11 797.20 лв. с ДДС на
25.03.2023 г. по издадена от ответника проформа фактура № 31920/25.03.2022 г. с описание
„комплект компоненти за SMD монтаж оферта 34411“. От плащането до февруари 2023 г.
ищецът нямал никаква информация относно изработката на платките, като при проведен с
ответника телефонен разговор бил уведомен, че един компонент липсва, поради което
липсвала възможност за изпълнение. Ищецът твърди, че договореният срок изтекъл, а той
нямал интерес да получи само част от компонентите, поради което се отказал от договора и
поискал връщане на платената сума. Сочи, че последващо изпълнение след срока също се
явявало безполезно, тъй като платките били необходими на ищеца, за да изпълни поръчката
на свой клиент, но поради сериозната забава и невъзможността на ответника да изпълни,
ищецът и неговият контрагент прекратили договора си на 15.01.2023 г. Посочва, че в
конкретния случай дори липсата само на един компонент се счита за пълно неизпълнение.
Ищецът поканил ответника да възстанови платената сума в 7-дневен срок с покана от
24.2.2023 г., като го уведомил, че разваля договора без да дава срок, в хипотезата на чл. 87,
ал.2 ЗЗД. Ответникът заявил, че ще върне сумата само за липсващия компонент, като на
28.02.2023 г. превел в полза на ищеца сумата от 2 561,60 лв., а на 10.03.2023 г. – сумата от 2
200 лв., или общо 4761,60 лв. Ето защо ищецът моли да се осъди ответникът да му върне
останалата сума от 7035,60 лв. поради отпадане на основанието, на което е платена, ведно
със законната лихва от датата на изтичане на срока за плащане /06.03.2023 г./ до
окончателното изплащане на вземането и разноските по делото.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска с
твърдения, че между страните не е бил уговорен краен срок на договора, както сочи ищецът
- края на 2022 г. – началото на 2023 г., а посоченият период бил ориентировъчен, като
ответникът изразил съмнение, че компонентите ще бъдат налице тогава, т.е. за ищеца не
било възникнало правото да разваля договора, поради неизпълнение в срок. Оспорва
страните да са постигнали съгласие относно цялостна изработка и монтаж на компонентите.
Не се оспорвa, че между страните е бил сключен процесният договор, но уговореното било в
смисъл, че сумата от 11 797,20 лв. с ДДС се отнася само до закупуването и доставката на
компонените, без да се включва изработване на платки и монтаж на компонентите върху
тях, като оферти за тези дейности не са били отправяни. Ответникът посочва, че при
извършване на справка относно този компонент, който липсвал на пазара, /заявен с поръчка
от 14.11.2022 г./, доставчикът се ангажирал с очаквана дата – 06.06.2023 г. Ищецът бил
поканен да получи и останалите компоненти, но видно от документ с изх. № SM0460 от
20.4.2023 г., отказал това. Ответникът поддържа, че не е налице невъзможност за
изпълнение. Счита, че за да е безполезно изпълнението за ищеца, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
следва да е налице и забава на ответника, а последният не се намирал в такава, тъй като
договорът не бил с краен срок. Въпреки, че за ищеца не било възникнало правото да развали
договора, ответникът му възстановил сумата от 4 761,60 лв. с ДДС за липсващия компонент,
а останалата задържал, тъй като с нея закупил останалите части. Въвежда твърдения, че
договорът бил сключен под отлагателно условие – изработването на платките и монтажът да
бъдат извършени след като всички елементи бъдат доставени. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна
/относно главния иск/, искът е допустим, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради
което и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се насрочи делото в
открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения проект за доклад.
В исковата молба ищецът претендира лихва за забава от 6.3.2023 г. до окончателното
плащане. За периода от посочената дата до датата на подаване на исковата молба
претенцията за лихва е отделен иск, който следва да се уточни по размер и период.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
които са допустими и относими. По приемане на доказателствата към отговора – в о.с.з, като
ответникът следва в двуседмичен срок да представи превод на документите на чужд език,
иначе няма да бъдат приети по делото. СТЕ с така поставена задача не е необходима, тъй
като посоченият въпрос не е относно спорни обстоятелства по делото. Следва да се допусне
един свидетел на ответника за установяване на посочените обстоятелства.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
2
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно иска за лихва за забава за
периода от 6.3.2023 г. до подаването на исковата молба. Указва на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението с писмена молба с препис да уточни размер и период на иска и да
довнесе дължимата за нето държавна такса. При неизпълнение – връщане на исковата молба
в тази част.
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже, че е дал на ответника процесната сума и е отпаднало
основанието за плащане на сумата /с разваляне на сключения между страните договор за
изработка при условията на чл. 262 ЗЗД, вр. чл. 87, ал.2 ЗЗД/, както и че е поканил ответника
да възстанови сумата.
В ТЕЖЕСТ на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, поради
което в полза на възложителя не е възникнало правото да развали едностранно договора,
съответно да докаже плащане.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е
платил на ответника сумата от 11 797.20 лв. с ДДС въз основа на сключен между страните
договор за изработка по заявка от 10.3.22 г., както и че ответникът му е възстановил сумата
от 4761.60 лв.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на определението да представи
превод на български език на документите на чужд език, с препис за ищеца.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при довеждане за установяване на посочените
обстоятелства и ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част, както и за допускане на СТЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.10.2023 г. от 10.15 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора, на ответника – препис от молбата на ищеца от 25.4.23 г. с приложените
доказателства..
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Б. Ш./
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4