Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр. София, 03.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-2 състав, в публично съдебно
заседание на шести юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретар М. Кюркчиева, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 2936 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правна квалификация чл. 29, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ за
признаване за установено спрямо ответника – „С.2“ ЕООД /заличен търговец/, със
седалище ***, че вписаното по заявление с вх. № 20170719114310 с Акт №
20170725110927 на ТР при АВ от 25.07.2017 г. заличаване на „С.2“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлява вписване на несъществуващо
обстоятелство.
В исковата молба от ищеца се излагат фактически твърдения, че дружеството -
„С.2“ ЕООД било ответник по предявен от ищеца осъдителен иск за вземане за
неустойка породена от неизпълнен договор, които спор бил предмет на търг. дело
№ 1953/2017 г., по описа на СГС, VI-5 състав. Неустоечното вземане било
прехвърлено на ищеца от първоначалния му носител и възникнало, като отговорност
за допуснато неизпълнение на договор за строителство от страна „С.2“ ЕООД -
строител на жилищна сграда. Към момента на предявяване на иска по търг. дело №
1953/2017 г. ответникът бил в процедура по ликвидация, като вземането на ищеца
било надлежно предявено с писмено уведомление отправено до ответника и до
Агенция по вписванията в рамките на срока по чл. 272, ал. 1 ТЗ. От ищеца се
акцентира, че поради вписаното на 25.07.2017 г. заличаване на ответника от ТР
по заявление на неговия ликвидатор, делото било прекратено с определение на
съда № 5696/29.09.2017 г., което не е било влязло в сила. Сочи се, че
назначеният на С.2“ ЕООД ликвидатор не е разполагал с правото да иска
заличаване на „С.2“ ЕООД, а АВ при ТР не е следвало да вписва заличаването на
дружеството. Това било така, защото задълженията на ответното дружество не са
били уредени – срещу дружеството е била предявена парична претенция от ищеца,
по която е било образувано съдебно производство. Остатъкът от имуществото на
ответното дружество също не бил разпределен, тъй като ликвидаторът и едноличен
собственик на ответното дружество - Б.Л.К.извършил непарична вноска на
имущество на „С.2“ ЕООД в капитала на „Ю.П.“ ЕАД, на което също бил едноличен
собственик и управител. Твърденията в исковата молба на ищеца продължават с
това, че спрямо описаната апортна сделка ищецът предявил иск по реда на чл. 135 ЗЗД и в тази връзка било образувано производство по търговско дело с №
2192/2017 г., по описа на СГС, ТО, VI - 16 състав. Изложеното водело до извод
за извършено вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал.
1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не били налице в тяхната кумулативност и двете
предпоставки на чл. 273, ал. 1 ТЗ за заличаване на „С.2“ ЕООД.
В срока по чл. 367 ГПК от страна на ответното дружество е упражнен писмен
отговор чрез назначения му особен представител – адв. Т.П.. В отговора са
наведени възражения по основателността на исковата молба. Изложени са
твърдения, че към датата на предявяване на иска по търг. дело № 1953/2017 г. –
05.06.2017 г., ищецът не е знаел, че ответното дружество е било в процедура по
ликвидация, завършила със заличаването му като търговец на 25.07.2017 г. – в
хода на процедурата по размяна на книжа по делото, което обстоятелство е довело
и до прекратяване на производството с определение на съда от 29.09.2017 г. По
тази причина всички извършени от ищеца процесуални действия по делото,
включително и подаването на искова молба, били изгубили правното си значение,
поради липса на процесуална правоспособност на ответника. Същите съображения се
отнасяли и до предявения от ищеца на 07.07.2017 г. иск по чл. 135 ЗЗД, по който
било образувано производство по търг. дело № 2192/2017 г. Оспорва се „А.2.“
ЕООД да е предявявало надлежно вземането си за неустойка в производството по
ликвидация на „С.2“ ЕООД чрез писмено уведомление до Агенция по вписванията и
до ответника. Твърденията, че АВ не следвало да вписва заличаването,
означавали, че ищецът се позовавал на вписване на заявено обстоятелство в
противоречие с разпоредбата на чл. 273, ал. 2 ТЗ, която обаче била неприложима
и не следвало да се обсъжда, поради заличаването на ответника като търговец.
Същевременно отсъствали доказателства дружество-ищец да е предявило вземането
си пред ликвидатора на „С.2“ ЕООД в шестмесечния срок течащ, считано от момента
на обявяването на поканата по чл. 267 ТЗ. Приложеното към исковата молба
уведомление-покана нямало дата на съставянето му и по тази причина било без
доказателствена стойност. Изтъква се, че приложените разписки не удостоверявали
какви документи са били изпращани до ответника, и дали документите са били
получени от техния адресат, а тъй като не били подписани не представлявали и
документ по смисъла на ГПК. Приложената нотариална покана не съдържала
разписката за осъщественото от нотариуса връчване, нито адресът на който е
осъществено връчването. Така всички представени с исковата молба приложения
били без доказателствено значение. Поради изложеното, а именно: липса на
доказателства за надлежно предявяване на вземането на длъжника в срока по чл.
272, ал. 1 ТЗ, както и липсата на образувани процесуално допустими производства
от страна на ищеца срещу ответника, извършеното на 25.07.2017 г. заличаване на
търговско дружество - „С.2“ ЕООД от ТР не представлявало вписване на несъществуващо
обстоятелство. Настоява се за постановяване на съдебно решение, с което така
предявения в производството установителен иск да бъде приет за недоказан и в
тази връзка отхвърлен, поради неоснователността си.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът - „А.2.“ ЕООД не е упражнил предоставената му
в производството възможност да подаде допълнителна искова молба, с която да
уточни и допълни фактическите си твърдения относно заявения за разглеждане иск.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните и въз основа на
извършените по партидата на ответното дружество вписвания в търговския регистър,
вкл. и представените във връзка с тези вписвания документи, които на основание
чл. 7 и чл. 11 ЗТР, се считат известни на третите лица, се установява, че с
решение от 04.01.2017 г. едноличния собственик на капитала на „С.2“ ЕООД е взел
решение за прекратяване дейността на дружеството и обявяването му в ликвидация;
определен е 6-месечен срок за приключването на ликвидацията; за ликвидатор на
дружеството е избран – Л.С.К.. Във връзка с тези решения по партидата на
търговеца - „С.2“ ЕООД е осъществено вписване под номер 20170110172319 на
лицето избрано за ликвидатор и определения срок за провеждане на ликвидацията.
По повод на депозирано заявление по образец Г 1 с номер 20170112103032 по
партидата на дружеството - „С.2“ ЕООД е извършено обявяването на покана до
кредиторите изготвена от назначения ликвидатор, с която същия оповестява, че
дружеството - „С.2 "ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ********,
е в производство по ликвидация и с оглед дадената от закона възможност за
предявяване на вземания кани кредиторите разполагащи с вземания да ги предявят
пред ликвидатора. В поканата присъства и предупреждение, че след изтичане на
законовия срок, дружеството ще бъде заличено. Впоследствие под номер
20170725110927 по искане на ликвидатора на дружеството е осъществено вписване
заличаването на „С.2 "ЕООД, като търговско дружество.
Видно от
представена по делото в препис искова молба с вх. номер 75 417/06.06.2017
г. се установява, че дружеството „А.2.“ ЕООД е предявило за разглеждане пред
СГС, срещу „С.2 "ЕООД, иск с правно основание чл. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати неустойка в размер на сумата от 60 000
евро, за което вземане в ИМ са изложени фактически твърдения, че се притежава
от ищеца. След осъществена от сезирания съд размяна на книжа и по конкретно
връчване на препис от цитираната искова молба за даване на отговор по реда на
чл. 367 ГПК от ответника „С.2 " ЕООД
се констатира, че такъв е депозиран на 11.07.2017 г., чрез процесуален
представител, които е упълномощен от страна на представляващия към този момент
дружеството - „С.2 " ЕООД ликвидатор – Л.К.. В него е взето пространно
становище по предявения за разглеждане иск, като видно от изтъкнатите
възражения става ясно, че страната е отлично запозната с вида и размер на
претенцията за присъждане на неустойка, за която „А.2.“ ЕООД твърди да има качеството
на кредитор.
Съдът
намира, че останалите събрани по делото писмени доказателства и фактите, които
се разкриват от тях не оказват значение върху спорното материално право, което
е предмет на разискване по настоящия спор и не се нуждаят от самостоятелно
обсъждане.
Предявен за
разглеждане е установителен иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТР,
като сезираният съд приема, че същия е основателен
по следните правни съображения :
Съгласно чл.
29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът,
може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на
вписването, както и за несъществуване
на вписано обстоятелство.
С оглед
това, че в случая иска е предявен от „А.2.“ ЕООД, което дружество обосновава
интереса си от провеждане на заявения иск при твърденията, че е носител на
вземане спрямо заличеното дружество - „С.2 " ЕООД, като е известил
ликвидатора на същото за съществуването на тези си вземания в рамките на
дадения с поканата срок, но последния въпреки знанието си за вземането, което
ищеца претендира не е пристъпил към уреждането на това задължение на „С.2
" ЕООД, а вместо това е поискал заличаване на дружество, което е
удовлетворено с оспореното вписване, то настоящия състав стига до заключението,
че несъмнено „А.2.“ ЕООД е от кръга на заинтересованите лица снабдени с
легитимацията да проведат защита именно по реда на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.
В
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК,
постановено преди влизане в сила на ЗТР, но приложимо и при действащата
нормативна уредба, е прието, че искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК
(отм.), който е аналогичен на чл. 29, ал. 1 ЗТР, е предоставен на разположение
на страната, която твърди порок на самото вписване (като охранително
производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство. Целената правна
последица е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.), сега чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ -
заличаване на вписването. По смисъла на този текст, "вписване" е не
само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в търговския
регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване,
представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е
отразяването в регистъра.
Понятието
"несъществуващо обстоятелство", чл. 498 ГПК (отм.), съответно чл. 29,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ законодателя е въвел само по отношение на подлежащите на
вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Несъществуващо
обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството, за
което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай е налице
неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е
съществувало и то към датата на регистърното решение.
В настоящия
спор ищецът настоява, че вписаното обстоятелство по заличаване на ответния
търговец не е възникнало валидно, защото не са се сбъднали предпоставките
уредени в нормата на чл. 273, ал. 1 ТЗ.
С
разпоредбата на чл. 267 ТЗ е въведено задължение към ликвидатора, след
обявяване прекратяването на дружеството, да покани неговите кредитори да
предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и
се обявява в търговския регистър. Обявяването на поканата за предявяване на
вземания в търговския регистър законът обвързва с последващ 6 – месечен срок, в
който не може да се пристъпи към разпределяне на имуществото - чл.272 ал.1 ТЗ.
Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се
влага в банка на негово име – чл.272 ал.2 ТЗ. Ако някое задължение е спорно,
имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора –
чл.272 ал.3 ТЗ. Изброените разпоредби провокират множество въпроси: 1/ кои кредитори
се считат „известни„ ; 2 / на кои известни кредитори ликвидаторът дължи писмено
уведомяване - на такива с безспорни вземания или и на кредитори със спорни
вземания ; 3/ кои кредитори са със „спорни„ вземания – за които са налице
висящи съдебни или арбитражни производства по установяване на вземанията им или
е достатъчно фактическото съществуване на спор между длъжник и кредитор; 4/
какви са последиците от несъобразяване на ликвидатора при разпределение на
имуществото с предявено безспорно или спорно вземане. Отговорите на така изведените
въпроси са дадени в Решение № 5/01.06.2017 г. по описа на ВКС, ТК, Първо
отделение по т.д. № 3674/2015 г. в производство развило се по реда на чл. 290 ГПК. Според разбиранията на касационната инстанция за „Известни” следва да се
считат всички кредитори, за които са налице данни в търговските книги на
длъжника в ликвидация или знание за вземането на които е обективно достигнало
до същия, респ. до ликвидатора и не се оспорва. Писмена покана за предявяване
на вземанията ликвидаторът дължи на известните му безспорни кредитори, каквито
са и кредиторите, чието вземане не се оспорва по основание, макар да е спорно
по размер, обезпеченост или привилегии. Водещо в очертаване кръга на уведомяваните
е качеството „кредитор„ не и обективното съдържание на вземането и идентичност
на същото с представата на длъжника. Всички останали – неизвестни на длъжника
или спорни по основание – оспорвани изобщо като възникнали или все още
съществуващи – вземания, кредиторите следва да предявят в срока по чл.272 ал.1 ТЗ. Дори,обаче, да не са предявени спорните вземания в срока по чл.272 ал.1 ТЗ,
ако е налице висящо съдебно или арбитражно производство за установяването им,
за което длъжникът в ликвидация, респ. ликвидатора са в известност, тези кредитори
участват в разпределението, съгласно предвиденото в чл.272 ал.3 ТЗ – със
заделяне на имущество в обезпечение на вземането им до установяването му със
сила на прeсъдено нещо. Ако спорно вземане не е предявено в срока по чл.272
ал.1 ТЗ, нито е станало известно на длъжника в ликвидация, респ.ликвидатора до
извършване разпределение на имуществото, вкл. като предмет на висящ съдебен или
арбитражен спор, кредиторът – непроявил достатъчна дължима грижа за собствените
си работи, респ. грижата на добрия търговец - следва да понесе последицата да
се удовлетвори от остатъчно имущество, ако такова изобщо е налице, след
удовлетворяване на всички кредитори и преди заличаване на търговеца, в случай
че до този момент вземането му би било установено със сила на пресъдено нещо,
респ. от възможност за възобновяване на производството, при откриване на ново
имущество след заличаване на търговеца / чл.273 ал.2 ТЗ /.Спорно е не само
вземане, за чието установяване е налице висящо съдебно или арбитражно
производство, но и такова, по което обективно съществува спор между длъжник и
кредитор, за възникването му изобщо или съществуването му към момента на
ликвидацията. Последният от подвъпросите визира хипотезата на предявено
надлежно или сведено до знанието на ликвидатора безспорно или спорно вземане на
кредитор и последиците от неприлагане разпоредбата на чл.272 ал.3 ТЗ за
спорното, аналогично и неприлагането на ал.2 на същата при безспорно, но
непредявено в срока по чл.272 ал.1 ТЗ вземане на кредитор. В решение № 45 по
т.д.№ 4/2011 год. на І т.о. на ВКС се приема, че обективната липса на
предпоставките за приключване на производството по ликвидация, съгласно чл.273
ал.1 ТЗ – уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на
дружеството, независимо от оповестяване съществуването им в доклада на
ликвидатора, предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно
- вписване на несъществуващо обстоятелство – заличаването на търговеца, като
обективно реализирана цел на производството по ликвидация. Настоящият състав
споделя това разбиране, което и с оглед гореизложеното следва да се приложи и
извън тясната хипотеза в цитираното решение – предявено , макар и спорно
вземане - т.е. и в случаите, когато ликвидаторът е бил длъжен да уведоми
кредитори с безспорни, вкл. само по основание вземания, но не ги е уведомил и
не е разкрил сметки на тяхно име, с влагане на дължимите суми или е бил в
известност за висящи съдебни или арбитражни производства за установяване
вземания на кредитори, но не е заделил имущество в обезпечение на вземанията
им. Подобна последица отговаря на целта на производството и е в унисон с
дължимата от ликвидатора грижа на добрия търговец, като би предотвратила
злоупотребата с прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди
приключване на споровете за установяване на вземанията им, а и осигурява
приключване на съответните производства, при възстановена правосубектност на
дружеството – последица, която в производство по чл.273 ал.2 ТЗ не би била
постижима.Възобновяване на производството в тази хипотеза би било приложимо
само за надлежно предявили вземанията си и съответно съобразени от ликвидатора,
но останали неудовлетворени при разпределението на имуществото кредитори, в
случай на открито ново имущество за разпределение /напр.неизвестно или пропуснато
при разпределението имущество или заделено по чл.272 ал.3 ТЗ, без обективно
постигнат резултат до заличаването на търговеца – хипотезите на имущество,
чието придобиване е поставено в зависимост от настъпването на отлагателно
условие и срок , което е било предмет на съдебен спор по предявен от
дружеството в ликвидация иск или е било заделено по чл.272 ал.3 ТЗ и искът на
кредитора е отхвърлен, са предпоставени от правосубектност на търговеца –
страна в производството , каквато след прекратяването със заличаване, не е
налице /.
Настоящият
съдебен състав споделя изцяло мотивите изложени в цитираното решение на
касационната инстанция и дадените с тях отговори по ред съществени въпроси
свеждащи се и до повдигнатия по настоящото дело правен спор.
Събраните по
делото доказателства формират заключение, че вземането, от което ищеца черпи
правата си за провеждането на настоящата съдебна защита към момента на
протичане на стартиралото производство по ликвидация е било от категорията на
спорните такива. Основен аргумент в подкрепа на това съждение е образуваното от
страна на ищеца исково производство, с което същия е преследвал осъждане на
ответника за сумата от 60 000 евро, сочена като вземане за дължима
неустойка във връзка със забавено изпълнение на задължение по предварителен
договор. Началото на това исково производство е дадено през м. 06.2017 г.,
което като момент попада в интервала от време преди изтичане на 6-месечния срок
за предявяване на вземания, които кредиторите имат към дружеството провеждащо ликвидацията
си. Освен това ярък индикатор, че описаното вземане има спорен характер между
страните е позицията на ответника изразена в писмения му отговор по
инициираното производство за неговото присъждане, където присъстват редица
възражения, че подобно задължение за неустойка никога не е възниквало за
дружеството в ликвидация и то няма как да отговаря за неговото заплащане в
полза на ищеца. Категорично не може да се сподели виждането на ответника
изложено от особения му представител, че действията предприети от страните по
образуваното исково производство за присъждане на вземането за неустойка няма
как да бъдат съобразени, защото са изгубили своето действие, предвид
прекратяването на това производство от съда, пред когото е било висящо. Вярно
е, че производството по този спор е прекратено, но изявленията отправени от
страните не губят своя ефект и те следва да се имат предвид, като извънсъдебни
техни волеизявления. Съдържанието на тези волеизявления показва, че
дружеството-ищец е предприело действие по оповестяване на вземането си пред длъжника
намиращ се в ликвидационно производство чрез назначения му ликвидатор, а
длъжника е узнал за това търсено от него вземане преди да изтече срока по чл.
272, ал. 1 ТЗ, и доколкото поканата до кредиторите е обявена в търговския
регистър на 18.01.2017 г., то срокът за предявяване на вземанията за тези
кредитори до които не е отправяна изрична писмена покана, като в това число
попада и ищеца изтича на 18.07.2018 г. Предвид данните фигуриращи в подадения
писмен отговор по т.д. 1953/2017 г. носещ дата – 11.07.2017 г. именно най-късно
към тази дата ликвидатора на дружеството спрямо което се провежда производство
по ликвидация е разбрал за паричната претенция, която „А.2.“ ЕООД има към
ответника. Този съществен за спорното материално право юридически факт е
възникнал преди момента, когато ликвидатора е трябвало да осъществи
разпределението на имуществото, чиито титуляр е дружеството в ликвидация, което
пък означава, че за удовлетворяване спортното вземане на „А.2.“ ЕООД е било необходимо да бъде
заделено имущество, което да послужи за обезпечаване изпълнението на вземането,
когато спорът за същото се разреши. Доказване за предприемането на подобно
действие не се разкрива по делото, което означава обратното, че ликвидатора е
пренебрегнал заявеното до него вземане, като е приключил производството по
ликвидация и е поискал заличаване на дружеството, което се е й случило с
оспореното в настоящото производство вписване от 25.07.2017 г. Това
недвусмислено налага решаващ извод за елиминиране в тяхната съвкупност на
визираните в чл. 273, ал. 1 ТЗ предпоставки нужни за да се породи в полза на
ликвидатора правомощието да поиска заличаване на дружеството, защото няма как
да се приеме, че всички задължения на дружеството в ликвидация са били уредени с
оглед констатираното правно положение на вземането предявеното от „А.2.“ ЕООД,
което изобщо не е било взето предвид в приключилото производство по ликвидация,
въпреки задължението на ликвидатора да го съобрази, когато извършва
разпределението. Така предприетото вследствие на искане на ликвидатора на „С.2
" ЕООД заличаване, като търговец на посочения правен субект трябва да се
квалифицира, като вписване на несъществуващо обстоятелство, като установяването
му може да се постигне единствено чрез уважаване на предявения за разглеждане
иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, което след евентуалното стабилизиране на
позитивния съдебен акт ще предизвика правния ефект на заличаването на
установеното несъществуващо обстоятелство /заличаване на търговско дружество - „С.2
" ЕООД/ и ще доведе до възобновяване на изгубената му правосубектност, а
оттам и до създаване на възможност „А.2.“ ЕООД да бъде удовлетворен за
вземането си в рамките на протичащото производство по ликвидация на
ответника.
По разноските :
Позитивният
изход на спора за ищеца създава в правната му сфера основание да получи
присъждане на сторените от негова страна съдебни разноски за провеждане на
настоящото производство, като отговорността за заплащането им се понесе по
смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК от ответното дружество. Размерът на реално
извършените от ищеца разноски се установява да възлиза на сумата от 380 лв., от
които 80 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу „С.2“ ЕООД, ЕИК ******** /Заличен търговец/, със седалище и адрес на
управление ***, иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че извършеното въз основа на подадено заявление по Образец А 4 с № 20170719114310 в ТР при АВ вписване под № 20170725110927 на заличаване на търговско дружество - „С.2“ ЕООД,
ЕИК ******** е несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „С.2“ ЕООД, ЕИК ******** /Заличен
търговец/, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „А.2.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 380,00 лева - разноски за производството пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Заверен
препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенция по
вписванията - търговски регистър.
СЪДИЯ :