№ 2020 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 29.10. 2020 г.,в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Галина Владимирова
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2189 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „ Вайн” ЕООД, представлявано от управителя А.К.А.
, против решение № 74/6.07.2020 г. по
НАХД № 322 /2019 г. по
описа на РС – Девня , с
което е потвърдено издаденото от директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-010492/10.10.2018
г. и същото дружество е осъдено да
заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. С развити в жалбата доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на
материалния закон , се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго такова за отмяна на НП. В условията на евентуалност , при наличието на условия за потвърждаване или
изменение на НП, се претендира изменение
на въззивното решение в частта му за
разноските, като същите бъдат намалени до предвиденият минимален размер от 80
лв. В съдебно заседание, касационната
жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат Х. молба с.д. 13313/28.10.2020
г.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“- Варна ,чрез упълномощения юрисконсулт Б. Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното
решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е
неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на касатора на основание чл.414, ал.3 от КТ имуществена
санкция
в размер на 1600 лв. за нарушение
чл. 62,ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и
чл.61,ал.1 от КТ, а именно : затова, че на 4.09.2018 г. в лозов масив, находящ
се в землището на гр. Суворово , „Вайн“ ЕООД в качеството си на работодател е
допуснало до работа лицето А Ида престира труд като изпълнява трудови функции на „общ
работник“ , с определено работно място –
същият лозов масив, определено работно време – от 8.00 ч. до 17.00 ч. и договорено
трудово възнаграждение в размер на 25 лв.
на ден , без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните
по възникналото трудово правоотношение.
За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел за
установени изложените в него факти, сочещи на наличието на възникнало трудово
правоотношение и липсата на сключен в писмена форма трудов договор, а по отношение
на размера на наложената имуществена санкция е приел ,че административно-наказващият
орган правилно е преценил тежестта на извършеното нарушение, степента на
обществена опасност на нарушителя и наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Касационният
съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на заявеното касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК -
нарушение на материалния закон.
Фактите по
делото са правилно установени от въззивния съд при спазване на приложимите процесуални
правила. Относно същите , тезата на касатора е вътрешно противоречива – не се
отрича извършването на описаната в НП дейност на посочените в него място и дата
, но същевременно се твърди , че личността
на А Ине била идентифицирана при извършената от контролните органи проверка. Последното
се опровергава от съдържанието на АУАН и
НП, в които лицето е посочено с трите му имена и ЕГН. Относно факта за липсата
на сключен в писмена форма трудов договор не е имало спор между страните в хода
на въззивното производство. В тази връзка, без да отрича характера и вида на
извършваната дейност, така както същата е описана в НП, касаторът твърди, че тя била осъществявана в изпълнение
на сключен между страните граждански договор. Гражданският договор има за
предмет престация на определен резултат, като писмената форма не е задължителна
за него. В случая няма спор, че същността на извършваната дейност се състои в бране на грозде в описаният в НП лозов масив – в този смисъл са
и гласните доказателства, събрани по искане на наказаното дружество. Тази
дейност, в никой случай не състои в предоставянето на определен резултат, а се
изразява в престирането на труд, т.е. предоставяне на работна сила по смисъла
на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ ,
която по императивен начин определя, че такъв вид отношения винаги се уреждат като трудови такива –
съобразно конкретните обстоятелства, приложими
са били разпоредбата на чл.68,
ал.1,т.2 от КТ или разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КТ. Императивно е определена в разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ и формата
на така възникналите правоотношения – сключен в писмена форма
трудов договор . При установените по несъмнен начин факти за липсата на сключен
писмен трудов договор между „Вайн“ ЕООД и
А Ии допуснатото от работодателя
постъпване на Исмаилова да започне работа при тези обстоятелства, то дружеството-
касатор е нарушило цитираните в НП разпоредби на чл.1,ал.2, чл.61, ал.1 и чл.62,ал.1 от КТ. Нарушението осъществява от обективна страна състава на адм. нарушение
по чл.414,ал.3 от КТ, в който смисъл при правилно приложение на материална
закон е била ангажирана с обжалваното НП безвиновната отговорност на ЮЛ - работодател. Съобразно тежестта на нарушението, имащо за
последица лишаването на работника от полагащите му се социални осигуровки,
касационният съд намира, че наложената с НП имуществена санкция в размер близък
до минималния такъв предвиден в
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, е била законосъобразно определена, поради
което основание за изменение на НП не е съществувало. Така, като е преценил
правилно материалната и процесуалната законосъобразност на обжалваното НП / за
последното е липсвал спор/ и е потвърдил
същото, РС- Девня е постановил решението
си при правилно приложение на материалния закон.
Освен материално законосъобразно, при извършената от
касационния съд служебна проверка относно валидността и допустимостта на
въззивното решение, такива пороци не се констатираха,поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Съобразно
този резултат от касационното оспорване, не е налице правно основание даващо правомощия на касационната инстанция да
измени въззивното решение в частта му за
разноските, каквото искане касаторът е предявил обосновавайки се с аргумента, че същото не съдържало мотиви в това отношение – подобни правомощия биха съществували
за касационната инстанция , само ако с
постановеното от нея решение се променя
резултата от въззивното решение. Приложимата в това отношение съдебна процедура е друга
– тази по чл.248 от ГПК за изменение на
съдебното решение в частта му за разноските от страна на постановилият го съд.
Правното основание за приложение на същата се съдържа в специалната разпоредба
на чл.63, ал.3 от ЗАНН , която предвижда присъждане на разноските по реда на
АПК, т.е. по отношение на тях не е приложим на основание чл.84 от ЗАНН редът по НПК. По тези съображения и с оглед
препращащата към ГПК разпоредба на чл.144 от АПК, по това искане на касатора следва да се
произнесе РС- Девня.
Що се касае
до претенцията на ответника за разноски, касационният съд намира същата за
основателна - осъществено е процесуално
представителство от юрисконсулт Н., за което се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63,ал.5 от ЗАНН в размер на
80 лв. съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74/ 6.07.2020 г. по НАХД № 322 /2019 г. по описа на РС - Девня.
ОСЪЖДА „ Вайн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : с. Старосел 4175 , община Хисаря, област Пловдив да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна за разноски по делото сумата от 80
лв.
ИЗПРАЩА делото на РС – Девня за произнасяне по реда на
чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК по искането на „ Вайн“ ЕООД за изменение на същото решение в частта му за
разноските.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: