№ 273
гр. Шумен, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д.а
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Д.а Въззивно гражданско дело
№ 20233600500324 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. Д. П. от гр. ВЕ.ки Преслав, чрез
пълномощника адв. Сн. Т. от ШАК срещу решение № 12/22.01.2023 г. по гр.д. № 445/2022 г.
по описа на ВПРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, немотивирано и постановено не в
интерес на детето, при превратно тълкуване на доказателствата, по съображения, изложени
подробно в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, алтернативно – да опредЕ. режим
на лични отношения на Р. В. Я. с малолетното дете Д.П. П.а, както следва: два пъти в
месеца, всяка втора и четвърта събота, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, като всяка
втора седмица бабата взема детето в гр. Търговище, а всяка четвърта седмица идва да го
вижда и взема в гр. ВЕ.ки Преслав. Моли, напълно да бъде отхвърлена претенцията на
ищцата с правно основание чл.128, ал.3 от СК и да му бъдат присъдени направените
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р. В. Я. не е депозирала отговор на
жалбата. В съдебно заседание процесуалният й представител адв. И. И. от ТАК оспорва
жалбата като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
В предоставения й срок С. М. С., в качеството й на задължителен необходим другар
1
на жалбоподателя, не е изразила становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното:
Въззиваемата е депозирала пред ВПРС искова молба срещу жалбоподателя, в
качеството му на баща на малолетната Д.П. П.а, с искане, в качеството й на баба на детето
Д.П. П.а, на основание чл.128, ал.1 от СК, да й бъде определен режим на лични контакти със
същото всяка втора събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
като има право да взема детето в гр. Търговище с преспиване при нея, като тя ще го взема от
и връща в гр. ВЕ.ки Преслав, както и, на основание чл.128, ал.3, при отсъствие на майката
на детето, да упражнява част от нейния режим на лични контакти, като детето е при нея през
определения един месец през лятото от режима на лични контакти на майката, ако тя не
ползва този месец.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. Д. П. е депозирал отговор, в който е
оспорил иска като неоснователен. В условията на евентуалност, в случай, че бъде определен
режим на лични контакти между детето и баба му по майчина линия, е поискал той да се
осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца, от 10.00 ч. до 18.00 ч., като всяка
втора седмица бабата взема детето в гр. Търговище, а всяка четвърта седмица идва да го
вижда в гр. ВЕ.ки Преслав, както и за не повече от една седмица през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск.
По исковата молба е било образувано гр.д. № 423/2020 г. по описа на ВПРС, по
което, с решение № 23/13.02.2022 г. съдът е опредЕ.л режим на лични контакти на бабата Р.
В. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Търговище, ул. ........ № 48, ет.2, с нейната внучка - Д.П.
П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.ВЕ.ки Преслав, ул. ...... № 37, ап.6, както следва: През
първите четири месеца от влизане в сила на решението - всяка втора събота и неделя от
10.00 до 18.00 ч., без преспиване, като за времето от 10.00 до 12.00 ч. в събота, срещите да се
осъществяват в присъствието на психолог или социален работник, осигурен от ДСП-ВЕ.ки
Преслав. След изтичане на четиримесечния период - всяка втора събота и неделя от месеца,
за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бабата в
гр.Търговище, като за осъществяване на режима на лични отношения бабата се задължава да
взема детето от дома на бащата и да го връща обратно там, на осн.чл.128, ал.1 от СК. Със
същото решение, съдът е опредЕ.л и режим на лични отношения на бабата Р. В. Я., ЕГН
********** с нейната внучка - Д.П. П.а, ЕГН **********, който да упражнява съвместно с
майката С. М. С. с ЕГН ********** както следва: 7 последователни дни през лятната
ваканция на детето, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, с
преспиване, при условие и доколкото майката не е в състояние да изпълнява и не е
осъществила определеният й с Решение № 86/24.04.2015 г. по гр.д. № 363/2014 по описа на
Районен съд – ВЕ.ки Преслав режим на лични контакти с детето, на основание чл. 128, ал. 3
СК.
2
Решението е било обжалвано и обезсилено с решение № 164/11.07.2022 г. по в.гр.д.
№ 146/2022 г. по описа на ШОС, поради неучастие на задължителен необходим другар на
ответника по иска, в лицето на майката на детето С. М. С., като делото е било върнато на
ВПРС за ново разглеждане, от друг състав на съда.
След връщане на делото е било образувано гр.д. № 445/2022 г. по описа на ВПРС,
по което като ответник по иска е била конституирана и майката на детето С. М. С., ЕГН
**********, която в предоставения й срок за отговор е изразила становище, че предявеният
иск е основателен.
С решение № 12/22.01.2023 г. по гр.д. № 445/2022 г. по описа на ВПРС, съдът е
опредЕ.л, на осн.чл.128, ал.1 от СК, режим на лични отношения на Р. В. Я., ЕГН **********
с нейната внучка Д.П. П.а, ЕГН **********, както следва: През първите 3 месеца, считано
от влизане на решението в сила, Р. Я. ще вижда детето всяка втора събота от 10.00 часа до
16.00 часа, без присъствие на бащата П. Д. П., като срещите ще се осъществяват под
контрола на психолог или социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" – гр.
ВЕ.ки Преслав. През следващите 3 месеца, Р. Я. ще вижда детето всяка втора събота и
неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване и без срещите да бъдат
медиирани, като вземането и връщането на детето ще става от и в дома на бащата в град
ВЕ.ки Преслав. След изтичане на 6-месечния адаптационен период, Р. Я. ще вижда детето
всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване в дома на бабата в гр.Търговище, като вземането и връщането на детето ще
става от и в дома на бащата в град ВЕ.ки Преслав. Във връзка с така постановения режим,
съдът е задължил бащата П. Д. П., ЕГН ********** да осигури присъствие на детето Д.П.
П.а и е разпоредил на П. Д. П., неговите близки, с които съжителства, на Р. В. Я. и на детето
Д.П. П.а да оказват съдействие на служитЕ.те при Дирекция "Социално подпомагане" –
ВЕ.ки Преслав. Със същото решение, съдът е опредЕ.л, на основание чл. 128, ал. 3 от СК,
режим на лични отношения на Р. В. Я., ЕГН ********** с нейната внучка - Д.П. П.а, ЕГН
**********, както следва: 7 последователни дни през лятната ваканция на детето, с
преспиване, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и
доколкото майката С. М. С., ЕГН ********** не е в състояние да изпълнява и не е
осъществила определеният й с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 г. по описа на
Районен съд – ВЕ.ки Преслав режим на лични контакти с детето.
Решението се обжалва изцяло от ответника.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съдът намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По съществото на правния спор, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че детето Д.П. П.а, ЕГН
********** е родено на 24.04.2011 г., от майка С. М. С., ЕГН ********** и баща П. Д. П.,
ЕГН **********, както и, че Р. В. Я., ЕГН ********** е негова баба по майчина линия.
Не се спори между страните, че с решение № 86/24.04.2015 г. по гр.д. № 363/2014 г.
3
по описа на ВПРС упражняването на родителските права спрямо детето Д.П. П.а е било
предоставено на бащата, при когото е било определено местоживеенето му, като е бил
определен режим на лични контакти между майката и детето: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 9.00 до 17.00 ч., както и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск.
От приложения по делото социален доклад на ДСП – ВЕ.ки Преслав се установява,
че след раздялата на родитЕ.те през м. март 2014 г., детето Д. се отглежда от бащата, на
адрес: гр. ВЕ.ки Преслав, ул. ...... № 37, ет.3, ап.6. Първоначално с тях са живЕ. бабата и
дядото на детето по бащина линия – Д.Я. и Д. Я., а след смъртта на Д. Я. преди около 5
години – Д.Я.. От шест години бащата живее на семейни начала с Е.Ю. П.а, с която са
сключили граждански брак на 25.07.2020 г. Бащата, съжителката му и бабата на детето по
бащина линия полагат съвместно грижи за него, като задоволяват всичките му потребности,
интересуват се от развитието и успехите му, подкрепят го и го стимулират по подходящи за
възрастта му начини. Между детето и Е. П.а съществува емоционална връзка и силна
привързаност. Жилището, в което се отглежда детето е съсобствено между бащата и
неговите майка и брат. Състои се от детска стая, спалня, дневна с кухня и санитарно
помещение, с отлични хигиенно битови условия. За детето Д. е обособена самостоятелна
стая, обзаведена с климатик, телевизор, двукрилен гардероб, секция и бюро.
От 2014 г. майката на детето живее и работи във ВЕ.кобритания и се връща в страна
веднъж годишно, обикновено през лятото. През останалото време контактува с дъщеря си Д.
по телефон. С. има и друго дете – Л., роден през ..... г., от предходно съжителство, който
живее с баба си по майчина линия Р. В. Я.а в гр. Търговище.
Малолетната Д. е с нормално физическо и психическо развитие. Няма специални
здравни нужди или специфични образователни потребности. Посещава редовно училище и
има отличен успех. Ходи и на частни уроци по английски език. До обявяване на
извънредното положение поради пандемия от Ковид -19, детето било вземано от баба си по
майчина линия в петък след учебните занятия и пребивавало при нея в гр. Търговище събота
и неделя. В гр. Търговище същото посещавало балет и участвало в различни развлечения.
След отпадане на извънредното положение, детето престанало да посещава баба си,
както дотогава. По този повод, заявило пред социалните работници, че повече не иска да
ходи на балет, а иска да се запише на народни танци. СподЕ.ло, че има две майки –
рождената й майка и „ Е. „, с която живее баща й, както и, че при разговорите й с
биологичната й майка понякога се чувства като разпитвана и притисната от необхоД.стта да
продължи разговора, въпреки, че няма желание за това. Пред социалните работници бащата
П. П. е заявил, че общува с дъщеря си като с възрастен и се съобразява винаги с нейните
чувства и желания, включая с това дали иска или не да ходи на гости при баба си, както и,
че не е възпрепятствал контактите на детето с неговата майка и баба по майчина линия. През
месец септември 2020 г. завел детето на психолог в град Варна, тъй като забелязал, че се
страхува при позвъняване от страна на баба му и майка му.
От социалния доклад на ДСП – Търговище се установява, че бабата на детето живее
4
в гр. Търговище, ул. ........ № 48, ет.2, във фамилна къща, първият етаж от която се обитава от
зълва й. Жилището й се състои от три стаи, кухненски бокс, баня и тоалетна. Една от стаите
е обзаведена като детска, с две единични легла и всичко необхоД.. Пред социалните
работници С. е сподЕ.ла, че е физически и психически здрава и няма установени хронични
заболявания или фамилна обремененост. В момента е пенсионер, но продължава да работи
като рехабилитатор на слух и говор в Специално училище за ученици с увреден слух „ Св.
Иван Рилски „, гр. Търговище. СподЕ.ла е също, че преди да се разделят родитЕ.те на Д. са
живЕ. заедно с нея и брат й Л. в гр. Варна, в апартамент, собственост на дъщеря й, закупен
чрез ипотечен кредит. През 2014 г., поради финансови проблеми и вероятност от загуба на
жилището, С. заминала да работи във ВЕ.кобритания, като П. не пожелал да отиде с нея.
Първоначално, въпреки раздялата му с дъщеря й, между нея и първия ответник не е имало
проблеми, но през 2020 г. отношенията им претърпЕ. обрат и Д. започнал да препятства
срещите между детето Д. и неговата майка С., както и между детето и баба му по майчина
линия, поради което от месец май 2020 г. до месец октомври 2020 г. е виждала детето само 2
пъти от 9:00 до 17:00 часа. Оттогава разговорите й с детето се осъществявали единствено
чрез мобилния телефон на П. П., но при включен високоговорител и само в негово
присъствие.
В социалния доклад е посочено, че братът на Д. Л. сподЕ.л, че е силно привързан
към сестра си, поради което му липсват непосредствените контакти с нея откакто не
посещава баба си в гр. Търговище.
В заключение социалните работници са дали становище, че в дома на Р. В. Я. са
създадени много добри жилищно-битови условия и безопасна и сигурна среда за срещи
между нея и детето Д., което е предпоставка за поддържане на отношения на привързаност и
пълноценно задоволяване потребностите на същото.
По делото е приложен доклад от специалист психолог при КСУДС – Шумен, по
повод ползвана от детето Д., през м. ноември 2020 г. услуга „Психологическо
консултиране“, в който е посочено, че поводът за консултиране на детето е, че станало
тревожно, напрегнато и отказвало да разговаря по телефон с майка си и да гостува на баба
си по майчина линия в гр. Търговище. Този период съвпаднал с времето, когато в жилището
на детето бил направен ремонт и обособена нова стая за него, а същевременно течала и
подготовка за сватбата на бащата с дългогодишната му приятелка, от която очаквал дете. На
зададените й от баща й въпроси във връзка с изясняване на причината за състоянието й, Д.
отговорила, че по време на последните срещи с баба си се почувствала засегната, обидена и
неразбрана, когато си говорили за предстоящата промяна в семейството на баща й и най-
вече по отношение на това, че е започнала да се обръща към новата жена на баща си с „мамо
Е.“. С цел да защити детето, бащата сменил телефонния му номер и по този начин
ограничил нежелани от него разговори с майка му и баба му. Същевременно, завел дело за
издръжка, а бабата на детето от майчина страна завела дело за режим на лични контакти с
Д.. Според психолога, актуалният проблем при детето е бил свързан с преживявания на
вина, базова тревожност и напрежение, свързани с нарушаване на комуникацията с бабата и
5
майката и в последствие въвличането му в съдебни дела и конфликти между биологичните
родитЕ., поради което същото е в конфликт на лоялност. Нежеланието й да се среща и
говори с майка си и баба си, най-вероятно се е явило като защитен механизъм да не бъде
обвинявана от тях, че ги е забравила или, че вече не ги обича. След проведените срещи с
психолога, психо-емоционалното състояние на детето се подобрило и то престанало да е
толкова напрегнато и тревожно. Постепенно били възстановени и прекъснатите връзки с
майката. По отношение възстановяване връзката с бабата по майчина линия, психологът е
препоръчал първите срещи между тях да са медиирани, с цел общуването им да бъде
подкрепено и улеснено от професионалист, който ще съблюдава за интереса на детето и ще
гарантира неговата защита и сигурност.
Представени са и три доклада на КСУДС – Шумен от 14.05.2021 г., 08.09.2021 г. и
03.12.2021 г., изготвени от специалист-психолог след спиране на първоинстанционното
производство по съгласие на страните. В докладите се сочи, че при срещите си с баба й по
майчина линия, Д. е притеснена да разказва спокойно за ежедневието си и внимава да не
предаде информация за семейството си, не пита за майка си и за другите си близки и
предпочита да се съсредоточи върху заниманията, които в момента имат с баба й, което е
вид защита от нейна страна. В индивидуални разговори с детето, същото споделяло, че по
този начин се чувства най-добре и не се притеснява, че ще засегне някого с думите си. Въз
основа на наблюденията си по време на срещите между бабата и детето, психологът дава
становище, че връзката помежду им не е прекъсната. Конфликтът между родитЕ.те поставя
детето в конфликт на лоялност.
По делото са разпитани четирима свидетЕ., които заявяват следното:
Св. Л. М. / син на ответницата, внук на ищцата и брат на Д. / излага, че до месец юни
2020 г. редовно се виждал със сестра си в гр. Търговище, но след това баща й започнал да
създава пречки тя да контактува с роднините си по майчина линия. Никога не е виждал Д.
притеснена или срамежлива, когато е идвала в гр. Търговище, напротив – чувствала се
спокойна. Баба му никога не е малтретирала него или сестра му и помагала на Д. с уроците.
В гр. Търговище Д. имала изграден кръг от приятЕ., с които се виждали и си говорЕ. по
телефон. От м. юни 2020 г. той, майка му и баба му не могат да се свържат с Д. по телефон,
тъй като са блокирани. Преди около година самият той видял в телефона на сестра си, че
телефонният номер на майка им е блокиран и го отблокирал. Според него, причината,
довела до влошаване отношението на бащата на сестра му Д. към майка им и баба им, е
изразеното от последните несъгласие детето да се обръща към съпругата му с обръщението
„мамо“. Заявява, че самата Д. сподЕ.ла на братовчедка си М., с която са в близки приятелски
взаимоотношения, че я карат да вика на съпругата на баща си „майка“. Твърди, че преди
това Д. се обръщала към съпругата на баща си с обръщението „како“.
Св. В.Т. /сестра на ищцата/, заявява, че преди ограничаване на срещите между Д. и
баба й по майчина линия между двете е имало силна емоционална връзка. Детето редовно
гостувало в дома на баба си в гр. Търговище, където имало отделен кът. През време на
престоя й баба й й осигурявала подходящи за възрастта й и атрактивни забавления, включая
6
с участието на свидетелката и нейната внучка, която била с една година по-голяма от Д.. На
детето били осигурени дрехи, играчки, колело, тротинетка. Когато била болна, баба й я
водела на прегледи и я обгрижвала. Съобразявала се с предпочитанията й по отношение на
храната, угаждала на всичките й капризи, в рамките на нормалното. Свидетелката твърди,
че сестра й никога и по никакъв начин не е тормозила внучката си. Напротив, проявявала
изключително търпение и толерантност и се съобразявала с всичките й желания. Заявява, че
никой никога не е говорил пред Д. срещу баща й, както и, че единственият човек от когото
тя се страхува е баща й, като е споделяла, че не я удря и не я наказва, но „ много крещи „.
След забраната детето да се вижда и чува с баба си по майчина линия, последната била
много разстроена и се чувствала наранена, защото бащата на Д. не й позволил дори да
занесе мартенички на внучката си в училище. Бащата на Д. блокирал в телефона й и номера
на внучката на свидетелката. Също така не позволил на дъщеря си да се срещне с леля й по
майчина линия, когато си дошла от Англия. Майката на Д. се прибирала в България веднъж
годишно, обикновено през лялото, когато двете ходЕ. на море. Твърди, че вече три години
бабата по майчина линия не е виждала Д. самостоятелно, тъй като баща й не й позволява и
ограничава по всякакъв начин контактите на детето, както с баба му, така и с майка му, като
то може да осъществи контакт с майка си посредством телефона на баща си, но не и чрез
своя личен телефон, а номерът на баба му е блокиран. Свидетелката е категорична, че не е
чувала сестра й да негодува по отношение новото семейство на бащата на Д., нито да й се
кара, че се обръща към съпругата му с обръщението „мамо“.
Св. Е. П.а / съпруга на ответника /, заявява, че преди време Д. е била в добри
отношения с баба си, но в един момент сама е отказвала да я посещава. СподЕ.ла, че
причината за това е, че баба й и майка й й се карали, че нарича нея „мама“, не й позволявали
да й се обажда по телефон и й правили забележки, че контактува твърде често с родитЕ.те
на жената на баща си, с които не била свързана по никакъв начин. СподЕ.ла и, че веднъж,
докато била в Търговище, била наказана да стои гола до стената с вдигнати ръце. Преди
епидемията от Ковид – 19 бабата на детето често ходела в училището и му носела сладки,
но то не се чувствало добре след тези посещения, поради което баща й помолил
директорката да не допуска подобни срещи, тъй като училището не е място за тях. След като
детето изведнъж започнало категорично да отказва да гостува на баба си в Търговище и
обяснило причините за това, бащата блокирал номера на майката в телефона на Д. и тя
можела да се свързва с дъщеря си само чрез неговия телефон. Детето само изявило желание
да ограничи контактите с майка си по телефона и да говори с нея посредством
високоговорител в присъствието на баща си, тъй като по този начин не се страхувало, че ще
бъде упреквано, че не ходи в Търговище и, че не се обажда по-често, за което му били
отправяни забележки от майка му, която, въпреки нежеланието на Д., понякога й звъняла по
7-8 пъти на ден. Свидетелката заявява също, че в началото Д. се обръщала към нея с „како“,
но след това сама попитала баща си дали може да я нарича „мамо“ и сподЕ.ла, че ще се
чувства щастлива от това. Според нея, Д. и майка й са отчуждени помежду си, тъй като се
виждали много рядко - един път в годината. Детето споделяло, че майка му не знае какво
обича, какво харесва и, че като й звъни по телефон нямат какво да си кажат.
7
Свид. Д. И. завява, че Д. сподЕ.ла на сина му, който е неин връстник, че има някакъв
проблем и не иска да ходи при баба си. Същото му сподЕ.л и ответника и го помолил да му
препоръча хора, които да работят с детето му. Твърди, че, тъй като били семейни приятЕ. и
постоянно били заедно, преди ответникът да се задоми Д. казвала „ мамо „ на неговата
бивша съпруга.
Свид. Ю.Л. / тъст на ответника /, заявява, че, според него Д. не желае да ходи при
баба си в Търговище, тъй като тя
я настройва срещу Е.. Счита, че ищцата има завишени изисквания към детето, които
последното явно не може да оправдае, което допълнително го стресира. По негови
наблюдения, след престой в Търговище детето се връща разстроено, не желае да контактува
с баба си и майка си.
По делото е изслушан бащата на детето П. П., който твърди, че никога не е
препятствал контактите на детето си с неговата баба, но то самото не желаело да я посещава.
Детето се разстройвало след срещите с баба си, като с времето проблемите се задълбочили.
Изслушана е и бабата на детето по майчина линия, която заявява, че в началото е
изразявала пред Д. негодуванието си, че нарича Е. „мамо“, но след като детето й се обидило,
повече не си е позволява да повдига темата.
При изслушването й по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет., детето Д.П. П.а заявява, че не
желае да ходи при баба си, защото тя я настройвала срещу баща й и неговата съпруга. Не се
е случвало баба й да я наказва и да й се кара, но не винаги изпълнявала желанията й. Така,
не се съобразила с нежеланието й да ходи на балет и й казала, че трябва да ходи. Когато не й
говорела лоши неща за баща й и семейството му, се чувствала добре при баба си. Има
телефонните номера на баба си, майка си и брат си и винаги, когато пожелае може да
контактува с тях, тъй като никой не й забранява това. Иска да се вижда с баба си, но не и да
й ходи на гости.
При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.128, ал.1 и ал.2 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящия адрес на детето да опредЕ. мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Това право има и детето. Съдът прилага съответно чл. 59, ал. 8 и 9 от СК.
Съгласно чл.128, ал.3 от СК, ако родителят, на когото съдът е опредЕ.л режим на
лични отношения с детето, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или
заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.
Според практиката на ВКС, от първостепенно значение за решаване от съдилищата
на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес; това се отнася и за хипотезата по чл.
128 СК. Естествено е внуците и техните прародитЕ. да поддържат лични отношения. Касае
се за самостоятелна категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и
родитЕ., скрепени със законово определени правни последици. В производство по чл. 128,
ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични
8
отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при
нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките
на лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които
се определят между родитЕ. и деца по чл. 59, ал. 4 СК, като не е задължително да бъдат
идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто
не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са
рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не
източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични
отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от цЕ.я
комплекс от обстоятелства на конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59,
ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., в светлината на проблематиката, за да постигне по
възможност най-адекватното решение. При определяне на конкретен режим на лични
отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нИ.то на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото,
техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения
на дете с баба и дядо следва да се съобрази необхоД.стта детето да посещава съответно
учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е
необхоД. време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва
да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с
родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на
лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото.
Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на
бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани
в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и
бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените
обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ
период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през
който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в
начина му на жИ.т, след който да се опредЕ. и постоянен режим на лични контакти. Добрите
отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и
подпомагат, включително от родитЕ.те, от роднините и приятелския кръг на майката и
бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до
такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни
конфликти при осъществяването му, както и евентуалното несъответно ограничаване на
времето и възможностите за лични контакти на децата с родитЕ.те им. Когато родителските
права спрямо детето са предоставени на единия от родитЕ.те, на другия се определят мерки
на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване,
чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 СК.
9
Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва
да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата, като
следва да съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват извън
града, където е местоживеенето на децата и, в тази връзка, колко дълго и колко често ще
следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 СК за
осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с
прародителя на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно
определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото
достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват
съвместно. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с
тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и
възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са
главен критерий отношенията между бабата и дядото и родитЕ.те на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с
родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да
бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка,
или го подбуждат да върши протИ.обществени прояви и т. н.).
В конкретния случай се установи, че детето Д. е на 12 години, физически и
психически здраво, със съответстващо на възрастта му развитие. От две годишна възраст се
отглежда от баща си, с помощта на неговите родитЕ., а впоследствие - на неговата майка и
съпругата му, с която съжителства от шест години и, с която е сключил граждански брак
през 2020 г.. Майката на детето е напуснала семейството, когато то е било на две години и е
заминала да работи във ВЕ.кобритания, където живее преимуществено и понастоящем. През
2015 г., по силата на съдебно решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е било предоставено на бащата, като на майката е бил определен режим на лични
контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 до 17.00 часа всеки от дните,
без преспиване, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Въпреки това, срещите между майката и детето са се осъществявали веднъж годишно,
предимно през лятото, когато първата се прибирала в България. През останалото време
двете контактували чрез социалните мрежи и по телефон. През 2017 г. бащата започнал
съжителство на семейни начала с друга жена, която Д. приела и към, която се привързала
емоционално, до степен да пожелае да я нарича „мамо“. До преди обявяване на
извънредното положение, поради епидемия от Ковид - 19 през 2020 г. Д. редовно
посещавала баба си по майчина линия в гр. Търговище, където живеел и едноутробния й
брат Л., род. през ..... г., като оставала при нея за по няколко дни. В дома на бабата имало
обособен кът за детето и то било обгрижвано много добре. Докато пребивавало при нея,
ищцата се грижела за прехраната му, подпомагала го, осигурявала му медицински грижи,
организирала му различен вид игри и забавления, водела го на балет. През този период
контактите на детето с баба му не били препятствани от някой от родитЕ.те, напротив –
били подпомагани от страна на бащата на Д.. В началото на 2020 г., бащата на детето взел
10
решение да сключи граждански брак с жената, с която живеел на семейни начала и, от която
очаквал дете, което провокирало бабата на Д., в нейно присъствие да изрази негодуванието
си от този факт, както и да я упрекне, че нарича съпругата на баща си „мамо“ и контактува с
нейните роднини. Проявената от ищцата нетактичност, обидила детето и то престанало да
контактува с желание с нея, което направило впечатление на бащата и той поискал да узнае
причината за това. След узнаването й, последният решил, че най-добрия начин да предпази
семейството и детето си е да ограничи контактите на дъщеря си с нейната майка и баба по
майчина линия, на което детето не се възпротивило, като, според изразеното от психолога
мнение, причината за това е било желанието му да се предпази от негативните последици на
създадения у него, посредством поведението на бабата, конфликт на лоялност. По тази
причина, преди три години детето преустановило контактите си с баба си по майчина линия.
Същевременно, действията на ищцата станали причина за изостряне на отношенията между
нея и бащата, което допълнително допринесло за влошаване на перспективата за
поддържане на нормални отношения между нея и внучката й.
Съдът приема изложеното за съответстващо на действителната фактическа
обстановка на база съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства,
независимо от съществуващите протИ.речия в показанията на разпитаните свидетЕ., които
очевидно се дължат на родствените връзки на четирима от тях със страните. Въз основа на
това, заключа, че причината за преустановяване контактите на Д. с баба й по майчина линия
е проявеното от последната пред детето негативно отношение към членовете на семейството
му, които го обгрижват и които то чувства като най-близки именно поради това, както и
допуснатото от ищцата вмешателство в личния избор на внучката й да опредЕ. важността на
всеки от свързаните с жИ.та й възрастни хора в собствения си свят, като нарече „ мамо „ и
жена, която не я е родила, но напълно е иззела функцията на биологичната й майка или поне
покрива критериите й за такава. В тази връзка, съдът не приема, че първопричина за
отчуждаваното на детето от баба му по майчина линия е поведението на бащата, доколкото
от доказателствата по делото не се установи той да е препятствал контактите помежду им
преди детето само да заяви, че не желае да се вижда с баба си, нито да е създавал негативни
представи у него по отношение на нея или да е бил в конфликт с ищцата относно
поведението или отношението й към дъщеря му. Напротив, доказа се, че бащата е
насърчавал контактите между Д. и баба й и се е доверявал на последната във връзка с
обгрижването на детето. След като е узнал за причината детето да се дистанцира от баба си
обаче бащата е предприел мерки, чрез които, в желанието си да предпази Д. от негативни
изживявания, е способствал за прекъсване на всякакъв вид комуникация между нея и
ищцата, въпреки проявеното от последната желание да не прекъсва връзката с внучката си,
вместо да поеме инициатива да потърси разрешение за създалата се помежду им ситуация, с
което е засегнал интереса и правото на детето да поддържа нормални и пълноценни
контакти с роднините си както по бащина, така и по майчина линия. В резултат се е
стигнало да влошаване емоционалното състояние на детето, поради конфликт на лоялност
между баща й и съпругата му, които се грижат за нея и задоволяват потребността й от това
11
да има пълноценно и задружно семейство, даващо й сигурност, топлина и уют и
биологичната й майка и баба й по майчина линия, които също обича и желае да са част от
жИ.та й, но чувства като заплаха за семейството, което чувства като свое. Именно поради
тази причина, у детето се е проявило нежелание да се среща и говори с майка си и баба си,
като защитен механизъм срещу преживявания конфликт на лоялност, като съвсем логично
то е избрало да игнорира срещите си с тези, които застрашават формацията, която счита за
свое семейство, въпреки нежеланието му да избира и потребността му да общува както с
баща си, така й с биологичната си майка и с баба си по майчина линия.
На следващо място, се установи, че ищцата е физически и психически здрава и
въпреки, че е в пенсионна възраст продължава да работи. Същата притежава собствено
жилище в гр. Търговище, в което има много добри битови условия за пребиваване на Д..
През времето, през което детето е гостувало на ищцата, то е било добре обгрижвано, като
баба му не е проявявала агресивно поведение спрямо него и е задоволявала всичките му
потребности и предпочитания. При изслушването й пред съда, същата признава, че е
изразила отрицателно отношение пред внучката си към семейството на баща й и конкретно
за това, че детето нарича съпругата му „мамо“, но също така заявява, че, след като е
разбрала, че е обидила Д. повече не е коментирала по темата.
Според приложените социални доклади, ищцата разполага с необходимите
нравствени качества за отглеждане и възпитание на детето Д. и между тях съществува
емоционална връзка, като с оглед възникналия помежду им конфликт е препоръчително
първоначално срещите помежду им да се осъществяват в присъствие на социален работник
или психолог, който да подпомогне комуникацията помежду им и подобряването на нейното
качество.
При изслушването му бащата на детето заявява, че никога не препятствал
контактите на детето с баба му, но се е съобразил с желанието му да ги преустанови.
При изслушването й, малолетната Д. заявява, че иска да се вижда с баба си, но не
желае да й гостува.
Като съобрази изложеното, съдът приема, че с оглед правилното развитие на детето
във физически, емоционален, психологически и социален план е в негов интерес да
контактува с баба си по майчина линия, което би му предоставило възможност да израства в
нормална и пълноценна семейна среда, да познава и общува с всичките си роднини и да
получава обич, подкрепа и защита от тях, както и да изгради своята идентичност и
приспособимост към различни ситуации и гледни точки, поради което и доколкото се
установи, че ищцата притежава необходимите качества и условия за отглеждане на детето, а
от друга страна не застрашава жИ.та, здравето и благополучието му, на същата следва да
бъде определен режим на свиждане с внучката й.
Що се отнася до конкретния начин на осъществяване на контактите между Д. и баба
й по майчина линия, като съобрази възрастта на детето, ангажиментите му като ученичка,
постановения режим на лични контакти с майката, факта, че бабата и детето живеят в
12
различни населени места, както и прекъсването на контактите помежду им за период от
около три години, настоящата инстанция намира, че е в най-добрия интерес на детето
първоначално да бъде определен адаптационен период от четири месеца, считано от влизане
в сила на решението, през който срещите следва да се осъществяват под контрола на
психолог или социален работник от ДСП - ВЕ.ки Преслав, както следва: всеки втори петък
от месеца, по три часа – от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна
или от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се
провеждат в подходящо помещение в ОЗД при ДСП – ВЕ.ки Преслав, без присъствието на
бащата П. Д. П.. След изтичане на този период от четири месеца, контактите следва да се
осъществяват всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00
часа в неделя, с преспиване в дома на бабата в гр.Търговище, като бабата следва да взема
детето от дома на бащата в град ВЕ.ки Преслав и да го връща обратно там.
Относно искането по чл.128, ал.3 от СК, се установи, че майката на детето пребивава
трайно в чужбина, където е трудово ангажирана и осъществява лични контакти с Д. веднъж
годишно, когато се прибере в България, обикновено през лятото, както и, че тя и бабата на
детето са в добри отношения. Ето защо, съдът намира, че са изпълнени предпоставките на
чл.128, ал.3 от СК, както и, че е в интерес на детето, когато майката С. С. не може да
упражнява определения й режим на лични контакти с него през лятото, тя да бъде заместена
от баба му по майчина линия за част от периода, а именно за една седмица, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск и при условие, че майката не е ползвала предоставения й
режим на лични контакти.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че обжалваното решение следва да се измени в частта, в която е определен режим на
лични контакти между ищцата и детето Д. на основание чл.128, ал.1 от СК, както следва:
През първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от месеца,
по три часа – от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или от 14.00
часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите
се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП - ВЕ.ки
Преслав, в подходящо помещение в ОЗД при ДСП - ВЕ.ки Преслав, без присъствието на
бащата П. Д. П.. След изтичане на този период от четири месеца: всяка втора събота и
неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома
на бабата в гр.Търговище, като бабата следва да взема детето от дома на бащата в град
ВЕ.ки Преслав и да го връща обратно там.
В частта, в която е определен режим на лични контакти между ищцата и детето Д.
при условията на чл.128, ал.3 от СК, решението е правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор извършените във въззивното производство
деловодни разноски следва да бъдат възложени на страните така, както са били направени от
всяка от тях.
Водим от горното, съдът
13
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/22.01.2023 г. по гр.д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд
– ВЕ.ки Преслав, в ЧАСТТА, в която, на основание чл.128, ал.1 от СК е определен режим на
лични отношения между Р. В. Я., ЕГН ********** с нейната внучка Д.П. П.а, ЕГН
**********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между Р. В. Я., ЕГН ********** с нейната
внучка Д.П. П.а, ЕГН **********, както следва:
През първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от
месеца, по три часа – от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или
от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се
осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП - ВЕ.ки Преслав, в
подходящо помещение в ОЗД при ДСП - ВЕ.ки Преслав, без присъствието на бащата П. Д.
П..
След изтичане на първоначалания период от четири месеца: всяка втора събота и
неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома
на бабата в гр.Търговище, като бабата следва да взема детето от дома на бащата в град
ВЕ.ки Преслав и да го връща обратно там.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12/22.01.2023 г. по гр.д. № 445/2022 г. по описа на
Районен съд – ВЕ.ки Преслав в останалата му част.
ВЪЗЛАГА извършените във въззивното производство разноски на страните така,
както са направени от всяка от тях.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14