№ 75
гр. Търговище , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Ивалина С. Станкова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101172 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ. Предявени са искове за отмяна на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, присъждане
на обезщетение по чл.225 от КТ, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ и
заплащане на трудово възнаграждение, с правно осн. чл.228 от КТ.
Постъпила е искова молба от С.И.С. от гр.Търговище против „Трънчев“ ООД
гр.Шумен, с която ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението
й за незаконно, да отмени заповедта, с която е наложено наказание „Дисциплинарно
уволнение“, както и заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание,
считайки същите за незаконосъобразни. Твърди, че при налагане на наказанието
„дисциплинарно уволнение“ ответника не е съобразил тежестта на допуснатите нарушения
и наложеното наказание се явява прекомерно, тъй като установените нарушения, за чието
допускане ищцата не спори, са допуснати не умишлено, както е приел работодателя, а
поради преумора и невнимание, както и, че част от нарушенията, като невръчване на касови
бележки от пост-терминала не отговаря на истината. Наведени са и други основания за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовия договор, подробно развити в
исковата молба, като това, че са и връчени две заповеди, една за налагане на наказание и
друга за прекратяване на трудовия договор, което счита за незаконосъобразно. Ищцата
претендира заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ за шест месеца в размер на 735,43
лв., която сума представлява разликата между получаваното от нея при ответника трудово
възнаграждение и това което получава след назначаването и при нов работодател. В молбата
се твърди, че ответника не и е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месец юли
1
2020 год. в размер на 864.86 лв., като ищцата моли съда да го осъди да и изплати тази сума,
ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба. В съдебно заседание поддържа
предявените искове, чрез процесуалния си представител.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е представил писмени отговор на исковата
молба. В отговора оспорва иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ по основание, считайки, че не са
на лице заявените от ищцата основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение.
Твърди, че работодателя е изпълнил всички императивни разпоредби на закона при
установяване на нарушенията, при преценка отговорността на ищцата, като е спазил и
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, а наложеното наказание
съответствало на тежестта на допуснатите нарушения. Неоснователността на този иск
обуславяло според ответника неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за
заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. Оспорва иска за изплащане на трудовото
възнаграждение за месец юли 2020 год., като твърди, че такова не се дължи на ищцата,
поради това, че ответника е извършил прихващане между трудовото възнаграждение за
месец юли 2020 год., когато е прекратен трудовия договор, с дължимото от ищцата
обезщетение за неспазено
предизвестие при дисциплинарно уволнение в размер на 864.86 лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание поддържа
изложеното в отговора, чрез процесуален представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното: Безспорно е, че ищцата е работила по трудов договор, сключен при ответника, на
длъжност „касиер“, с място на работа – BulMag № 12, гр.Търговище, бул.“Сюрен“ № 1,
която длъжност е изпълнявала и към момента на налагане на дисциплинарното наказание и
прекратяване на трудовия договор. От показанията на св.С., изпълняваща длъжността
„гл.счетоводител“ в ответното предприятие се установи, че при извършване на месечно
отчитане на постъпленията, отчетени от касиерите, извършено в началото на месец юли
2020 год. установила, че на 16.06.2020 год. ищцата има три сметки по които няма
съвпадение на сумата, изтеглена от картата на клиента и транзакцията в системата, като по
една от сметките ищцата е изтеглила с 1 лв. повече, а в останалите две по 2 лв. повече, а
след проверка установила, че при тези три сметки ищцата не е прехвърлила плащането към
банков терминал, каквато функционалност имало в действащия софтуер, а е набрала ръчно
сумите при което набиране същите са въведени погрешно. От показанията на същата
свидетелка се установи, че е уведомила личния състав, но обяснения от ищцата не са
поискани, но същата е била поставена под наблюдение, като при отчитането за месец юли
свидетелката установила още две сметки при които имало разминаване във сумите – на
24.07.2020 год. и на 29.07.2020 год., отново с два лева в повече от реалната сметка на
клиента, като при преглед на камерите се установило, че ищцата отново въвежда ръчно
сумата, която да се изтегли от картата на клиента и не предоставя бележка на клиента. От
2
показанията на свидетелката се установи, че при проверка за посочените дати се е
установило, че ищцата е извършила плащания с карти и чрез насочване към банков
терминал т.е. автоматично, като само посочените по-горе плащания – три за 16.06.2020 год.
и по едно от 24.07.2020 год. и 29.07.2020 год. са били въведени ръчно. По делото е
приложен протокол за извършено наблюдение от камерите в магазина за датите 24.07.2020
год. и 29.07.2020 год. относно дейността на ищцата, чието съдържание свидетелката
възпроизвежда в показанията си. Във връзка с така констатираните нарушения работодателя
е изискал писмени, или устни обяснения от ищцата, като поканата е връчена на ищцата на
29.07.2020 год. в 15.00 часа. и липсва отбелязване същата да е отказала да даде обяснения.
Видно от поканата ( л.37) обясненията са поискани конкретно за действията на ищцата по
ръчно въвеждане на сумите при плащания от клиенти с карта за датите 16.06.2020 год.,
24.07.2020 год. и 29.07.2020 год., но е видно също така, че работодателя не е определил срок
в който работника да представи обясненията си. Със заповед № 090/29.07.2020 год. на осн.
чл.188, т.3 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ – ощетяване на гражданите от работници и
служители в търговията чрез измама работодателя е наложил на ищцата наказание
„дисциплинарно уволнение“, като видно от мотивите на заповедта наказанието е за това, че
на 16.06.2020 год., 24.07.2020 год. и 29.07.2020 год. при плащане от клиенти на дължимите
суми за закупена стока чрез дебитни карти ищцата въвежда ръчно и тегли по-големи суми,
като подробно са описани транзакциите. В мотивите е посочено, че работодателя е приел, че
поради повторяемостта на действията същите са извършени умишлено от ищцата и предвид
тяхната тежест е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание. Тази заповед е връчена на
ищцата на 29.07.2020 год., без да е отбелязан час на връчването. Със Заповед №
3031/29.07.2020 год. на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ е
прекратен трудовия договор на ищцата, считано от 30.07.2020 год., като в мотивите за
прекратяване на договора е посочена Заповед № 90/29.07.2020 год. за дисциплинарно
уволнение, с което същата е инкорпорирана в заповедта за прекратяване на договора. И тази
заповед е връчена лично на ищцата на 29.07.2020 год., без да е отбелязан часа на
връчването. Ищцата не е оспорила в процеса, че е извършила посочените в заповедите
действия, но твърди, че не е действала умишлено в ущърб на клиента, за да си набави
имотна облага, а се касае за грешки, допуснати от претоварване и умора.
При така установеното съдът прави следните изводи : Ищцата в исковата молба е
навела като основание за незаконосъобразност на заповедта за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение“ нарушения на чл.189 от КТ , като твърди, че ответника при
определяне на наказанието не е съобразил поведението на работника, като твърди, че не е
действала умишлено, не е съобразил, че липсва реална щета за работодателя, както и че тази
за клиентите е изключително ниска , общо 9.00 лева, поради което счита , че наложеното
наказание не съответства по тежест на нарушението. Не е посочила в исковата си молба
други основания за незаконосъобразност.
При оспорване по исков ред на уволнението задължение на съда е служебно да следи
за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на
3
чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл.
194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично
посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението.- Решение № 301
от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК. С оглед на това макар и изрично
ищцата да не се е позовала на нарушена процедура по чл.193 от КТ съдът е длъжен да
прецени с оглед събраните по делото доказателства, че ответника е спазил изискването на
този текст. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме
писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е
въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се
даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена
реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е
различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Нормата на чл. 193, ал. 1 КТ се счита
за спазена, ако обясненията са снети преди налагане на дисциплинарното наказание, като не
е необходимо спазване на определена процедура. В тежест на ответника е да установи в
процеса по пътя на пълно и главно доказване, че е спазил изискването на чл.193 от КТ, като
не само е поискал обяснения от работника, но му е осигурил и реална възможност да даде
такива, като същите бъдат съобразени от работодателя, при определяне на тежестта на
нарушението и вида на наказанието. От събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната цялост, съдът счита, че ответника не доказа, че в дисциплинарното производство е
спазил изискването на чл.193 от КТ. Действително по делото е приложена писмена покана
до ищцата за даване на обяснения, като поканата е връчена на същата на 29.07.2020 год. в
15.00 часа. В поканата няма определен срок, в който ищцата да даде обяснения по
конкретните установени нарушения, липсва и отбелязване същата да е отказала да даде
обяснения, с което да освободи ответника от изпълнение изискванията на чл.193 от КТ.
Заповедта на ответника с която е наложено дисциплинарното наказание, както и заповедта, с
която е прекратен трудовия договор, поради наложеното наказание също са връчени на
ищцата на 29.07.2020 год., като не е отбелязан часа на връчването им. Други доказателства
за установяване спазването на чл.193 от КТ ответника не е ангажирал. Съдът счита, че с
оглед доказателствата формално ответника е изпълнил изискването да поиска обяснения от
ищцата, във връзка с нарушенията , за които и налага наказание, но от същите по никакъв
начин не се установи, че е осигурил реална възможност на същата да даде обяснения, нито ,
че дадените от нея са приети от работодателя, преди да бъде наложено дисциплинарното
наказание и че са били съобразени при определяне на вида му. Ето защо съдът счита, че в
производството по налагане на дисциплинарно наказание на ищцата ответника е нарушил
разпоредбата на чл.193 от КТ и само на това основание Заповедта за прекратяване на
трудовия договор, на осн. чл.330, ал.2, т.6 от ТК във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ , в която е
инкорпорирана заповедта за налагане на наказание „ дисциплинарно уволнение“ се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Дори и да се приеме, че ответника е спазил императивната разпоредба на чл.193 от
4
КТ, съдът счита заповедта за прекратяване на договора, поради наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ за незаконосъобразна и на друго основание. На ищцата е
наложено наказание дисциплинарно уволнение на осн. чл.190, ал.1, т.5 от КТ – ощетяване на
гражданите от работника или служителя в търговията чрез измама, като видно от мотивите
към заповедта на работодателя същия е приел, че ищцата е действала умишлено при
допускане на нарушенията, поради което и е наложил най-тежкото дисциплинарно
наказание. Ищцата не оспорва, че е извършила нарушенията, посочени от ответника, но
твърди, че липсва умисъл в действията й, като грешното въвеждане на сумите се дължи на
умора, претовареност на касата с клиенти, разсеяност , но не и на умишлено въвеждане на
грешни суми, с цел да ощети клиента и да набави за себе си облага. От събраните по делото
доказателства съдът счита, че не се доказа ищцата да е извършила нарушението по чл.190,
ал.1, т.5 от КТ, за което и е наложено наказанието. Действително се установи, че на
16.06.2020 год., 24.07.2020 год. и 29.07.2020 год. при заплащане на стоки чрез карта на
касата, на която работи ищцата, същата е въвела ръчно сумите, като при това въвеждане е
отразила суми по-високи от тези които реално клиента е трябвало да заплати, като разликата
е в порядъка 1.00 – 2.00 лв., като общо сумата възлиза на 9.00 лв. По никакъв начин не се
установи обаче тези и действия да са били умишлени с цел измама на гражданите.
Нарушенията са установени от счетоводителя на ответника – св.С., която в показанията си
изказа само лично предположение, че действията на ищцата са умишлени. Няма други
доказателства от които да се установи, че ищцата е извършила именно нарушението, за
което и е наложено наказание „уволнение“. Действително ищцата е допуснала нарушения,
но ответника е следвало да съобрази тяхната тежест, да вземе предвид и поведението на
ищцата, липсата на реална щета и т.н. при определяне на наказанието, каквото задължение
има съгласно чл.189 от КТ. А при установената по-горе фактическа обстановка съдът счита,
че наложеното наказание не съответства по тежест на нарушението. Поради това и
заповедта съдът счита за незаконосъобразна.
По иска за обезщетение по чл.225 от КТ : Установи се, че след прекратяване на
трудовия договор с ответника ищцата е започнала работа при друг работодател, считано от
03.08.2020 год., при основно месечно възнаграждение в размер на 750 лв. Възнаграждението
било по-ниско от това получавано при ответника, поради което ищцата претендира
разликата между двете за срок от шест месеца. Предвид установената незаконност на
уволнението ответника дължи на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ. Видно
от заключението на вещото лице обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за периода
30.07.2020 год. – 29.01.2020 год. е в размер на 735,43 лв. (изчислено по втори вариант от
заключението). Съдът възприема вариант втори, като счита, че същия съответства на чл.228,
ал.1 от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поради това
предявения иск за изплащане на обезщетение по чл.225 от КТ се явява основателен и следва
да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл. 225,
ал.1 от КТ за периода 30.07.2020 г. - 02.08.2020 год. и по чл.225, ал.2 от КТ за периода от
03.08.2020 год. – 29.01.2021 год., в общ размер на 735,43 лв.
5
Ищцата претендира и заплащане на трудово възнаграждение за месец юли 2020 год.
Ответника оспорва иска, като твърди, че трудовото възнаграждение на ищцата за последния
работен месец юли 2020 год. е недължимо от ответника, тъй като същото е прихванато със
задължението на ищцата да заплати обезщетение за неспазено предизвестие на ответника,
дължимо при дисциплинарно уволнение. В заповедта за прекратяване на договора ответника
е посочил, че ищцата дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 864,86 лв.
Доколкото обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ се дължи от работника при законно
наложено дисциплинарно уволнение и при установената по-горе незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение то ищцата
не дължи на ответника обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и прихванатото такова от
работодателя с дължимото трудовото възнаграждение за месец юли е без основание, както
и предвид безспорно установеното обстоятелство, че ответника не е заплатил на ищцата
трудово възнаграждение за месец юли 2020 год. то предявения иск се явява основателен и
доказан и като такъв следва да се уважи, като ответника бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 789,65 лв.- БТВ съгласно заключението на вещото лице.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 610 лв. – възнаграждение за един адвокат, както и да бъде осъден да
заплати по сметка на ТРС д.т. в размер на 130 лв.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 3031 / 29.07.2020 год. на Управителя на „Трънчев“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“Еделвайс“ № 8, с която е
прекратен, считано от 30.07.2020 год., трудовия договор на С.И.С., ЕГН ********** от
***********************, на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.5 от КТ,
поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ със Заповед № 90/ 29.07.2020 год.
на Управителя на „Трънчев“ ООД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Еделвайс“ № 8, представлявано от Управителя П.С.Т., със съдебен адрес :
гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 117Б, ет.1, адв.И. г. Т. от ШАК да заплати на С.И.С., ЕГН
********** от ***********************, действаща чрез пълномощник адв. Р.М. от ТАК,
със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1-партер, Кантора Моллови сумата
от 735,43 лв., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2020 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 789,65 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2020 год., ведно със
законната лихва, считано от 24.09.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
6
гр.Шумен, ул.“Еделвайс“ № 8, представлявано от Управителя П.С.Т., със съдебен адрес :
гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 117Б, ет.1, адв.И. г. Т. от ШАК да заплати на С.И.С., ЕГН
********** от ***********************, действаща чрез пълномощник адв. Р.М. от ТАК,
със съдебен адрес : гр.Търговище, ул.“Цар Иван Асен“ № 1-партер, Кантора Моллови сумата
от 610 лв., представляваща направени разноски по делото – възнаграждение за един адвокат,
на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Трънчев“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, ул.“Еделвайс“ № 8, представлявано от Управителя П.С.Т., със съдебен адрес :
гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 117Б, ет.1, адв.И. г. Т. от ШАК да заплати по сметка на ТРС
държавна такса за разглеждане на исковете в размер на 130 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7