№ 105
гр. Велико Търново, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20234001000127 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от Р. М. П. срещу Решение №
46/ 06.04.2023 г. по гр.д. № 144/ 2022 г. по описа на ОС – Плевен в частта, с която
съдът е отхвърлил предявения от нея иск за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП
на 26.04.2022 г. за разликата над 4000 лв. до претендирания размер 60 000 лв. Счита
решението за неправилно като постановено в противоречие със закона и необосновано.
Присъденото от съда обезщетение не съответствало на принципа за справедливост,
било силно занижено, съдът не съобразил търпените от ищцата болки и страдания,
продължителния период на възстановяване, както и социално-икономическите условия
в страната към датата на ПТП. Неправилно съдът приел за доказано възражението на
застрахователя за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат предвид
неизползването на обезопасителен колан. Заключението на вещото лице не било
категорично, а изразявало вероятност травмите да са получени при пътуване без
предпазен колан. Моли решението да бъде отменено и съдът да уважи исковата й
претенция в заявения размер. Процесуалният представител на ищцата претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.
Подаден е отговор на въззивната жалба, в който ЗК „Лев Инс“ АД заема
становище за нейната неоснователност. Съдът извършил подробен и детайлен анализ
1
на събраните доказателства за вида, степента и тежестта на получените от ищцата
травми и определил справедливо обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди. Правилно, при съобразяване на приетото заключение за механизма на ПТП и
начина на настъпване на вредите, съдът уважил направеното възражение за
съпричиняване. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, а
именно: Р. М. П. е пострадала при ПТП на 26.04.2022 г., около 15.20 часа, на път III-
306 на изхода на гр. Червен бряг в посока към гр. Луковит, срещу входа на бившия
ДАП. Тя е била пътник на предната дясна седалка на управлявания от съпруга й П. Б.
П. лек автомобил „Ауди“ А6 с ДК № ЕН 10****. Механизмът на ПТП е изяснен от
заключението на приетата авто-техническа експертиза: Управляваният от П. лек
автомобил се е движел със скорост около 60-70 км/час, когато на излизане от завой
водачът възприел на разстояние между 31.42 м и 36.64 м спирането на движещия се
попътно пред него автомобил „Мерцедес“, управляван от Р. Р., предприел отклонение
на движението наляво спрямо първоначалното и спиране чрез натиск върху спирачния
педал и бил реализиран кос ексцентричен удар между предната дясна част на лекия
автомобил „Ауди“ и задна лява част на лекия автомобил „Мерцедес“. Според експерта
от техническа гледна точка причината за произшествието е избраната от водача П.
скорост на движение, която е несъотносимата към дължината на видимост след
движение в дъга на завой и несвоевремените действия за спиране към момента на
възможното възприятие на движещия отпред автомобил. Същевременно, с оглед
показанията на св. П., че автомобилът пред него се движел с намаляваща скорост и
внезапно спрял, което го накарало и той да спре и водачът му Развигоров два месеца
2
след ПТП му казал, че си е изпуснал телефона и се е навел да го вземе, в съдебно
заседание вещото лице е заявило, че водачът П. не е можел да очаква попътно
движещият се автомобил да забие спирачки. Вследствие на ПТП ищцата получила
счупване на капачката на коленната става на десния крак и счупване на горния край на
дясната лъчевата кост. Тези травматични увреждания не били диагностицирани
непосредствено след инцидента, защото по обясненията на св. П. те посетили ЦМП в
гр. Червен бряг, където прегледали Р., поставили й работна диагноза, отразена във фиш
за преглед, „натъртване на десните лакътна и коленна стави“ и ги накарали да изчакат,
за да я снимат, но никой не дошъл и тъй като тя се чувствала зле, се прибрали вкъщи.
Счупванията са установени два дни по-късно – на 28.04.2022 г. от направените в
МБАЛ – Червен бряг рентгенови снимки, които не са ангажирани като доказателства
по делото, но диагнозата е отразена както в искането за рентгенологично изследване,
така и в издаден от ортопед-травматолог амбулаторен лист, като на ищцата е
назначено лечение – обездвижване на десния крайник с триъгълна кърпа за 20 дни и на
долния крайник с ортеза за 25 дни. Според вещото лице – медик посочените травми
могат да бъдат получени при механизма на конкретното ПТП вследствие на
инерционното изместване на тялото напред при рязката промяна на скоростта и удари
върху вътрешните повърхности на купето. Сочи, че такова изместване на тялото е
възможно само при непоставен обезопасителен колан. Отговорността на водача на
лекия автомобил, в който се е возила ищцата, е застрахована при ответното
застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна към датата на ПТП. Пострадалата е предявила претенция
пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение на 09.06.2022 г. и
не е спорно, че такова не е определено и изплатено.
ВТАС споделя формирания въз основа на така изяснената фактическа
обстановка правен извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения
иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ. Доказани са изискуемите от закона
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: Налице е виновно противоправно
поведение на водач на МПС, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество. П. Б. П. е релевирал виновно противоправно
поведение, като е нарушил изискването на чл.23 ал.1 от ЗДвП да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Според съда и другият
участник в движението има вина за настъпването на ПТП, защото не е имал обективна
причина да спре, но при наличие на независимо съизвършителство пострадалият може
да търси цялото обезщетение от всеки един от деликвентите. Вследствие на това
поведение са причинени вреди на ищцата и при наличието на застрахователно събитие
3
по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят на виновния водач следва да заплати
застрахователно обезщетение. Между страните е преустановен спорът относно
осъществяването фактическия състав на непозволеното увреждане, включително
относно причинната връзка между процесното ПТП и установените травматични
увреждания на П., защото застрахователят не е обжалвал изводите на съда в тази
насока. Спорът пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на
дължимото обезщетение и относно наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат.
За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията,
дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и
съдебната практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус отчете следните
фактори: На ищцата П. е причинена комбинирано травматично увреждане от две
травми на десните горен и долен крайник. Проведеното й лечение е в домашни
условия, само консервативно с обездвижване на крайниците с подвижни ортези за срок
до 25 дни. Ищцата е претърпяла интензивни болки непосредствено след ПТП и около
месец след него. Това се установява от показанията на съпруга й, от данните по
амбулаторния лист за прегледа й, в който е отразена констатацията на лекаря-ортопед
за изразени оттоци в областта на засегнатите стави и силна палпаторна и перкоторна
болезненост, както и от заключението на вещото лице, че счупването на капачката на
колянната става е свързано с много силна болка при получаването му, защото за
капачката са захванати сухожилията на мускулите на крака, а самият крак е много
натоварен. Възстановяването й е протекло без усложнения в рамките на нормалния
оздравителен период, който се сочи от вещото лице на около 1-1.5 месеца за ръката и
около 3-3.5 месеца за крака. И двете увреждания са свързани с ограничаване на
мобилността и налагат чужда помощ при самообслужване в ежедневието, което се
потвърждава от показанията на св. П., че един месец след инцидента не ходил на
работа, а бил плътно до съпругата си, помагал й да се придвижва, правил й компреси на
крака всяка вечер. Според него след около 2 месеца съпругата му вече е могла да се
справя сама, но излага, че към 20.02.2023 г. /датата на проведеното съдебно заседание,
в което той е разпитан / тя е продължавала да има болки при натоварване и студено
време. Същевременно по делото не са ангажирани други доказателства за остатъчни
болки и дефицити в движенията – липсват данни ищцата да е посещавала лекар с
оплаквания във връзка с получените травми и за консултации относно
възстановяването й от тях. Тя не е провеждала и рехабилитация за редуциране на
болковия синдром и възстановяване функционалността на засегнатите стави. Св. П.
сочи, че причината за това е липсата на финансова възможност, но самият той твърди,
че пострадалата е здравно осигурена, т.е. можела е да се ползва от достъпните за
здравноосигурените лица медицински услуги. Следва да се приеме, че ищцата е
напълно възстановена, още повече, че тя е млад човек – на 28 г. към датата на ПТП,
4
при което възстановителната способност на организма е висока.
Размерът на обезщетението съгласно трайната практика на ВКС е обусловен и от
социално-икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са
лимитите на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“,
минималната работна заплата – 780 лв. и средната работна заплата за страната по
данни на НСИ за второто тримесечие на 2022 г. – около 1700 лв. Съдът анализира и
съдебната практика по казуси със сходни травматични увреждания през 2022 г.,
лечението на които не е свързано с оперативни интервенции, които протичат без
усложнения в рамките на нормалния възстановителен период и нямат остатъчни
последици.
При съвкупния анализ на всички обстоятелства, относими към определянето на
размера на обезщетението, ВТАС счита определения от окръжния съд размер от 6000
лв. за занижен и неотговарящ на критериите на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД най-
вече при съобразяване на икономическата обстановка в страната към датата на
увреждането. Според настоящата инстанция за претърпените от ищцата вреди следва
да бъде определено обезщетение в размер на 15 000 лв., което е годно да поправи
причинените й болки и страдания.
Окончателният размер на дължимото обезщетение е обусловен от
основателността на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата чрез непоставен предпазен колан. Съдът не споделя поддържаната
от жалбоподателката теза, че няма принос за настъпването на вредите и намира за
неоснователни оплакванията й, че изводът на първоинстанционния съд в обратния
смисъл не почива на събраните по делото доказателства. Съдебната практика е
категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на соченото основание изисква доказвани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неблагоприятните последици. Съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на него цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. В настоящия казус съдът счита за доказано по несъмнен начин от
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че пострадалата е
релевирала противоправно поведение – нарушила е изискването на чл.137а ал.1
предл.2 ЗДвП да пътува с поставен предпазен колан и в причинно-следствена връзка с
това са настъпили претърпените от нея вреди. Съпругът й св. П. излага, че тя е била с
поставен предпазен колан, но неговите показания се ценят съобразно разпоредбата на
чл.172 ГПК при отчитане на евентуалната му заинтересованост и съдът не ги
кредитира, защото липсват други доказателства в подкрепа на твърденията му, а те се
5
опровергават от заключението на експерта. За изводите си последният е съобразил
изяснения от вещото лице по авто-техническата експертиза механизъм на ПТП и
действалите върху тялото на ищцата инерционни сили и е категоричен, че получените
телесни увреждания са възможни само при пътник без поставен колан, наличието на
който би фиксирало тялото към седалката и би предотвратило инерционното му
изместване напред и надясно при рязката промяна в скоростта и посоката на движение.
ВТАС намира, че обемът на съпричиняване правилно е определен от
първоинстанционния съд на 1/3 за пострадалата срещу 2/3 за водача. Ищцата не би
пострадала дори и без поставен колан, ако съпругът й не бе допуснал нарушението на
чл.23 ал.1 от ЗДвП, при което неговият принос е значително по-висок. Определеното
обезщетение следва да бъде редуцирано от 15 000 лв. на 10 000 лв.
По изложените съображения въззивната жалба на П. се явява частично
основателна. Решението на ОС следва да бъде отменено в частта, с която съдът е
отхвърлил претенцията й за присъждане на обезщетение над 4 000 лв. до 10 000 лв. и
на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 6 000 лв.
В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на й за разликата над
10 000 лв. до пълния претендиран размер 60 000 лв., решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора, предвид частичната основателност на
въззивната жалба, на процесуалния представител на ищцата адв. И. К. на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита пред
ВТАС, съразмерно на уважената част от въззивната жалба. При обжалваем интерес 56
000 лв. съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение е 5
130 лв., като съразмерно на уважената част от жалбата то възлиза на 550 лв. За
първоинстанционното производство на адв. И. К. е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. Дължимото такова съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредбата при материален интерес 60 000 лв. възлиза на 5 450 лв., като съразмерно на
уважената част то е 908 лв., при което следва да се присъди допълнително
възнаграждение в размер на 208 лв. Застрахователят следва да заплати на адв. К. общо
възнаграждение в размер на 758 лв. Застрахователят следва да бъде осъден да довнесе
допълнителна държавна такса върху уважения иск – сумата 240 лв. за производството
пред ОС и сумата 120 лв. за производството пред ВТАС – общо 360 лв. Той следва да
възстанови допълнително сумата 26 лв. – съдебни разноски за възнаграждение на
вещите лица по допуснатите експертизи, съразмерно на уважената част от иска. В
първоинстанционното производство на ЗК „Лев Инс“АД са присъдени разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 840 лв., който размер е пълният
претендиран такъв съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Това е неправилно, тъй
като не отчита уважената част от иска, но липсва жалба срещу решението в тази му
част за разноските. Затова ВТАС при определяне на дължимите от П. на
6
застрахователя разноски за производството пред ОС с оглед изхода на въззивното
производство използва тази база. При материален интерес 60 000 лв. и отхвърлена част
от иска 50 000 лв., съразмерно на отхвърлената част е дължима сумата 700 лв. За
въззивната инстанция съдът определя юрисконсултското възнаграждение на сумата
300 лв. Именно съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение при съобразяване разпоредбите на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП и
чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и не е обвързан от
претендирания размер на същото. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ЗК
„Лев Инс“АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 268
лв. Общо дължимите разноски за експертизи и юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции възлизат на 968 лв., т.е. след приспадане на присъдената от ОС сума
от 840 лв., на застрахователя следва да се присъди допълнително сумата 128 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 46/ 06.04.2023 г. по гр.д. № 144/ 2022 г. по описа на ОС –
Плевен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. М. П. иск за осъждане на ЗК
„Лев Инс“АД за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата над 4 000 лв.
до 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 26.04.2022 г.,
причинено от П. Б. П. като водач на лек автомобил АУДИ А6 с ДК № ЕН 10****,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 10.09.2022 г. до
окончателното му изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД София, с ЕИК *********, да заплати на Р. М. П. с
ЕГН ********** от гр. Червен бряг, *********, допълнително обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в резултат от ПТП на 26.04.2022 г., причинено от
П. Б. П. като водач на лек автомобил АУДИ А6 с ДК № ЕН 10****, в размер на 6 000
/шест хиляди/ лв. /разликата над 4 000 лв. до 10 000 лв./, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 10.09.2022 г. до окончателното му изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД София, с ЕИК ********* да заплати на адв. И. К.
от АК – Ловеч на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за защита и
процесуално представителство на Р. М. П. пред ВТАС, съразмерно на уважения иск –
сумата 550 /петстотин и петдесет/ лв., както и допълнително адвокатско
възнаграждение за производството пред ОС – Плевен - сумата 208 /двеста и осем/ лв.
ОСЪЖДА Р. М. П. с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, *********, да
заплати на ЗК „Лев Инс“АД София, с ЕИК ********* сумата 128 /сто двадесет и
7
осем/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“АД София, с ЕИК *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса върху уважената част
от иска – сумата 360 /триста и шестдесет/ лв., както и сумата 26 /двадесет и шест/
лв. – съдебни разноски, съразмерно на уважения иск.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8