№ 97
гр. Русе, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20224500100501 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са преки искове за заплащане на застрахователно
обезщетение от ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, за причинени неимуществени
и имуществени вреди, с правно основание чл.432 от КЗ, и акцесорен иск по
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Й. Н. К. твърди, че на 10.01.2022г. между с. Н.о и с. Червена
вода, обл Русе, водачът на лек автомобил „Субару Форестър“ с ДК№ Р 92 -45
КА, А. Й. Ч., нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на
което причинил ПТП, при което на нея, пътник на предна дясна седалка в
процесния автомобил, й били нанесени телесни увреждания. След като била
приета в УМБАЛ „Канев“АД – Русе, й били извършени клинични прегледи,
лабораторни и образнодиагностични изследвания, и поставена диагноза
„Фрактура петрохантерика феморис синистра“. Направена й била операция с
голям обем и сложност на таза и долния крайник - поставяне на
интрамедуларен водач, интрамедуларен пирон, костна кука, имплантиран
хеликс блейд и дистален заключващ винт. На 17.01.2022г. била изписана за
домашно лечение с препоръки - конците да се свалят на 14-я ден от
операцията, и да се следи раздвижването на тазобедрената става.
Сочи се, че за процесното ПТП е образувано ДП № 8/2022г. по описа на
ОДМВР- Русе /пр.пр. № 211/2022г. по описа на РП – Русе/.
За увреждащия автомобил имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество - полица BG/02/121000930672, със срок 1
година, считано до 31.03.2022г., т.е. валидна към датата на застрахователното
събитие.
Пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
1
към ответното застрахователно дружество, получена на 28.01.2022г., и по
случая е била заведена щета № **********/10.01.2022г., като в установения
от закона срок застрахователят не е изплатил обезщетение.
Сочи се, че в резултат на уврежданията и проведените интервенции
ищцата търпяла силни болки и страдания, като и към настоящия момент
възстановяването й не е приключило. Същата не се чувствала физически
добре и емоционално. Преди инцидента била в добро здравословно състояние
и активна, а след него животът й се променил напълно. Изпитвала цялостен
дискомфорт вследствие на получените травми, болките от тях, продължаващи
и към момента. За дълъг период била напрегната, имала нарушения на съня,
не била в състояние да се натоварва физически и психически. Освен
посочените болки ищцата изживяла и силен стрес при процесното ПТП.
Ищцата счита, че причинените й неудобства, болки и страдания,
психическият стрес следва да бъдат компенсирани, като се ангажира
отговорността на ответното дружество за причинените й при ПТП
имуществени и неимуществени вреди. Претендира да бъдат репарирани
имуществените вреди в размер на 1700 лева – разноски за поставен имплант.
Тъй като търпените имуществени и неимуществени вреди са резултат от
виновно поведение на водача на увреждащия лек автомобил, а за вредите от
него отговаря ответното дружество, се иска съдът да осъди последното да
плати на пострадалата обезщетение за търпените неимуществени вреди в
размер на 25 500 лева – частичен иск от 80 000 лева, както и обезщетение за
причинените от същото ПТП имуществени вреди в размер на 1700 лева, като
се претендира законна лихва върху всяка от посочените суми, считано от
17.01.2022г. – датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3 вр. чл.430, ал.1 от
КЗ, алтернативно, лихвите да се присъдят от 28.01.2022г. – датата, на която
застрахователят е получил всички документи към претенцията.
В с.з. по реда на чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на исковата
претенция за неимуществени вреди, чрез увеличаване на размера, която се
предявява като пълен размер - 140 000 лева, ведно със законната лихва от
17.01.2022г., алтернативно – от 28.01.2022г., до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски за адв. възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА.
В отговора на исковата молба ответното ЗД „Бул Инс“АД – София взема
становище, че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не са описани
механизмът на настъпване на ПТП, конкретните нарушения, допуснати от
водача, местоположението на пострадалата в купето на автомобила. Прави се
възражение, че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица от
10.01.2022г. не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП". Оспорва се искът за неимуществени
вреди по размер, като се твърди, че е завишен и че не са ангажирани
доказателства относно твърдените увреждания на ищцата, тъй като
представената с исковата молба медицинска документация е непълна, и
липсва такава за извършено оперативно лечение и за възстановителния
период.
2
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП,
вследствие на поведението на ищцата, като се твърди, че от данните по
делото може да се направи извод, че тя е била без поставен колан и че е ако е
била с обезопасителен колан, травмата е нямало да бъде толкова тежка. В
този смисъл се иска на основание чл.51 от ЗЗД съдът да съобрази
съпричиняването на вредоносния резултат при определяне на обезщетение за
вредите от ПТП.
Не се оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
отношение на процесния лек автомобил „Субару Форестър“ с ДК № Р 92 -45
КА. Заявява се, че водачът му и застрахованото лице не са уведомявали
застрахователното дружество за настъпилото ПТП. Иска се съдът да
отхвърли исковите претенции, евентуално – да не ги уважава в пълен размер.
Претендират се разноски – 4080 лева адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.01.2022г. сутринта ищцата пътувала на предна дясна седалка в л.а.
„Субару Форестър“ с ДК № Р 92- 45 КА, управляван от А. Й. Ч., в посока от
с.Н.о към с.Червена вода, обл.Русе. Имало гъста мъгла, пътната настилка била
мокра. В с.Червена вода, непосредствено след входа за населеното място, на
кръстовището на главния път с ул.“Веслец“, при предприемане на маневра „
десен завой“ водачът загубил контрол върху управлението на автомобила.
Вследствие на което автомобилът, движещ се със скорост около 47,9 км/ч,
нарушил устойчивото си движение, напуснал пътното платно, вляво по
посоката си на движение, и се ударил в крайпътно дърво. След
удара,вследствие на съприкосновение на тялото й с части от купето на
автомобила, ищцата получила счупване на лява бедрена кост, наложило да
бъде откарана и приета на лечение в УМБАЛ „Канев“АД – Русе. След
извършени й клинични прегледи, лабораторни и образнодиагностични
изследвания, била поставена диагноза „Фрактура петрохантерика феморис
синистра“, и на 11.01.2022г. извършени операция - кръвна репозиция с
вътрешна фиксация -поставяне на интрамедуларен пирон, хеликс блейд
проксимално и дистален заключващ винт. На 17.01.2022г. била изписана за
домашно лечение с назначена медикаментозна терапия за 30 дни. За
операцията била платена сумата от 1700 лева - за имплант, за която от
болничното заведение била издадена фактура.
Последвало домашно лечение и възстановителен период, също в
домашни условия. Първоначално ищцата била неподвижна, на легло и била
обгрижвана от единия си син и от съседка, които й сменяли памперсите,
правели тоалета, превръзки на раните от залежаването, преобличали я.
Двамата пазарували, приготвяли храна, поддържали дома. На третия месец
ищцата започнала да използва стол с кофа, за физиологични нужди, а около
петия месец започна да се придвижва на малки разстояния вкъщи, с помощта
на патерици или проходилка. След осмия месец ищцата започнала да излиза в
двора на къщата, с помощни средства, като бързо се изморявала.
Преди ПТП ищцата била общителна, събирала се и излизала с приятелки,
3
ходела на гости на съседки, а след това се затворила, дълго време не искала
да излиза от дома си, изпитвала страх да е сама на улицата, от автомобили, и
да пресича. Станала неспокойна, имала кошмари, бълнувала, плачела насън, и
затова месеци наред синът и нощувал в нейното жилище.
Ищцата не провела рехабилитации, заради ограниченията по време на
Ковид пандемията, но правела упражнения в домашни условия, съгласно
лекарски указания. Към настоящия момент тя продължава да изпитва болки,
когато се придвижва – с помощно средство – „канадка“, изморява се бързо.
Пострадалият крайник е скъсен с 4 см и затова тя използва специални
обувки, като продължава да куца. Ищцата бързо и лесно се изморява при
движение и на къси разстояния.
Мястото на произшествието било посетено от служители на ОДМВР –
Русе и бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Образуваното по случая ДП № 8/2022г. по описа на ОДМВР- Русе /пр.пр. №
211/2022г. по описа на РП – Русе/ било внесено в РРС и приключило с влязло
в сила Определение по AHД № 1829/2023г., с което А. Й. Ч. е признат за
виновен за това, че на 10.01.2022г. в с.Червена вода, обл.Русе, при управление
на л.а. “ Субару Форестър“ с ДК № Р 92-45 КА, нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20ал.1 от ЗДвП –„водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“,
вследствие на което по непредпазливост причинил на Й. Н. К. средна телесна
повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на ляв долен
крайник за срок повече от 30 дни - престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“пр.2 вр.
чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
За увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество - полица BG/02/121000930672, със срок 1
година, считано до 31.03.2022г., т.е. валидна към датата на застрахователното
събитие.
Пострадалата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение
към ответното застрахователно дружество, получена на 28.01.2022г. , и по
случая е била заведена щета № **********/10.01.2022г., като в установения
от закона срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и заключението на приетата без възражения
от страните съдебна медицинска експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обективно. Свидетелските показанията по делото – на Е. В. Л.
и П. М. К., свидетелстващи за състоянието на пострадалата след ПТП и в
периода на лечение и възстановяване, до настоящия момент, съдът кредитира
като обективни и непротиворечиви на останалите доказателства по делото,
тъй като с тях се сочат непосредствено възприети факти. Показанията на св.К.
– син на ищцата, съдът цени като правдиви, съобразявайки ги, на основание
чл. 172 от ГПК , с оглед всички други данни по делото и възможната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото.
Видно от показанията на св.Л., съсед на ищцата, тя се грижела за нея
след изписването й от болницата.Първоначално била на легло, неподвижна,
4
ползвала памперси, които свидетелката сменяла, освен това й правела
превръзки на раните от залежаването, преобличала я, правела тоалета й. Св.Л.
й приготвяла храна, синът на ищцата също поръчвал храна.
Чак на третия месец ищцата започнала да използва стол с кофа, за
физиологични нужди, а около петия месец започна да се придвижва вкъщи -
до мивката, до тоалетната, с помощта на патерици или проходилка. Около
осем месеца ищцата не излизала от дома си. След това започнала да излиза в
двора на къщата, но бързо се изморявала, когато се движи сама, и използвала
помощни средства. Единият й крак след операцията останал по-къс и тя
използва специални обувки. Понастоящем използва патерица - канадка, и
продължава да куца.
Преди ищцата била общителна, често ходела на гости на свидетелката, а
след катастрофата социалният й живот се променил, има страх да излиза от
дома си и затова не се среща с приятелките си, с които се събирала преди,
излизали, пеели, а само разговаря с тях по телефона. През първите три месеца
при ищцата се преместил синът й, който споделял, че тя има кошмари,
бълнува, плаче насън. Когато се налагало да нощувала в дома на ищцата,
свидетелката също я чувала да бълнува. Ищцата не провела рехабилитации,
заради ограниченията по време на Ковид пандемията. Към настоящия момент
тя продължава да изпитва болки, когато се придвижва, изморява се бързо и
ако тръгне към магазина, прави почивка.
Св. П. К. сочи, че се преместил при майка си и живял при нея 3 месеца
след като била изписана от болницата, тъй като тя била неподвижна, лежала,
помагал за обслужването й, за тоалет, при храненето. Първоначално
изпитвала силни болки, с чужда помощ се обръщала от едната страна на
другата, което също било болезнено. Към петия месец започна да се
придвижва вкъщи с проходилка, като правела малки крачки, но изпитвала
болки в левия крак, видимо по-къс, и в кръста. Около осмия-деветия месец с
патерици започнала да прави стъпки и да излиза в двора. Ищцата искала да
се раздвижи, но се налагало да си почива, защото изпитвала болки при
движение.
Свидетелят сочи и че след ПТП майка му станала неспокойна,
напрегната, нощем се будела, плачела, защото сънувала катастрофата, което
продължава и понастоящем, и понякога късно вечер му се обажда да отиде и
нощува в дома й. Когато започнала да излиза от къщи, ищцата отказвала да
се качи в автомобил, има страх да пресича улицата без до нея да има друг
човек. Преди катастрофата майка му била весела, жизнена, общителна. Сега
се е отчуждила от хората, не ходи като преди по събирания, на кафе, да пее в
пенсионерския клуб към кметството, много рядко допуска и вкъщи да я
посещават хора.
В момента се придвижва само с помощта на една патерица - канадка,
заради скъсения крак, но бързо се уморява и трябва да спре и да си почине.
Вече живее отново сама, готви си, но се налага да й помага - да й пазарува, да
носи дърва. Свидетелят обяснява и че майка му не е провеждала
рехабилитация, заради Ковид – 19, и вкъщи с негова помощ и на съседката
5
правела упражнения, каквито й казал лекарят й. Освен двамата свидетели, за
ищцата се грижели и другият й син, снахите.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са преки искове за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди с правно
основание чл. 432 от КЗ, и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредба на чл. 498 ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Ищцата е
отправила писмена претенция до ответното застрахователно дружество, от
28.01.2022 г. и към момента на предявяване на иска тримесечният срок е
изтекъл. Наличието на общите и специалните процесуални предпоставки,
визирани в КЗ, обуславя допустимостта на предявените искове по чл. 432 от
КЗ.
Съгласно същата разпоредба, при наличие на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви
иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва
да го обезщети за всички претърпени вреди. Отговорността на застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следва да са налице и елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната норма,
изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната
цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД
задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер, като на
обезщетение подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Анализът на ангажираните по делото доказателства сочи, че са налице
всички елементи на непозволеното увреждане, по чл.45 и сл. от ЗЗД - деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага. На основание чл. 300 от ГПК, за
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, е задължително
относно дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността
6
на водача, влязлото в сила Определение от 26.10.2023г., постановено по АНД
№ 1829/2023г. на РРС, с което А. Й. Ч. е признат за виновен за това, че на
10.01.2022г. в с.Червена вода, обл.Русе, при управление на л.а. “
Субару Форестър“ с ДКС № Р 92-45 КА, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 20ал.1 от ЗДвП –„водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, вследствие на
което по непредпазливост причинил на Й. Н. К. средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за
срок повече от 30 дни- престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“пр.2 вр. чл. 342 ал.1
пр.3 от НК.
По делото е безспорно установен механизмът на настъпване на ПТП,
при което пострадала ищцата. Процесният автомобил се движел с около 47,9
км/ч, по мокър асфалт, при мъгла. Не е имало обективни препятствия на пътя,
които да пречат на водача. Въпреки това той не изпълнил задължението си
съгласно чл.20 ал.1 от ЗДвП, и като водач на ППС не контролирал
непрекъснато пътното превозно средства, което управлява. Причината за
настъпване на ПТП е загубване от страна на водача на контрол върху
управлението на автомобила, вследствие на което той нарушава устойчивото
си движение, напуска пътното платно и се блъска в дърво.
Така вследствие на удар на процесния лек автомобил, в който била
пътник, в крайпътно дърво, от действащите инерционни сили и допир на
тялото с части от купето на автомобила, ищцата получила счупване на лява
бедрена кост.
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от пострадалата,
защото не била поставила обезопасителен колан, съдът намира за
неоснователно, тъй като страната, чиято е доказателствената тежест, не е
ангажирала доказателства, че ищцата като пътник в процесния л.а. е
допринесла със свои конкретни действия или с въздържане от такива за
настъпване на вредоносния резултат, и това нейно поведение да е станало
причина или да е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.
За ищцата в качеството й на пострадала от ПТП е възникнало
субективното право на обезщетение за причинените й от деликта
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.
По делото е установено, че в резултат на ПТП ищцата е получила
счупване на лява бедрена кост. Ищцата била приета в УМБАЛ „ Канев“АД,
където провела болнично лечение, вкл. оперативно лечение. След което
било проведено и домашно лечение, с режим на покой, без натоварване на
долните крайници, с прием на медикаменти.
Според заключението на вещото лице - лекар-ортопед, по приетата СМЕ,
извършената операция на пострадалата е с голяма сложност. Пълноценното
срастване при този тип фрактури и при възрастта на ищцата е за максимум 4-
5 месеца, а пълното възстановяването на обема на движение е в период от 8
до 12 месеца. При извършения й личен преглед на 08.02.2024г. вещото лице е
установило постоперативен цикатрис по външната повърхност на лявото
7
бедро, хипотрофия на мускулатурата на засегнатия крайник, който е скъсен с
4 см. Понастоящем ищцата се придвижва с помощно средство – „канадка“.
Налице е невъзможност за моноподален стоеж / не може да стои на
оперирания крак/, има скъсяване на бедрената шийка. Скъсяването на крака
се е отразило с промени на гръбначния стълб, на таза, а на по-късен етап – и
на ставите. Измененията в стойката на пострадалата водят до генеративни
промени в гръбначния стълб и износване на тазобедрените стави. Такива
дегенеративни промени настъпват в тялото и без травми, но в случая ПТП
катализира тези промени. Ищцата бързо и лесно се изморява за разстояние до
500 м, причина за което освен хипотрофията на мускулатурата е и че при
опити да компенсира натоварването на засегнатия крайник, се натоварва
другата страна.
Тези факти дават основание да се приеме, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания от получените травматични
увреждания и проведените по повод на тях операция, болнично и домашно
лечение и възстановяване, което се е отразило негативно на нейното
емоционално състояние и на начина й на живот, и занапред ще продължат да
имат неблагоприятно въздействие, без да е налице възможност за пълно
възстановяване, поради което подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер и е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. / В този смисъл -
Решение №83/06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г. на ВКС /.
Съдът, като съобразява начина на извършване на деликта, вида и
характера на получените телесни увреждания, извършената сложна
оперативна интервенция, че пострадалата е била хоспитализирана във връзка
с проведено оперативно лечение, а впоследствие е провела лечение в
домашни условия, с щадящ постелен режим и прием на медикаменти,
отчитайки нейната възраст, установените силни болки и страдание
непосредствено след ПТП, наложили прием на обезболяващи медикаменти, и
такива при натоварване на долните крайници понастоящем, стресът, който е
изживяла, промяната в начина й на живот и съпътстващите ограничения от
битов характер в периода на възстановяване, а и понастоящем – с оглед
невъзможността да се придвижва самостоятелно, без помощни средства и да
стои права на болния крак, настъпилите дегенеративни промени в
гръбначния стълб и износване на тазобедрените стави, катализирани от
уврежданията вследствие на ПТП, и невъзможността за пълно
възстановяване, както и социално- икономическата обстановка в страната и
ръста на инфлационните процеси, приема, че справедливият размер на
застрахователното обезщетение за причинените й неимуществени вреди
8
възлиза на 50 000 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцата следва да се
присъди обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 50
000 лева, до който размер искът като основателен следва да бъде уважен, а в
останалата част – до претендираните 140 000 лева, следва да се отхвърли.
Претендираните имуществени вреди в размер на 1700 лева, видно от
представените писмени доказателства / фактура/ и съгласно заключението по
СМЕ, че направените разходи за лечение са свързани с процесното ПТП,
съдът намира за доказани по основание и размер и като такива същите следва
да бъдат уважени изцяло.
Ищцата е претендирал присъждане на законна лихва върху сумите-
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, която съобразно
изявлението на ответното дружество, че не е уведомено за ПТП и липсата на
доказателства в обратния смисъл, следва да се присъди от датата на
писменото предявяване на застрахователната претенция - 28.01.2022г., която
дата е заявена от ищцата като алтернативна.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски за
производството и не е направила такива. По делото е упълномощила да я
представлява адв.П. К. от САК, като видно от представен договор за правна
защита и съдействие, процесуално представителство е осъществявано по чл.
38 от ЗА, поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска, в съответствие с действащата към
момента на депозиране на исковата молба редакция на Наредба №2/2004г. на
ВАдвС, в размер на 2821,20 с вкл. ДДС.
На ответното дружество, съобразно отхвърлената част от иска се следват
разноски и са поискани такива за адв.възнаграждение на адвокат М. Г. от
САК, но не са представени доказателства – по делото, макар с молба вх.№
2047/20.02.2024г. да е посочено, че се прилагат договор за правна защита и
съдействие, и доказателства за извършено плащане на договорена адв.услуга
и на регистрация по ЗДДС, такива липсват, не са представени и впоследствие
в последното о.с.з. на 21.02.2024г., когато не се е явил процесуален
представител на ответното дружество. Поради което не следва да се
присъждат такива разноски.
Ответното дружество следва да заплати и сторените от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на вещо лице - 354 лева, както и държавна такса
върху цената на уважените искове - 2428 лева, по сметка на Русенския
окръжен съд.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Й.
Н. К., ЕГН **********, от *****, съдебен адрес : гр.Казанлък, ул.“Славянска
„ №6,офис 10 , на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата
от 1700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които
вреди са й причинени от ПТП, настъпило на 10.01.2022г., в с.Червена вода,
обл.Русе, при управление от А. Й. Ч. на л.а. „Субару Форестър“ с ДК № Р 92
-45 КА, за който има валидна застраховка „ Гражданска отговорност на
автомобилистите „, ведно със законната лихва върху двете главници, считано
от 28.01.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над уважената част от
50 000 лева до претендираните 140 000 лева, ведно със законната лихва, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П. К. от САК, на основание чл. 38 от ЗА, адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото в размер на 2821,20 лева / с
вкл.ДДС /.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“ Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК ********* , ДА ЗАПЛАТИ
сумата в размер на 354 лева –сторени от БС разноски за производството, и
държавна такса в размер 2428 лева, по сметка на Русенския окръжен съд
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
10