Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 16.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Радева адм.д. № 262/2022г.
по описа на Административен съд гр. Ловеч, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл. 156, ал. 1 от ДОПК във връзка със ЗДДФЛ и ЗЗО.
Административното дело е
образувано въз основа на Жалба с вх. № 2708/29.07.2022г., подадена от Н.С.Х. с
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. М.Т. ***, кантора 334, срещу Решение
№ 62/20.06.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Велико Търново, с което е потвърден изцяло като законосъобразен
Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново.
По повод дадени от съда
указания, с Молба вх. № 2792/08.08.2022г., подадена от Н.С.Х., чрез
пълномощника адвокат М.Т., е направено уточнение на жалбата, а именно, че
предмет на обжалване с жалбата е Ревизионен акт №
Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП гр. Велико Търново. Предвид това съдът приема, че недостатъците на жалбата
са отстранени и предмет на настоящото дело е обжалване от Н.С.Х., чрез адв. М.Т.,
на Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г., издаден от орган по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, потвърден в цялост с Решение № 62/20.06.2022г. на
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико
Търново при ЦУ на НАП. Съдът счита, че подадената жалба е допустима и подадена
в законоустановеният срок за обжалване. Ревизионният акт е връчен по електронен
път на Н.С.Х. на 18.03.2022г. /л. 47/, а жалбата срещу него е подадена на
01.04.2022 година.
С ревизионният акт са
установени задължения на физическото лице, както следва:
І. По ЗАКОН ЗА ДАНЪК ВЪРХУ
ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА:
ЗА 2015 г.
– несъответствие в размер на 4 729,13 лв.,
– данък за внасяне в размер на
456 лв., от които 435 лв. за довнасяне и
– лихва в размер на 259,22 лв.
считано от 01.05.2016 г.
ЗА 2016 г.
– несъответствие в размер на 17 778,33 лв.,
– данък за внасяне в размер на 2 334 лв., от които 2 334 лв. за
довнасяне и
– лихва в размер на 1 154,13 лв. считано от 01.05.2017 г.
ЗА 2017 г.
– несъответствие в размер на 6 431,36 лв.,
– данък за внасяне в размер на 1 938 лв., от които 1 938 лв. за
довнасяне и
– лихва в размер на 761,80 лв.
ЗА 2018 г.
– несъответствие в размер на 7 516,80 лв.,
– данък за внасяне в размер на 1 201 лв., от които 1 201 лв. за
довнасяне и
– лихва в размер на 350,32 лв. считано от 01.05.2019 г.
ЗА 2019 г.
– несъответствие в размер на 14 219,88 лв.,
– данък за внасяне в размер на 1 758 лв., от които 1 758 лв. за
довнасяне и
– лихва в размер на 334,05 лв. считано от 01.05.2020 г.
ЗА 2020 г.
– не е установено
несъответствие; определена е годишна данъчна основа в размер на 14665,04 лв.
– определен е данък за внасяне в размер на 1 466 лв., от които
1 466 лв. за довнасяне и
– лихва в размер на 129,91 лв. считано от 01.05.2021 г.
ІІ. ПО ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО
ОСИГУРЯВАНЕ:
ЗА 2015 г.
-
Определена е дължима окончателна осигурителна вноска за здравно осигуряване
в размер на 176,73 лв., и
-
лихва върху нея в размер на 105,31 лв., считано от 01.05.2016 г.
ЗА 2016 г.
- Определена е дължима окончателна осигурителна вноска за
здравно осигуряване в размер на 1 828,67 лв., и
- лихва върху нея в размер на 904,25 лв., считано от
01.05.2017 г.
ЗА 2017 г.
- Определена е дължима окончателна осигурителна вноска за
здравно осигуряване в размер на 1 465,28 лв., и
- лихва върху нея в размер на 575,98 лв., считано от
01.05.2018 г.
ЗА 2018 г.
- Определена е дължима окончателна осигурителна вноска за
здравно осигуряване в размер на 922,29 лв., и
- лихва върху нея в размер на 269,02 лв., считано от
01.05.2019 г.
ЗА 2020 г.
- Определена е дължима окончателна осигурителна вноска за
здравно осигуряване в размер на 982,42 лв., и
- лихва върху нея в размер на 87,06 лв., считано от 01.05.2021
г.
С жалбата е направено възражение за липса на
компетентност на издателя на обжалваният ревизионен акт, изложени са аргументи
за нарушение на материалния и процесуалния закон, за нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя, направено е възражение за настъпила погасителна
давност относно всички публични вземания, начислени за периода от 01.01.2015г.
до 15.03.2017 година.
В проведените по делото открити съдебни заседания,
оспорващият Н.С.Х.,
не се яви. Не се яви и упълномощеният от него процесуален представител адвокат М.Т.
от САК. Ответникът – Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП, в проведените открити съдебни заседания се представлява от главен
юрисконсулт Е.У., която в хода на делото по същество
излага подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на жалбата с искане
същата да бъде оставена без уважение, като моли съдът да потвърди като правилен
и законосъобразен обжалваният ревизионен акт. Представени са доказателства от
ответника. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен
списък.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ревизията на доходите на Н.С.Х. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-04001121004692-020-001 от 17.08.2021 година. Тази заповед е била връчена на
ревизираното лице Н.С.Х. на 01.09.2021г. /л. 116/, като е била изменена със ЗИЗВР № Р-04001121004692-020-002 от 24.11.2021г., също връчена
на Н.С.Х. на
24.11.2022г. /л. 119/.
Предмет на ревизията са задълженията на Н.С.Х. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване за периода 01.01.2015г. – 31.12.2020 година.
Ревизията на Н.С.Х. е предшествана от извършена проверка за
съпоставка на имуществото и доходите на лицето за периода от 01.01.2015г. до
31.12.2020г., която проверка е приключила с Протокол №
ПФ-04001121000025-073-001/03.08.2021 година. В хода на ревизията са направени насрещни проверки, изискани са
документи и обяснения от трети лица и от Н.С.Х..
На Н.С.Х. са връчени 4 броя искания за
представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице, като същият
е представил част от исканите документи. След анализа на резултатите от
извършените насрещни проверки, събраната информация от трети лица и институции
и представените документи и писмени обяснения от Н.С.Х., органите по приходите са направили
извод, че по отношение на ревизираното лице са налице обстоятелства по смисъла
на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са
данни за укрити приходи/доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизираните периоди. В хода на извършената ревизия
на Н.С.Х. е връчено на 16.12.2021г. Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с №
Р-04001121004692-113-001/15.12.2021г., с което е уведомен, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2015г. до 31.12.2020г. и осигурителният доход за установяване на
задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване за периода от
01.01.2015г. до 31.12.2018г. и за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. ще
бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Заедно с това уведомление, на Н.С.Х.
е връчено и искане за представяне на обяснения и доказателства относно
доходите, с които е финансирал установените превишения на разходите и приходите
му за всяка една от ревизираните години, като е изискано попълване на
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Изискани са и обяснения относно покупката
и продажбата на автомобил УАЗ 374101 с рег. № ОВ4560АН. В отговор Н.С.Х. е
представил банкови извлечения от Банка „ДСК“ и попълнени декларации, в които е
посочил като доход – заеми от физически лица, безвъзмездно получени суми от
своята майка и доходи от продажби на МПС.
След анализ на всички събрани
в хода на извършената ревизия документи и съпоставяйки имуществото на
ревизираното лице и извършените разходи от една страна и доходите и източниците
на финансиране от друга страна за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и
2020г. е било констатирано превишение на извършените разходи над получените
доходи и източници на финансиране в следните размери: за 2015г. – в размер на 4
729,13 лева; за 2016г. – в размер на 17 778,33 лева; за 2017г. – в размер на 6 431,36
лева; за 2018г. – в размер на 7 516,80 лева и за 2019г. – в размер на 14 219,88
лева, като за 2020г. не е установено превишение. Не са били представени от Н.С.Х.
доказателства относно вида и произхода на доходите, с които е финансирано
установеното несъответствие, въпреки, че на същият е била дадена такава
възможност.
За резултатите от ревизията е изготвен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-04001121004692-092-001/15.02.2022г. от екип от ревизори при ТД
на НАП гр. Велико Търново, който е връчен на Н.С.Х.. Срещу ревизионният доклад не е било
подадено писмено възражение в законният 14-дневен срок.
Ревизията е приключила с издаването на оспорения в
настоящото производство Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г., с който за периода 01.01.2015г. - 31.12.2020г. на Н.С.Х. с ЕГН ********** ***, са установени допълнително
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ както
следва:
за 2015г. в размер на 435,00 лв. главница и лихва в
размер на 259,22 лв.,
за 2016г. в размер на 2 334,00 лв. главница и лихва в
размер на 1154,13 лв.,
за 2017г. в размер на 1 938,00 лв. главница и лихва в
размер на 761,80 лв., и
за 2018г. в размер на 1 201,00 лв. главница и лихва в размер
на 350,32 лв.,
за 2019г. в размер на 1 758,00 лв. главница и лихва в
размер на 334,05 лв. и
за 2020г. в размер на 1 466,00 лв. главница и лихва в
размер на 129,91 лв.,
както и допълнителни осигурителни вноски за здравно
осигуряване годишно изравняване:
за 2015г. в размер на 176,73 лв. главница и лихви в
размер на 105,31 лв.,
за 2016г. в размер на 1 828,67 лв. главница и лихви в
размер на 904,25 лв.,
за 2017г. в размер на 1 465,28 лв. главница и лихви в
размер на 575,98 лв.,
за 2018г. в размер на 922,29 лв. главница и лихви в
размер на 269,02 лв. и
за 2020г. в размер на 982,42 лв. главница и лихви в
размер на 87,06 лева.
Определеният за внасяне данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода е в резултат на несъответствие на
получените доходи и имуществено състояние и извършените от ревизираното лице
разходи по периоди, посочени подробно в РД, неразделна част от РА. Данъчната
основа за всяка година е определена на база сумата на превишението, намалена с
размера на предвидените по закон данъчни облекчения.
Ревизионният акт е връчен на Н.С.Х. на 18.03.2022г. по електронен път.
Срещу него на 01.04.2022г., е подадена жалба от Н.С.Х., чрез адв. М.Т. /л. 27/.
След обсъждане на възраженията на оспорващия и
съпоставка на установените доходи, имущество и разходи на лицето за периода 2015г.
- 2020г., Б.М.Н.– Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП е издал
Решение № 62/20.06.2022г., с което и потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г.
като законосъобразен.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК,
след изчерпване фазата на задължителния административен контрол. Оспореният Ревизионен
акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е
подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, пети
административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, при
служебният и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши преценка
на обжалвания административен акт за това дали е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Ревизионен акт №
Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г. е
издаден от компетентените за това органи съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК по отношение на форма и
съдържание, поради което е валиден акт, издаден в предвидената за това форма.
Неоснователно е първото възражение по жалбата, а
именно, че ревизионният акт е издаден при липса на компетентност и е нищожен. Ревизионен акт №
Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г. е издаден от Н.С.И. – Началник на сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП гр. Велико Търново, ИРМ Ловеч, която е възложила
ревизията със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-04001121004692-020-001 от 17.08.2021г., изменена със ЗИЗВР № Р-04001121004692-020-002 от 24.11.2021г. и Р.В.Н.–
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, които са оправомощени на основание чл.
11, ал. 3 във вр. чл. 11, ал. 1 от Закона за НАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
със Заповед № 6 от 03.01.2017г. и Заповед № 1270 от 15.11.2021г., и двете на
Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново.
Не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорения ревизионен акт.
Спазена е процедурата по Глава ХV, чл. 113-120 от ДОПК.
Ревизионният доклад /РД/ е съставен в срока по чл. 117, ал.
1 от ДОПК, а именно не по-късно от 14 дни след изтичането на срока
за извършване на ревизията. В конкретният случай срокът за завършване на
ревизията е до 01.02.2022г., а РД е издаден на 15.02.2022 година.
Следва да се отбележи също, че
данъчната администрация е изпълнила задължението си по чл. 45, ал. 1, изр.
последно от ДОПК, като е връчила на ревизираното лице - Н.С.Х. екземпляри от протоколите за насрещни проверки, заедно
с ревизионният доклад, което се доказва от приложеното на л. 101 и сл. от
делото, Удостоверение за извършено връчване по електронен път.
С връченото на 16.12.2021г. Уведомление по чл. 124,
ал. 1 от ДОПК, Н.С.Х.
е бил уведомен по кой процесуален ред ще се извършат контролните действия от
органите по приходите. Действително ревизията е била започнала преди това с
издаването на заповедта за възлагане на ревизия и органите по приходите са
извършвали съответните действия по установяване и съпоставка на имущественото и
финансово състояние на ревизираното лице и декларираните и/или получени от него
приходи и доходи. Но това в никакъв случай не опорочава извършените действия,
тъй като Н.С.Х. е бил уведомен за започналата спрямо него ревизия с връчването
на заповедта от 01.09.2021г. и му е била дадена възможност да участва активно и
пълноценно в хода на ревизията като представя различни документи и обяснения.
За обективно установяване на обстоятелствата от
значение за извършваната ревизия, органите по приходите са извършили процесуални
действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, който е неразделна
част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Ревизионният
орган е приобщил събраните служебно доказателствата, тези, представени от
ревизираното лице и от други институции. В хода на ревизията са предприети
действия по извършване на насрещни проверки, както и са били предприети
действия за събиране и обезпечаване на доказателства, включително чрез
изготвяне и изпращане на ИПДПОЗЛ до ревизираното лице.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и
доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Според чл.
123, ал. 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал.
1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато (1) стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него, и (2) направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по §1, т. 3, буква "а" от ДР на
закона явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.
С оглед събраните в хода на ревизията и приобщени
документи, органите по приходите са извършили съпоставка между имуществото на
ревизираното лице - Н.С.Х. и извършените от него разходи от една страна и доходите и
източниците на финансиране от друга
страна за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020 година. С Ревизионният
доклад е било констатирано превишение на извършените разходи над получените
доходи и източници на финансиране както следва:
За 2015г. в размер на 4 729,13 лева;
За 2016г. в размер на 17
778,33 лева;
За 2017г. в размер на 6 431,36 лева;
За 2018г. в размер на 7 516,80 лева;
За 2019г. в размер на 14 219,88 лева
За 2020г. не е установено
превишение.
Въпреки, че на Н.С.Х. е била
предоставена възможност да представи доказателства за вида и произхода на
доходите, с които е финансирал установеното несъответствие, същият не е
представил такива.
При съпоставка на приходите са
взети предвид: доходи от прехвърляне на имущество /ППС/, финансово подпомагане
от ДФ „Земеделие“, доходи от лихви по банкови сметки, получени суми по наложени
платежи, получени преводи чрез „Изипей“, получени парични преводи от „Български
пощи“, получени обезщетения по застраховки, получени заеми от физически лица –
Д.Я. и М.П., получени суми по банкова сметка *** „ДСК“ от физически лица,
получени суми в брой от К.А. – майка на ревизираното лице, възстановени
депозити за търг по банкова сметка *** „ДСК“, доходи от трудови правоотношения
в „Дежавю 47“ ЕООД, получен паричен превод чрез система за бързи разплащания,
изплатени обезщетения от НОИ, доходи от лихви и доходи от продадени отпадъци.
При извършената съпоставка са взети предвид следните разходи: разходи за
издръжка и живот, разходи за придобиване и ремонт на ППС, разходи по издадени
фактури от Община Шумен, Община Угърчин, Община Роман, Община Сопот, нотариуси,
мобилни оператори, разходи за платени суми по застрахователни премии, банкови
такси, плащания чрез ПОС терминал, банкови преводи за депозити за търгове,
парични преводи към физически лица чрез „Изипей“ АД и „Български пощи“ ЕАД,
банкови преводи към физически лица, платени глоби, разходи за данъци и
задължителни осигурителни вноски, дарения и други. Подробно описаните в
ревизионния акт взети за съпоставка размери на приходи и разходи не са били
оспорени от ревизираното лице. Органите по приходите са приели като налични
парични средства в брой в началото и в края на всяка от ревизираните години,
сумите, които Н.С.Х. е декларирал в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, а
паричните средства в банковите сметки са определени от получената информация от
Банка „ДСК“. Установени са били и укрити доходи от продажбата на МПС за 2018г.,
2019г. и 2020г., като съгласно чл. 33, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход е
положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при
продажба или замяна на пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства. В
Ревизионният акт подробно са описани укритите доходи от продажба на ППС,
получените банкови преводи, парични преводи от наложени платежи, получени
преводи от физически лица.
Доколкото в съдебното производство, въпреки
разпределението на доказателствената тежест, не са представени никакви
доказателства от страна на Н.С.Х., оборващи констатациите в РД,
съдът намира за правилни изводите на ревизиращия екип за размера на
установеното превишение между разходи и приходи за периода. При така
установеното по делото, действително е налице по-голям размер на разходите на Н.С.Х. за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. спрямо
доходите му за същите периоди. Съдът счита, че правилно в оспорения РА е прието,
че тези превишения представляват облагаем доход от друг източник по смисъла на
чл. 35, ал. 6 от ЗДДФЛ. Дължимият данък върху сумите е 10%, съгласно чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ във вр. с чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Законната лихва върху данъка
за всеки период, изчислена с лихвения калкулатор на интернет страницата на НАП,
е в същите размери, каквито са посочени и в РА. Предвид изложеното съдът намира
за неоснователни изложените в жалбата възражения относно липсата на основание
за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК. Констатираното в
хода на ревизията явно и съществено превишаване на разходите над доходите несъмнено
представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като
декларираните и/или получени приходи, доходи и източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за периода на ревизията. Освен това напълно правилно е изложеното в решението,
с което е потвърден РА, че обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не следва
да са налице кумулативно и дори само наличието на едно от тях е достатъчно
основание, ревизиращият орган да определи основата за облагане по ЗДДФЛ по реда
на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и в хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 2
от ДОПК.
Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че
на ревизираното лице Н.С.Х. не са били връчени заповедите за възлагане на ревизия и за изменение
на заповедта за възлагане на ревизия. По делото са налични доказателства на л.
116 и л. 119, от които е видно, че и двете заповеди са били връчени на Х.
лично.
С жалбата е направено и
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, начислени за
периода от 01.01.2015г. до 15.03.2017 година. И това възражение съдът намира за
неоснователно, като споделя напълно изложените аргументи от Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Велико Търново в
Решение № 62/20.06.2022 година. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасят с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. Съгласно
чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК, давността спира когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане – до издаване на акта, но за
не повече от една година и когато актът, с който е определено задължението се
обжалва. В конкретният случай най-старите установени с Ревизионният акт задължения
са за данък върху данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г. и вноска за
здравно осигуряване годишно изравняване за 2015 година. Срокът за плащане на
този данък и на окончателната изравнителна вноска за здравно осигуряване за
2015г. е до 30.04.2016г., съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ и чл.
45, ал. 5 от ЗЗО. Следователно срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК започва да тече
на 01.01.2017 година. Ревизията е започнала на 01.09.2021г., когато на Н.С.Х. е
връчена Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ № Р-04001121004692-020-001 от 17.08.2021 година. При това положение
давността е спряна именно с връчване на заповедта за възлагане на ревизия на
ревизираното лице, а именно на 01.09.2021 година. На тази дата е започнало
производството по установяване на публичното вземане, с което е налице
хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съдът споделя аргумента на Б.М.Н.–
Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП, изложен в Решение №
62/20.06.2022г., че към датата на започване на производството по установяване
на задълженията по ЗДДФЛ и ЗЗО за 2015г., срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е
бил изтекъл, поради което не е била изтекла и давността по отношение на
определените задължения по ЗДДФЛ и ЗЗО и за следващите ревизирани периоди.
Съгласно разпоредбите на чл. 171, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК давността се прекъсва с
издаване на акта за установяване на публичното вземане, в конкретният случай - Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г.,
като след прекъсването започва да тече
нова давност.
Съдът споделя изложеното от главен юрисконсулт Е.У. –
процесуален представител на ответника, че в хода на развилото се съдебно
производство от страна на жалбоподателя Н.С.Х. не бяха представени никакви нови
доказателства и не бяха направени доказателствени искания, с които да бъде
променена установената фактическа обстановка и да бъдат оборени констатациите
на Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново при ЦУ на НАП, изложени в Решение № 62/20.06.2022 година.
Предвид изложеното съдът счита, че подадената от Н.С.Х. жалба е неоснователна и не се доказаха направените в
нея твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора основателна се явява претенцията
на ответника за разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да му
се присъдят при съобразяване на материалния интерес по делото. В производството
пред съда ответникът е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт,
който се е явявал в проведените открити съдебни заседания, изразил е становище
по съществото на спора, правил е доказателствени искания, депозирал е
доказателства в изпълнение на указанията на съда, с което е осъществил в пълен
обем вменените му с пълномощното задължения да представлява и защити ответната
страна.
Изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК,
юрисконсултското възнаграждение е 2 149,45 лева, за което следва да се осъди
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Ловешки административен съд, пети административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Жалба с вх. № 2708/29.07.2022г., с уточнено искане
с Молба вх. № 2792/08.08.2022г., подадена от Н.С.Х. с ЕГН **********,***, чрез
адв. М.Т. ***, кантора 334, срещу Ревизионен акт № Р-04001121004692-091-001/15.03.2022г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден
изцяло с Решение № 62/20.06.2022г. на Б.М.Н.–
Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр.
последно от ДОПК, Н.С.Х. с ЕГН
**********,***, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Велико Търново, сумата 2
149.45 – две хиляди сто четиридесет и девет лева и четиридесет
и пет стотинки - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез Административен
съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: