РЕШЕНИЕ
№ 1186
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501408 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 1050/28.03.22г.на ПдРС,11-ти гр.с.,постановено по гр.д.№
19737/21г.,с което е призната за незаконосъобразна и отменена като такава Заповед №
32/06.12.2021г. на З. П. като представляващ „Инпринт“ АД, ЕИК-*********,със седалище
гр.Пловдив,с която на Й. Н. Н.,ЕГН-**********,от гр.Т. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение” и е осъден ответника за разноски.
Жалбоподателят-„Инпринт“АД,ЕИК-*********,чрез пълномощника адв.М.Б. счита
атакуваното решение за неправилно като постановено при неправилно приложение на
материалния закон и необосновано,изградено върху погрешни фактически и правни изводи
по съображения,изложени във въззивната жалба.Моли съда да го отмени и да постанови
друго,с което да отхвърли предявеният иск.Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна-Й. Н. Н.,ЕГН-********** чрез процесуалния си представител
адв.Б.М. излага становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество е неоснователна.
Пред ПдРС е предявен иск от Й. Н. Н. против „Инпринт“ АД с правно основание
чл.357,ал.1 във вр.с чл.188,т.2 от КТ.
По делото е безспорно,че ищецът работи при отв.дружество по безсрочен тр.договор
на длъжността „************“.С обжалваната Заповед № 32/06.12.2021г.му е наложено
дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на възложената
работа,неспазване на техническите и технологичните правила-чл.187,ал.1,т.3 от
КТ.Нарушението е описано в заповедта за дисциплинарно наказание и се свежда до това,че
на 21.11.21г.на ищеца е възложено от прекия му ръководител Г.Т. да изготви анализ на
изработените в производството поръчки по предоставена от ръководителя методология
(работен файл),в който да се въведат данни от работната документация в отделни
графи.След изготвяне в срок на анализа,при проверката на същия било установено
погрешно изпълнение на методологията,съответно погрешно въвеждане на данните,довели
до неправилна информация за допуснатия брак,както и до неправилно оценяване на
рентабилността на производството.Посочва се,че ищецът не се е съобразил с действащата
към момента на изготвяне на анализа методология.
Ищецът в исковата молба твърди,че не е извършил дисциплинарно нарушение; че
описаното в заповедта не представлява дисциплинарно нарушение и че заповедта е издадена
от лице,което няма представителна власт в „Инпринт“ АД.
По делото са представени писмени доказателства във връзка с дисциплинарното
производство: тр.договор,длъжностна характеристика,докладна и допълнение към докладна
от прекия ръководител на Н.-Г. Т.,искане за писмени обяснения и дадени такива обяснения
от ищеца,пълномощно за подписалия заповедта З. П. от представителите на
отв.дружество.Разпитан е един свидетел на ответника-Г.Т.
Въз основа на така събраните доказателства районният съд е стигнал до извод за
незаконосъобразност на заповедта за дисциплинарно наказание.
Правилно първостепенният съд е приел,че ответникът е спазил изискванията на
чл.193 и чл.195 от КТ–поискал е и е приел писмени обяснения от служителя във връзка със
започналото дисциплинарно производство,спазил е предвидените за това срокове и е издал
мотивирана заповед,в която е посочено в какво се изразява нарушението на ищеца,кога е
извършено,какво нарушение точно представлява.
Правилно е прието,че заповедта е издадена от лице,носител на работодателската
власт предвид представеното по делото пълномощно.От същото е видно,че З. П. е
упълномощен да сключва,изменя и прекратява трудови договори със служители на
„Инпринт“ АД,а това включва и упражняване на дисциплинарна власт по отношение на
служителите и работниците на ответното дружество.
Районният съд е развил доводи,че от заповедта и представените писмени
доказателства не се конкретизирало какво точно представлява извършеното от ищеца
нарушение.Приел е,че за уточняването му са били необходими специални знания,с които
2
съдът не разполага,но експертиза не е поискана от страните,нито бил представен
сгрешеният анализ.
Настоящата инстанция намира,че спорът се съсредоточава не върху това в какво се
изразява извършеното нарушение-то е достатъчно конкретизирано,а дали описаното в
уволнителната заповед представлява нарушение на трудовата дисциплина или не.В този
смисъл са и доводите на ищеца в исковата молба.
От самите писмени обяснения,дадени от ищеца се установява,че той не счита да е
направил грешка в изчисленията при попълване на графите,а намира за неправилна самата
предоставена му методология-„методиката,в която се изчисляват броя листа,изписани от
склада,е грешна“-посочва ищецът,като заявява,че е подал верни цифри за анализ,който
може да се направи от компетентни и запознати с производството хора.Според него той не
носи вина за това,че „данните не се интерпретират както трябва и от тях не се вади
необходимата информация“.
Тук следва да се отбележи обстоятелството,че макар ищеца да работи от две години
по ТПО при ответника,за първи път прекия му ръководител му възлага да извърши
посочения анализ.Според показанията на св.Т. такива анализи се изготвят от ръководителите
производство на 3 месеца,а понякога и всеки месец.Не става ясно защо на ищеца е
възложено да изготви този анализ,след като досега той е бил извършван от ръководителя
производство.Нещо повече-в длъжностната характеристика за заеманата от Н. длъжност
„************“,с която той е запознат на 06.11.20г.,не фигурира такова задължение.След
като изготвянето на анализа не е включено в задълженията му по длъжностна
характеристика, и от постъпването си на работа до 21.10.21г.ищецът не е изготвял такива
анализи,то не може да се приеме,че е налице неизпълнение на възложената му
работа,доколкото тя излиза извън кръга на трудовите му задължения.Съответно описаното
в заповедта за дисциплинарно наказание не представлява нарушение на трудовата
дисциплина и за него не следва да се налага каквото и да било дисциплинарно наказание.
Само за пълнота следва да се добави,че дори да се приеме,че ищецът,изготвяйки
анализа по посочения начин,е извършил дисциплинарно нарушение,то наложеното му
дисциплинарно наказание не съответства по тежест на нарушението.Анализът е изготвен за
първи път от Н. и под засиления контрол на прекия му ръководител,който е направил
обстойна проверка след завършването му,така че не би се стигнало до описаните в
заповедта последици от нарушението-неправилна информация за допуснатия брак и
неправилно оценяване на рентабилността на производството.
Предвид изложеното дотук настоящата инстанция приема,че ищецът не е извършил
с изготвянето на анализа нарушение на трудовата дисциплина и като е стигнал до същия
извод,макар и с други мотиви,районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените от нея разноски във въззивното производство,които се претендират за
адв.възнаграждение.Същите са в размер на 300лв.,видно от представения договор за правна
3
защита и съдействие.
Воден от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050/28.03.22г.на ПдРС,11-ти гр.с.,постановено по
гр.д.№ 19737/21г.
ОСЪЖДА „Инпринт“ АД, ЕИК-*********,гр.Пловдив да заплати на Й. Н.
Н.,ЕГН-********** от гр.Т. сумата от 300 (триста)лв.за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4