Р Е Ш Е Н И Е
№ 261190/13.11.2020г.
гр. Варна, 13.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLІІ – ри състав,
в публично заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 10 140 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС на дата 27.06.2019
г. с вх. № 47135 от ищцовото дружество „В. И. К. - В.- ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез
юрисконсулт П. В.против ответника В.А.С.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Предявеният
с исковата молба иск е специален положителен установителен иск с правно
основание чл. 422,ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен
в рамките на преклузивния срок по повод указанията на заповедния съд по реда на
чл.415 ГПК дадени до ищцовото дружество по частно гр.дело № 3713/2019 год. по
описа на ВРС ХІ –ти състав, като исковата молба е уточнена с допълнителна
писмена молба от дата 29.07.2019 г. Отправеното до съда искане е да бъде
прието за установено в отношенията между страните- ищцовата страна „В.И К.“ ООД
ЕИК/БУЛСТАТ *, със седалище и адрес: ***, чрез законен представител В. Д.
В.– Управител, представлявано от юрисконсулт В. Яи ответника В.А.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 2 138,81 лева - представляваща
главница дължима за периода от 10.07.2017
г. до 08.11.2018 г. – сбор от
главници по следните фактури:
фактура № ********** от дата 20.07.2018 г.- издадена за сумата от 2055,55 лв.
за отчетен период от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г.; фактура № ********** от
09.11.2018 г. издадена за сумата от 83,26 лв. за отчетен период 09.07.2018г. –
08.11.2018 г., сумата от 1,87 лева
(един лев и осемдесет и седем стотинки ) – лихва за забава начислена върху
сумата от 83,26 лева- по фактура № **********
от 09.11.2018 г., за периода на забавата
от 08.12.2018 г. до 28.02.2019 година ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда 07.03.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, дължими суми за ползвани и
неплатени В и К услуги по партида с абонатен
№ *, по посочените две фактури за периода от 20.07.2018 г. до 09.11.2018
г., за обект – имот, находящ се в *, на
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД . Обективирано
е и искане съдът да се произнесе с Решението и относно съдебно – деловодните
разноски, сторени от ищеца.Посочена е и банкова сметка ***.
Ищцовото дружество основава исковата си молба
на следните фактически твърдения:В
депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че в качеството
си на В и К оператор съгласно чл. 2,
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставяло В и К услуги на ответницата В.А.С. ЕГН
**********,***, която в качеството си на потребител ги била получавала и ползвал на същия адрес. Ползваните от отв.С.
В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер *, чийто
титуляр била С.. Съгласно чл. 5,т. 6 от ОУ на дружеството, сочи ищцовата
страна, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок,
което длъжникът в заповедното производство и ответник в настоящото не бил
направил. Посочено е още, че съгласно чл.33,ал.2 от ОУ, ответникът бил длъжен
за заплаща сумите за ползваните В и К услуги в 30-ет дневен срок, след датата
на фактуриране, след изтичане на който срок потребителят на Ви К услуги изпадал
в забава.
Твърди се
, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
07.03.2019 г., със заявител „В и К“ ООД било образувано ч.гр.д. № 3713/2019г.
по описа на ХІ-ти състав на ВРС срещу С.. В полза на кредитора (сега ищец) била издадена на 08.03.2019г. Заповед №
1992 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.,***
разпоредил длъжникът да заплати на кредитора (ищец в исковото производство)
СУМАТА от 2 272,55 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени
ВИК услуги за периода от 10.07.2017 г. до 08.11.2018 г.; сумата от 119, 24 лв.
представляваща лихва за забава върху
посочената главница за периода от 20.08.2018 г.до 28.02.2019г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като и сторените по делото
съдебно деловодни разноски от които такса от 47,84 лв. и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи се още, че на 30.05.2019 г. заявителят, сега
ищец бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК може да предяви иск
за установяване на вземането си.
Отделно от всичко посочено по-горе е наведено
твърдението, че на дата 05.04.2019 г. по партида с абонатен номер * била
платена сума в общ размер на 273 ,00 лева а претендираните от „*„ ООД суми за
главници и лихви били подробно посочени
и описани в Справката за недобора на частен абонат № * до 28.02.2019 г.
Предвид изложеното, в сезиращата РС Варна искова
молба „*“ ООД твърди, че за дружеството е налице правен интерес със СПН да бъде
установено съществуването на паричното вземане от 2 138,81 лева –
сбор на главници; 1,87 лв. лихва за забава ведно със законната лихва за
забава върху посочената главница и до окончателното изплащане на вземането.
В уточнителната си молба ищцовото дружество е
посочило начина на формиране на паричните вземания предмет на специалния
положителен установителен иск.
В подкрепа на твърденията си и исканията още с
исковата молба ищцовата страна в подкрепа на твърденията си е направила
доказателствени искания за приемане като писмени доказателства на
приложените с исковата молба заверени за вярност с оригинала документи; прилагане
на частното дело, образувано по заявлението по чл. 410 ГПК, формулирала е и
искане за допускане на Съдебно - счетоводна експертиза със задачи
формулирани в исковата молба (въпроси с номера от 1 до 4 -/страница 2 –ра от
исковата молба - лист 3 - ти от делото).
В срока
по чл. 131 ГПК отв.С.,*** Р.Ч. е депозирала отговор на исковата молба. Видно от
материалите по заповедното дело, инициирало настоящото исково адв. Ч. е
надлежно упълномощена да представлява длъжника и в това качество е било
депозирано Възражение по чл.414 ГПК /имащо характер според исковия съд на
възражение по чл.414 А ГПК/. Към отговора на искова молба е липсвало пълномощно
за процесуално представителство на адв. Ч. по настоящото дело.Видно от отговора на искова молба ответникът
намира иска за допустим,но неоснователен по следните съображения: Твърди
се в отговора на искова молба, че след проследяване на хронологията по
образуване на настоящето дело ищецът посочвал, че претендираните суми „за главници и лихви по фактури са подробно
описани в Справка за недобора на частен абонат № * до 28.02.2019г.“ и моли
съдът да признае за установено, че В.А.С. с посочен ЕГН, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *,
дължи на „В.и к.“ ООД сума в общ размер 2138.81лв., представляваща остатък от
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.07.2017г. до
08.11.2018г. на адрес *, сума в
общ размер 1.87лв. представляваща остатък от лихва за забава върху тази
главница за периода от 20.08.2018г. до 28.02.2019г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1992 от
08.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 3713/2019г. по описа
на PC Варна; претендира разноски;прави искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза. Точно в изпълнение нормата на чл. 33 ал.2 от
Общите условия, сочи отв.С. в отговора си на искова молба и след като била
налична фактура № ********** от 20.07.2018г. на „В и К-Варна“ ООД - посочена
под наименование „документ“ - колона 1(едно) по приложените към исковата молба
2 бр. справки, изготвена при данни, както следва: цитат: „потребление, в колона
№ 5 „старо“ - 950 и в колона „ново“ - 1692, с посочен период на отчитане
10.07.2017г. - 09.07.2018г., със стойност на потреблението 2189.29лв.,“ – било извършено плащане, както
следва: на 15.08.2018г. - в срока по
чл. 33 ал.2 от Общите условия, била платена сума в размер 1000лв., чрез *АД;на 27.08.2018г. - със седем дни забава след срока за плащане, указан в чл. 33 ал.2 от
Общите условия, била заплатена сума в размер 1000лв., чрез *АД. Сумите в общ размер 2000 (две хиляди) лв. възразява ответницата, че били платени за задължения, фактурирани на
потребител В.С., като плащането било
извършено чрез *АД, в полза на „*“ ООД, като фактическият платец за
задълженията бил синът на В.С. - М. Ц..
В
отговора на искова молба е посочено още ,че на дата 09.11.2018г. била издадена фактура ********** на „*“ ООД за
потребление, както следва: - в колона № 5 „старо“ - 1692 и в колона „ново“ -
1720, с посочен период на отчитане 09.07.2018г.
- 08.11.2018г. за сума в размер 83.26лв.Твърди
се ,че на дата 10-ти януари 2019 г. В.С. заплатила за свои задължения към В
и К оператора 360 лв. Отделно от
изложеното по-горе, ответницата заявява,че й било разпоредено от съда със Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1992/08.03.2019г. на ВРС, в качеството й на длъжник, да заплати на
кредитор „*“ ООД сума в размер 2272.55 лева главница за период 10.07.2017г. до
08.11.2018 г. В.С. посочила във възражение
и уточнителна молба по ч.гр.д. №
3713/2019г. на ВРС, че била изплатила
главницата по първото задължение до размер
2000 лв. и сторила това през
м. август 2018г., поради което и задължението в тази част не било
лихвоносно, както С. била представила документ, от който било видно, че на 04.04.2019г. заплатила още 273 лв., при това без да се позовава на сумата,
платена от нея по сметка на * на 10.01.2019г.Като
приел плащането, В и К операторът „*“ ООД – посочва в отговора си на искова
молба ответницата, ищцовото дружество предявило и иск, с който отново искало
размер на главница 2138.81лв., още и 1.87лв. лихва, при това без да сочи
защо и на какво основание едновременно
приема плащане и в същото време не отчита платените суми за погасяване
задълженията на В.С.. Или, по предявения иск, с който се твърдяло, че ищецът: „предоставя В и К услуги на В.А.С. с ЕГН **********,
за имот с адрес ***, която, в качеството си на потребител ги получава и ползва
на същия адрес“ Становището на ответницата е, че претенцията е неоснователна поради това, че за „предоставените В
и К услуги на В.А.С. с ЕГН **********, за имот с адрес ***, която, в качеството
си на потребител ги получава и ползва на същия адрес“ било извършено плащане в пълен
размер, преди датата на молбата за издаване заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
На второ място
ответницата намира иска за неоснователен а извършеното плащане за задължения на
ответницата - недължимо в платения
размер на самостоятелно основание, установено от приложените с исковата
молба документи и конкретно от приложени 2
(два) броя справки. В тази връзка се твърди,че В.А.С. многократно била отправяла в писмен вид молби и заявления
до ищеца с искане да й бъде показано как са били формирани задълженията й и да
й бъде предоставена разпечатка за отчетни периоди и начислени задължения, които
обаче останали без отговор от ищеца. Едва след запознаване на ответницата и на
процесуалният й представител с приложената с исковата молба Справка за недобора и плащанията на частен абонат от 27.06.2019г., ответницата прави следните твърдения и възражения:Фактура № ********** от 20.07.2018г.
на „*“ ООД била записана на страница 2 от Справката, непосредствено под името
на В.С..На основание чл. 193 от ГПК ответницата оспорва истинността на
документ - фактура № ********** от 20.07.2018г. на „*“ ООД. Твърди се, че този документ страдал от редица пороци а именно: Фактурата
не била изготвена от ищеца в съответствие с изискванията на собствените му Общи
условия - в документа не бил посочен като отчетен период едногодишен такъв,
вместо месечен - така, както повелявал чл. 23 и следващите от Общите условия.
Задълженията на потребителя по чл. 33 ал. 2 от Общите условия възниквали на основание предхождащо
изпълнение задълженията на оператора при условията по чл. 33 ал. 1 от Общите условия - издаване на
месечни фактури, каквито в конкретния случай не били издавани.В Общите условия
липсвала възможност ВиК оператора да издава фактури за отчитане годишно потребление.Фактура № ********** от 20.07.2018г. на „В и К-Варна“ ООД –
отв.С. твърди, че представлява документ с невярно съдържание - не била
съставена на основание отчетено месечно потребление, нито дори годишно, а обхващала
потребление за период от 08.04.2014г. до 09.07.2018г. или период от 4 (четири)
години и З(три) месеца, което правело период от 51 месеца.Така, както бил
съставен документа, за обект -
Апартамент, при обичайно средномесечно потребление от 7 кубика вода, само за
тази година било записано потребление 742 кубика вода, което било равно на 52
кубика вода средномесечно в рамките на годината, според ответницата количество,
което е изключено да бъде потребено. В приложената Справка за недобора и
плащанията на частен абонат, стр.2 -ра, последният запис за потребител В. Ц.
бил за фактура от 10-ти април 2014г., със запис в колона 6 „ново“ -950 (кубика)
за период 08.04.2014г. до период 09.07.2018г.Т.е. ищецът и ВиК оператор не бил
извършил нито едно месечно отчитане, не бил съставил нито една фактура, не бил
изпълнил собствените си Общи условия, които му давали възможност да издаде
фактура и без фактически да бил отчел реално месечно потребление, като в този
случай фактурата следвало да се издаде на основа потреблението през последните два отчетени месечни периода. В
обобщение е релевирано възражение, че ищецът не се бил ползвал от нито една
възможност от предвидените в чл. 23
от собствените му Общи условия.
Твърди се
още в отговора на искова молба, че след
08.04.2014г. отчитане било извършено едва на 09.07.2018г., при потребител В.А.С..Ответницата твърди, че не било вярно,
че е имало отчитане на 10.07.2017 г.
с показател „старо“ 950 кубика, каквато привидност била създадена със записа по
фактурата - предходното отчитане, което дало показания 950 кубика от
08.04.2014, при предходния потребител и задължено лице. Освен, че на В.А.С. бил
начислен отчетен период от 4 години и 3 месеца, това било направено
за услуга, която не била доставена на
нея, освен това, нито по цени, по които била плащана водата за периода
8.04.2014г. - 09.07.2018г.Недостоверността
на посочения период,според ответницата, водела до недостоверност на потребление, недостоверност
на дължима сума - без отчитане промени на цените на потребление за периода след 10.04.2014г. до
20.07.2018г., без да бъдела дадена възможност на ответницата да възрази, че не била задължено лице
към оператора,че не е титуляр по
партидата, респективно й се отнемала
възможността да направи възражение за изтекла погасителна давност.
Ищецът,отново според ответницата, използвал против ответницата документ с
невярно съдържание - Фактура №
********** от 20.07.2018г., накърнявал правата й и съзнателно я лишавал от
правото да направи възражения за недължимост на това плащане.От съдържанието на
същата справка се установявало още, че всички суми, платени от В.С. в периода от и след 15.08.2018г. за своите
задължения, за „предоставени В и К услуги на В.А.С., за имот с адрес ***,която,
в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес",
респективно и платени суми, които операторът
неправомерно й начислил за плащане, в
действителност операторът получавал, но с тях погасявал задължения на съвършено
различно лице- В. Ц.; отнасял ги към несъбрани от ищеца задължения на титуляр В.
Ц. от 2008г.и следващите и това било видно от последните колони на справката.
Сочи се
също така, че Заповедта за изпълнение била издадена за задължения на титуляр и
потребител В.С., като плащанията удостоверявали, че всички задължения на В.А.С.
били заплатени.Нещо повече: според отв. С. тя плащала задължения, за които
операторът създал привидност, че били
нейни - тези 2189.29лв. били натрупани за период от 4 години и 3 месеца назад,
а не, както било видно от записа по фактурата - една година.Според ответницата не отговаряло на
истината, че за исковия период 10.07.2017г. - 9.11.2018г. за ответницата
възникнало задължение да заплати сума в размер 2 138.81 лв. или по-голяма
сума.Задължение в размер 2189.29лв., което участвало във формиране на
претенцията на „В.и к.“ ООД можело да възникне единствено за период
08.04.2014г. - 09.07.2018г., но било дължимо от друг потребител и било погасено
по давност. Непредставяне на исканите от ответницата разпечатки за начина
на формиране на задълженията й, подчертава отново С. я било лишило от
възможността да упражни надлежно правата си.
Извън
изложените по-горе възражения ответницата намира направеното доказателствено
искане на ищеца за допускане и назначаване на съдебна експертиза за
недопустимо. Ответницата е обективирала и доказателствени искания.Изрично е
заявено в отговора на искова молба, че ответницата ще се ползва от документите,
които удостоверяват извършени плащания за потребената вода от потребител В.С.
за обект Апартамент в *, които
заявява, че ще представи в пълнота първото по делото заседание, и които моли да
бъдат приети по делото като писмени доказателства. В отговора на искова молба
ответницата желае съдът да остави предявения иск без уважение и да присъди в
полза на ответницата и тежест на ищеца сторените по делото разноски.В подкрепа
на твърденията си ответницата представя с отговора на искова молба заверени за
вярност с оригинала копия на документи, които желае да бъдат приобщени по
делото .
В проведеното по делото последно
открито заседание от 16.10.2020 год. ищцовото дружество представлявано от
юрисконсулт Я.желае ВРС да уважи иска,така както е предявен, като намира същия
за основателен и доказан и претендира сторените съдебно деловодни разноски.
В същото съдебно
заседание,ответникът С., представлявана от адв.Ч. моли съда да отхвърли иска и
в полза на ответницата да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като се
спира на конкретни правни доводи в подкрепа на становището си за неоснователност
на иска.В рамките на предоставения от съда срок а и до момента на изготвяне на
съдебния акт по същество на спора, ответницата не се е възползвала от правото й
да представи писмени бележки .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по
приобщеното към настоящото исково производство частно гражданско дело № 3713/2019
г., по описа на Варненски районен съд,ХI –ти състав,
на дата 07.03.2019 год. ищцовото
дружество „* „ - ООД е било депозирало пред
РС Варна заявление по чл.410 ГПК против длъжника в заповедното производство (ответник
в исковото )
От цитираното вече заявление а именно листи 2,3е видно, че в т. 9
заявителят е сезирал ВРС с искане за издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 2272,55
лева главница за периода от 10.07.2017 г. до 08.11.2018г., 119,24 лв. лихва за забава върху
главницата за периода от 20.08.2018 г. до 28.02.2019 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.03.2019 г. и до окончателното изплащане на вземането – претендирани парични
вземания за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер * по фактури за периода от 20.07.2018 г.до
09.11.2018 г.за обект- имот , находящ се в * .
Обективирано е било и искане от заявителя и за присъждане на
сторените по делото съдебно деловодни разноски.
Не е спорно между страните а и от
писмените доказателства находящи се по частното дело се установява ,че въз
основа на Разпореждане № 10393/08.03.2019 г./ л. 8 –ми от заповедното дело/
заповедният съд е издал Заповед № 1992/8.3.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредил длъжникът В.А.С. *** посочените по горе суми ведно с разноските по
делото от които 47,84 лв. за платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение . /л. 9 –ти от ч.гр.д./ .
Видно от л. 12 –ти от заповедното дело, в
срока по чл.414 ГПК В.С. е депозирала възражение,което е било уточнено на
17.4.2019 г.,поради което е ВРС е разпоредил връчване на преписа от молбата от
17.4.2019г./л.17/ на насрещната страна за становище.
В писменото си становище от дата 10.5.2020
г. * са посочили,че признават извършено
плащане от длъжника в общ размер на 273 лева, претендирана сума по фактура № *********/20.7.2018 г. за отчетен период от
10.7.2017 г. до 9.7.2018 г. ,поради което и за * ООД
съществувал правен интерес от предявяване на иска против В.С. за остатъка от
дължимите претендирани суми.При така депозираното писмено становище заповедния
съд е указал на заявителя че има възможност да предяви иска по чл.422 ГПК
против длъжника в 1 м.срок / л.22 /, като искът е бил заведен от „*“ ООД против
длъжника в срок , като са представени доказателства за това пред заповедния съд.
С оглед гореизложеното се обосновава
извода,че предявеният специален положителен установителен иск е заявен при
наличие на ясен правен интерес от избраната форма на искова защита и в рамките
на преклузивния срок, поради което е и
процесуално допустим .
В рамките на исковото производство за установяване и
доказване на исковата си претенция ищцовата страна е ангажирала писмени
доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал по
делото а именно : Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „*” ООД; Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с публикация
във вестник; Решение № Ц-34/15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с публикация във
вестник; пълномощно; справка за недобора на частен абонат за периода от
20.07.2018 г. до 28.02.2019 г., за абонатен № *; справка за облога и плащанията
на частен абонат за периода до 27.06.2019 г., за абонатен № *.Допълнително по
делото са приобщени и представените от * още в първото о.с.з. : карнет по
партида на абонат с № *; Констативен протокол № 28/08.04.2019 г.; молба вх.№
М-1196/21.12.2018 г.; протокол за отписване на вземания за предоставени ВиК
услуги поради изтекла давност от 03.01.2019 г.; справка за облога и плащанията
на частен абонат за абонатен № * за периода до 25.10.2019 г.; справка по лице в
Служба по вписванията – Варна за периода от 01.01.1992 г. до 13.07.2018 г. –
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида № 138104.
От своя
страна ответница в срока по чл.131 ГПК е представила и по делото са приобщени
като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на молба
вх.рег.№ при „*” ООД М-329/04.04.2019 г.;
разписка № 04000776481595/15.08.2018 г.; разписка № 04000781175463/27.08.2018
г.
С оглед пълното изясняване
на фактическата страна по спора по делото е допусната,проведена и изслушана
съдебно счетоводна експертиза.
От заключението по приобщената на л.140 - 148 съдебно - счетоводна
експертиза се установява и изяснява следното : Въз основа на анализа на
материалите по делото и след справки и при * ООД, в.л. Д.П. в ССчЕ е дало
отговори на поставените и от двете страни въпроси а именно :
Според вещото лице за периода от 10.04.2014 г. до 09.07.2018 г.
средномесечното потребление на обекта на който са доставяни ВиК услуги е от 14.549 куб.м.От направената проверка в отдел ИНКАСО - В и К ,сочи в.л.П., че
няма информация във времето назад, първоначално е вписана В. Ц. С., така е
вписана и в карнета, абонат № *, водомер № 721299, адрес ул.Раковски 53 ет.1
ап.1. През м.декември 2018г.,партидата е актуализирана на база молба за
отписване на задължения. Дружеството се е възползвало от по Наредба 4 на Общите
условия,да актуализира базата си данни, както, и е извършило справка в Агенция
по вписванията Варна,
Вещото лице е обобщило основните
данни , съобразно среден месечен разход на вода за обекта за посочения периоди
предвид актуалните цени на В и К услуги към всеки от периодите:Стойност на
всеки от месечните разходи - Справка 4, колона ,6; Общ размер - 1906.1671 лв.В
цитираните справка 4 ,колона 6 /л.144 –ти по делото / вещото лице е посочило по
месеци, периоди показанията в кубични метри , цени със и без ДДС и сума с ДДС .
Отделно от горното вещото лице е
установило,че са извършвани плащания на потребени ВиК услуги както следва :
На 15.08.2018 г на каса на „*“ :
платена сума 1000.00 лв. с вписан период 08.04.2008 - 09.07.2018, за клиент * В.А.С.
адрес ***; за фактури от / № 1 - № 13 вкл./
На 27.08.2018 г на каса на „*„: платена сума 1000.00 лв. ,с вписан
период 05.11.2009 - 09.07.2018, за клиент * В.А.С. адрес ***; за фактури от / №
14 - № 34 вкл./
За периода от 04.08.2011 г- 08.04.2014 г - са отписани задължения
на дата 10.01.2019 г. - 1165.48 лв.( Вещото
лице е цитирало изрично в заключението си, че с молба вх.№
М-1196/21.12.2018 от 21.12.2018 г. от В.А.С.,поради изтекла погасителна
давност,да бъдат отписани вземания за В и К услуги за периода от 04.08.2011 г.-
08.04.2014 г. - са отписани задължения на дата 10.01.2019 г- 1165.48 лв.) .
Отчитайки
горните обективни данни, вещото лице е дало заключението,че за В и К услуги,по партида с аб.№ *: за периода от 10.07.2017 г. до 08.11.2018 г., общия размер на задълженията по главници по фактури по партида с
абонатен №* възлиза на 2138.81 лв.; Общия размер на лихвите
за забава по установените в т.1 задължения за главници,считано от съответната
дата на техния падеж до 28.02.2019г. –
вещото лице е пресметнало, че възлизат на 1.87 лв.По
документи у ищеца, за абонат по партида с аб.№ * е вписана В.А.С.,ЕГН ********** и по процесните фактури, плащане
не е постъпило.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните
правни изводи:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е
заявен от ищцовото дружество „ * „ ООД
против ответника В.С. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на оспореното от С. в заповедното производство
парично вземане, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.Предявеният иск е процесуално допустим, т.к.
е предявен от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките
на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на
спора.
Видно и от предварителния доклад по делото , обявен за окончателен
, съдът е разпределил доказателствената тежест в исковия процес между страните
като е указал на ищцовата и ответната страна,че всяка една от тях е длъжна да
установи и докаже фактите на които основава своите твърдения или възражения,
респективно от които черпи положителни за себе си права ( съгласно общата
разпоредба на чл.154 ГПК ).Предявеният
по делото иск от „*“ ООД против ответницата съдът е квалифицирал като специален
положителен установителен иск, предявен след инициирано от ищеца заповедно
производство по което ответницата като длъжник се е възползвала в срока по чл.
414 ГПК да възрази срещу част от заповедта за изпълнение на парично задължение,
позовавайки се на правопогасяващо възражение – плащане, респ. и искът е
предявен за част от главницата, част от лихвата за забава ведно със законната
лихва върху непогасените чрез плащане парични вземания. По така предявения
специален положителен установителен иск съдът е възложил в тежест на ищеца по делото да
установи и докаже, че между „* „ ООД и
ответника В.С. е имало валиден договор за ползване на В и К услуги за посочения
в заповедното и исково производства имот, изпълнението по което е извършено
пълно и точно от „В и К – Варна“ ООД за релевантния за спора исков период,
както и че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена
на длъжника; че е било възразено частично против заповедта и че е спазен срока
за предявяване на иска с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.В тежест на ищцовата страна съдът е
възложил да установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги
е изпълнила точно задълженията си като е доставила на адреса на потребление на
ответника С. незаплатените от последния количества потребена вода, респективно
услуги .В тежест на ищовата страна е било да установи и докаже, че е заведено и
водено заповедно производство въз основа на Заявление по чл.410 ГПК, че е
налице ликвидно и изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата
молба размери и основание, че е доставила точно количествата вода
описани и в справката за недобора и петитума на иска и че ответникът е изпаднал
в забава и че е налице фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което е и
инициирано производството по чл. 410 ГПК.
В тежест
на ответната страна в случай, че ищецът докаже горните факти и обстоятелства
съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако ищецът установи и докаже
основанието на иска си) че е заплатил претендираните суми при настъпване на
падежите. В тежест на отв. С. е било възложено да установи и докаже, че не е
била налице облигационна връзка между нея и В и К –Варна ООД за исковия период
или част от исковия, както и да наведе правопогасяващи или правоизключващи
възражения, като за целта се позове на положителни факти и обстоятелства – т.е.
без да доказва отрицателни факти.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен състав
съобрази следното: Общите условия на
договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „* ” ЕООД, са одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ – 018 от 09.06.2006г. и с решение ОУ -09 от от 11.08.2014 г. Последните
са и приобщени по делото. поради което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът
приема, че Общите условия са влезли в сила спрямо страните по спора. На това
основание съдът приема, че между страните по делото е налице валидно възникнало
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги за питейно-битови нужди
до потребител - ползвател на обекта находящ се в гр.Варна , ул. „Г.С.Раковски „
№ 53, ал.1 с абонатен номер * .
Ответната страна В.С. има качеството на потребител по смисъла на §
1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, и като потребител на
В и К услуги дължи заплащане на предоставените й В и К услуги по цени,
утвърдени от ДКЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено и разпределено по реда на чл. 23 /чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 29 и чл. 31 от Общите условия/.
Факт е, че с отговора на искова молба ответницата по иска е навела
възражения затова,че е грешно посочен при „*“ ООД потребителя и в
действителност и вещото лице по делото е установило, че „*“ ООД са отстранили
тази грешка.Така например в карнета на л. 102 в който е отразено че абоната
отказва достъп е налице записване на имена В. Ц., като името Ц.е задраскано а
над него е изписано А.в страни С. Карнета приложен на л. 102-ри обаче касае не
друг абонат а именно абонат № * и адреса в * и период 2017 - 2019 г.Самата молба на В.С. приложена на л. 104 -
ти по делото от дата 21.12.2018
год.налага извода, че отв.В.С. е признала факта, че е абонат на „*“ ООД .Тази молба
е заведена във „*“ООД на 21.12.2018 г. и в нея е било отправено искането от С.
задълженията й за фактурирана ползвана вода да бъдат премахнати поради изтичане
на давностен срок.Доказано е по делото на база обективното заключение на вещото
лице П.,*** ООД са отписали погасените по давност задължения на В.С../видно от
л.105- 107 – протокол за отписване на вземания и справка съставени от“ *„ ООД
/.
Доказано е още на база приобщената по делото на лист 108 –ми
представена от * Справка от АВСВ , че В.А. Ц.с ЕГН ********** на 09.10.2020 г. е закупила ½ ид.ч. от
процесния ап. 1 – апартамента на който * е доставяло ВиК услуги .
Твърдения ответницата затова,че е имала промяна във фамилното име
не е направила.Логично съдът намира че едно лице с един и същ ЕГН може да има
промяна в имената, тогава когато сключва граждански брак, при прекратяване на
брака и искане за възстановяване на предбрачно фамилно име или при уважена от съда молба по чл.19 ЗГР.От
служебно извършена справка/макар и излишна / прикачена към корица съдът
констатира че ответницата е била в брак с Д. М. Ц., като по гр.дело № 1200/
1997 г. е било постановено от ВРС ,23-ти брачен състав Решение от 26.3.1998 г
.с което бракът на ответницата с Ц.е бил прекратен утвърдено е било
споразумение и постановено възстановяване на предбрачното фамилно име на
съпругата –С..
При наличието на всички писмени доказателства по делото съдът
намира,че възраженията на ответницата затова,че е плащала задължения на друго
лице са останали недоказани .Недоказани са и възраженията на ответницата за
погасяване на претендираните от * ООД суми .
Напълно доказани са твърденията на ищцовата страна че ответницата
е потребител на В и К услуги и че в качеството си на потребител дължи съгласно
ОУ на В и К заплащане на цената на ползваните услуги.
В подкрепа на този извод е подробното заключение на вещото лице Д.П.. Именно на база заключението на вещото
лице експерт – счетоводител и на база анализа на всички писмени доказателства ,
кореспондиращи помежду си съдът извежда извода,че макар и „*“ ООД да са отписали задълженията на ответницата за които е
изтекла давността по чл.111 б. „в „ ЗЗД, да са отнесли правилно и точно
извършените плащания, към момента ответницата все още дължи именно претендираната
главница от точно 2 138, 81 лв. за периода от 10.7.2017г. до 8.11.2018 г.
ведно с лихвата от 1,87 лв. Тези размери на задълженията са посочени още в
исковата молба, правилно и точно сумирани с посочени начален и краен период,
посочен абонатен номер * и адрес на потребление *, правилно и точно изписани имена и ЕГН на ответницата В.А.С., ЕГН
********** .
На последно място, съдът кредитирайки напълно заключението на в.л.П.
извежда извода,че и към момента ответницата не е погасила задълженията си към В
и К оператора, намира се в забава по см. на чл. 86 ал.1 ЗЗД поради което искът
на ищцовата страна като основателен и доказан следва да бъде уважен така, както
е предявен. С оглед акцесорния характер на вземането за законна лихва съдът приема,
че и законната лихва е дължима именно от датата
на сезиране на заповедния съд, т.к. това е началния момент от който
върху главните задължения се дължи законната лихва поради факта, че заповедното
производство след подаване на възражението по чл.414 ГПК е довело до иницииране
и водене на исковия процес,процес който е продължение на заповедното дело .
С оглед
изложеното по-горе съдът уважава изцяло предявения иск като присъжда в полза на
* всички сторени по делото разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК.Видно от
приложенията на лист 149 –ти списък по чл. 80 ГПК * претендира разноски : 97,84
лв.държавна такса, 110,55 лв. допълнителна държавна такса, 120 лв. депозит за
вещо лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение . Този размер на разноски
съдът намира за доказан и по основание и по размери като присъжда в полза на
ищцовата страна всички сторени по исковото производство разноски в общ размер на 478,39 лв.Единствено съдът намира че по отношение на
юрисконсултското възнаграждение макар и неправилно юрк.Я.да е посочила Наредба
1/2004 г. за основа за определяне на същото, то размера посочен от процесуалния
представител на ищеца е адекватен на предприетите процесуални действия и под
максималния размер поради което и приема, че следва съгл. чл.78 ал. 8 ГПК да
определи сумата от 150 лв. за процесуално представителство.
На
второ място съдът е задължен и да определи разноските сторени от ищеца в
заповедното производство и да ги присъди. Видно от заповедното дело заповедният
съд е определил и присъдил в полза на * сумата от 47, 84 лв. за заплатена такса
и минималния размер на юрисконсултско възнаграждение 50,00 лв./ л.9 – ти от
ч.гр.д.№ 3713/2019 г. по описа на ВРС ХI – ти
състав /.С оглед изхода на спора съдът присъжда сумата от общо 97,84 лв. ( деветдесет и седем
лева и осемдесет и четири стотинки ) съдебно деловодни
разноски сторени от ищцовата страна в качеството й на заявител в заповедното
производство на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ищцовата
страна „В.И К.“ ООД ЕИК *, със
седалище и адрес ***, чрез законен представител В. Д. В.– Управител,
представлявано от юрисконсулт В. Яи
ответника В.А.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, че ответникът В.А.С.,
ЕГН ********** дължи на ищцовото
дружество „В.И К.“ ООД ЕИК * следните суми: СУМАТА от 2 138,81
лева ( две
хиляди сто тридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки) представляваща
главница дължима за периода от 10.07.2017
г. до 08.11.2018 г. – сбор от
главници по следните фактури:
фактура № ********** от дата 20.07.2018 г.- издадена за сумата от 2055,55 лв.
за отчетен период от 10.07.2017 г. до 09.07.2018 г.; фактура № ********** от
09.11.2018 г. издадена за сумата от 83,26 лв. за отчетен период 09.07.2018г. –
08.11.2018 г., СУМАТА от 1,87 лева (един
лев и осемдесет и седем стотинки ) – лихва за забава начислена върху сумата
от 83,26 лева по фактура № **********
от 09.11.2018 г., за периода на забавата от 08.12.2018 г. до 28.02.2019 година ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда 07.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
дължими суми за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен № *, по посочените две фактури
за периода от 20.07.2018 г. до 09.11.2018 г., за обект – имот, находящ се в * (т.е. част от паричните вземания, за които е издадена Заповед № 1992 /8.3.2019
г. по ч.гр.д.№ 3713/2019 г. по описа на
ВРС ХI – ти състав
) на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86,
ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА В.А.С. ЕГН **********,
с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „В.И
К.“ ООД ЕИК *, със седалище и адрес ***, чрез законен представител В. Д. В.–
Управител, представлявано от юрисконсулт В. ЯСУМАТА от общо 478,39 лева (четиристотин
седемдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки )- представляваща
сторените от ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски в
исковото производство, пред настоящата инстанция както и СУМАТА от 97,84 лв. ( деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки )- сторените от ищцовата страна в
качеството й на заявител съдебно - деловодни разноски в заповедното
производство по частно гр.дело № 3713/2019 год. по описа на ВРС ХІ –ти
състав, , на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8
ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: