РЕШЕНИЕ
№ 368
Велико Търново, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.Ф.
и в
присъствието на прокурора
……………………………………………..
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 623 по
описа на ВТАС за 2021 година. При
това, за да се произнесе взе предвид следното:
I. За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс/ДОПК/ - обжалване на ревизионен акт/РА/ пред съда.
Образувано по жалба вх. №4449/11.10.2021г. в АСВТ, подадена от името на С.Г.К.
***.
Оспорва се, в неговата цялост, Ревизионен акт № Р-04000420007968-091-001/07.07.2021
година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, потвърден
в обжалваната част с Решение №113/20.04.2021 година на директор Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на
НАП.
II.Становища на страните:
Оспорващият твърди, че обжалваният ревизионният
акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на
процесуалноправните норми, при неправилно тълкуване разпоредбите на закона. Навежда
доводи, че установените с ревизионния акт задължения за данък по чл. 48, ал.1
от ЗДДФЛ за 2014г. са погасени по давност съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК. Счита
че ревизионното производство за 2014 г. е образувано след изтичане на
преклузивния срок по чл.109 от ДОПК. Намира за неправилни и незаконосъобразни
изводите на приходните органи, че не е изтекъл давностният срок по чл.172 от ДОПК. С оглед така изложените съображения намира, че към момента на издаване на
РА, 5 - годишната давност е била изтекла и органите на приходите на са имали
правомощието да установят публичните задължения по ЗДДФЛ за 2014г. Не се
навеждат конкретни доводи и съображения за незаконосъобразност за установените
с РА публични задължения за останалите данъчни периоди. Моли за отмяна на РА в
цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, а чрез процесуалния си представител
адвокат П., поддържа жалбата против РА. Моли да се постанови решение, с което
жалбата да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” –
Велико Търново, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна
и недоказана по мотивите, изложени в потвърдителното решение на ДОДОП. Претендира
присъждането на разноски за ***ско възнаграждение по делото, определено
съобразно материалния интерес, в размер на 395,27 лв., съгласно представен
Списък в о.с.з. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
III.За допустимостта на жалбата:
Съдът
установи, че се оспорва изцяло
Ревизионен акт № Р-04000420007968-091-001/07.07.2021 година, издаден от орган
по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение
№113/20.04.2021 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1 450,24 лв. и лихви в размер на 910,74 лв.
Обжалването
на същия РА, в частта, касаеща останалите периоди по ЗДДФЛ извън
горепосочените, а именно – за 2015 г. и
2016 г., по отношение на които не са определени допълнителни задължения
по ЗДДФЛ, е процесуално недопустимо.
Същото е заявено при липса на правен интерес. В тези части РА не променя
правното положение на РЛ, тъй като не установява данъчни задължения, нито
коригира деклариран вече резултат. Поради това, правилно в Решението на ДОДОП е
отбелязано, че РА е влязъл в сила в тази му част. Липсата на правен интерес от
заявеното оспорване на тази част от РА прави същото недопустимо, т.к. е
осъществено при липса на абсолютна
процесуална предпоставка за това, за която съдът следи служебно. Поради
това, на основание чл.159, т.4 от АПК,
във вр. с §2 от ДР на ДОПК, жалбата в тази част следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството прекратено в същата.
Жалбата, в допустимата й част, е подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е потвърден с
Решение № 113/20.09.2021 година на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен
контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1
от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 21.09.2021г.,
а жалбата е изпратена по куриера на 01.10.2021 г., видно от приложената разписка
(л.8 от делото).
Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не
са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това,
изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно
производство, е ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.
IV.По доказателствата:
С Определение от 20.10.2021г. за насрочване на делото, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните. На оспорващия е указано, че на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК, в негова доказателствена тежест е да опровергае
фактическите констатации в РА, които на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, в
производството по обжалване на РА се считат за верни до доказване на противното.
В тази връзка, с оглед направеното
възражение за изтекла погасителна давност следва да установи, че е изтекъл преклузивният срок по чл.109, ал.1
от ДОПК и погасаителната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК за задълженията за
2014г.
На ответника по оспорването, на основание чл.124, ал.2 от ДОПК, във вр. с
чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, е указано, че доколкото ревизионното производството
е проведено по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК, то следва да докаже наличието
на презумпционните предпоставки за това, в т.ч. че не са подадени декларации по
чл.50 от ЗДДФЛ и са налице данни за укрити приходи или доходи за ревизирания
период, в обжалваната част. Същият е задължен, в срок първото по делото о.с.з.,
да попълни административната преписка с доказателства за валидността на
оспорения РА, издаден като електронен документ, подписан с електронен подпис.
В тази връзка ответникът представи административната преписка по издаване
на РА. Същата е организирана в 4 броя папки и един класьор за документи, съдържащи
общо 1 339 листа.
В о.с.з. на 04.11.2021г. ПП на ответника представи писмена молба, към която
са приложени 1 бр. CD, съдържащ копие на електронни документи по ревизията
– ЗВР, РД, РА и файловете на електронни подписи на същите, и данни за
съдържанието на диска. В същото открито с.з. на жалбоподателя, чрез ПП, е дадена възможност да ангажира становище по
реда на чл.184, ал.2 от ГПК по така представените копия на електронни документи
във връзка с валидността на издадените РА, РД и ЗВР. Такова изявление от страна
на ПП на жалбоподателя не е направено. Напротив има изрично изявление, че не се оспорва подписването на РЕ с КЕП и
същият се счита за валиден ЕД.
Посочените в този раздел писмени доказателства ще бъдат обсъдени по
съществото на правния спор в съответната част на решението.
V.По фактите:
Съдът взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
вклч. тези в административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната
съвкупност. При това, намери за установено следното по фактите:
За ревизираното лице:
С.Г.К. е местно лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ с постоянно
местоживеене в България, което съгласно чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за
доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина. За ревизираните
периоди същият няма регистрация като едноличен търговец.
Установено е, че за периода от 22.01.2004 г. до 27.01.2020 г., С.Г.К. е
назначен на трудов договор във дружеството „Вайс – В“ ЕООД с ЕИК *********. Не
са установени подадени от лицето годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2014г. За същото не са установени и подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени доходи. За отчетен период 2015 г. от С.К. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 044391600522451/26.04.2016 г., в които в Приложение № 1 са
декларирани придобити доходи от трудови правоотношения в размер на 15 000,00
лв., а за 2016 г. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
0400И0123286/29.04.2017 г., в които в Приложение № 6 са декларирани придобити
доходи по чл.35 от ЗДДФЛ в размер на 6 600,00 лв.
За
ревизирания период 01.01.2014 г. - 31.12.2016 г. С.Г.К. нямал регистрация като
земеделски производител по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане
на регистър на земеделските като такава регистрация притежавал за периоди преди
01.01.2014 г. и след 23.04.2019 г. - за отглеждане на 6 броя овце в
животновъден обект с. Шереметя, Община Велико Търново за стопанската 2018/2019
г. и на 25.04.2020 г. - за отглеждане на 5 броя овце в животновъден обект с.
Върбовка, Община Павликени за стопанската 2019/2020 г.
За
осъществените процесуални действия при ревизията:
1.
Ревизионното производство на С.К. предшествано от извършена проверка за
съпоставка на доходите и имуществото на физическо лице, приключила с издаването
на Протокол от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства
(ПУФО) № ПФ-04000420000536-073-001/07.01.2021 г. на орган по приходите. В хода
на проверката е изискана информация от Държавен Фонд (ДФ) „Земеделие -
Разплащателна агенция София за изплатени на жалбоподателя субсидии и
финансирания през периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2019 г. като с писма вх. №
26866/03.12.2020 г. и вх. № 12/04.01.2021 г. от ДФ „Земеделие“ е предоставена
информация, че през горепосочения период С.Г.К. е получил финансово подпомагане
по схеми и мерки на, Директни плащания", администрирани от ДФ
„Земеделие", съгласно приложената справка от СЕБРА и извлечения от
преводни нареждания, а именно: за 2010 г. в общ размер на 38 966,91 лв., за
2011 г. в общ размер на 16 688,45 лв., за 2012 г. в общ размер на 25 319,81 лв.
и за 2014 г. в общ размер на 36 225,88 лв. Получените субсидии и финансирания
през 2012 г. и 2014 г. не били декларирани от жалбоподателя и за тези отчетни
периоди лицето няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. В хода на проверката на
лицето е връчено ИПДПОЗЛ № ПФ-04000420000536-040-003/07.12.2020 г. относно
информация за изплатените субсидии през 2014г. , в отговор на което са представени
писмени обяснения и документи с вх. № 27590/14.12.2020 г. Изискана е и
информация от ЧСИ Мария Глушкова, постъпила в приходния орган с писмо с вх. №
25517/16.11.2020 г.
Настоящото ревизионно
производство е образувано с издаване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000420007968-020-001/16.12.2020г.,
връчена на ревизираното лице по електронен път на 02.01.2021 г. и определяща тримесечен срок за
извършване на ревизията, считано от датата на връчване. Ревизията е за установяване
на задължения на С.К. за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г. Първоначалната ЗВР е
изменена с последващи ЗИЗВР № Р-04000420007968-020-002/29.03.2021 г. и ЗИЗВР №
Р-04000420007968-020-003/29.04.2021 г.,с които е удължен срокът за извършване
на ревизията на задълженото лице.
2. В хода на настоящата ревизия
на задълженото лице са връчени два броя Искания за представяне на документи и
писмени обяснения - ИПДПОЗЛ № Р-04000420007968-040-001/12.01.2021 г. и ИПДПОЗЛ
№ Р-04000420007968-040-002/24.03.2021 г., с които за ревизирания период са
изискани конкретна информация и доказателства начално салдо на парични средства
в брой към 01.01 и към 31.12 на всеки ревизиран период, източници и размер на
получените през ревизираните години доходи, - в т. ч. изплатени през 2014 г.
суми от Държавен Фонд Земеделие под формата на финансово подпомагане по схема и
мерки на ,Директните плащания"; придобито и продадено движимо и недвижимо
имущество; направени разходи за живот, застраховки, данъци и др.; получени и
предоставени заеми и кредити от и на физически и юридически лица; вземания и
задължения; притежавани банкови сметки; конкретни обяснения и документи относно
отделни постъпили суми от трети лица по банковите сметки на жалбоподателя и т.н.
В отговор ревизираното лице е представило обяснения и справки с вх.№
1590/22.01.2021 г. и вх.№ 8203/12.04.2021 г. на ТД на НАП - Велико Търново.
3. В хода на ревизията е
извършена насрещна проверка на Д.В.Г., документирана с ПИНП №
П-22220221005998-141-001/24.02.2021 г., и са отправени ИПДПОТЛ до физически
лица (Й.С.К., Гено Николаев К. и Г.С.К.), с които задълженото лице е имал
финансови взаимоотношения през ревизирания период. Всички лица са отговорили на
връчените им Искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения
от трети лица, като са представили писмени обяснения:
3.1. Й.С.К. е посочила в
писмените си обяснения, че за периода 2014-2014 г. е предоставила на сина си С.Г.К.
сумата от 2000лв., представляващи нейни лични спестявания.
3.2. Гено Николаев К. е заявил в
писмените си обяснения, че за периода 2014-2014 г. е предоставил на сина си С.Г.К.
сумата от 4000лв., представляващи спестявания от трудова дейност и пенсия.
3.3. Г.С.К. е посочил в
писмените си обяснения, че е предоставил на С.Г.К. сумата от 3 600лв.,
представляващи спестявания от трудова дейност и пенсия.
4. В хода на ревизията е
извършена проверка в информационната система на НАП относно данните от
декларираните доходи на лицето, изискана е информация от различни държавни
институции ( ДФ „Земеделие“, ОД на МВР – Велико Търново, Служба по вписванията
във Велико Търново и Горна Оряховица, МДТ към Община Велико Търново и т.н. като
са получени и съответните отговори.
5. С протокол №Р-04000420007968-ППД-001/27.04.2021г.
в хода на настоящата ревизия са приобщени събраните в хода на ПУФО доказателства,
приключила с Протокол № ПФ-04000420000536-073-001/07.01.2021 г. на орган по
приходите, в т.ч. връчените на С.Г.К. ИПДПОЗЛ и представените в отговор документи, вклч. Покана
№ ПФ-04000420000536-999-001/11.12.2020 г., отправена до С.К. в хода на ПУФО, с
която лицето е поканено да подаде коригираща декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за 2014 г.
6. От страна на органите по
приходите, на база събраните и приобщени доказателства е установено, че през
2014 г. С.Г.К. е получил субсидии от ДФ „Земеделие“ в общ размер на 36 225,88
лв., които не са декларирани по предвидения законов ред в ЗДДФЛ в годината на
получаването им и за 2014 г. от жалбоподателя не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. При това фактическо положение, органите по приходите са стигнали до
извода, че за ревизирания субект са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и
т. 2 - до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението
се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи.
7. За констатациите на
приходната администрация за наличието на основания за ревизиране по особения
ред на чл. 122 от ДОПК и преминаването към облагане по аналог, ревизираното
лице е информирано с Уведомление с изх. № Р04000420007968-113- 001/28.04.2021
г. Същото е връчено на ревизираното лице по електронен път на 07.05.2021г., ведно с Уведомление по чл. 17, ал. 1 т. 2 от ДОПК
с № №
Р-04000420007968-139-001/28.04.2021 г и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения № Р-04000420007968-040-003/28.04.2021 г.
7.1.В отговор на връченото
ИПДПОЗЛ с писмо вх. № 10925/21.05.2021г. от страна на ревизираното лице са
представени изисканите декларации по чл.124, ал. 3 от ДОПК.
8. За резултатите от ревизията е
съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000420007968-092-001/21.06.2021 г., връчен
на 21.06.2021 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу РД с вх.№
14285/05.07.2021 г.
9. На основание на констатациите в РД и
приложените към него доказателства, е издаден РА №
Р-04000420007968-091-001/07.07.2021 г. от К.Т.Ч.на длъжност Началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП, възложил ревизията, и Б.Б.Л.на длъжност главен
инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново - ръководител на ревизията,
с който на С.Г.К. са установени задължения за внасяне в общ размер на 2360,98
лв., в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер
на 1450,24 лв. и лихви в размер на 910,74 лв. Ревизионният акт е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 07.07.2021г. С РА не са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. Въпреки установените основания за определяне на
задълженията по особения ред по чл.122 от ДОПК и връченото Уведомление по
чл.124 от ДОПК, задълженията на ревизираното лице за 2014г. са определени по
общия ред.
11. Недоволен от определените с
РА задължения, жалбоподателят го е оспорил по административен ред пред
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция „ОДОП“ В. Търново е намерил, че за
придобитият през 2014 г. доход лицето е следвало да подаде годишна данъчна
декларация до 30.04.2015 г., следователно срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК за
образуване на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДФЛ за
данък върху годишна данъчна основа за 2014 г. по чл. 17 от ЗДДФЛ изтича на
31.12.2020 г. Предвид това към датата на издаване на ЗВР № Р-
04000420007968-020-001/16.12.2020 г., с която е образувано ревизионно
производство, срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК за определяне на задължения по
ЗДДФЛ - данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. не е
изтекъл. Отделно от това, в потвърдителното решение е прието, че не е изтекъл и
предвиденият в чл. 171 от ДОПК давностен срок, отчитайки при броенето спирането
на сроковете по време на извънредното
положение съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Според горестоящия орган са налице и редица процесуални действия, довели до
спиране и прекъсване на давността след издаване на ЗВР като е направен краен
извод, че установените с РА задължения за 2014г. не са погасени по давност.
По
същество и с оглед събраните в хода на ревизията доказателства е прието, че изплатените
на С.К. субсидии през 2014 г. във връзка с дейността му по производство на
непреработена селскостопанска продукция представляват облагаем доход от друга
стопанска дейност. Същите е следвало да бъдат декларирани с подаване на годишна
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща
годината на придобиването на дохода (т.е. до 30.04.2015 г.), каквато К. не бил
подал. След
приспадане на 60% нормативно признати разходи от сумата на получените субсидии
в общ размер на 36 225,88 лв. е пределен облагаем доход от стопанска дейност в
размер на 14 502,35 лв. Върху така установения размер на данъчната основа правилно
е определен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 1 450,24 лв. и
лихви в размер на 910,74 лв.
Решението е връчено на
ревизираното лице по електронен път 21.09.2021г.
12. Ревизионният акт е оспорен от С.Г.К. в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК по
съдебен ред с жалба, подадена чрез решаващия орган до съда на 01.10.2021 г.,
видно от датата на куриерската разписка. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото
дело.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим
процесуален закон при издаване и обжалване на РА по административен и съдебен
ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в
сила 01.01.2006г./ с последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на
основание § 2 от ДР на ДОПК са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон относно облагането с преки данъци на доходите на физически лица е ЗАКОН за
данъците върху доходите на физическите лица/обн. ДВ бр. 95 от 24.11.2006 г., в
сила от 1.01.2007 г. / с последващи изменения
и допълнения, като към определената годишна данъчна основа се прилага данъчна
ставка в размер на 10%, съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, в приложимата редакция
към момента на реализиране на дохода.
В настоящото
производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
Оспореният
РА е валиден административен акт.
Същият е
издаден като електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран
електронен подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Приложените
ЗВР, ЗИЗВР, както и РД също са представени на хартиен и на електронен носител.
Истинността им не е оспорена в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК,
вр. § 2 от ДР на ДОПК. Представянето на електронните документи на хартиен
носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1
от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.
13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУО/, в приложимата му редакция, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /Регламент
(ЕС) № 910/2014/, електронен подпис означава данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. По аргумент
от чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУО само квалифицираният електронен подпис всякога има
обвързващото всички значение на саморъчен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУО, вр. с чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, квалифициран
електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от
устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на
квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя страна разпоредбите
на чл. 25, ал. 1 и ал. 5 и чл. 28, ал. 1 от ЗЕДЕУО създават задължения за
доставчика на удостоверителни услуги, по искане на титуляра да издава
удостоверение за квалифициран електронен подпис, както и да води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Следователно, публичния електронен регистър на
доставчика съдържа информация относно действащите и прекратените удостоверения
за квалифицираните електронни подписи, издадени от същия.
В настоящия
случай след проверка с програмен продукт DSTool на копията на електронните
документи на СД и прикачените Удостоверения за КЕП от регистъра за съответния
доставчик на удостоверителната услуга,
съдът установи, че представените на СД копия на електронни документи по
ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани като електронни документи с
електронен подпис. Всеки от тях е подписан от органите, посочени в заверената
разпечатка от ЕД на хартиен носител, представена в АП. Следва да се отбележи за
пълнота, че при липсата на валиден квалифициран електронен подпис в процесните
електронни документи, при разпечатването на същите на хартиен носител не биха
се появили цифрите и символите от алгоритъма за създаване и проверка на КЕП,
каквито се съдържат във всички тях. Ето защо, съдът счита, че изискването за
форма по чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК е спазено, във вр. с чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ, тъй като е съставен електронен документ, подписан с квалифицирани
електронни подписи, което гарантира неговата автентичност и валидност.
С оглед изложеното,
съдът приема, че изброените РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които
са посочени като издатели на същите, с квалифицирани електронни подписи,
валидни към този период, предвид което издадените от тях документи са валидни
такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от
техните издатели.
РА е издаден
след провеждане на ревизия, възложена от К.Т.Ч.- началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП - гр. В. Търново, който е надлежно упълномощен да издава заповеди за
възлагане на ревизии, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, съгласно
Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново /п.1, л.135
от преписката). С факта на посочване на органа по приходите в издадената от
директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите
придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да
издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които
териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който
издава РА е лицето Б.Б.Л.– главен инспектор по приходите, който е имал
качеството ръководител на ревизията, определен като компетентен АО по силата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
При преценка
на тези доказателства, относими към процесния акт и период, съдът приема, че
обжалваният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал.
2 от ДОПК, в редакция, действаща при издаването му /07.07.2021 г.
/., предвид отмяната и на препращата норма на чл. 118, ал.
2 от ДОПК с ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г. Въпросът,
че участието на лице с ръководни, а не с експертни функции в екипа, издал РА,
не прави същия нищожен е изяснен междувременно с Тълкувателно решение №
5/13.12.2016 г. на ОСС от ВАС, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 г. по
описа на ВАС. Така посоченото разрешение на този правен въпрос е задължително
за настоящия съд.
Решението на
ДОДОП № 113/20.09.2021г., с което е потвърден оспореният в настоящото
производство РА е издадено от Б.М.Н., титуляр на длъжността Директор на
Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на
мисли, същото е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е
предпоставка за допустимостта на съдебния контрол на РА.
При издаване
на РА приходната администрация стриктно се е придържала към основните начала на
данъчно-осигурителния процес и не са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на тези основни начала, които като краен резултат да правят
обжалвания ревизионен акт незаконосъобразен. Жалбоподателят е бил запознаван с
всички действия и актове на приходната администрация и му е предоставена
достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се е
възползвал, видно от съдържащите се в ревизионната преписка документи. От
преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата, и формирането на фактическите и правните им
изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите
органи по приходите при упражняване на техните процесуални права, или същите да
са извършили действия, надвишаващи законовите им правомощия. Липсват данни, а и
не се твърди, в хода на ревизионното производство ревизираното лице да е имало
някакви съмнения в обективността на органите по приходите в хода на ревизията и
да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен,тъй като не е
обективен.
По
спазването на чл.109, ал.1 от ДОПК
Основателно
е възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на ревизионния акт в
частта, с която са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.1
от ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в размер на 1450,24 лв. поради изтекъл срок
по чл. 109 от ДОПК.
Съгласно чл.
109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за
данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в
която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а е преклузивен. След изтичането на този преклузивен срок се
препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчни
задължения по реда на чл. 108, ал. 1 от ДОПК чрез издаване на ревизионен акт.
Между
страните няма спор относно факта на издадена Заповед за възлагане на ревизия №
Р-04000420007968-020-001 от 16.12.2020 г. и връчването на тази заповед по
електронен път на ревизираното лице на 02.01.2021 г. За доходите, придобити
през 2014 г., задължените лица са длъжни да подадат годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ до 30 април 2015 г., при което 5-годишният преклузивен срок по чл. 109, ал.
1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г. и изтича на 31.12.2020 г.
Спорен е въпросът кога се счита за образувано ревизионното производство – с
издаването на заповедта за възлагане на ревизия и предприемането на действия по
връчването й или с връчването на ЗВР, откогато тече срока за извършване на
ревизията. Настоящият състав приема, че ревизионното производство е образувано
с връчването на заповедта за възлагане на ревизия, тъй като от този момент от
една страна започват да текат законовите срокове за извършване на ревизията. От
друга страна това е моментът от който задълженото лице е уведомено за
образуването на административно производство – задължително действие съгласно
АПК в хипотезата на служебно образувано административно производство, каквото
представлява ревизионното производство. Следва да се отбележи и преобладаващата
практика на ВАС в този смисъл.( вж. решения на ВАС по адм. дела № 9906/2014 г., адм.
д. № 392/2015 г., адм. д. № 9301/2016 г., адм. д. № 3700/2019 и др.).
В случая Заповедта
за възлагане на ревизия № Р-04000420007968-020-001, макар да е издадена на
16.12.2020 г., е връчена на лицето по електронен път на 02.01.2021 г., следователно,
ревизионното производство е започнало на 02.01.2021 г., т.е след изтичане на
преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК. и процесното ревизионно производство е
незаконосъобразно образувано. Нарушението на административнопроизводствените
правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по чл.
109, ал. 1 ДОПК е особено съществено, поради което само на това основание
издаденият в това производство РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен
в частта относно установените задължения по ЗДДФЛ за 2014г. Срокът по чл. 109,
ал. 2 от ДОПК се отнася пряко до
процесуалния ред за установяване на задължения с РА, поради това и при
установеното в теорията същият има характер на преклузивен, а не на давностен
срок. Преклузивните срокове за разлика от давностните не могат да бъдат спирани
и прекъсвани. Изтичането на преклузивния срок е отрицателна процесуална
предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства
упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на
публични задължения. Това правомощие след пропускането на преклузивния срок вече не
съществува, поради това се налага отмяна на РА в посочената част за 2014г.,
като незаконосъобразен, поради допуснато съществено процесуално нарушение. За
изтичането на преклузивния срок съдът следи служебно, а в случая има и изрично
заявено оплакване, което е основателно. Предвид акцесорния характер на лихвите,
РА следва да бъде отменен и по отношение на тях.
Жалбата
е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора основателно се явява
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски
по делото общо в размер на 510 лв., в т.ч. 500 лв.заплатено адвокатско
възнаграждение и 10 лв. държавна такса за образуване на делото. Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на
претендирания адвокатски хонорар е неоснователно доколкото същият е съобразен с
материалния интерес по делото и не надвишава значително определения минимум по
чл.8, ал.1, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Разноските следва да бъдат поети от Национална агенция за
приходите, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Воден от
горното, на основание чл. 160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1, изреч. трето от ДОПК, VII-ми
административен състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на С.Г.К. ***, против Ревизионен
акт № Р-04000420007968-091-001/07.07.2021 година, издаден от орган по приходите
при ТД на НАП- Велико Търново, потвърден с Решение №113/20.04.2021 година на
Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново
при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА по ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството
по АД № 623/2021г. по описа на АСВТ в същата част.
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Г.К. ***, Ревизионен акт № Р-04000420007968-091-001/07.07.2021 година,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Велико Търново, потвърден в
обжалваната част с Решение №113/20.04.2021 година на директор Дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнително задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 1450,24
лв. и лихви в размер на 910,74 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. София да заплати на С.Г.К. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 510 лв. ( петстотин и десет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Велико Търново в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: