РЕШЕНИЕ
№ 903
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500867 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по подадената от АС. Б. В. ЕГН ********** от
гр.Варна ул."П." бл.20 вх.Б ет.З ап.7, въззивна жалба вх.№ 17371/15.03.2022 срещу
решението на ВРС-18с-в № 412/21.02.2022 по гр.д.№ 114261/2021, с което Е ЗАДЪЛЖЕН
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В. СТ. ЦВ. ЕГН
********** от гр.Варна ул.„Ч. войвода" бл.2 вх.4 ет.6 ап.135, на осн.чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН;
ОСЪДЕН Е да заплати ГЛОБА в размер на 200лв в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН,
както и на В. Ст.Ц. сумата от 500лв - разноски по делото за заплатено адв.възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Счита постановеното решение за неправилно поради неправилен анализ на събрания
по делото доказателствен материал и поради погрешното възприятие за смисъла и
социалното предназначение на ЗЗДН.
Поради изложеното моли за отмяната му и вместо това да бъде постановено решение
за отхвърлянето на молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира присъждането на разноски.
1
В срока по чл.263 ГПК от ответната страна В. СТ. ЦВ. е подаден писмен отговор
вх.№ 24198/6.04.2022г със становище за неоснователност на жалбата, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение и първоинстанционният акт да бъде потвърден.
Претендира присъждането на разноски.
Производството по делото е образувано по молбата на В. СТ. Ц. с искане за
постановяване на мерки за защита срещу отв.АС. Б. В., като твърди, че със същия са живяла
на съпружески начала и имат родено общо дете –Е., род.2010г.
Излага, че в миналото ответникът проявявал тежки форми на домашно насилие, като на
5.03.2012г я пребил жестоко, причинявайки й мозъчно сътресение. Упражнявал насилие и
спрямо по-голямото й дете от предходния й брак, като блъскал главата му в стената.
След раздялата им често звънял по телефона, викал и я обиждал.
На 23.09.2021г в 15.14ч при телефонен разговор, го помолила да не говори лоши думи
за нея и внушения, че възпрепятства дъщеря им да не го посещава. Тогава А. започнал да я
заплашва с думите: „Внимавай да не се налага да те пращам в болница, тогава няма да
можеш да гледаш Е. и пак ще я дадат на мене.". Това възприела като реална заплаха за
живота и здравето си предвид миналото му агресивно поведение.
Ответникът АС. Б. В. в подадения писмен отговор оспорва твърдяния акт на домашно
насилие, като отрича да е заплашвал молителката и затова моли за отхвърлянето на
подадената от нея молба.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна:
По делото е приета като доказателство декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН,
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. К. Б.
/майка на молителката/ и М. Ст. Ц. /сестра на молителката/, както и Д. Б.Д. /сестра на
ответника/. И трите свидетелки са в родствени връзки с една от страните, поради което
съдът цени същите при условията на чл.172 ГПК.
И двете свидетелски на молителката не са били преки очевидци на проведения
телефонен разговор, но са възприели последиците от него върху молителката. По думите на
свид.Р.Б. след въпросния разговор сестра й В. се прибрала разстроена и разтреперана
понеже Асен я бил заплашил, че ще я вкара в болница, за да й вземе детето. Тя не била на
себе си около три седмици, изпаднала в нервна криза. Свид.М.Ц. също разбрала за
проведения тел.разговор, в който А. я бил заплашил, че щял да я вкара в болница. Излага
още, че ответникът от дълго време психически тормозел сестра й, заплашвайки я, че ще я
съди. Пред самата свидетелката също бил заявил, че нямало да престане да я тормози с
искове.
2
За опровергаване доказателствената сила на декларацията са събрани показанията на
свид.Д.Д., сестра на ответника, която излага, че присъствала при проведения разговор по
телефона между брат й и В., като заявява, че дори била станала причина за това: била на
гости при брат си и го попитала къде учи детето и дали не може да попита майката по този
въпрос. Тел.разговор между брат й и В. сочи, че протекъл спокойно, той не се ядосал, а бил
само озадачен. Според нея брат й не бил отправил заплаха с думите „Внимавай да не те
вкарам в болницата“и че тогава Ел. щели да я дадат на него. Бил казал само, че „ако ти
влезеш в болница, откъде ще взема аз детето, защото не знам къде учи?“. Първоначално
споменава, че когато тя не му отговорила, той просто затворил телефона, а впоследствие
казва, че разговорът продължил повече от 5мин, без да си спомня какво друго си били
казали страните и как бил приключил разговорът. Допълва, че повече говорела В., а той
само отговарял с „да“ или „не“.
По думите на свидетелката детето по принцип разговаряло с баща си, не се страхувало
от него, но не казвало къде учи. Бащата го бил питал, но то мълчало и не казвало. Ако се
наложело да отиде при тях на гости, първите 5-6 минути мълчало, докато започнат разговор.
Според свидетелката детето Ел.много внимавало с това какво се случвало в неговия живот,
как било инструктирано от дома на майката, когато отиде в дома на баща си или в този на
сестра му, какво ще каже - „внимава, кратко е“.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предпоставка за подаване на молба по ЗЗДН са проява на акт на насилие или опит за
такова, като по своя вид то може да бъде физическо, психическо или сексуално, и/или
принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, както и пострадалото
лице да бъде от категорията лица, посочени в чл.З ЗЗДН – да се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие, а не
толкова санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради ограничения кръг
от хора, станали свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на отношенията не
позволява на пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за
преживяното от него. Именно поради това и законът предвижда, за разлика от общия
граждански процес, допълнителни доказателствени средства, като им придава обвързваща за
съда доказателствена сила. Такова средство е декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН, въз основа на
която, при липса на други доказателства, които да я опровергават, трябва да се издаде
исканата от молителя заповед. На декларацията е придадена особена доказателствена сила
от специалния закон- ЗЗДН . Дори и без наличие на други доказателства, тя се ползва с
достатъчна доказателствена такава и това задължава съда да приеме, че актовете на
домашно насилие са били осъществени така, както са описани в съдържанието й. Само в
случай, че са представени категорични доказателства в обратния смисъл, тогава може да
бъде оборена доказателствената сила на декларацията. Тежестта за оборването е върху
ответника.
3
В настоящия случай съдът намира оборването за неуспешно проведено. Ответникът се
ползва от показанията на свид.Д. Б. Д., която е негова родна сестра. Доколкото същата
заявява,че била очевидец на целия проведен между брат й и В. разговор по телефона, прави
впечатление, от една страна, категоричността й, че брат й не бил употребил изразите, за
които В.Ц. твърди да са били изречени от него и възприети от нея като заплаха за живота й,
а от друга страна свид.Д. не може да възпроизведе нищо от останалата част от разговора, за
който сочи да е продължил повече от 5 мин - не си спомня други реплики, нито как е
приключил разговора. Не става ясно и как си спомня точната дата на проведения разговор
/т.е. не сочи с какви други събития свързва запомнянето на датата/, а от изготвената
разпечатка е видно, че ответникът е звънял на молителката не само този ден, а е имало и
предишни и последващи телефонни разговори.
При това положение съдът приема, че поради близката родствена връзка като заинтересован
от изхода на спора свидетел Д.Д. дава необективни показания, целящи подпомагането на
ответника в производството. Изложеното от свидетелката не се подкрепя от останалите
събрани доказателства и затова се налага извод, че доказателствената сила на декларацията
не е оборена.
Гореизложеното налага извода за осъществен от ответника акт на домашно насилие по
см.чл.2 ЗЗДн в неговите проявни форми на психическо и емоционално такова спрямо
молителката, изразяващо се в грубо отправени заплахи за живота й, каквото поведение не
може да бъде толерирано от съда.
Ето защо молбата като основателна следва да бъде уважена.
По отношение определените мерки.
Същите следва да останат така, както са постановени от ВРС –тези по чл.5 ал.1 т.1 и
ал.4 ЗЗДН доколкото за другата поискана от молителката мярка - забрана да я доближава на
осн.чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН, макар и да липсва изричен диспозитив, очевидно искането е прието
от РС за неоснователно с оглед изложените мотиви. В тази част липсва подадена жалба, а
предвид общия принцип да не се влошава положението на обжалващия, въззивният съд не
би могъл да я наложи.
Съобразно изхода от спора, на осн.чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът дължи заплащането в
полза на Държавата държ.такса в размер на 25лв, както и сторените от молителката
разноски по делото в размер на 500лв за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1
ГПК.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят неоснователност
на подадената жалба и потвърждаване постановеното от ВРС решение.
С оглед изхода на спора във въззивната инстанция на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените разноски в размер на 350лв, за което е представен списък по
чл.80 ГПК и разписка за реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-18с-в № 412/21.02.2022 по гр.д.№ 114261/2021,
с което Е ЗАДЪЛЖЕН ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо В.
СТ. ЦВ. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Ч. в." бл.2 вх.4 ет.6 ап.135, на осн.чл.5 ал.1 т.1
ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати ГЛОБА в размер на 200лв в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, на осн.чл.5 ал.4 ЗЗДН; ОСЪДЕН Е да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.11 ал.2
ЗЗДН, както и на В. Ст.Ц. сумата от 500лв - разноски по делото за заплатено
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АС. Б. В. ЕГН ********** от гр.Варна ул."П." бл.20 вх.Б ет.З ап.7, да
заплати на В. СТ. Ц. ЕГН ********** от гр.Варна ул.„Ч. в." бл.2 вх.4 ет.6 ап.135, сумата
350лв /триста и петдесет лева/ - разноски за заплатено адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3
ГПК вр.чл.11 ал.2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5