Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 752 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал.
12, вр. с ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните обстоятелства: Гаранционен фонд на осн.
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ е изплатил по щета № 110856/15.09.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в
размер на 650,71 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 01.09.2015 г. в гр.
Каварна, л.а. „***” с ДК № *** ТХ, собственост на К.А.С..
Твърди се, че виновен за
катастрофата е ответникът Н.М.А., който управлявайки собствения си л.а. „***” с
ДК № ***РХ, движейки се по ул. „***” пред дом № 4 е ударил паркирания л.а. „***”,
като така е причинил ПТП. Твърди се, че в нарушение на чл. 249, във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461, във вр. с чл. 483 от КЗ, ответникът е управлявал увреждащия
автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. С регресна покана ищецът е поканил ответника да възстанови
платеното от Гаранционния фонд, но плащане не е последвало. Във връзка с
изложеното, за ищеца е възникнал правен интерес от завеждане на предявената
искова претенция, като се моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
от 650,71 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
110856/15.09.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът в подадения
отговор на исковата молба оспорва иска, като релевира твърдение, че на 18.03.2016 г. с
решение № 24 по НАХД № 260 по описа на РС Каварна за 2015 г. е отменено
наказателното постановление, с което му е била вменена вина за извършено на
01.09.2015 г. ПТП. Оспорва представената регресна
покана с твърдението, че е антидатирана и не съдържа
неговия подпис.
Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
На 01.09.2015
г. в 20.00 ч. Н.Д.Т. *** е съставил протокол за ПТП бл.№ 1493187, за това, че
на 01.09.2015 г. в 08.50 ч. в гр. Каварна, по ул. *** пред дом № 4 участник № 1
– Н.М.А., като водач на л.а ***, с рег. № ТХ ***РХ се движи направо и се блъска
в участник № 2 – л.а. *** с рег. № ТХ *** ТХ, в паркирано състояние,
собственост на К.А.С.. След ПТП участник 1 напуска мястото без да уведоми
службата за контрол и да установи какви са последиците. Протоколът е подписан
от актосъставителя и участник № 2, при отказ за
подписване от участник № 1. В протокола са описани установените видими щети по МПС-тата, като за участник № 1 те са: прохлузена
предна броня, деформирана предна рег.табела и счупен преден десен мигач. За участник
№ 2 описаните щети са: деформиран преден капак, счупени предна броня и
декоративна решетка.
На 08.09.2015 г. е съставен АУАН № 184 затова, че на
01.09.2015 г. около 08.50 ч. в гр. Каварна по ул. „***” Н.М.А. е управлявал
личния си лек автомобил *** с рег. № ТХ ***РХ и пред дом № 4 се блъска челно в
паркираният там л.а. *** с рег. № ТХ *** ТХ. Настъпва ПТП с материални щети.
След ПТП водачът напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР при
положение, че няма съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП, с което е
нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в” от ЗДвП. Нарушителят не е
вписал възражения, но е отказал да подпише акт. Екземпляр от същия му е връчен
на 08.09.2015 г. срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН, на 08.10.2015 г. С.Р.на
длъжност Началник група към ОДМВР Добрич, РУ Каварна издал наказателно
постановление № 15-0283-000171, с което наложил на Н.М.А. глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 185 от ЗДвП и глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 месеца – за нарушение на чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП.
С решение № 24 от 18.03.2016 г. постановено по НАХД №
260/2015 г. по описа на РС Каварна е отменено НП № 15-0238-000171/08.10.2015 г.
От мотивите на съдебния акт се установява, че обжалваното наказателно постановление
е отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице, т.к. същото е било лишено от възможността да разбере в
извършване на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за установени
факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
Във връзка със заявеното оспорване на констативния
протокол и участието на ответника в процесното ПТП по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: А.А.А., Ж.Д.Д., К.А.С. и Н.Д.Т..
От показанията на свидетеля А. се установява, че на
01.09.2015 г. сутринта е бил в двора на дома си намиращ се на ул. „***” № 10 и
пиел кафе заедно с леля си. Чувайки силен трясък наблизо отишъл до дворната
порта и видял автомобил „***” който се е блъснал в паркираната на улицата кола
на съседа му К.. Свидетелят е категоричен, че е видял и разпознал водача на
автомобила причинил катастрофата - ответникът Н., който ядял баничка. След
инцидента Н. не останал на мястото на произшествието, а потеглил първо назад,
после заобиколил катастрофирания
автомобил, продължил напред в посоката в която се движел преди произшествието и
завил в първата улица в дясно. Известо време след
това свидетелят видял отново Н., който се върнал на местопроизшествието пеш,
огледал щетите по блъснатата кола и продължил в посока към пазара. Непосредствено
след инцидента свидетелят А. звъннал на съседа си К.А., казал му, че е видял Н.,
който се е блъснал с автомобила си в неговия автомобил. Когато К. дошъл до дома
си и видял автомобила сигнализирал органите на полицията, които дошли веднага
на място. При разговор със служителите на полицията свидетелят А. им разказал
какво е видял и посочил Н.А., като причинител на произшествието. Свидетелят
заяви още, че два дни след катастрофата Н. му позвънил по телефона и го попитал
„какво било станало” и „как е видял”, но А. му отговори, че няма да му дава
обяснения, а такива ще даде в съда.
Свидетелят Ж.Д. в показанията си заяви, че към
датата на инцидента е работел в Сити център Каварна, като охрана. Северният
вход на Сити центъра се намирал срещу улица „***” № 4. Свидетеля бил на
стълбите когато възприел движещия се по ул. *** от към пазара автомобил и видял
шофьорът му който ядял баничка и нямал видимост. Д. видял самия сблъсък, като
дори заяви, че предвидил настъпването му, т.к. е видял, че шофьорът яде закуска
и няма видимост. Свидетелят е категоричен, че автомобилът причинил катастрофата
е бил управляван от ответника Н.А.. Описа и автомобила причинил ПТП – л.а. ***,
цвят златисто-тютюнев. След удара водачът дал малко назад, поогледал какво е
станало и си заминал. След известно време свидетелят видял на мястото на
инцидента полицейски служители, които оглеждали. Отишъл при тях и им разказал
какво е вид, като им посочил Н.А. за извършител на ПТП-то. Няколко дни след
като свидетелят дал обяснения в полицията, ответникът А. посещавал 3-4 пъти местоработата
му и го заплашвал с думите „ти кой си”, „не виждаш ли какво става”, „какъв
бил”, „що е такъв пораснал” и др.
подобни, като Д. възприел думите като заплаха, за да не свидетелства за
видяното.
От показанията на свидетеля К.С. се установява, че по
телефона му се обадил съседът му А. и казал „помляха ти ***”. Когато го попитал
„Кой ?”, А. казал Н. по прякор „лисицата”. Свидетелят се прибрал в къщи и след
като видял автомобила веднага сигнализирал в полицията. А. му обяснил какво е
видял и отново потвърдил, че автомобила му е блъснат от Н.. Служителите на
полицията дошли на място и предприели действия по установяване на извършителя.
Самият С., заедно със свидетеля А. също се опитали да намерят Н.А. но не
успели. По късно служителите от
полицията го уведомили, че са намерили автомобила на Н. скрит в някакъв гараж.
В последствие С. разбрал, че освен А. е имало и друг свидетел на катастрофата Ж.Д.
- бивш служител на пожарната, който му е съселянин. Свидетелят С. отремонтирал автомобила си в нелицензиран автосервиз, а в
последствие получил обезщетение от Гаранционния фонд по банкова сметка.
*** Н.Т. се установява, че към 01.09.2015 г. е бил
служител на РУ Каварна. След получаване на сигнал за настъпило ПТП свидетелят
посетил местопроизшествието със служебния автомобил. Там установил собственика
на увредения автомобил, който му дал информация за произшествието и
причинителя. При проведения разговор пострадалият посочил и свидетел на
произшествието – А.А., който дал подробна информация
за автомобила и извършителя. След предприето издирване водача и автомобила били
установени. При извършения оглед било констатирано, че стъклото на левия фар,
за което свидетелят А. дал сведение, че е счупен след инцидента, вече било
здраво като св.Т. заявява „беше сменено”, „най-вероятно е било възстановено,
подменено е било стъклото”. При разговор с отв.А.
същият категорично отрекъл да е бил участник в произшествието. На база
свидетелските показания и направените огледи на автомобилите св.Т. съставил в
присъствието на А. и собственика на пострадалия автомобил протокол за ПТП. Отв.А. отказал да подпише протокола. Препис от протокола
бил връчен на собственика на увреденото МПС.
Съдът намира показанията на разпитаните по делото
свидетели, за достоверни, обективни, последователни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се,
поради което ги кредитира в тяхната цялост.
С уведомление за имуществени вреди вх. №
24-00-521/15.09.2015 г. подадено до Гаранционен фонд, К.А.С. декларирал,
че няма сключена застраховка „КАСКО” и
не е получавал суми от виновния водач, както и че желае да получи обезщетение,
определено по експертна оценка от Гаранционен фонд.
Установява се от представената справка от базата данни
на Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от
застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, че към 01.09.2015 г. за лек автомобил с ДК № ТХ ***РХ, със собственик Н. А. няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност”.
От приложените по делото доклад по щета за имуществени
вреди № 11 0856/15.09.2015г., заключителна техническа експертиза по щета № 11
0856/15.09.2015 г. и техническа експертиза по щета се установяват
констатираните щети по увредения автомобил и определеното от ГФ обезщетение за
имуществени вреди в размер на 650,71 лв. и разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ
/отм./ в размер на 13,00 лв.
С преводно нареждане от 29.12.2015 г. по сметка на К.А.С.
е преведена сума в размер на 650,71 лв. с наредител
Гаранционен фонд, с вписано основание обезщетение по щета № 11 0856/2015 г.
По делото е представена регресна
покана изх. № ГФ-РП 293/20.04.2016 г., относно щета № ГФ-11-0856/15.09.2015 г.
адресирана до Н.М.А., с която последният е поканен да заплати в едномесечен
срок по сметка на ГФ сумата 663,71 лв. представляваща изплатеното на К.С.
обезщетение за причинени имуществени вреди. Получаването на поканата е оспорено
от ответника А. с мотива, че подписа в графа получател не е негов, както и, че
вписаната дата на получаване е невярна. Съдът намира заявеното оспорване за
основателно, с оглед посочената дата на получаване – 03.06.2015 г., която дата
предхожда не само изпращането на поканата, но и настъпването на процесното ПТП. Следва да се отбележи обаче, че
получаването на регресната покана е ирелевантно за предмета на настоящото производство, с оглед
обстоятелството, че по делото не е предявен иск за присъждане на мораторна лихва.
От приетото Заключението на извършената САТЕ,
неоспорено от страните и прието от съда за компетентно изготвено се установява,
че щетите по увредения автомобил се намират в предната фронтална част на лекия
автомобил и съответстват на механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие описан протокола за ПТП. Размерът на щетите по увредения
автомобил, изчислени съгласно методиката и ПУДГФ, подробно описани в приложената
към експертизата таблица възлизат на сумата 621,30 лв. Получената разлика в
изчисленията извършени от вещото лице и тези на експерта към ГФ се дължи на
използваните стойности за автомобили от клас С, а не за клас В какъвто е
увредения.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а”
от КЗ (отм.), (чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а” от КЗ - обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила
от 01.01.2016 г. ) Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за нанесени
имуществени и неимуществени вреди, когато виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
като на основание разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от отменения кодекс (чл. 558,
ал. 7 от КЗ обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила
от 01.01.2016 г.) след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определяне и изплащането му. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че Гаранционен фонд е заплатил на К.А.С. обезщетение за
причинените от ответника имуществени щети във връзка с образувана щета № 110856/15.09.2015
г. От събраните в процеса и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, се
установява, че по време на станалото ПТП лекият автомобил, с който е причинена
щетата е бил управляван от ответника Н.М.А. и че по отношение на същия не е
имало валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
От съставения и представен като писмено доказателство
по делото Протокол за ПТП бл. № 1493187/01.09.2015 г., се установява механизмът
на станалото ПТП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че Протоколът
за ПТП е официален удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила и съгласно разпоредбата на чл. 179,
ал. 1 от ГПК задължава съда да приеме, до доказване на противното, че
удостоверените в него факти действително са се осъществили. Законната доказателствена сила обхваща, както лично възприетите факти
от издателя на официалния документ – съответното длъжностно лице, удостоверило
тези факти в кръга на службата си, а така също и мястото и датата на съставяне
на документа. В настоящия случай изложеното в протокола за ПТП се потвърждава
както от показанията на всички разпитани по делото свидетели, така и от
изготвената в хода на съдебното производство САТЕ, по която вещото лице дава
заключение, че механизма на ПТП отговаря на настъпилите щети, описани в описа
на застрахователя и констатирани в протокола за ПТП. Следователно последният
следва да се приеме за годно доказателство, удостоверяващо датата и мястото на
станалото ПТП, механизма на същото, нанесените на пострадалото МПС щети, както
и останалите отразени в него факти и обстоятелства. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че посочения по-горе протокол за ПТП бе оспорен от
страна на ответника, но от събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установяват обстоятелства, различни от отразените в него,
поради което се налага извода, че същият, преценен в унисон с останалия, събран
по делото доказателствен материал се явява годно
доказателство за установените в него факти.
Спорният по делото въпрос е дали ответникът е причинил
процесното ПТП и носи ли отговорност след като
издаденото срещу него наказателно постановление не е влязло в сила, поради
отмяната му от съда.
Съобразно установената съдебна практика, споделена
изцяло от настоящият състав на съда, за нуждите на настоящото производство не е
необходимо наличието на влязло в сила наказателно постановление, за да може да
се установи кой е виновния водач за настъпване на ПТП, като това обстоятелство
подлежи на доказване с всички допустими доказателства по ГПК. Без значение в
случая е обстоятелството дали и за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния водач,
респективно дали издаденото наказателно постановление е влязло в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК само влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. На
основание посочената норма не е задължително за гражданския съд наказателното
постановление, с което се ангажира административнонаказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание, нито актът за установяване
на извършено административно нарушение, с който се образува административнонаказателно
производство. Същото се отнася и за решението по административнонаказателното
дело във връзка с оспорването на наказателното постановление. Деликтната отговорност не е функция на административнонаказателната
отговорност и гражданският съд не е обвързан от констатациите на административнонаказващия орган и с оглед доказателствата в
гражданския процес може да приеме друга фактическа обстановка. В тази връзка
следва да се отбележи, че е възможно едно наказателно постановление да бъде
отменено от съда единствено поради наличието на процесуални нарушения по ЗАНН,
допуснати при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, и на
практика въпросът извършено ли е виновно и от кого административно нарушение да
остане неразгледан. Ето защо, дори и в действителност наказателното
постановление да не е влязло в сила, то това обстоятелство е ирелевантно към предмета на делото. Въпреки, че съдът не е
обвързан с посоченото в АУАН и наказателното постановление, дори последното да
е влязло в законна сила, съдът може да бъде обвързан от констатациите на
органите на МВР в констативния протокол. Ако те са неправилни, в тежест на
страната е да оспори верността на документа, който удостоверява неизгодни за
нея обстоятелства, както и да представи доказателства, които да го
опровергават. Както беше посочено и по-горе от събраните по делото
доказателства може да се изведе категоричен извод за виновността на ответника
за настъпване на процесното ПТП.
Изложеното обосновава правото на Гаранционния фонд,
изплатил застрахователното обезщетение да предяви регресен
иск срещу виновния водач, доколкото са налице всички изискуеми предпоставки за
приложение разпоредбата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), респективно на чл.
558, ал. 7 от КЗ, а именно – причинната връзка между нанесения вредоносен
резултат и противоправното поведение на ответника,
липса на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, по отношение на управлявания от ответника
автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третите лица.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск
с правно основание чл. 557, ал. 7 от КЗ (чл. 288, ал. 12 от КЗ отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД се явява основателен и доказан до
размера от 621,30 лева, съгласно възприетото от съда като правилно и обосновано
заключение на вещото лице по извършената
САТЕ, до който размер искът следва да бъде уважен. За сумата над 621,30 лв. до пълнопредявения размер от 650,71 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство в
размер на 487,36 лева, съобразно уважената част от иска, включващи: заплатена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и разноски за един свидетел.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Н.М.А. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд София, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните
директори Б. М. и С.С., съдебен адрес:***, ст.205,
чрез адв. Л.В.-Т., сумата от 621,30 лв. (шестстотин
двадесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща изплатено от Гаранционен
фонд на пострадалото лице К.А.С., обезщетение за причинени имуществени вреди на
лек автомобил "***" с ДК № ТХ *** ТХ, във връзка с ПТП, станало на 01.09.2015
г., за което е била образувана щета № 110856/15.09.2015 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.12.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 621,30 лв. до пълно предявения размер от 650,71 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.М.А. с ЕГН **********,
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, представлявано
заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С.С.,
сумата от 487,36 лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
……………….