Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 24.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I -
5 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1075 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от Т.Е.С. против „З.к.У.” АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищцата твърди, че на 10.05.2015г., около 13:30ч., на път Е-85, км. 274+000,
в землището на гр. Димитровград настъпило пътно-транспортно произшествие по
вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********– К.С.К., чиято
отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното
произшествие на ищцата, която пътувала в товарен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № *******, били причинени телесни повреди: счупване на дясната ключица,
контузия на шията и гръдния кош, кръвонасядания към двете ингвинални гънки и горната
част на бедрата, кръвонасядане на лявото коляно. От телесните повреди ищцата
претърпяла неимуществени вреди, чиято стойност определя на 30 000лв. Моли
съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размера на 30 000лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поведението на водача на л.а
„Опел Астра” с рег. № ********– К. К., не било противоправно и виновно. Водачът
К. изгубил контрол над автомобила и навлязъл в лентата за насрещно движение,
тъй като внезапно му прилошало. Същият страдал от заболявания – хипертония и
диабет, които довели до внезапното му прилошаване, последвано от липса на
реакции. Ответникът оспорва размера на иска, както и датата, от която ищецът
претендира законна лихва. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът трябва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
При непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на
противното. Страните не спорят, че отговорността на водача на лек
автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № ********е била застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
настъпване на пътно-транспоротното произшествие.
Спорни въпроси по делото са: какъв е
маханизмът на настъпване на произшествието, дали поведението на сочения от
ищцата деликвент е било виновно и противоправно, както и размера на иска.
За установяване на механизма на настъпване на произшествието по делото е
назначена автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателствени
средства.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по следния механизъм:
Лек автомобил „Опел Астра” е навлязъл в десен завой, като се е движел със скорост,
по-висока от разрешената от 60 км./час, при което се е отклонил наляво, навлязъл
е в платното за насрещно движение, където се е ударил в бус „Форд Транзит”.
Двете моторни превозни средства са се движели при ограничена видимост от храсти
край пътя. Скоростта на бус „Форд Транзит” по време на удара е била 60 км/час,
а на л.а „Опел Астра” - 116 км/час. Опасната зона за спиране на бус „Форд
Транзит” е била 42.86 метра, а за л.а „Опел Астра” – 119.60 метра. Ударът е
непредотвратим за водачите на МПС при тези скорости. Причината за пътно-транспортното
произшествие е високата скорост на движение на л.а ”Опел Астра” над критичната
за завоя и при ограничение на скоростта от 60 км/час, като наред с това не е
била съобразена и с ограничената видимост от крайпътни храсти до 100 метра.
Водачът на л.а „Опел Астра” е могъл да предотврати пътно-транспортното
произшествие, ако скоростта му на движение е била до 58 км./час.
В своите показания св.М. – водач на процесния бус „Форд Транзит” и очевидец
на пътно-транспортното произшествието, заявява, че същото е настъпила в
неговата лента за движение. Заедно с ищцата, с която живеел на семейни начала,
се прибирали в почивен неделен ден от пазара в Димитровград. В неговата лента
за движение се била образувала колона от автомобили. Свидетелят видял лека
кола, която се движела много бързо срещу него и се забила в неговия микробус. В
момента на удара не видял шофьора на колата, а едва след удара – забелязал, че
е с поставен колан, но главата му висяла, водачът починал на място.
Така събраните доказателства установяват, че от техническа гледна точка
произшествието е настъпило, тъй като л.а „Опел Астра” се е движел със скорост
от 116 км/час, при ограничение на
скоростта от 60км/час, и при извършване
на маневра ”навлизане в десен завой” се е отклонил наляво в насрещната лента за
движение, където се е врязъл във бус „Форд Транзит”.
Спорен въпрос е дали поведението на водача е виновно и противоправно.
Ответникът поддържа становището, че произшествието е предизвикано от случайно деяние,
тъй като водачът К. К. страдал от заболявания - хипертония и диабет, които
довели до внезапното му прилошаване, поради което същият изгубил управление над
лекия автомобил и се ударил в товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******.
В подкрепа на това свое възражение ответникът ангажира медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Г., показанията на св.К. и постановление
за прекратяване на наказателно производство от 20.11.2015г. по пр.преписка №
981/2015гт. по описа на ОП – Хасково. Видно от цитираното постановление на ОП –
Хасково наказателното производство е било образувано за извършено на
10.05.2015г. престъпление по чл.243, ал.1,т.1 от НПК, при което е починал
водачът на л.а ”Опел Астра” с рег. № ********– К.С.К., и е причинена средна
телесна повреда на Т.Е.С.. С постановлението е прекратено наказтелното
производство, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като деецът е починал.
В мотивите към постановлението прокурорът е приел, че водачът К. е нарушил
правилата за движение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.2 от ЗДвП и в
резултат на неговото виновно и ппротивоправно поведение е настъпило
пътно-транспортното произшествие, при което е починал самият той и е причинена
средна телесна повреда на Т.Е.С.. В постановлението не е възприета тезата, че
поведението на водача не е виновно и противоправно, но дори и да бе възприета
тази теза, мотивите на постановлението на ОП-Хасково не обвързват съда, В
настоящото производство ответникът следва при пълно и главно доказване да
докаже твърденията си, че водачът е изгубил управлението над автомобила, поради
внезапно влошаване на здравословното му състояние.
Според показанията на св.К. – съпруга на К. К., който е управлявал
процесния л.а „Опел Астра”, съпругът й в деня на катастрофата потеглил от дома си в 12ч. Преди да
тръгне нямал оплаквания. Страдал от диабет и хипертония и му била извършена
операция на колянната става. Не била виждала съпруга си да му прилошава, но от
него знаела, че когато изпадал в такова състояние, се изпотявал и имал нужда да
легне.
От заключението на медицинската експертиза, изготвено от вещото лице Г.,
което съдът приема, се установява, че по делото липсват медицински документи,
които да доказват твърденията, че К. К. е страдал от заболявания. Ако се
приеме, че К. е страдал от артериална хипертония и диабет и се приеме, че по
време на произшествието е изпаднал внезапно в състояние на припадък с нарушено
съзнание и загуба на контрол над автомобила по време на шофиране, то
най-вероятната причина за подобно състояние би била сърдечно-съдов или мозъчно-съдов
инцидент. Комбинацията от диабет и артериална хипертония се приема, като
водеща, предпоставяща висок риск от развитие на сърдечно-съдови и
мозъчно-съдови усложнения. На базата на сърдечно-съдов или мозъчно-съдов
инцидент може много бързо да се стигне до нарушения на съзнанието, поради
внезапно настъпващ срив в кръвоснабдяването на мозъка. Възможно е да съществува
и друга причина за подобно състояние – напр. да се е проявила хипогликемия/намалено съдържание на глюкоза в
кръвта/. Клюмване на главата е състояние, което може да се обясни с отпадане на
контрола на централната нервна система върху мускулния тонус. Припадъкът може
да се определи, като сигнална реакция на организма, която регистрира проблем в нервната
система. Краткотрайната загуба на съзнание /припадък/ продължава от 15-30
секунди до няколко минути. Състоянието
на безсъзнание, което продължава повече
от 5 минути, е резултат от сериозно заболяване и може да доведе до
животозастрашаващи последствия и уврежадне на главния мозък.
В съдебно заседание вещото лице Г. потвърждава, че отговорите в
заключението са изцяло хипотетични, тъй като няма обективни данни за
заболявания на К., нито е представен аутопсионен протокол. При пациенти с
диабет и високо кръвно налягане би могло да се реализира сърдечно-съдов или
мозъчно-съдов инцидент, които с голяма вероятност да доведат до помрачаване на
съзнанието, но това състояние може да се дължи и на други фактори. Вещото лице
заявява, че обикновено болните, които страдат от инсулинозависим диалбет, са
свикнали с тази симптоматика и преди да
се стигне до подобно състояние, те имат възможност да спрат и да приемат
инсулин или захар. Проявяват се редица симптоми, като студена пот, отпадане, изтръпване
на крайници и др., които всеки болен от инсулинозависим дабет познава и би могъл да вземе мерки, т.е влошаването на
състоянието не е внезапно.
В своите показания св.М. – очевидец на пътно-транспортното произшествие,
заявява, че не е видял водача на л.а „Опел Астра” по време на удара, а след
удара – главата му била клюмнала.
Така събраните доказателства не установяват защитната теза на ответника, че
водачът на лек автомобил ”Опел Астра” – К. К., е загубил контрол над
автомобила, тъй като внезапно му прилошало. На първо място по делото не бе
установено с медицински документи какво конкретно е било здравословното
състояние на К. преди произшествието. Неговата съпруга – св. К., заявява, че е
страдал от хипертония и диабет, но не е ясно от каква форма на диабет и каква степен на хипертония е страдал, нито
какво е било конкретното му физическо състояние преди катастрофата. Не бяха
ангажирани доказателства и за твърденията, че на К. внезапно му прилошало по време на удара. Св. М., който е
очевидец на катасрофата, заявява, че не е видял водача по време на удара, а
след него. Според свидетеля, К. е починал на място. В този смисъл, клюмването
на главата му след катастрофата е следствие от неговата смърт, а не е
обстоятество, което може да бъде отнесено към времето, предхождащо
катастрофата.
Поради изложените доводи, съдът прие, че не бе доказано възражението на
ищеца за наличие на обстоятелства, които да освободят водача от отговорност.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди и наличието на
причинно-следствена връзка между пътно-транспортно произшествие и вредите се
установяват от назначените по делото медицинска експертиза, изготвена от в.л
травматолог К.А., и показанията на св.И./дъщеря
на ищцата/.
От заключението на медицинската експертиза, изготвено от вещото лице К.А.,
което съдът приема, се установява, че при пътно-транспортно произшествие ищцата
е получила счупване на дясната ключица. Това увреждане се намира в
причинно-следствена връзка с процесната катастрофа. Проведено е консервативно
лечение с поставяне на ортеза на двете рамена, тип „осморка”. Периодът на
възстановяване е продължил около 7 месеца. По време на лечението ищцата е
търпяла болки и страдания, като през първите 20 дни болките са били с по-голям
интензитет. През периода на имобилизацията ищцата е имала затруднения в
хигиенно-битовото си самообслужване за около 2 месеца. При преглед на ищцата,
извършен на 16.09.2017г., вещото лице е установило запазен обем на движение на
дясната раменна става, болезнен в крайните фази на движение.
В своите показания св.И./дъщеря на ищцата/, заявява, че през периода на
лечение и възстановяване майка й имала нужда от чужда помощ - не можела да се
храни сама, не можела да се грижи за хигиената си сама, изпитвала силна болка,
приемала много болкоуспокояващи, била принудена да лежи през продължителни
периоди от време, без да може да се движи. През нощта често се будела, поради
което свидетелката също ставала от сън и стояла до леглото й. Дълго време ищцата
не можела да си вдигне ръката нагоре, да се закопчава сама. Понастоящем
продължавала да се оплаква от болки. Два месеца след злополуката започнала
лечение с развижване и физиотерапия. Развижването било болезнено, половин
година по-късно започнала да движи по-свободно ръката си. Сега при натоварване
изпитвала болка.
С оглед на медицинската експертиза, изготвена от вещото лице А., и
показанията на св.И. съдът приема за доказани по делото претърпените от ищцата
неимуществени вреди и наличието на причинно-следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и вредите.
Така събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки
един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на
пътно-транспортното произшествие - 37 г.; вида на травматичните увреждания – средна телесна
повреда, изразила се в счупване на дясната ключица; продължителният лечебен и възстановителен период - около 7
месеца; обстоятелството, че спрямо ищцата е проведено консервативно лечение чрез
поставянето ортеза, тип „осморка“, в продължение на 2 месеца; претърпените
болки и страдания, които са били по-интензивни през първите 20 дни и постепенно
са затихнали към края на периода; неудобствата и притесненията, които е
изпитала ищцата през възстановителния период, когато е зависела от чужда помощ
за хигиенно-битовото си обслужване. Наред с това съдът отчете обстоятелството,
че е възстановен пълният обем на движение на дясната й раменна става, но С.
продължава да изпитва болка в крайните фази на движение.
Като
отчете горепосочените обстоятелства, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 20 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 30 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая дължимото от ответника обезщетение
за забава следва да се присъди от датата на настъпване на увреждането – 10.05.2015г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в
размер на 156.66лв., съобразно отхвърлената част от иска. При определянето им
съдът, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.2 вр. ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, определи разноските за юрисконсулт на 150лв., при
която стойност изчисли общия размер на разноските/за експертиза, депозит за
свидетел и юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
съобразно отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А.Д.Й. и Е.“,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1144лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС,
държавна такса в размер на 800лв. върху уважения иск, а на СГС – разноски за
вещи лица в размера на 266.66лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.к.У.” АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Т.Е.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – за адв. И.Й.,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, сумата от 20 000лв./обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следната
телесна повреда: счупване на дясна ключица, причинена при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 10.05.2015г., по вина на водача на л.а ”Опел Астра“ с
рег. № ********– К.С.К., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
10.05.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 30 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Т.Е.С. да заплати на „З.к.У.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 156.66лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД да заплати на „А.Д.Й. и Е.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис 4, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1144лв.
с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.к.У.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС,
ДТ върху уважения иск в размер на 800лв., а на СГС разноски за вещи лица в
размер на 266.66лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :