№ 12808
гр. София, 05.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110129942 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от С. С. Х. против „............“ АД установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 10 от договор за паричен заем № 151817/23.12.2021 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер от 318,60 лева поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне в срок на обезпечение, както и насрещни осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "............" АД срещу С. С. Х. за заплащане на
сумата от 400 лева, представляваща непогасена главница по договора за паричен заем №
151817/23.12.2021 г., сумата от 50,49 лева, представляваща договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 23.02.2022 г. до 23.06.2022 г. и сумата от 14,71 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 23.02.2022 г. до 18.10.2022 г., евентуално съединени с
осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лева,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без правно основание за това за
сметка на ищеца.
Ищецът по първоначалните искове С. С. Х. твърди, че между него, в качеството му на
кредитополучател и ответното дружество „............“ АД, в качеството му на кредитор, бил
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 151817 от 23.12.2021 г., за
предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 600 лева, който да бъде погасен чрез
шест месечни погасителни вноски в размер от по 111,66 лева, с годишен процент на
разходите /ГПР/ от 49,65 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 38,95 % и обща сума,
подлежаща на връщане в размер от 988,56 лева. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 20 от
договора в срок до 3 дни от сключването му кредитополучателят следва да предостави в
полза на кредитора обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице, което да
получава брутен доход от 1400 лева и да отговаря на други изисквания, посочени в
договорната клауза. Ищецът С. Х. излага, че съгласно клаузата на чл. 10 от договора при
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка, имаща
обезщетителен характер и определена като сбор от сумата в размер от 5,58 лева и 0,310 % от
уговорения размер на кредита за първия ден на забава и 0,310 % за всеки следващ ден, за
който кредитът е останал необезпечен. Поддържа се, че поради непредставяне в срок на
обезпечение и на основание посочената договорна клауза на ищеца била начислена
неустойка в общ размер от 318,60 лева, включена в размера на месечните погасителни
вноски по договора, при което същите се увеличили до сумата от по 164,76 лева. В исковата
1
молба се твърди, че клаузата на чл. 10 от процесния договор за паричен заем, предвиждаща
заплащането на този вид неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Конкретно С. Х. намира, че със същата се обезпечава изпълнение на задължение, което не е
пряко свързано с претърпени вреди от ответника, поради което същата излиза извън
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено неоснователно обогатяване. Ответникът като кредитор не е изпълнил
задължението си за извърши предварителна оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя преди отпускане на кредита. Процесният договор е със съдържание,
върху което потребителят не може да влияе. Наред с това счита за недопустимо
едновременното начисляване на неустойката с лихва за забава, което е в противоречие с
разпоредбата на чл. 33 ЗПК и води до заобикалянето й. Счита, че по същността си
неустойката представлява форма на възнаграждение на кредитора. Намира същата за
недължима и като начислена в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. С тези съображения ищецът С. Х. отправя искане за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 10 от договора за паричен заем № 151817/23.12.2021 г., предвиждаща
заплащането на неустойка в размер от 318,60 лева поради непредставяне в срок на
обезпечение, като противоречаща на закона, поради заобикалянето му и като противоречаща
на добрите нрави. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът по
първоначалните искове „............“ АД намира същите за процесуално допустими и
основателни, като прави изрично признание на исковите претенции, с които се отправя
искане за прогласяване нищожността на клаузатаза неустойка от процесния договор за
потребителски кредит. Счита, че дружеството не е дало повод за завеждане на исковете,
поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските във връзка със същия следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца. По отношение на предявените насрещни осъдителни
искови претенции излага, че действително между „............“ АД, в качеството на кредитор и
С. С. Х., в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит за текущо потребление № 151817 от 23.12.2021 г., по силата на който в полза на Х.
бил предоставен паричен заем в размер на сумата от 600 лева със срок за връщането й от
шест месеца и размер на възнаградителната лихва от 69,98 лева. Договорът бил сключен по
реда на ЗПФУР чрез официалната интернет страница на финансовата институция -
www.kinti.bg чрез средствата за комуникация от разстояние. Ищецът по насрещните искове
твърди, че на кредитополучателя Х. била предоставена преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр и Общи условия за предоставяне на
потребителски кредит на физически лица от „............“ АД, а след одобряване на искането за
отпускане на кредита, и договор за потребителски кредит от 23.12.2021 г. с всички
приложения към него. Поддържа, че Х. е потвърдил, че се е запознал със същите и е изразил
съгласието си за сключване на договора. Последният се счита за сключен след получаване от
кредитора на изявлението на кредитополучателя и потвърждаването на този факт. Излага, че
на същата дата – 23.12.2021 г. „............“ АД е отпуснало заемната сума, която Х. получил на
каса на „...........“ АД. Посочва се, че по договора същият извършил частично плащане в общ
размер на сумата от 220 лева на 21.02.2022 г., след което преустановил плащанията.
Крайният срок за връщане на дължимите суми настъпил на 23.06.2022 г. Посочва се, че
останалите непогасени от ответника вземания са както следва: сумата от 400 лева,
представляваща непогасена главница по договора за паричен заем № 151817/23.12.2021 г.,
сумата от 50,49 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от
23.02.2022 г. до 23.06.2022 г. и сумата от 14,71 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 23.02.2022 г. до 18.10.2022 г., чието заплащане дружеството претендира в
настоящия процес. Изрично уточнява, че с платените от ответника суми първоначално е
извършено частично погасяване на начислена неустойка, което впоследствие е коригирано и
2
същата сума е отнесена за погасяване на главницата. С тези доводи ищецът по насрещните
искове отправя искане за уважаването им и за присъждане на сумите на соченото договорно
основание, а в случай, че съдът приеме за недоказано последното – на извъндоговорно
такова под формата на неоснователно обогатяване. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на насрещната искова
молба ответникът С. Х., чрез пълномощника си адв. Д. М., оспорва същата с довод, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради включването като част от
съдържанието му на неустойка в размер над 50 % от главницата по кредита, при
неизпълнение на задължението си да направи предварителна оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя преди отпускане на кредита и при липсата на данни за такава да
откаже предоставяне на заема. Следва да се съобрази, че по този начин кредитът се оскъпява
и ищецът следва да върне сума в общ размер от 988,58 лева при главница от 600 лева и за
срок от 6 месеца. Намира, че процесната неустойка представлява скрито оскъпяване на
кредита и по същността си представлява възнаградителна лихва, поради което е следвало да
бъде включена изначално при формиране на ГПР по договора. С тези доводи отправя искане
за отхвърляне на насрещните искови претенции.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове,
както следва:
По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, сключването на процесния договор
за паричен заем № 151817/23.12.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, както и наличието на клауза, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер от 318,60 лева поради неизпълнение на договорно задължение за
представяне в срок на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на оспорената договорна клауза
чрез установяване наличието на основание за дължимостта на предвидената в същата
неустойка, съответствието й с добрите нрави, че последната не поражда задължение за
насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано
високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.
По насрещните осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит от разстояние, както и, че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана именно от него воля за предоставяне на заемната
сума, по което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане,
изискуемостта на вземането и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на
вземанията, в случай, че твърди това.
По насрещния евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, обогатяването на
ответната страна; обедняването си, което да е пряко свързано с обогатяването и липсата на
основание за обогатяването.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
съществуването на основание за обогатяването си.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, че между ищеца по първоначалните искове С. С. Х., в качеството му на
3
кредитополучател и ответното дружество „............“ АД, в качеството му на кредитор, е
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 151817 от 23.12.2021 г. за
предоставяне на паричен кредит в размер на сумата от 600 лева, както и наличието на
клауза в същия, предвиждащи заплащане от кредитополучателя на неустойка в размер от
318,60 лева при непредставяне в срок на обезпечение.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ответника за задължаване на третото за процеса лице „...........“ АД на
основание чл. 192 ГПК да представи намиращ се у него документ – разписка,
удостоверяваща получаването на заемната сума от ищеца, следва да бъде уважено, като се
изиска не оригинал, а заверен препис от същата.
На ответника следва да бъде указано да формулира надлежно въпросите към
поисканата ССчЕ - арг. чл. 156, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.05.2023 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца по
насрещните искове и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове „...........“ АД в едноседмичен срок от
получаване на съобщението с писмена молба да формулира надлежно въпросите към
поисканата съдебносчетоводна експертиза, като в противен случай – при липсата на
уточнение и на това основание искането ще бъде оставено без уважение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото за процеса лице „...........“ АД, с
ЕИК:..........., със седалище и адрес на управление: гр. ............., телефон: ............. в
двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи заверен препис от разписка
за получаване на парична сума от 23.12.2021 г. от лицето С. С. Х. в размер от 600 лева,
преведена от „............“ АД, съгласно молбата на ищеца по чл. 192 ГПК (л. 52 от делото),
като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на документа в срок и на основание
чл. 87, вр. чл. 192, ал. 3 ГПК, ще му бъде наложена глоба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до третото лице, обективиращо горното определение с
препис от молбата на ищеца по чл. 192 ГПК (л. 52 от делото).
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
4
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5