№ 7733
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110104141 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на фирма, ЕИК: ЕИК, със седалище и
адрес на управление: адрес, представлявано от М.П.И. - Изпълнителен директор и В.П.К.-М.
срещу ЮЛ, код по БУЛСТАТ: ЕИК, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес: адрес, с която
се иска да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
- сумата от 8533,45 лева -регресно по изплатено застрахователно обезщетение по щета
под №10016030123207 на увредено лице по застраховка „Каско на МПС” в фирма с полица
№**********, поради настъпило на 20.07.2016 г., около 14:00 ч., в адрес, около 5 км. преди
отбивката пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законна лихва от 26.05.2021г.
до изплащане на вземането,
-сумата от 2600,00 лева -мораторна лихва върху посочената главница за периода от
26.05.2018 до 26.05.2021г.,
за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по гр.д. №29576/2021 г. на СРС.
Ищецът сочи, че на 20.07.2016 г. в адрес, около 5 км. след отбивката, е настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП), посетено на мястото на произшествието и
документирано с Протокол за ПТП № 1682322/20.07.2016г., издаден от „Сектор пътна
полиция“ на СДВР - МВР. Съгласно приложения протокол за ПТП, лек автомобил ... ДР №
№ попада в необезопасени и несигнализирани дупки на пътното платно. Органите на МВР
не са намерили нарушение на ЗДвП от страна на единствения участник в произшествието,
поради което АУАН не е съставян. В протокола са описани констатираните от органите на
МВР повреди по автомобила, а именно: предна дясна гума, предна дясна джанта, задна
дясна гума с джанта , предна лява гума с джанта, ходова част и др.
Твърди се, че към датата на събитието за процесното МПС бил сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със фирма, Клауза - „П“ -
Пълно каско, полица № ********** и период на застрахователното покритие 19.05.2016 г. -
18.05.2017 г.Сочи се, че била образувана ликвидационна преписка (щета) №
10016030123207, застрахованият лек автомобил бил огледани от експерти на
застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат на процесното
ПТП и било платено застрахователно обезщетение в размер на 8533,45 лв. с две плащания
1
на 24.11.2016 г. и на 15.08.2016 на упълномощено от собственика на увредения автомобил
лице и по възлагане на автосервиз, извършил ремонт на увредени детайли, като били
извършени ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Сочи се, че във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и
по силата на чл. 410, ал. 1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу причинителя на вредата. Поддържа се, че по силата на императивната
разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Законът за пътищата (377), общинските пътища са
общинска собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от лицето,
което управлява процесния пътен участък, т.е. от кмета на ЮЛ, който е длъжен да вземе
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни
процесните дупки и положи асфалт върху тях, както и до извършването на ремонтните
дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други.
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което ЮЛ е възложила изпълнение на
задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесния път, виновно не
е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „...”, модел „...“ с
ДК№ №, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя
на тази работа - ЮЛ.
Твърди се, че с покана с изх. № Л-12565 от 19.12.2016 г.получена от ответника на
22.12.2016 г. ЮЛ е поканена да възстанови на ищеца изплатеното застрахователно
обезщетение, като към настоящия момент то не е възстановено.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсват доказателства, че посоченият като място на настъпване на
инцидента пътен участък е собственост и/или се стопанисва от ЮЛ.
Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да е
видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва
се Протокол за ПТП №1682322/20.07.2016г. относно констатациите в същия, описания
механизъм на ПТП и щетите, като са изложени съображения относно доказателствената
сила на протокола.
Оспорва се наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно, както и твърдения
механизъм на ПТП. Сочи се, че няма никакви преки доказателства за наличието на
твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, която да е станала причина за
процесното ПТП. Не е известно какви са били нейните размери, за да може да се направи
обосновано заключение относно причинно- следствената връзка между наличието й на
пътното платно и настъпилите щети върху автомобила.
Оспорва се и годността на Уведомление за щети на МПС от 20.07.06г. да установи
отразените в него факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие
свързани с времето, мястото и начина на настъпването.
Поддържа се, че в Общите условия към застраховка „Каско на МПС“, в глава IV
Изключени рискове, т.16.8 се предвижда, че не се покрива увреждане или унищожаване на
гуми и джанти, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно събитие.
Твърди се, че няма друго застрахователно събитие, от което да са настъпили увредите по
двете задни гуми и двете задни джанти.
Сочи се, че ищецът не е представил никакви доказателства за това, дали премията е
2
била изплатена в пълен размер, преди изплащане на застрахователното обезщетение,
каквито са изискванията на КЗ.
Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва се иска за мораторна лихва като се сочи, че не е налице доказателство, което
да потвърждава, че приложената покана отправена към ЮЛ е получена в деловодството.
Претендират се разноски.
С влязло в сила протоколно определение от 10.05.2022 г. в следствие на частично
оттегляне на исковата молба е прекратено производството за сумите от 1851,85 лв. -
главница и 564,34 лв. - мораторна лихва , като производството остава висящо за сумата от
6681,60 лв. – главница и 2035,66 лв. – мораторна лихва.
Въз основа на събраните в производство писмени доказателства, както и изслушаната
АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От ангажираната комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки
каско и злополуки, се констатира, че на 19.05.2016 г. между фирма, и фирма е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 17:00 ч. на 19.05.2016 г. до
23:59 ч. на 18.05.2017 г. относно лек автомобил марка „...“, модел „...“ с рег.№ № за
застрахователна сума от 120 000 лева. Видно е и че уговорената застрахователна премия по
полицата от 5100 лева е разсрочена на четири вноски, както и че застрахованият е получил,
запознал се е и приема Общите условия за Застраховка на моторни превозни средства
„Каско“, както и че тези общи условия са неразделна част от договора, представени по
делото в заверено копие.
Представени са квитанции за плащане на 4 броя застрахователни вноски по 1300.50
лева всяка.
Съгласно данните от ангажирания с исковата молба протокол за ПТП №1682333/
20.07.2016г. в срока на действие на застраховката на 20.01.2016 г. около 15.15 в гр. София,
МПС 2/... ... с рег. № № и водач Л. Г. С./ се движи по пътя от „...“ към „..." и на около 5 км
след отбивката реализира ПТП в необозначена дупка на пътя. На схемата за ПТП към
протокола е начертано разположението на автомобила към момента на произшествието и
посоката му на движение. .Нанесените щети по автомобилите посочени в протокола, са:
Участник 2 - л.а. „... ..." рег № №: „предна дясна гума с джанта, предна лява гума с джанта ,
задна дясна гума с джанта и ходова част“.
На 20.01.2016 г. пред застрахователя е депозирано уведомление-декларация за
настъпило застрахователно събитие от Л. Г. С. на същата дата, като в уведомлението
заявителят е декларирал: „На 20.07.2016 г от пътя на хж „..." посока „..." пътят имаше
необезопасени дупки пълни с вода . В последния момент ги видях но не можах да ги избегна
защото са през целия път.“ Посочени са увреждания- изкривени джанти, предна лява, предна
дясна, задна дясна.
В опис-заключение на застрахователя по щета 10016030123207 от същата дата са
посочени ляти джанти предна лява, дясна и задна дясна „... R 22”
Застрахователят е съставил експертиза по претенция 10016030123207/20.07.2016 г. ,
подробно описание на разходите по претенцията и опис на претенцията и доклад по
претенцията.
Представена са калкулация-ремонт номер ********** от 14.09.2016 г. за разходи за
ремонт в размер на 10 186.50 лева.
3
На 20.09.2016 г. Л. Г. С. е представил пред застрахователя становище от фирма, в
което се сочи,че съгласно сервизните указания на ... Аг не се допуска изправяне и
заварявана на оригиналните алуминиеви джанти.
С разходен касов ордер застрахователят е превел на увреденото лице сума в размер на
1980 лева и с платежно нареждане от 24.11.2016 г. застрахователят е превел на увреденото
лице сума в размер на 6543.45 лева с основание за превода „Щета 10016030123207“.
Представена по делото е регресна покана за заплащане на сумата от 8533.45 лева,
която на 19.12.2016 г. е заведена в деловодството на ЮЛ с обща молба с рег. №СОА16-
ТО26-15203/22.12.2016 г., с която са входирани 39 бр. регресни покани.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Вещото лице е заключил, че стойността на описаните щети по л.а.
„... ..." с per. № №, към датата на настъпване на ПТП, по пазарни цени е в размер 6681.60
лева, а описаните повреди по лекия автомобил са в причнно-следствена връзка на описания
механизъм съгласно протокол за ПТП № 1682333, начертаната схема към него и посочения
механизъм от Л.С..
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения срещу
него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на
застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД от трето лице
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се
реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е породил
действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е обективиран
договор за застраховка „каско на МПС“ за процесния автомобил, не е подписан от
застрахованото лице, но страните са изпълнили задължението си по него. Съгласно чл. 344,
ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна
полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния договор е за
действителност. В случая ищецът не е представил двустранно подписана застрахователна
полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може да се установи
съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал.
4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато несъмнено е
договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано
технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая от
събраните по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че
страните, посочени в представената по делото застрахователна полица/ ищцовото дружество
и ЮЛ/ са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане с предмет за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие
от 17:00 ч. на 19.05.2016 г. до 23:59 ч. на 18.05.2017 г. относно лек автомобил марка „...“,
модел „...“ с рег.№ №, в срока на действие на която – 20.07.2016 г. застрахованият
автомобил е увреден вследствие на ПТП. Сключената застраховка е по клауза П, като по
отношение на въпроса относно включените в тази клауза покрити рискове е налице
препращане към представените в процеса и неоспорени от ответника Общи условия за
застраховане на моторни превозни средства. Законова пречка контрагентите по
застрахователния договор да уговорят препращане по въпроса относно покритите
4
застрахователни рискове към друг акт, в т.ч. и общи условия, неразделна част от договора
не е налице.
В раздел III, „Покрити рискове“ от Общите условия, е предвидено, че застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от изброени
рискове, в т.ч. и от посочения в т.8.3 риск- Авария, произлязла от сблъскване на МПС по
между им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от
препятствия по пътното платно, като земни, скални маси и други, нарушена цялост на
пътното покритие и т.н.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват от ангажирания протокол за ПТП, документите по
щетата и заключението на приетата ATE.
Съгласно константната и задължителна съдебна практика на ВКС /решение №
15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д №
768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО;
решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г.
по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР
в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК – и
със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това
графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител –
служител на ОДП към СДВР, предвид което същият се ползва с материална доказателствена
сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието,
удостоверени в него, в т.ч и относно наличието на необозначена дупка на пътя.
Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. –
в редакцията съгл. ДВ бр.8/2009 г., в сила от 30.01.2009 г., органите на ПП - МВР, при
посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства /ППС/ и
причинените щети с цифров фотоапарат, както и че в производството не са представени
направени от органите на ПП – МВР снимки за процесното събитие. Това обстоятелство
обаче по никакъв начин не се отразява върху действителността на изготвения протокол за
ПТП с материални щети от органите на СДВР и не опорочава доказателствената сила на
този документ, тъй като не е задължителна част от неговото съдържание и предпоставка за
издаването му, като същото не препятства и установяването на механизма на
произшествието, за изясняването на който по делото са ангажирани от страна на ищеца и
други допустими в гражданския процес доказателствени средства. Графа „Обстоятелства,
нарушения, причини и условия за ПТП” на обсъждания протокол е надлежно попълнена,
като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно.
Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с изслушаната
АТЕ.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък е част от общинската
пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
5
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на работниците и служителите на ответната агенция, на които същата е възложила
дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура в процесния
участък, е довело до неосигуряването към 20.07.2016 г. на безопасни условия за движение
по него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно дупка/, като постави необходимите
средства за сигнализиране, чието поведение се явява и виновно, тъй като установената с
разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. По силата на чл.49 ЗЗД
за деянията на тези лица отговаря ЮЛ, чиято отговорност има обезпечително-гаранционен
характер. Вследствие на това бездействие на застрахованото при ищеца лице са причинени
имуществени вреди, които подлежат на овъзмездяване, чиято стойност съгласно
заключението на АТЕ към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни
пазарни цени възлиза на 6681.60 лева, а ищецът в качеството му на застраховател е изплатил
обезщетение на увреденото лице в по-висок размер, а именно в размер на 8533,45
Съгласно чл.410, ал.1, т.в КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования.
Неоснователни са изложените във отговора на исковата молба доводи, че
реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск, съгласно уредените в
Общите условия изключения. С оглед въведените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила
ответникът, а не ищецът, носи тежестта да докаже тези негови твърдения, като установи, че
застрахователното събитие попада в някое от изброените в Общите условия изключения,
каквото доказване в случая не е проведено. Тъкмо обратното: от ангажираните в
производството доказателства от ищцовото дружество се констатира, че процесното събитие
е част от покритите рискове от Общите условия по сключения застрахователен договор.
Неоснователно е и възражението на ЮЛ за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл. 410, ал.1 т. 2 КЗ . Предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер за сумата от 6681.60 лева.
Доколкото искът се счита предявен от момента на депозиране на заявлението за
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ 26.05.2021 г./ към този момент вземанията не са
погасени по давност./
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на акцесорния иск – за дължимост на законната лихва върху
главницата и доколкото се претендира само сумата от 2035,66 лв. мораторна лихва върху
6
главницата за периода от 26.05.2018 г. до 26.05.2021г. и от депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, тези суми следва да се присъдят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на 487,55 лева от общо
дължим размер от 622.68 лева, от които 200 лева- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът
също има право на разноски за прекратената част в размер на 86.81 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Ищецът има право на разноски в размер на 213.50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено спрямо ЮЛ, с адрес: адрес, представлявана от кмета Й.Ф.,
че дължи на ЮЛ, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано
съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и от изпълнителния директор В.П.К.-М., на
основание чл.410,ал.1, т.2 КЗ и чл. 422 ГПК сумата от 6681.60 лева -регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета под №10016030123207 на увредено
лице по застраховка „Каско на МПС” в фирма с полица №**********, поради настъпило
на 20.07.2016 г., около 14:00 ч., в адрес, около 5 км. преди отбивката пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането
и сумата от 2035.66 лева -мораторна лихва върху посочената главница за периода от
26.05.2018 до 26.05.2021г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№29576/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА ЮЛ, с адрес: адрес, представлявана от кмета Й.Ф., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на ЮЛ, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и от изпълнителния директор
В.П.К.-М., съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 487,55
лева, както и разноски за ч.гр.д. №29576/2021 г. на СРС в размер на 213.50 лева.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. на основание чл. 78, ал. 4
ГПК да заплати на ЮЛ, с адрес: адрес, представлявана от кмета Й.Ф., съдебно-деловодни
разноски в рамзер на 86.81 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7