Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Велико Търново,
23.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, първи състав,
в публично заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Административен
съдия: Марияна Микова
при
секретаря В.Г.и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура
– Велико Търново - Светлана
Иванова, разгледа докладваното от
съдията Микова адм.дeло№977/2017г. по описа на съда за 2017г.и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Първоначално делото е образувано по
жалба на „Евроекс 1“ ЕООД
- с. Стефаново ,
ЕИК201513140, със седалище и адрес на управление: с.Стефаново, общ.Ловеч, ул.
“Селищен дол“№1,представлявано от Р.И.М., против
РА № Р-04001115002669-091-001/04.11.2015г. на ТД на НАП-Велико Търново, в
частта, потвърдена с Решение №
29/22.01.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП-гр. Велико
Търново.
В така подадената жалба дружеството-жалбоподател навежда доводи
за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради
постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуални
норми на ДОПК и противоречие с разпоредбите на съответните материални закони. Твърди,
че събраните в хода на административното производство доказателства не са били
подложени на обективен анализ от приходната администрация, което е обусловило
невярност на фактическите констатации и необоснованост на правните им изводи.
Счита, че в хода на ревизията, посредством
представените от ревизираното дружество документи, е установено по
безспорен начин наличието на всички изискуеми, регламентирани в ЗДДС, предпоставки
за
начисляване на нулева ставка по ЗДДС за извършените ВОД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
РА в частта – предмет на
оспорване като незаконосъобразен, както и да му бъдат присъдени
сторените разноски.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на делото
дружеството-жалбоподател е доразвило аргументите си за
незаконосъобразност на атакувания РА,
твърдейки, че оспореният ревизионен акт е
нищожен поради липса на компетентност
по чл.114,ал.4 от ДОПК у лицето
издало, заповедта за спиране и на тази
за последващо възобновяване на ревизията.
Административен съд-Велико Търново е
разгледал така подадената от „Евроекс 1“ ЕООД жалба и се е произнесъл с Решение
№365/15.11.2016г., постановено по адм.д. №112/2016г. по описа на съда, като
е обявил оспорвания ревизионен акт за
нищожен.
От своя страна, недоволна от така
постановеното съдебно решение, приходната администрация е обжалвала същото пред
Върховния административен съд, за което е било образувано адм.д.№14372/2016г.
по описа на този съд.
С Решение №15358/13.12.2017г.,
постановено по адм.д.№14372/2016г. по описа на Върховен административен съд,
постановеното от Административен съд-Велико Търново Решение №365/15.11.2016г.
по адм.д. №112/2016г. по описа на този съд, е било отменено изцяло и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни
указания при новото разглеждане съдът да обсъди въпроса за
законосъобразността на процесния
ревизионен акт.
В хода на настоящето съдебно
производство дружеството-жалбоподател,
чрез процесуалния си представител адв. С.С., поддържа подадената жалба и моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания РА като
незаконосъобразен по съображенията, изложени в
жалбата, както и въз основа на тези, изложени в писмена защита, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото за всички съдебни
инстанции.
В допълнително представени
писмени бележки жалбоподателят доразвива
доводите си,че необосновано и в
противоречие със събраните доказателства приходната администрация е приела,че не
е доказан транспорта на стоките извън територията на Република
България до територията на друга
държава членка. Изтъква,че безспорно е установено,че транспортът по доставките е за сметка на „MPS Consuilting“LTD, т.е дружеството - жалбоподател няма
отношение към неговата
организация,а отделно от това двама от тримата превозвачи са потвърдили
извършения от тях превоз на стоките.
Според
дружеството- жалбоподател
превратно органите по приходите третират
събраните доказателства относно представените потвърждения за получаване
на стоката. Изтъква,че макар да е установено,че липсват данни за собствеността на товарния автомобил с рег. № С8577ВТ и да е
установено,че точно този автомобил не е
преминавал границата на страната, точно
въз основа на тези данни органите по приходите правят извод за липса на потвърждения за
получаване на стоката.
„Евроекс 1“ЕООД моли съда при
постановяване на своето съдебно решение
да има предвид ,че през ревизираните
периоди основен предмет на дейност на
дружеството е търговия на едро със
захар, захарни и шоколадови изделия,
като негов основен доставчик е „СМ Груп 2000“ЕООД и че точно с това дружество
жалбоподателят е имал сключен договор за наем на 50км.м. складова площ в
складовата база на своя доставчик в
гр.София. Подчертава,че закупената стока е продавана изключително на данъчнозадължени
лица, установени извън страна, т.е „Евроекс 1“ЕООД е действало като
комисионер на СМ Груп 2000“ЕООД, като в края на съответния месец „СМ Груп 2000“ЕООД заплаща
на дружеството – жалбоподател
комисионна върху направения оборот.
Твърди,че смисълът на тази дейност била
да се отдели дейността по експорт,за да
не се затормозява дейността на „СМ Груп 2000“ЕООД, като двете дружества
са свързани лица.Моли съдът да кредитира заключението на вещото
лице по назначената съдебно-
графическа експертиза, в която е потвърдена автентичността на подписа на Б.Ш., в качеството му на собственик и управител на„MPS
Consuilting“ LTD в кл.24 на всичките 49броя международни товарителници , както
и свидетелските показания на Д. А.,посредством които е
потвърдена автентичността на положените
от това лице подписи в кл.22 на същите
тези товарителници от името на “Евроекс 1“ЕООД.
Според
жалбоподателя от събраните по делото доказателства и в частност
заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза,
е установен по безспорен начин,че във фактурите и търговските докумвенти стоките са посочени по
видове, количество и единична цена и
обща стойност, които данни съвпадат с видовете, количеството и единичната цена
и общата стойност, посочени в търговските
документи към фактурите, т.е,че стоките, посочени в товарителниците са
идентични със стоките, посочени във
фактурите. С оглед на това „Евроекс 1 „ЕООД счита,че в рамките на
съдебното производство е потвърдена
както автентичността, така и достоверността
на съдържанието на
представените като документ по чл.45,т.2,б.“а“
от ППЗДДС международни товарителници. Дружеството жалбоподател е категорично, че е изпълнило
законовите изисквания, за да бъдат
третирани спорните доставки като вътреобщностни доставки на стоки, тъй като е доказано
прехвърляне правото на разпореждане със
стоките като собственик върху купувача –
с натоварване на стоките на превозните средства на превозвача, съобразно
договорените условия на доставка FCA и напускане на този склад, и посредством
снабдяването с документ за физическото преместване на тези стоки на територията на друга държава
членка, какъвто документ представляват екземплярите от подписаните в кл.24
международни товарителници за съответните доставки.
В писмените бележки се твърди, че
неоснователно приходната администрация е оспорила процесните доставки като ВОД
само поради недекларирането на тези придобивания в Република Кипър от страна
на „MPS Consuilting“LTD и отрицателната характеристика, извадена
от данъчно-осигурителните досиета на дружествата, собственост на Б.Ш.. Посочва се, че за „Евроекс 1“ЕООД липсва логика да бъде недобросъвестно, тъй като е
свързано лице с доставчика си „СМ Груп 2000“ЕООД и че липсва данъчно или друго предимство на двете дружества. Според дружеството-жалбоподател недопустимо данъчната администрация макар да е имала
информация, че „MPS Consuilting“LTD е проблемна по никакъв начин не е информирала
българския й контрагент. Позовава се на
делото „Telios“.
В заключение, „Евроекс 1“ЕООД моли съда да приеме, че дружеството е изпълнило
всички изисквания, регламентирани в ЗДДС и ППЗДДС, за да му бъде признато
правото на облагане с нулева ставка на осъществените от него вътреобщностни
доставки през ревизираните периоди,
поради което обжалваният РА
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на жалбоподателя да
бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът
на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт У., моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на „Евроекс1“ЕООД като
неоснователна и недоказана и да потвърди като правилен и законосъобразен атакувания
РА. Счита, че от представените
доказателства, както тези,
събрани в хода на ревизионното производство, така и тези, събрани в хода на съдебното
производство, безспорно е доказана
законосъобразността и обосноваността на издадения от органите по приходите
ревизионен акт на данъчнозадълженото
лице. Моли при постановяване на решението си съдът да има предвид
подробните мотиви, изложени в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново.
Претендира в полза на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново да бъдат присъдени разноски в размер на 17560,05лв., представляващи юриконсултско възнаграждение, изчислено
на база материалния интерес по делото.
Окръжна
прокуратура - Велико Търново,
представлявана от прокурор Светлана
Иванова, поддържа становището на
прокуратурата, обективирано при предходното разглеждане на делото, за
неоснователност на подадената жалба. Счита, че оспорваният РА е законосъобразен и правилен и съобразен със
събраните в хода на ревизията доказателства. Намира за правилни и обосновани
изводите на приходната администрация за недоказаност на извършени от
дружеството-жалбоподател вътреобщностни доставки по отношение на
соченото като получател дружество в Кипър. В обобщение, представителят
на прокуратурата счита, че правилно и законосъобразно са определени данъчните
задължения на ревизираното
дружество за ревизираните
периоди, поради което предлага на
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата
като неоснователна.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в ревизионната преписка,
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е РА №Р-04001115002669-091-001/04.11.2015г., поправен с РАПРА №П-04001115200744-003-001/19.11.2015г.,
издадени от И.Й.К.– възложил ревизията, и А.Х.Д., ръководител на ревизията, в
частта по ЗДДС, с която на ревизираното
дружество за данъчни периоди от 01.06.2013г. до 31.03.2014г. е начислен ДДС в
размер на 787339,42лв. във връзка с недоказани вътреобщностни доставки по 223
броя фактури на обща стойност 3936697,09лв., с получател „MSP Cоnsulting“ Ltd – Кипър с VIN CY10317965С, както и начислените в тази връзка лихви в размер на
127139,15лв.
Ревизионният акт, предмет на обжалване в настоящето съдебно производство представлява
такъв, издаден след извършване на
повторна ревизия от органите по приходите за установяване данъчните задължения по ЗДДС на „Евроекс
1“ЕООД за данъчни периоди месец юни
2013г.- месец март 2014г., след като с
предходно решение на Директора на Дирекция“ОДОП“-В.Търново е бил отменен
издадения при първоначалната ревизия РА
по реда на чл.155,ал.4 от ДОПК. Така в изпълнение на Решение №161/07.04.2015г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – В.Търново със Заповед за възлагане на
ревизия/ЗВР/№ Р-04001115002669-020-001/17.04.2015 г.,
издадена от И.Й.К.- началник сектор „Ревизии“ в Дирекция„Контрол” при ТД на НАП
– гр. В. Търново (папка
Първоначално издадената ЗВР е била изменена относно срока, в който
да приключи ревизионното производство със ЗИЗВР №Р-04001115002669-020-002/23.
За
резултатите от ревизията е съставен РД № Р-04001115002669-092-001/ 09.
В
срока по чл.117,ал.5 от ДОПК „Евроекс 1“ЕООД е подало възражение срещу
констатациите на органите по приходите и е
представило документи по опис. Компетентният орган е обсъдил съдържащите
се в подаденото възражение доводи за неправилност и необоснованост на
констатациите на органите по приходите и е намерил същите за неоснователни и
недоказани, след което е издал РА
предмет на оспорване в това съдебно производство - РА № Р-04001115002669-091-001/04.11.2015 г. на
„Евроекс 1" ЕООД е начислен допълнително ДДС в размер на 789525.69 лв.,
във връзка с непризнати вътреобщностни доставки, в резултат на което са
определени ДДС за внасяне - 789 525.69 лв. и лихви в размер на 147 924.77 лв.
С РАПРА №П-04001115200744-003-001/19.11.2015г.
органите по приходите са
отстранили явна фактическа грешка в така издадения РА, състояща се в неправилно посочване в
Таблица 1 на акта на установените задължения за данъчни периоди месец февруари
Недоволно от така издаденият му РА „Евроекс 1“ЕООД го е обжалвало изцяло с
доводи, че РА е неправилен и незаконосъобразен досежно констатациите за
недоказани декларирани вътреобщностни доставки към „MSP
Consulting“ LTD, Кипър с VIN CY10317965C за
данъчни периоди от 01.06.2013 г. до 31.03.2014 г. на обща стойност 3 947 628.61
лв. и начисленият в тази връзка ДДС.
С Решение № 29/22.01.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-
Велико Търново процесният ревизионен акт е отменен в обжалваната му
част по ЗДДС, в която за данъчен период месец ноември 2013г. е начислен ДДС в
размер на 2816.3 лв. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки по два
броя фактури - №306/28.11.2013 година и фактура №307/28.11.2013г., на обща стойност
10931.52лв., които са с получател „Р&М Supermarket“ LTD,
Кипър, както и съответстващите на този данък лихви
в размер на 384.58 лв., и е потвърден в частта, в която за данъчни периоди от
01.06.2013г. до 31.03.2014г. на „Евроекс 1„ЕООД е начислен ДДС в размер на
787339.42 лв., във връзка с недоказани вътреобщностни доставки по 223 броя
фактури на обща стойност 936697.09лв., с
получател „MSP Consulting“ Ltd,
Кипър, както и начислените в тази връзка лихви общо в размер на 127139.15лв.
Решението е връчено на ревизираното дружество чрез изпращане на електронно
съобщение, на
25.01.2016г., видно от приложената разпечатка – л.47 от адм.д.№112/ 2016г. по
описа на Административен съд- Велико
Търново. В преписката по издаване на оспорвания РА не се съдържа
електронно съобщение, с което ревизираното дружество да потвърждава
получаването на решението на Директора на
Дирекция „ОДОП“-Велико Търново. Вместо електронно съобщение, с което да
потвърди получаването на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“
–В.Търново, „Евроекс 1 „ЕООД на 05.02.2016г. е
изпратило по куриер
жалба, въз основа на която жалба
е било образувано адм.д.№112/2016г. по описа на Административен съд-Велико Търново.
В хода на съдебното дирене при
първоначалното разглеждане на делото от жалбоподателя са представени
писмени доказателства относно броя на преминаванията на товарни МПС, с които
се твърди за осъществено транспортирането на стоките до територия
на друга държава членка през ГКПП на Република
България. Приобщени са също така документи,представени от трети
неучастващи в производството лица – ТД на НАП-София относно „Сема Логистик“ООД,
което дружество е посочено като такова, извършило транспорта по част от
спорните сделки.
Съдът е допуснал до разпит, в качеството на свидетел, Д. Р.А.,
чрез показанията, на който жалбоподателят се е домогвал да установи
автентичността на посочения от него
подпис в кл.22 в представените 72 международни товарителници за
„изпращач“. Приобщени са също така към доказателствения материал по делото документи от ТД на НАП – Варна относно
сочения като превозвач на стоките по спорните фактури
„Сим Транс“ЕООД
Все във връзка с установяване истинността на оспорените документи дружеството жалбоподател е поискало и съдът е
назначил съдебно-графическа експертиза
за установяване автентичността на положените подписи в кл.16, кл.23 и кл.24 в
оспорените международни товарителници, търговски документи и потвърждения
за получаване на стоките, като изрично е
посочил, че всички тези подписи са положени от управителя на „MSP Consulting“ Ltd Б.К.Ш., който е български
гражданин. Заключението на вещото
лице по назначената съдебно-графическа експертиза, както и заключението на вещото лице по назначените по искане на
жалбоподателя основна и допълнителна икономическа експертиза са
изслушани и приети по делото и ще бъдат ценени
в съвкупност с всички доказателства по делото.
От ответника са представени документите, съдържащи се в
административната преписка, както и документ, удостоверяващ длъжността на
възложилия ревизията и издал РА приходен орган.
По искане на ответника
съдът е открил производство
по чл.193 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК
по оспорване истинността - автентичността на всички подписи и вярност на съдържанието
на всички ЧМР-та към спорните фактури, както и относно автентичността на
положените подписи за „приел“ в търговските документи и потвържденията за
получените стоки към всички фактури, като изрично е указал на жалбоподателя, че
носи доказателствената тежест за установяване истинността на оспорените
документи, а на ответника,че в случай
на установяване автентичността на
оспорените подписи и редовността на
оспорените документи именно ответникът носи
тежестта да опровергае съдържанието
на същите.
В хода на настоящото
съдебно производство жалбоподателят не е представил други доказателства, а от страна на ответника
са представени и приобщени към доказателствения материал по дело диск, съдържащ
всички електронни документи, съдържащи се в преписката по издаване на оспорения
РА, както и доказателства за изпълнение на особените изискванията на ЗЕДЕП/каквото
е заглавието на приложимия закон – сега
ЗЕДЕУУ/ за наличие на квалифицирани електронни подписи на органите по приходите,подписали съдържащите се в преписката електронни документи.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Велико
Търново като взе
предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация,
след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал.
1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК
и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата на „Евроекс 1 „ЕООД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съображенията на настоящия съдебен
състав за това са следните :
В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като
издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане на ревизията,
също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и
отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията
е приключила в срока
по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл.
120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, вкл. обсъждане на подаденото възражение срещу ревизионния
доклад.
В изпълнение на задължителните за този съдебен състав указания, дадени в отменителното решение, с което делото е
върнато за ново разглеждане
от друг състав на Административен съд – Велико Търново – Решение №15358/13.12.2017г. на
Върховен административен съд,
постановено по адм.д.№14372/2016г.,
- съдът
следва да извърши проверка за законосъобразност на оспорения
РА.
Съдът, анализирайки
събраните в хода на съдебното производство
доказателства приема, че съдържащите се в преписката по издаване на оспорения РА електронни документи са подписани с
валидни квалифицирани електронни подписи и представляват валидни административни актове, годни да породят правни последици. От съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, ревизионния доклад и в
ревизионния акт е видно, че същите са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронни документи на хартиен
носител като заверен
от страна препис е допустимо,
съобразно нормата на чл.184,ал.1 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК. Така представените от приходната администрация в хода на
съдебното производство електронни документи и на електронен носител в съдебно
заседание на 06.02.2018г. представляват валидни електронни документи, съобразно
изискванията на чл.13,ал.1 от Закона за електронния документ и електронния подпис в приложимата редакция на
нормативния акт към датата на издаване
на съответния електронен документ.
В случая по отношение на електронния подпис на И.Й.К.на длъжност Началник сектор - орган, възложил ревизията във всички ЗВР и РА,
от представените електронни документи е
видно,че същият е имал валиден
квалифициран електронен подпис на доставчика на удостоверителни
услуги „Инфонотари“ за периода 16.03.2015г. -26.03.2016г. А.Х.Д.
- ръководител на ревизията, подписала ревизионния акт, РАПРА и
РД притежава валиден квалифициран електронен
подпис за времето от 07.01.2015г.
до 07.01.2016г., издаден от доставчика Инфонотари. Установява се по безспорен начин
от представените доказателства
представения от приходната администрация електронен носител и справка в
публичния регистър на доставчика на удостоверителни услуги,че
валиден квалифициран подпис за периода 26.02.2015г. -26.02.2016г. е притежавала и
е подписала РД и П.Л.П.- член на
ревизиращия екип.
Ето защо съдът счита, че изброените ЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и
издадените от тях документи, вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Следователно, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му.
При издаването
на оспорваният РА не са допуснати
съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да правят оспорвания РА
незаконосъобразен. Приходната администрация стриктно е съблюдавала
основните принципи на данъчното производство на
законност, добросъвестност,обективност и
служебно начало.Опровергани от събраните в хода на ревизионното
производство доказателства са
твърденията на жалбоподателя,че обжалваният
РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като е издаден в
нарушение на основния принцип на данъчното
производство - чл.5 от ДОПК.
Съобразно посочената правна норма органите по приходите са длъжни служебно,
дори и когато няма искане за това, да
изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване на
публичните задължения, включително за
прилагане на определените в закона облекчения. В конкретния случай приходната
администрация стриктно се е придържала към този основен принцип като е събирала
служебно документи за изясняване на всички правнорелевантни факти. Няма данни,
а и не се твърди от страна на
ревизираното дружество да е правено искане за събиране на доказателство,
посредством което „Евроекс 1“ЕООД ще докаже изпълнението на законовите изисквания
за прилагане на нулева ставка на данъка
ДДС и това искане да не е уважено или
поисканите документи да не са събрани
служебно. След като и в хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които е могло да бъдат събрани в хода на ревизията, но не са били събрани
поради бездействие на органите по приходите, то доводът, че оспорваният РА е издаден в нарушение на
принципа на служебното начало е голословен и опроверган от документите,
съдържащи се в преписката по издаване на
РА.
Съобразно нормата на чл. 12, ал.1 от ЗДДС, доставките на територията на страната, са
облагаеми с 20%, а когато с тях са извършени вътреобщностни доставки, се
прилага нулева данъчна ставка по аргумент от чл. 53, ал.1 от ЗДДС. Вътрешнообщностна доставка по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС представлява доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по закона лице или
на получателя от територията на страната, до територията на друга държава
членка, когато получател е данъчно задължено лице или данъчно незадължено
юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Текстът
определя кумулативно условията за приложение на режима на ВОД, а именно:
доставчикът и получателят да са регистрирани по ЗДДС лица, доставката да е
възмездна и да е налице транспортиране на стоките от територията на страната до
територията на държава членка.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на ВОД
се определят с ППЗДДС и това е чл. 45, видно от съдържанието на който текст, са
разделени на две групи, както следва: първата включва доказателства за
доставката - документ за доставката: фактура за доставката, в която, когато
получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва
идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под
който номер му е извършена доставката; протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в
случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; документ по чл.
168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е
едноличен търговец и не е регистрирано по закона, а втората група включва
документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице,
удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка -
в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за
сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на
получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на
превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало
стоките; транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
Правният спор
се свежда до това изпълнило ли е ревизираното дружество законовите изисквания,за да бъдат третирани
доставките на стоки през
ревизираните периоди като вътрообщностни
такива, т.е налице ли са
законовите изисквания за приложение
на данъчния режим , при които за
извършените доставки следва да бъде
приложена нулева ставка на ДДС.
Дружеството -
жалбоподател твърди,че са
изпълнени изискванията на
чл.7,ал.1 от ЗДДС, тъй като към датата на данъчното събитие за всяка една от
спорните доставки получателят на
доставката „MSP Cоnsulting“ Ltd-Кипър с VIN CY10317965С е било
регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка.
Жалбоподателят е категоричен, че е установено по несъмнен начин, че е
изпълнено изискването на нормата на
чл.7,ал.1 от ЗДДС получателят на доставката
на стоката на територията на
друга държава-
членка да е данъчнозадължено лице за целите на ДДС в друга държава. Сочи, че изпълнението
на това законово изискване е установено от приходната администрация посредством
получена информация по извършен обмен на информация по Регламент 2010/904/ЕС,
приобщена към преписката по издаване на оспорвания РА с протокол КД 73№0990806/27.05.2015г. SCAC, с реф.№VAT_BG-015600_CY_
BG14019IN_20140930_GRI_R.
Според жалбоподателя, некоректно органите по приходите са приели, въз основа
на получената информация по линията на обем с кипърските данъчни власти, че
счетоводителя на дружеството заявил,че е загубил контакт със собствениците на
фирмата и няма достъп до документите и друга информация за сделките на „MSP Cоnsulting“ Ltd, че
дружеството, посочено като получател на доставката на територията на
друга държава членка не е регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка. Настоящият съдебен
състав намира за основателен този довод
на жалбоподателя. Анализът на събраните по делото доказателства дава основание
да бъде направен обоснован и еднозначен извод,че соченото като получател на спорните доставки
кипърско дружество е било регистрираното за целите на ДДС лице в друга държава
членка, съобразно изискванията на
чл.7,ал.1 от ЗДДС към датата на
данъчното събитие. Установено
е по
несъмнен начин, че едва след запитването
от българските данъчни власти
за това кипърско дружество и за
деклариране от негова страна на вътреобщностни
придобивания по доставките,
декларирани от „Евроекс 1 „ЕООД ВОД по
процесните фактури са предприети
действия за дерегистриране на „MSP Cоnsulting“ Ltd за целите на ДДС по реда на
кипърския данъчен закон със
задна дата. Впрочем това
обстоятелство - изпълнението
на изискването на чл.7,ал.1 от ЗДДС получателят на стоките по декларираните вътреобщностни
доставки да е регистрирано за целите на ДДС на територията на друга държава
членка към датата на данъчното събитие
- изрично е признато в решението на Директора на
Дирекция“ОДОП“-В.Търново. В хода на
ревизията органите по приходите са извършили действия, посредством които
са установили по безспорен начин,че към датата
на извършване на спорните
доставки на стоки и в частност
към 23.05.2014г. от интернет сайта на Европейската комисия е получен отговор от VIES, че
VIN№ CY317965С на „MSP Cоnsulting“ Ltd е
валиден т.е към момента на деклариране на спорните
вътреобщностни доставки от „Евроекс 1“ ЕООД към„MSP Cоnsulting“ Ltd дружеството – жалбоподател е било в
невъзможност да установи, че посоченият
получател на доставките на територията
на друга
държава членка вече не е
регистрирано за целите на ДДС
юридическо лице. Установяването
на една от изискуемите предпоставки за
прилагане на претендирания данъчен
режим за прилагане на
нулева ставка на ДДС по декларираните доставки е необходимо, но
недостатъчно условие, за да се приеме,че спорните
доставки са ВОД и че
оспорвания РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен като
такъв.
Спорно е дали
е изпълнено другото изискване за
признаване на процесните
доставки за ВОД и по специално
разполага ли „Евроекс 1“ЕООД с необходимите
документи, посочени в чл.45 от ППЗДДС, за да докаже, за да удостовери
получаването на стоките на територията на друга държава членка.
Жалбоподателят
твърди, че необосновано и неправилно приходната администрация приема, че представените от ревизираното дружество
международни товарителници не отговарят на изискванията на Конвенцията за международен превоз на товари и са негодни
да установят изпълнението на законовото
изискване напускане на стоките на
територията на страната и
получаването им на територията на
друга държава членка,тъй като не съдържали определени реквизити.
„Евроекс 1“ЕООД
признава в подадената жалба, че действително в
представените международни
товарителници липсват някои реквизити – че в кл.3 като разтоварен пункт е вписан „ Никозия,
Кипър“, а в кл. 24 като място на
получаване на стоката е вписано „Солун, Гърция“, че в кл.20 не са вписани
превозната цена и платените такси, но твърди, че това не прави представените транспортни документи, негодни да установят получаването на стоките
на територията на друга държава-членка. Счита, че изводът, който
следва да бъде направен въз основа на представените международни товарителници,
е този, че продадените от „Евроекс 1 „
ЕООД стоки са предадени на сочените в товарителниците превозвачи и са получени в Гърция от неговия клиент, който е данъчнозадължено лице
за целите на ДДС, но установено на територията на Република Кипър. Според жалбоподателя, от
представените международни
товарителници еднозначно се
установявало, че мястото на натоварване на стоките е в Република България,а
разтоварването им е станало на територията на друга държава членка, както и че получаването на стоката е потвърдено
писмено от кипърския купувач – получател
на стоката.
Настоящият съдебен
състав намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя, че необосновано и неправилно приходната администрация е приела, че така представените документи не са годни
да удостоверят изпълнението на
другата законова предпоставка за третиране на спорните доставки като ВОД-
транспортирането на стоките и получаването им на територията на друга
държава членка. На първо място, обоснован от представените и приложени
по делото международни товарителници, е изводът на приходната администрация, че
представените международни
товарителници/ЧМР/ не отговарят на
изискванията за минималното им съдържание, посочени в чл.6,т.1,б.“е“ и б.“ж“ от
Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз
на стоки, инкорпорирани в чл.53,ал.1,т.6
и т.6 от Закона за автомобилните превози
– липсва наименование на вида на товара и вида на опаковката, не е посочена превозната цена,заверките в кл.24
за мястото на получаване на стоката не са правени на твърдяното да е получател на стоката „MSP Cоnsulting“ Ltd – Кипър, а от изпращача – „Евроекс 1
„ЕООД. Независимо, че съобразно договорените условия на доставка са франко
превозвача и осигуряването на транспорта
и транспортирането на стоките от
територията на страната до територията на друга държава членка не е задължение
на ревизираното дружество, за да може да се ползва от претендирания данъчен
режим данъчнозадълженото лице следва да разполага с годни и убедителни доказателства,че
действително, реално стоките, предмет на ВОД са
напуснали територията на
Република България и са получени от получателя на всяка една от
въпросните доставки на
територията на друга държава
членка. Такива годни и убедителни доказателства за изпълнение
на това
законово изискване не са
представени нито в хода на
ревизията, нито в хода на съдебното
производство.Така по отношение на транспортирането на стоките, предмет
на част от доставките по спорните фактури
от самото дружество получател на стоките
„MSP Cоnsulting“ Ltd в
хода на ревизионното производство от
страна на получателя на
стоките се е твърдяло,че
транспортирането е извършено с товарен камион „Мерцедес“ с рег.№С 8577 ,
ползван под наем от „MSP Cоnsulting“ Ltd.В писмени обяснения, представени от Б.Ш., в които се твърди,че той е бил управител и представляващ „MSP Cоnsulting“ Ltd през периода 13.06.2013г. –
31.03.2014г., се сочи,че превозът
на част от стоките е
извършван с нает от получателя на доставките товарен автомобил,с
рег.№8577ВТ, собственост на К.М.К./папка 11,л.19 от преписката по
издаване на оспорения РА/. Представен е и договор за
наем на МПС от 03.06.2013г.
/сключен преди датата,от която се
твърди, че Б.Ш. е собственик и управител на „MSP Cоnsulting“ Ltd/, съобразно който договор К.М.К.е отдала
под наем собствения си товарен автомобил с рег.№ С85-77ВТ на „MSP Cоnsulting“ Ltd за срок от една година при годишен наем
в размер на 1200лв. От друга страна приходната администрация е извършила насрещна
проверка на К.М.К., при която е изискана информация за въпросния
договор за наем на МПС. Видно от
приложения протокол №П-22221815096364-141-01/11.08.2015г.,
в който са обективирани резултатите от насрещната проверка К.К., чрез
упълномощено лице е декларирала,че няма
такъв сключен договор за наем на МПС с посоченото дружество, няма документи за извършени плащания по този договор и не е
осъществявала контакт с „MSP Cоnsulting“ Ltd, нито с конкретно физическо лице, което представлява това
дружество. Несъстоятелни са доводите,
развивани в жалбата, че от дадените писмени обяснения в хода на
насрещната проверка на К.К. същата отричала само и единствено,че е
отдавала под наем на кипърското
дружество, но видите ли не отричала да го е правила по отношение на други лица, като например Б.Ш., представляващ
кипърското дружество и че от това следвало ,че действително кипърското дружество е транспортирало въпросните стоки с този
товарен автомобил, който
използвал по силата на договор за
наем с К.К.. Все във връзка с установяване
транспортирането на стоките до
територията на друга държава – членка в хода на
ревизията е изискана информация дали
през ревизираните периоди е регистрирано преминаване на посочения товарен автомобил с рег.№С
8577ВТ през ГКПП на Република България в посока Гърция, при което е получен отрицателен
отговор. Същият отговор,че МПС с ДКН С85-77ВТ няма регистрирани преминавания през ГКПП на Република
България е обективиран и в нарочно писмо
рег.индекс №32-120529/03.05.2016г.,издадено от
Агенция „Митници“ в рамките на
първоначалното разглеждане на конкретния правен спор /адм.д.№112/ 2016г.
по описа на Адм.съд-Велико Търново,л.87 от делото/. Анализът на така събраните
доказателства, посредством които се цели доказване транспортиране на стоките до
територията на друга държава членка, налага като единствено възможен, обоснован
и логичен извод този, направен от приходната администрация, че липсват доказателства
за действителното, фактическо транспортиране на процесните стоки с транспорт -
товарен автомобил, нает от „MSP Cоnsulting“ Ltd от физическото лице К.К.. Недоказването на изпълнението на това кумулативно законово
изискване има за последица невъзможност
спорните доставки да бъдат третирани като вътреобщностни такива, поради което
като е начислил следващия се ДДС за тези доставки приходната администрация е издала един обоснован и
законосъобразен акт.
Несъстоятелни
са доводите на жалбоподателя, че с
оглед договорените условия на доставка FCA, ако доставката става в помещенията на
продавача, то последният е отговорен за натоварването,за което били представени
достатъчно доказателства за кадровата и техническата обезпеченост на „Евроекс
1“ЕООД. На първо място наличието на
кадрова и техническа обезпеченост за осъществяването на доставките е
правно ирелевантно за признаване на претендираното от ревизираното
дружество право за прилагане на данъчен режим. На следващо място,
представените доказателства както в хода на ревизията, така и в хода на
съдебното производство не водят до извод, че действително са изпълнени
задълженията от страна на продавача
реално фактически да предаде въпросните
стоки във фактическата власт на
превозвача. Не на последно място, договорените условия на доставка
франко превозвача не освобождават дружеството-жалбоподател от задължението да
притежава и представи годни доказателства, удостоверяващи транспортирането на стоката, напускането на същата на територията на страната и получаването на тази
стока на територията на
друга държава членка.
Недоказано,
въпреки ангажираните от „Евроекс 1 „ЕООД
доказателства, остана и транспортирането
на стоките на територията на друга държава членка и получаването им от соченият
получател на доставката, за което транспортиране на стоките се твърди, че е осъществено от превозвачите „Сема
Логистик“ООД, “СИМ Транс“ЕООД и CONEX TRANS.
Така
от соченият като превозвач на стоката „Сема Логистик“ООД в рамките на извършената му насрещна проверка
са представени договор от 01.08.2013г. съобразно
който „Сема Логистик“ следва да извършва транспортни услуги на MSP Cоnsulting“ Ltd. Самият договор не съдържа клаузи,
позволяващи същият да бъде е обвързан със спорните доставки на стоки от „Евроекс 1“ ЕООД
Представените фактури , издадени на MSP Cоnsulting“ Ltd за
извършен транспорт от „Сема Логистик“ЕООД ,от които относима към конкретния
правен спор е само фактура №384/07.10.2013г. с предмет навло за транспортна
услуга курс България – Гърция – 8бр.
също не
доказват транспортирането на
спорните стоки от територията на
страната до територията на друга държава-членка, тъй като не са
подкрепени от каквито и да било други доказателства. В подкрепа на този извод
за липса на годни доказателства, установяващи транспортирането на стоката е и
обстоятелството, че по нито една от
представените фактури за извършен транспорт от „Сема
Логистик“ на „MSP Cоnsulting“ Ltd не е
извършено плащане от
кипърското дружество. Ето защо настоящият съдебен състав намира за
обосновани направените от приходната администрация изводи, че така
представените документи във връзка с твърденията на ревизираното дружество
за ВОД и транспортирането на стоките до територията на друга
държава членка не отразяват
обективни данни за извършен превоз на стоките, а са създадени за целите
на ревизионното производство.
Не
са представени и доказателства, даващи основание да бъде направен извод за реално
осъществен транспорт на стоки с доставчик „Евроекс 1 „ЕООД, получател на доставката на
територията на друга държава – членка „MSP Cоnsulting“ Ltd и превозвач гръцкото акционерно дружество „CONEXTRANS“ с VIN EL********* . В хода на
ревизията соченото като превозвач на стоките по 119бр. фактури, издадени
от „Евроекс 1“ЕООД към „MSP Cоnsulting“ Ltd, подробно описани в РД – стр. 37-56, дружество „CONEXTRANS” е предоставило информация
по линията на обмен на информация
по реда на чл.7 от регламент ЕС/904/2010, като е
декларирало, че не знае нищо за „MSP Cоnsulting“ Ltd, че никога не водило никакви договори
и споразумения и не е имало
какъвто и да е вид сътрудничество с
посоченото кипърско дружество. Освен
това, гръцкото дружество е посочило,че основната му дейност е спедиторски услуги, но че при извършването й проверява
внимателно всички данни за своите клиенти,а поръчките за осъществяване на конкретен транспорт се
приемат в писмен вид. Соченото за превозвач гръцко дружество е представило образец на своите печати за вътрешни сделки и сделки в чужбина,
като при сравнение на тези печати, представени
от гръцкото дружество с печатите,
положени за превозвач в международните товарителници, издадени от „Евроекс 1
„ЕООД органите по приходите са констатирали очевидни разлики. В ЧМР, представени от ревизираното дружество в клетката, в която
следва да е положен печат, съдържащ идентификационен номер на превозвача, адрес и телефонни номера е
положен печат, който се различава
от този представен от гръцкото дружество
пред гръцките данъчни власти в рамките на извършваната проверка за обмен на информация между данъчните власти на
държавите членки. Основавайки се на събраните доказателства и в частност на
декларацията, подадена от гръцкото дружество, правилно и обосновано органите по
приходите са приели, че липсват доказателства за действително извършено
транспортиране на стоките по въпросните фактури от сочения превозвач до територията на друга държава
членка и че събраните доказателства
оборват изцяло достоверността на всички
товарителници с посочен превозвач на стоките
CONEXTRANS S.A.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане
на правния спор от страна на „Евроекс 1“ЕООД са представени легализирани
превози на документи на гръцки език - справка за автомобил с рег.№ЕЕМ7538, образец
от печатите на гръцкото дружество, сочено за превозвач, известяване-декларация,
справка за автомобил с рег.№РЕН 6874,удостоверение за професионална
квалификация -чрез които жалбоподателя цели да обори констатациите на
органите по приходите за негодността на
събраните в хода на ревизията доказателства да установят по
несъмнен начин действителното,реално фактическо транспортиране на стоките,предмет на ВОД, извършени от
„Евроекс“ЕООД съм получателя на доставките кипърското дружество „CONEXTRANS“./адм.д.№112/2016г. на Адм.съд-
В.Търново, стр.231-246 от делото/ Така
представените документи фактически не установяват различни факти от тези, установени
в хода на ревизията. Така от представената справка за товарен автомобил с
гръцки регистрационен номер ЕЕМ
7538 се установява същото, което е
установено и в хода на ревизията,че въпросният автомобил е отписан на 13.11.2012г.,поради това няма как с него да са транспортирани въпросните стоки, предмет на ВОД, декларирани
от „Евроекс 1“ЕООД през периода октомври 2013г. – февруари 2014г. Впрочем това обстоятелство - че не са транспортирани
стоки с този товарен автомобил с гръцки регистрационен номер ЕЕМ7538 се потвърждава и от
предоставената информация от Агенция „Митници“ в писмо рег.индекс
32-120529/03.05.2016г./л.87 от адм.д.№112 /2016г. на АСВТ/, в което изрично
е вписано,че няма регистрирани
преминавания през ГКПП България на този
товарен автомобил за периода 01.10.2013г.- 31.03.2014г. Що се отнася до друго
транспортно средство , с което
ревизираното дружество твърди,че е осъществявано транспортирането на
стоките с рег. №РЕН6874 представеното от
жалбоподателя удостоверение за
регистрация на този автомобил
установява само,че въпросният автомобил е собственост на същият
търговец, чиято основна стопанска дейност е производство на бетонови
изделия. Не се установяват
по различни факти и
обстоятелства от декларацията,
представена в хода на съдебното производство и
тази по линията на обмен на информация
между данъчните администрации относно
начина на организация на работа в
гръцкото дружество, относно задължителни
писмени заявки от възлагащия
транспорта, респективно задължителното писмено нареждане до превозвача с
подробни указания въз основа на възложилия транспорта, както и за съобщаването отново писмено на регистрационните номера на товарния
автомобил, с който ще се извърши транспорта на възложителя . Превратно е
тълкуването на съдържанието на
декларацията – потвърждение от
гръцкото дружество, което
прави жалбоподателя в смисъл,че след като не отрича изрично да е
извършвал въпросните транспортни
услуги трябвало да се приеме,че
въпросните превози действително са били извършени. В
представената в хода на съдебното производство декларация- потвърждение CONEX
TRANS S. A. не
декларира да е осъществяло въпросните транспортни услуги с възложител
кипърското дружество „MSP Cоnsulting“ Ltd, поради
което и не може да бъде направен желаният от жалбоподателя извод, че
било установено, че транспортирането на стоките по въпросните фактури било
реално осъществено. Това е така и поради
това,че в декларацията, представена
в хода на ревизионно производство по линията на обмен
между държавите-членки представляващият
същото гръцко дружество изрично е
декларирало,че не знае нищо за соченото като възложител на транспорта
кипърско дружество„MSP Cоnsulting“ Ltd и никога не е водило договори и
споразумения с това дружество/ папка 1
,л.179 гръб от преписката по издаване на оспорения РА/.
Не
е основание да бъде направен
друг извод относно правнорелевантните
факти за претендираното от жалбоподателя право на третиране на спорните доставки като
ВОД обстоятелството, че соченият
превозвач притежава изискуемата професионална квалификация за извършване
на международни превози.
Настоящият
съдебен състав намира,че жалбоподателят не съумя да докаже транспортирането на
стоките по декларираните ВОД, за които е декларирал, че превозът
на стоките е осъществен от „СИМ
Транс“ЕООД. В хода на ревизията , при
извършена насрещна проверка на
соченото за превозвач на стоките дружество „СИМ ТРАНС“ЕООД това дружество е декларирало,че е извършвало транспортни услуги на MSP Cоnsulting“ Ltd с клиент „Евроекс 1“ЕООД, като транспортирането на стоките е извършвано с МПС с рег. № ТХ4052ВВ/ТХ8452ЕХ с водач И.Д.И.. Представени са от
това дружество и три фактури за превозни услуги с получател MSP Cоnsulting“ Ltd, както и
ЧМР-та, по които “Евроекс 1„ЕООД
е изпращач, а „СИМ ТРАНС“ЕООД е
превозвач. Приходната администрация , анализирайки така представените ЧМР-та е приела, че същите са неотносими, тъй
като в тях е посочено различно място на разтоварване, а част от представените документи не са
взети предвид, тъй като касаят
осъществени превози за периоди извън тези, попадащи в обхвата на ревизията.
Органите по приходите задълбочено са анализирали представения
пътен лист ,посредством който ревизираното дружество се е
домогвало да докаже реално
осъществен транспорт на стоки по ЧМР от 07.03.2014г., в което
за дата на получаване на стоките в Кифисия, Атина е
посочено 09.03.2014г. Съдът изцяло
споделя аргументите, изложени в потвърдителното решение на Директора на
Дирекция“ОДОП“ – Велико Търново за невъзможността реално фактически да
бъде осъществен транспорта на стоки по
тази международна товарителница, тъй
като само в рамките на 1 ден в представени я пътен лист превозвачът е описал извършването
на три курса за транспорт на стоки, два
от които международни, с начална точна
на превоза – гр.Пловдив. Обосновани са и изводите на органите по приходите за невъзможността да
бъдат обвързани представените ЧМР-та с фактура за
извършена транспортна услуга. Правилно
приходната администрация е
посочила, че само по себе си наличието
на кадрова обезпеченост на конкретният
превозвач да извършва такива транспортни услуги не е достатъчно , за да се
приеме, че действително той е
извършил реалното фактическо
транспортиране на определени стоки. Иначе казано, възможността- кадрова и материално-техническа - на соченият превозвач по принцип да извършва такива транспортни услуги е
недостатъчно, за да се приеме, че той действително е извършил конкретна
международна превозна услуга, какъвто е и
настоящия случай.
Представените в хода на съдебното производство допълнително доказателства- л.246-285 от адм.д.№112/2016г.
– някой от които нечетливи - не водят
до установяване на различна фактическа обстановка от тази, приета от органите
по приходите и съответно не са основание
да бъдат направени други различни правни изводи досежно това доказано ли е от страна на дружеството- жалбоподател
реалното фактическо транспортиране на стоките, предмет на декларираните ВОД до
територията на друга държава членка.
В
обобщение, настоящият съдебен състав намира, че представените доказателства от страна на
дружеството-жалбоподател не доказват натоварването на стоките на сочените
камиони на въпросните превозвачи,поради което не
може да се приеме, че с оглед
договорените условия на сделката-франко превозвача – собствеността върху
тях е прехвърлена на купувача „MSP Cоnsulting“ Ltd и съответно за негова сметка на всички
рискове от повредата или погиването на
стоките. Съдът намира за необходимо
изрично да отбележи,че дори и да се приеме ,че е извършено предаване на
процесните стоки по смисъла на
чл.24,ал.2 от ЗЗД т.е
собствеността върху стоките
е прехвърлена/ което категорично не е доказано/, то това
прехвърляне на собствеността на стоките на територията на страната не
представлява изпълнение на едно от
кумулативните изисквания, за да бъдат третирани спорните доставки като ВОД, а
именно - данъчнозадълженото лице
да установи напускането на стоката на територията на страната и получаването й на
територията на друга държава
членка. Какви са вътрешните
отношения между страните досежно
това чие задължение ще е
натоварването и експедирането на стоките, за чия сметка ще бъдат разходите във
връзка с тези дейности, кой ще заплати разноските за транспорт са все факти и обстоятелства, които са без
правно значение за това на „Евроекс
1“ЕООД да бъде признато претендираното
от него право процесните доставки да бъдат третирани като вътреобщностни такива.
В
хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател,
посредством ангажираните
доказателства успя да установи
автентичността на всички подписи във всички
ЧМР-та към процесните фактури
от името на „Евроекс 1 „ЕООД.
Пред съда в съдебно заседание на 28.09.2016г. свидетелят Д. Р.А. изрично е потвърдил пред съда, че всички документи, положени от името на „Евроекс
1 „ЕООД в оспорените международни товарителници са положени
от него.
Отделно от това жалбоподателя съумя да докаже по безспорен начин и
автентичността на положените подписи в
оспорените документи от представляващия
„MSP Cоnsulting“ Ltd. Вещото лице по назначената съдебно графическа
експертиза, приобщена към доказателствения материал по делото при
първоначалното разглеждане на правния спор /адм.д.112/2016г. л.196-216/ е категорично, че всички подписи в ЧМР
за превозвач и получател, в които
като превозвач е посочен „MSP Cоnsulting“ Ltd, всички подписи в ЧМР в останалите
оспорени ЧМР за получател на стоката от името на „MSP Cоnsulting“ Ltd, всички подписи за получател на стоката
в оспорените по реда на чл.193 от ГПК търговски документи и потвърждения
за получени стоки са положени от Б.Ш.. Следователно тези документи съдържат
автентични подписи на представляващия дружеството получател на доставките и на
лицето, представляващо доставчика
„Евроекс 1 „ЕООД – Д. Р.А..
Не
така стоят обаче нещата с доказване верността на съдържанието на оспорените
документи. Въпреки ангажираните
доказателства
дружеството-жалбоподател не съумя да установи да докаже верността на
съдържанието на оспорените документи. Ето защо настоящият съдебен състав счита,че не следва
да взема предвид при обсъждане
доказателствата по делото оспорените
по реда на чл.193 от ГПК документи, тъй като
същите са с невярно съдържание. В подкрепа на този извод на съда са показанията на свидетеля Д.
А., който заявява, че всички документи от името на „Евроекс 1 „ЕООД се
съставяли от него. От показанията на
този свидетел става ясно,че потвържденията
за получаване на стоката на територията на друга държава
членка е съставяно в България от
свидетеля А., в присъствието на Ш., след
като Ш.донесе ЧМР-то, т.е ревизираното
дружество само е издавало
потвържденията за получаване на стоката на територията на друга държава –
членка, като самите потвърждения са подписвани в
България.Същият свидетел сочи, че не знае къде
са реализирани стоките,
които продавали на „MSP Cоnsulting“ Ltd – дали
в България или в друга държава,
но че лично останал с впечатлението, че са стоките са реализирани в Гърция. Тези свидетелски
показания мотивират съда да приеме,
че А., в качеството си на представляващ
продавача, е бил наясно,че стоките,
които се продават на „MSP Cоnsulting“ Ltd не се реализират на територията на друга
държава членка и че очевидно не
се транспортират до посочените в ЧМР-тата населени места
в друга държава. От показанията
на А. става ясно, че когато идвал Ш.да вземе стока, в момента се попълвала
международната товарителница, включително и мястото, където стоката ще бъде получена и свидетелят следял за подписването
на тази клетка от Ш..
Заключението
на назначените основна и допълнителна съдебно-икономически експертиза не водят до
друг извод, различен от този направен от органите по приходите.
Обстоятелството, че „Евроекс 1„ЕООД е осчетоводило надлежно фактурите във воденото от данъчнозадълженото
лице счетоводство не е основание да
бъде направен извод,че въпросните
доставки представляват ВОД. Получаването
на плащания по така издадените фактури за доставка на стоки
също не е основание да се приеме, че действително стоките са
получени на територията на друга държава –членка. Внимателният анализ на
свидетелските показания на свидетеля А.,
разглеждан в съвкупност с останалите
доказателства по делото мотивира съда да
приеме, че макар плащанията да са извършени по банков път, те винаги са
извършвани от получателя на стоката в брой, като самите плащания са
извършвани в страната. Очевидно за
жалбоподателя е било без значение дали
действително стоките, които
продава на кипърското дружество„MSP Cоnsulting“ Ltd напускат територията на страна, стига да
е получено плащане, а документите, които следва да бъдат съставени във връзка с
продажбите са съставяни в София и в тях
са се вписвали произволни места
за „доставянето“ им в Република
Гърция.
Ето защо настоящият съдебен състав на Административен съд –Велико
Търново намира за опровергани по недвусмислен и категоричен начин твърденията
на дружеството- жалбоподател,че при така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните доказателства единствено може да се приеме, че продадените от
„Евроекс 1 „ЕООД стоки на кипърския му
клиент са станали предмет на ВОД, които
доставки са облагаеми с нулева ставка.
Несъстоятелни
са твърденията на жалбоподателя, че достигането до различен извод- относно това
изпълнени ли са законовите изисквания за облагане на въпросните доставки с нулева данъчна
ставка ДДС, тъй като същите представляват вътреобщностни такива-би означавало
нарушаване на принципа на правната сигурност, на неутралност и пропорционалност, тъй като това би представлявало пренебрегване изискванията на Директива 2006/112/ЕО относно вътреобщностните доставки.
Както
вече нееднократно съдът е имал възможност да посочи - само по себе си
притежаването на данъчен
документ-фактура е необходимо, но недостатъчно
условие, за да бъде признато
едно претендирано право.
Обстоятелството,че в хода на ревизията дружеството-жалбоподател е представило всичките 223 фактури, които е издало за твърдяните да са извършени
доставки на стоки за „MSP Cоnsulting“ Ltd, това, че с така издадените фактури
съдържат реквизитите по чл.114,ал.1 от ЗДДС, включително и ДДС идентификационния номер на
получателя на доставките, както и
основанието за прилагане на нулева
ставка на данъка. Наличието на редовно издадени фактури, съдържащи всички законови реквизити, правилното им отразяване във воденото от издателя на фактурите
счетоводство не представлява изпълнение на всички кумулативно изискуеми
предпоставки, за да се приеме, че процесните доставки представляват вътреобщностни такива. Не
представлява изпълнение на тези законови изисквания и това, че към всяка от
фактурите са прикрепени заявки, търговски документи от склада, ползван от
„Евроекс 1„ЕООД при изписването на стоката. Притежаването на документи, които
формално съдържат всички изискуеми реквизити, но
не отразяват обективни факти от действителността не може да е
основание да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за
третиране на спорните доставки като
вътреобщностни такива. Казано по друг
начин, наличието на фактури, съдържащи всички изискуеми реквизити, надлежното им осчетоводяване,
наличието на търговски документи,
писмени заявки не представляват годни и достатъчно убедителни доказателства за наличието на изискуемите
предпоставки за прилагане на нулева ставка за облагане, още повече, когато тези „перфектни“
от формална страна документи не
отразяват реално извършени облагаеми доставки, не отразяват действително
транспортиране на стоките предмет на
доставка- извън територията на страната
до територията на друга държава членка и съответно фактическото
реално получаването на тези
стоки на територията на друга
държава членка.
В
тази връзка следва да бъде посочено, че представените товарителници
действително не съдържат всички
изискуеми реквизити.Полагането на печат
в кл.24 с посочена дата и място на
получаване на стоката, както и печат на соченото за получател на доставката дружество “MSP Cоnsulting“ Ltd,
не доказват изпълнението на законовите изисквания за третиране на тези
доставки като ВОД, тъй като
представените в хода на ревизията доказателства, а и тези, събрани в
хода на съдебното производство сочат, че въпросните ЧМР-та не отразяват
обективно, реално извършени действия т.е
същите са с невярно съдържание.Вярно е че с договора се задължава да
превози товара срещу заплащане до местоназначението и там да го предаде на получателя, както и
това, че съществуването на такъв договор се удостоверява с товарителницата,
съставена съобразно единен образец.
Вярно е и че липсата, нередовността или изгубването на ЧМР не засяга съществуването
или валидността на договора за превоз.
Това е обаче е ирелевантно за конкретния
правен спор относно това притежава ли дружеството-жалбоподател
документи доказващи транспортирането на
стоките по спорните
доставки до територията на друга
държава – членка. Неотносими са и доводите за действителност на договора за транспорт дори и когато не
са попълнени кл.3,чл.20 и кл.24. в ЧМР.
Що
се отнася до това, че съобразно разпоредбата на чл.12,§2 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки получателят на стоката разполага с
правото да разпореди същата да бъде доставена
до друг получател, в друго населено място, респективно в друга държава, различна от тази, посочена в
кл.3 от международната товарителница
принципно това е така, но следва за да бъде приложена нулева данъчна ставка да
бъде доказано, че действително стоката е
транспортирана и получена в друга държава членка. Обосновано приходната администрация е пиела,че събраните
в хода на ревизията доказателства опровергават
доказателствената стойност на представените
международни товарителници към всички 223 фактури.Именно тези обстоятелства-транспортирането до
територията на друга държава членка и напускането на стоките на територията на Република България - остана недоказано от
„Евроекс 1“ЕООД, поради което съдът приема, че правилно органите по приходите
са начислили следващия се ДДС с
обжалвания в това производство РА.
По
изложените съображения съдът счита за неоснователно и опровергано от събраните
по делото доказателства твърдението на дружеството-жалбоподател, че
представените международни товарителници за осъществен автомобилен превоз,
заедно със съставените фактури, издадени от „Евроекс 1„ЕООД, са достатъчно
основание за прилагане на нулева ставка за въпросните доставки, декларирани
от ревизираното дружество като ВОД.
Притежаването
от жалбоподателя на потвърждения за получаването на стоката
на територията на Република Гърция също
е негодно да докаже изпълнението на законовите изисквания за
признаване на спорните доставки за вътреобщностни такива и за
прилагане нулева ставка на данъка.Въпросните потвърждения за получени стоки от кипърското дружество “MSP Cоnsulting“ Ltd не отговарят на изискванията на
чл.45,,т.2,б.“а“ от ППЗДДС, тъй като в тях не са посочени вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство,с което
е извършен транспортът, името на лицето,
предавало стоките.Освен това не посочено
конкретно място на получаване на стоката-град, адрес на разтоварване.Във
всички потвърждения за място на
издаването им е посочено – Кипър, а за дата на издаването им е посочена
тази в кл.24 от съответното ЧМР дата на
пристигане на стоката в Гърция, като подписите и в ЧМР и в потвържденията са на едно и също лице Б.Ш..С оглед установеното от фактическа страна, обосновани са изводите, направени от органите по приходите, че тези
потвърждения са съставени за целите
на ревизионното производство и не следва
да се кредитират, тъй като се установяват
случаи при които лицето подписало
ЧМР и потвържденията за
получаване на стоката следва по едно и също време на три
различни места, в три различни държави – в България, където да
внася в брой по банковата сметка на „Евроекс 1“ЕООД цената на стоката по
издадена фактура, в Кипър, където издава потвърждение и е потвърдил,че
получава реално стоката по спорните
доставки, в Гърция, където е удостоверил в ЧМР, че получава стоката на територията на тази държава.Фактът, че данъчнозадълженото лице притежава документи, които на пръв поглед са сред посочените в чл.45,т.2,б.“б“ по
ППЗДДС не доказва, че стоките
действително са били получени на територията на друга държава-членка и че са налице законовите
предпоставки за прилагане на
претендирания от дружеството данъчен режим на облагане. Следователно, въпреки
представените документи „Евроекс 1“ЕООД не е
доказано данъчнозадълженото лице
да е извършило процесните вътреобщностни
доставки на стоки, тъй като не е удостоверило наличието на условията по
чл.7,ал.1 от ЗДДС .
Основателни
са доводите на жалбоподателя, че за да
бъде призната една доставка за вътреобщностна такава, законодателят не е
регламентирал като задължително условие, като
предпоставка за прилагане на този
данъчен режим да е налице договор между страните по сделката, който да е на
чужд език ли и да е двуезичен, че задължителна
клауза от такъв договор трябва
да адресът на склада на
превозвача, да е посочено за чия
сметка ще е транспортът на стоките, стойността на стоката да бъде
заплатена в определена валута от
получателя от банковата му сметка, че
липсват доказателства за начинът, по който
сумите, с които е извършвано плащането на стоките посредством внасянето
им в брой по банкова сметка *** „внесени“ в страна. Впрочем, за да откаже за третира
спорните доставки като вътреобщностни такива приходната администрация не е
твърдяла и не е изисквала установяване на
горепосочените факти и обстоятелства като нормативно регламентирани
предпоставки, като законови изисквания,
които задължително и кумулативно трябва да са налице. Всички тези обстоятелства са били анализирани от
органите по приходите в съвкупност с останалите доказателства по преписката и е
направен извод, че те представляват косвени
индиции, че не са изпълнени законовите
изисквания по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗДДС, за да е налице вътреобщностна
доставка.
Противно
на твърдяното от жалбоподателя настоящият съдебен състав, анализирайки
събраните доказателства счита, че от
страна на „Евроекс 1“ЕООД не са
изпълнени всички кумулативни изисквания за признаване на процесните доставки за
вътреобщностни такива, тъй като не е
доказано нито изпращането на стоки,
които се изпращат от територията на България, нито транспортирането на стоката
до територията на друга държава членка,
нито пък получаването на въпросните стоки на територията на друга държава
–членка.Обстоятелството,че
ревизираното дружество -.
Доставчик и соченото като получател на доставките кипърско дружество са данъчно
задължени лица за целите на ДДС в съответната държава членка през целия ревизиран период, както и извършеното плащане
на стоките по издадените фактури са необходими, но недостатъчни условия за признаване на въпросните
сделки за ВОД. Трябва да са изпълнени едновременно всички законови изисквания,
за да бъде приложен претендирания
от ревизираното дружество данъчен режим за облагане на спорните
ставки с нулева ставка ДДС, а в конкретния случай точно това
наличие едновременно на
всички законови изисквания не е доказано. Липсата дори и само
на една от кумулативните предпоставки за признаване на конкретна доставка за
вътреобщностна такава има за последица невъзможност тази доставка да бъде третирирана като вътреобщностна такава по
смисъла на чл.7,ал.1 от ЗДДС, облагаема с нулева ставка, съобразно
чл.53,ал.1 от ЗДДС.
Що се отнася до това положило ли „Евроекс 1 „ЕООД грижата на добър търговец при извършване
на въпросните сделки с кипърското MSP Cоnsulting“ Ltd,
безспорно е доказано, че към
датата на извършване на спорните доставки
дружеството, сочено като получател на
тези доставки, е било
регистрирано за целите на ДДС на
територията на друга държава членка. Доказано е, че преди извършване на тези сделки ревизираното дружество се е уверило,че
контрагента му е регистрирано лице за целите на ДДС, т.е
положило е грижата на добър търговец да провери получателя
на доставките.
Без
правно значение за признаване на
конкретните доставки на „Евроекс
1“ЕООД е обстоятелството,че по отношение на
други чуждестранни дружества, за
които през същия период жалбоподателят е
декларирал ВОД, са били предмет на проверка в рамките на това ревизионно производство, е установено,
че тези останали доставки правилно и законосъобразно е
приложена нулева ставка на данъка. Обстоятелството, че въз основа на
идентични като вид и наименование
документи, съставяни за документиране на доставките към тези други чуждестранни получатели на доставки е
признато, че същите са вътреобощностни,
не е основание да се приеме, че само
представянето на изрядни от формална
страна и идентични като наименование документи за сделките с „MSP Cоnsulting“ Ltd е
достатъчно тези доставки да бъдат приети за ВОД. Иначе казано, представянето на идентични документи, които
съдържат всички изискуеми реквизити не е
достатъчно да се приеме,че конкретна доставка е вътреобщностна такава, по смисъла на
чл.7,ал.1 във вр. с чл.53,ал.1 от ЗДДС. Необходимо е да бъде посочено,че за всяка
една сделка трябва да бъде установено изпълнението на
всички законови изисквания за признаването й за ВОД. Когато документите са
същите като вид и наименование с тези, по които е признат ВОД за други доставки
на стоки към други чуждестранни контрагенти, но тези документи не отразяват
факти от обективната действителност и са
негодни да установяват наличието на кумулативно посочените в закона
предпоставки за третиране на една
доставка като вътреобщностна,
правилно, обосновано и законосъобразно, какъвто е и настоящия случай, органите
по приходите са начислили следващия са
ДДС.
Некоректно е позоваването от страна на
жалбоподателя на мотивите на конкретно решение, постановено от Върховен
административен съд –Решение №10550/ 31.07.2017г. по адм.д.№14458/2013г.
относно това,че е недопустимо компетентните
органи на държава-членка да задължават даден доставчик, който е действал
добросъвестно и е представил доказателства, които на пръв поглед
установяват правото му на освобождаване
на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати
впоследствие ДДС върху тези стоки, без да бъде установено участието на
споменатия доставчик в данъчна измама.
На първо място, фактите по въпросното
дело и тези по настоящето дело са различни, поради което не може да се приеме аналогичност. На следващо
място, така постановеното решение не е
задължително за настоящия съдебен състав. Не на последно място, в
настоящия случай органите по
приходите не са твърдяли, че е налице данъчна измама, а само, че от страна на
ревизираното дружество не са
представени годни и убедителни доказателства,удостоверяващи
изпълнението на законовите изисквания за
признаване на спорните доставки за
ВОД. Ето защо съдът намира за
неотносими към конкретния правен спор, мотивите
на решението на ВАС, на
които се позовава жалбоподателя.
Съдът
намира още,че в случая дружеството жалбоподател некоректно се позовава и на дело
С-409/04.Несериозни са твърденията на жалбоподателя, че единственото, което е
следвало да бъде направено от „Евроекс 1 „ЕООД, за да е добросъвестен и да
изпълни законовите изисквания спорите доставки да бъдат признати
за вътреобщностни такива, и да се убеди,
че стоката ще напусне територията на страната
и че няма да бъде въвлечен в данъчна измама, е да изпрати свои представител с
камиона до съответната дестинация, за да се убеди, че действително стоката е
получена на територията на друга
държава - членка.Отделно от това
несъмнено не са касае за санкциониране на „Евроекс 1 „ЕООД посредством
начисляване на ДДС по спорните доставки заради
това, че е възможно да са
извършени злоупотреби от страна на „MSP Cоnsulting“ Ltd в лицето на собственика му, като
недеклариране на извършените ВОП, изнасяне или не на стоката през границата.
Основен правен принцип е, че всеки трябва да докаже онези факти
и обстоятелства, от които
черпи благоприятни за себе си последици.През призмата на конкретния казус
това означава,че в тежест на
жалбоподателя е да установи по безспорен и категоричен начин
изпълнението на всички законови
изисквания, за да бъдат
признати процесните доставки
за ВОД.Следователно начисляването на ДДС по
въпросните доставки и нетретирането им като вътреобщностни такива
не е поради това, че неправилно и незаконосъобразно се „санкционира„ „Евроекс
1“ЕООД за некоректно и незаконосъобразно
поведение на получателя на стоките по
тези доставки, не поради
отрицателните характеристики,изведени от данъчно-осигурителните досиета на
представляващия „MSP Cоnsulting“ Ltd –Б.Ш., а само и единствено поради
това,че въз основа на представените документи в хода на ревизията органите по
приходите са установили липсата на
всички изискуеми предпоставки,за признаване на
въпросните доставки за ВОД.
Извън предмета на този правен спор е
имала ли е, изпълнила ли
е българската приходна
администрация задължение при установено некоректно поведение, евентуално
извършване на данъчни измами от страна на кипърското
дружество „MSP Cоnsulting“ Ltd да
информира българските данъчнозадължени
лица и в частност дружеството – жалбоподател за тези установени обстоятелства.
При така установените обстоятелства, не са
ангажирани доказателства, оборващи по пътя на насрещното доказване, съдържащите
се в ревизионния акт фактически констатации и правни изводи. Жалбата на
„Евроекс 1 „ЕООД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото неоснователна е претенцията на
жалбоподателя за присъждане на
разноски. Сторените разноски
от „Евроекс 1“ЕООД следва да
останат в негова тежест. Доказана и основателна е обаче претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 17560,05лв., изчислени съобразно материалния
интерес по делото.Ето защо и на основание чл.161,ал.1 от ДОПК във вр. с чл.226,ал.3 от АПК дружеството – жалбоподател следва да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, в посочения размер.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Евроекс 1“ - с.
Стефаново, ЕИК201513140, със седалище и адрес на управление: с.Стефаново,
общ.Ловеч, ул. “Селищен дол“№1, представлявано от Р.И.М., против РА № Р-04001115002669-091-001/04.11.2015г. на ТД на НАП-Велико
Търново, в частта потвърдена с Решение № 29/22.01.2016 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП” при ЦУ на НАП-гр. Велико Търново.
ОСЪЖДА Евроекс 1“ - с. Стефаново
, ЕИК201513140, със седалище и адрес на управление: с.Стефаново, общ.Ловеч, ул.
“Селищен дол“№1,представлявано от Р.И.М., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”
- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП,
сумата
17560,05лв. /Седемнадесет хиляди петстотин и шестдесет лева и пет
стотнки, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съобразно
материалния интерес по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните посредством изпращане на преписи от него по реда на
чл. 137 от АПК.
Административен съдия :