Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../10.ХХ.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 251/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 3 от Наредба №
3/19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за
извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от
29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране
и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на
регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (по – нататък Наредба № 3/ 2013 г.).
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от
„Ч. ХХ” ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с.С.,
община Генерал Тошево, ул.“ХХ” № ХХ, представлявано от управителя
С.Д.Д., срещу заповед № РД-164/14.05.2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА) – Бургас в частта й по т.І, с която на жалбоподателя в качеството му на притежател
на разрешително за стопански риболов са присъдени 3 точки за риболовен кораб с
външна маркировка ВН 3341. В жалбата се твърди, че процесната заповед е издадена при неспазване на установената форма,
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби на националното
законодателство и общностното
право. Счита се, че оспорващото дружество не може да бъде субект на
предвидената в заповедта мярка, тъй като не е адресат на
издаденото наказателно постановление. Излага се, че съгласно чл. 18д, ал. 1 от
ЗРА присъждането на точки съгласно Наредба № 3/2013 г. е възможно, ако е налице
нарушение, за което е наложено наказание на лицето, титуляр на разрешителното
за извършване на стопански риболов. Посоченото в заповедта наказателно
постановление не касае дружеството, поради което няма никакво основание то да
понесе негативните последици от присъждането на точки, имащи наказателен
характер. Твърди се, че административният акт не е мотивиран, тъй като не е
направена преценка относно тежестта на нарушението съобразно критериите,
посочени в чл. 3, § 2 от Регламент (ЕО) 1005/ 2008 на Съвета (Регламента). Счита
се, че в случая няма извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. “а” от Регламента, поради което
предвидената в чл. 18 от ЗРА точкова система е неприложима и липсва правно
основание за издаването на заповедта. Счита се, че издаденото и влязло в сила
наказателно постановление не определя нарушението като тежко, поради което е
недопустимо такава квалификация да се прави едва при издаването на акта за
налагане на точки. Твърди се, че липсва каквато и да е аргументация за тежестта
на нарушението, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Сочи се,
че е допуснато съществено нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3/2013 г., тъй
като процесната заповед не е издадена в деня на влизане
в сила на наказателното постановление. По изложените съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част, както и присъждане
на сторените разноски по делото.
Ответникът –
изпълнителният директор на ИАРА, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди,
че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията
на закона и е мотивирана, като в нея са посочени конкретните причини, които
налагат издаването й. Изразява становище, че изпълнителният директор на ИАРА е
единственият компетентен орган, който може да извърши преценка дали е налице
тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. “а” от Регламента. Счита, че административнонаказващият орган няма задължение, съответно
правомощие да извършва такава преценка по отношение на установеното
административно нарушение. Твърди, че са изпълнени материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по чл. 3 от Наредба № 3/2013 г., тъй като е
налице влязло в сила наказателно постановление за нарушение на правилата на
общата политика в областта на рибарството. Сочи, че недекларирането на ХХ6, 43
кг улов на калкан не попада в изключенията на чл. 3,
ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 3/19.02.2013 г. и е задължително основание за
присъждане на точки на дружеството, стопанисващо риболовния кораб. Излага, че
законодателят е отчел стойността на рибния ресурс като критерий, приемайки, че
рибата от вида калкан е един от най-скъпите и ценни стопански видове в Черно
море, поради което незаписването и неотчитането на количества от този вид риба
е недопустимо да не се счита за тежко нарушение. Счита, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, стопанисващо риболовния кораб, от
чието име и за чиято сметка е осъществен риболовът, като се позовава на
съображение 36 и чл. 47 от Регламента. Твърди, че нарушението е извършено от
упълномощено от дружеството лице, което е действало в негова полза, поради
което законосъобразно са присъдени точки на юридическото лице. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като
взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Не е спорно по делото, а това се
установява и от приложените по делото заверени копия на специално разрешително
за извършване на стопански риболов на калкан в Черно море през 2020 г. с №№
03108968-008К/24.01.2020 г. и 03108968-008К/21.07.2020 г., издадени от ИАРА, както
и на разрешително за стопански риболов в Черно море № 03108968/23.01.2017 г., че
жалбоподателят “Ч. ХХ” ЕООД е собственик на риболовен кораб с външна маркировка
ВН 3341. На дружеството е предоставено право да извършва стопански риболов на
калкан съобразно индивидуално определена квота за периода 24.01.2020 г. –
31.12.2020 г. първоначално чрез Добрин Христов Петров, а по-късно чрез Севдалин
Василев Манолов, който съгласно нотариално заверено пълномощно с рег. №
1715/2020 г. е упълномощен в качеството му на водач на кораб до 20 БТ по море
да управлява риболовния кораб, считано от 17.06.2020 г.
С наказателно постановление № 08-74 от 17.12.2020 г.,
издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море“ – Бургас към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, на капитана на кораба С.В.М.е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл. 59 от ЗРА за нарушение на
чл. 19, ал. 3, т. 1 от същия закон. Наказанието е наложено за това, че на 03.07.2020 г. при извършена проверка на
стопанисвания от „Ч. ХХ“ ООД риболовен кораб с външна маркировка ВН 3341 е
установен недеклариран улов на риба от вида калкан, в размери и количества,
както следва : първа група – 22 бр. – 38, 680 кг; втора група – 30 бр. – 71,
100 кг и трета група – 2 бр. – 6, 650 кг, и черноморска акула – 49 кг. При
проверката е установено, че за извършвания стопански риболов не е воден
риболовен дневник, в който да се вписва уловът по видове и количества, не са
попълнени страници от РД № 1097564 за улов на калкан и от РД № 1079968 за улов
на черноморска акула. Констатациите от извършената проверка са обективирани в доклад от инспекция на риболовен кораб №
081-087-204ПКА/ 03.07.2020 г. За извършеното нарушение е съставен АУАН № В
0007233/21.07.2020 г. от инспектор в сектор РК Добрич, отдел РК “Черно море”
към ГДРК при ИАРА, който е подписан без възражения от капитана на кораба на
21.07.2020 г.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното
лице Манолов с обратна разписка на 22.12.2020 г. и като необжалвано е влязло в
сила на 30.12.2020 г.
С докладна записка с вх.№ Z-918/ 02.02.2021 г. от началник отдел “Рибарство и
контрол - Черно море” до и.д. главен директор на ГД “Рибарство и контрол” при ИАРА е докладвано, че наказателното постановление
е влязло в сила, с оглед на което следва да се присъдят точки на р/к с външна
маркировка ВН 3341 с титуляр “Ч. ХХ” ООД на основание Регламент 404/20ХХ на
Комисията, във вр. чл. 3 от Наредба № 3/19.02.2013 г.
С писмо с изх. № 70-00-824/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА
жалбоподателят и капитанът на кораба са уведомени за започналото
административно производство съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, като на основание
чл. 34, ал. 1 от АПК им е дадена възможност да прегледат документите по
преписката и да се предоставят становища в 7 –дневен срок от получаване на
писмото. Писмото е получено от дружеството и С.М.на 17.03.2021 г., като в
указания срок не са представени писмени възражения или доказателства по
административната преписка.
Въз основа на докладната записка е издадена обжалваната
заповед № 164/14.05.2020 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на
основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 3/2013 г., чл. 18д,
във вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от ЗРА на “Ч. ХХ” ООД
като титуляр на разрешителното за извършване на стопански риболов (т.І) и на С.В.М.като
капитан на риболовния кораб (т.ІІ) са присъдени по 3 точки за риболовен кораб с
външна маркировка ВН 3341 поради наличието на установено с влязло в сила
наказателно постановление тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. ”а”,
във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. ”б” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета –
не е декларирал и не е отчел улова в размер на ХХ6, 43 кг и свързаните с него
данни.
В мотивите към заповедта е
посочено, че с влязлото в сила наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.В.М.като
капитан на кораба и представляващ търговското дружество “Ч. ХХ” ООД съгласно
нотариално заверено пълномощно № 1715/2020 за извършено нарушение на чл. 19,
ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗРА –
недеклариран улов на риба от вида калкан с общо тегло ХХ6, 43 кг, установен по
време на инспекцията на борда на риболовен кораб с външна маркировка ВН 3341.
Прието е, че допуснатото нарушение изпълва състава на т. 1 от Приложението към
чл. 3, ал.1 от Наредба № 3/2013 г., съгласно която тежко нарушение е
неизпълнение на задълженията за записване и отчитане на улова или свързаните с
него данни, като случаят не попада в изключенията на чл. 3, ал. 6 от Наредба №
3/2013 г. Посочено е, че рибата от вида калкан е една от най-скъпите и ценни
стопански видове в Черно море и съответно незаписването и неотчитането на
количества от този вид е недопустимо да не се счита за тежко нарушение. Изложени
са мотиви, че нарушението е извършено от упълномощен представител на “Ч. ХХ”
ООД, действал от името, за сметка и в полза на юридическото лице. Цитирани са
текстовете на съображения 36 и чл. 47 от Регламента, въз основа на които е
направен извод, че притежателят на разрешителното за риболов получава точки за
съответното нарушение, без значение дали НП е издадено срещу него или срещу
физическо лице – извършител, защото нарушението се извършва в негов интерес и в
негова полза. В случая Манолов е упълномощен от управителя на дружеството да
управлява риболовния кораб, да прави всички възможни разноски, свързани с
управлението и поддръжката му, както и да извършва стопански риболов на калкан
от името и за сметка на титуляря – търговското дружество. Посочено е, че
юридическото лице следва да бъде подведено под отговорност наред с капитана на
кораба като стопанисващ риболовния кораб, от чието име и за чиято сметка е
осъществен риболовът в нарушение на изискванията по чл. 19, ал. 1 и ал.3 от
ЗРА. Прието е, че недекларирането и неотчитането на ХХ6, 43 кг улов на калкан представлява тежко нарушение по смисъла на чл.
42, § 1, б. “а”, във вр. с чл. 3, § 2 и § 1, б. “б”
от Регламента в частта й “не е изпълнил задълженията си да отчете и декларира
улова и свързаните с него данни” от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета,
поради което и с оглед на прилагането на точковата система притежателят на
разрешително за извършване на стопански риболов получава определен брой точки
за съответния риболовен кораб (РК) съгласно чл. 92 от Регламент (ЕО) №
1244/2009 на Съвета, а съгласно чл. 18д, ал. 3 от ЗРА, във вр.
чл. 13, ал. 1 и чл. 14 от Наредба № 13/19.02.2013 г. на капитана на риболовния
кораб (с аргумент от разпоредбата на чл.18, ал.1, т.2 от ЗРА) се определя същият
брой точки, определени на притежателя на разрешителното за стопански риболов.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Процесната заповед в оспорената й част по т. І е издадена от
компетентен административен орган съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
Наредба № 3/2013 г., в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административното производство е инициирано служебно по докладна
записка относно наличие на влязло в сила наказателно постановление за извършено
тежко нарушение, съставляващо основание за прилагане на точковата система по
Наредба № 3/2013 г. Жалбоподателят е уведомен за започналото производство на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, като му
е предоставена възможност да се запознае с документите по преписката и да
направи своите искания и възражения.
Заповедта в оспорената й част
е издадена и в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Присъждането на точките на
титуляря на разрешителното за извършване на стопански риболов е наредено на
основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/2013 г., след като за нарушение
на чл. 42, § 1, т. “а” от Регламента, във вр. чл. 19,
ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗРА е издадено наказателно постановление, с което на капитана
на риболовен кораб с външна маркировка ВН 3341, собственост на дружеството –
жалбоподател, е наложена глоба в размер на 500 лева за това, че не е декларирал
и не е отчел улов на калкан в размер на общо ХХ6, 43 кг.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
3/19.02.2013г. предвижда, че за всяко от
нарушенията по смисъла на чл. 42, § 1, б.“а“ от Регламента притежателят на
разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно
приложението. В приложението към тази
разпоредба са изброени общо 12 вида тежки нарушения и съответният брой точки,
които се присъждат за всяко едно от тях.
Нормата на чл. 42, § 1 от Регламента посочва кои
дейности са “тежки нарушения” за целите на регламента, като съгласно б. “а”
това са дейностите, за
които се смята, че представляват ННН риболов съгласно посочените в член 3
критерии. Риболовни дейности, считани за незаконни, недекларирани или
нерегулирани (ННН риболов) са тези по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламента. Според чл. 3, § 1, б. “б“ за риболовен кораб се смята,
че извършва ННН риболовни дейности, ако се докаже, че в
нарушение на мерките за опазване и управление, приложими за района, в който са
извършени дейностите, риболовният кораб не е изпълнил задълженията си да отчете
и декларира улова или свързаните с него данни, включително данни, предадени
чрез Системите за наблюдение на риболовните кораби. Именно такова нарушение е
налице в случая и то правилно е било квалифицирано като тежко.
На основание чл. 18д от ЗРА при извършено
тежко нарушение по смисъла на чл. 42, § 1, б. “а“ от Регламента се прилага точкова система
за нарушенията, въз основа на която титулярят на разрешителното за извършване на стопански риболов
получава определен брой точки за съответния риболовен кораб. Съгласно чл. 92, § 2 от Регламент (ЕО) №
1224/2009 на Съвета, когато е
извършено тежко нарушение на правилата на общата политика в областта на
рибарството от физическо лице или отговорността за това пада върху юридическо
лице, притежателят на лицензия за риболов получава съответния брой точки за
това нарушение.
При положение че е установено
по надлежния ред нарушение на правилата на общата политика в областта на рибарството, което се счита за тежко за целите на регламента, и наказателното постановление за
това нарушение е влязло в сила към момента на издаване на оспорената заповед, правилно е
прието от административния орган, че са налице материалноправните
предпоставки за издаване на заповед по чл. 3, ал. 2 от Наредба № 3/2013 г. Правилно е определен
и субектът на отговорността – притежателят на разрешителното за стопански
риболов, видно и от приложените по делото разрешителни за извършване на
стопански риболов. Не е допуснато нарушение на закона и при определяне на броя
на точките, които се присъждат. В случая изпълнителният директор на ИАРА е действал в условията на обвързана
компетентност и при наличието на предвидените в цитираните правни норми условия е бил длъжен да издаде
заповед, с която да
определи съответния брой
точки на отговорното
юридическо лице.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не може да бъде адресат на предвидената в т.І от заповедта
мярка “присъждане на точки”, след като наказателното постановление не е
издадено срещу него. Отговорността на юридическото лице е обективна и не е
поставена в зависимост от това кой е субект на административнонаказателната
отговорност – капитана или собственика на кораба, което се извежда и от
разпоредбите на чл. 92, § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 1224/2009. Правилно е
становището на административния орган, че притежателят на разрешителното за
риболов получава точки за съответното нарушение, без значение дали НП е
издадено срещу него или не, защото се предполага, че нарушението до голяма
степен се извършва в негов интерес или в негова полза, което очевидно в случая
е така, тъй като незаконните риболовни действия са извършени от капитана на
риболовния кораб в качеството му на упълномощено лице на дружеството, на което
е предоставено право да управлява риболовния кораб и да извършва всички
възможни разноски, свързани с управлението и поддръжката му. Действително
неправилно в мотивите към заповедта е прието, че упълномощеният представител се
е възползвал от специалното разрешително за улов на калкан за 2020 г. с №
03108968-008К/21.07.2020 г., защото нарушението е извършено по-рано, но това не
опорочава изводите на административния орган, че капитанът на кораба е
управлявал кораба от името и за сметка на търговското дружество и е действал в
негова полза по силата на нотариално заверено пълномощно от 17.06.2020 г.
Законосъобразно изпълнителният директор на ИАРА е обосновал приложението на чл.
47 от Регламента относно отговорността на юридическите лица, според който те се
подвеждат под отговорност за тежки нарушения, когато нарушенията са извършени в
тяхна полза от физическо лице, което е действало индивидуално или като част от
орган на юридическото лице, и което заема решаваща позиция в юридическото лице
по силата на правомощия да го представлява, да взема решения от негово име или
на право да упражнява контрол в рамките на юридическото лице. В § 3 от същия текст
изрично е посочено, че отговорността на юридическото лице не изключва
производството срещу физически лица - извършители, подбудители или съучастници
в извършването на съответните нарушения, което налага извода, че за присъждането
на точки на търговското дружество не е необходимо да има издадено срещу него наказателно
постановление за извършено тежко нарушение. Достатъчно е да е налице тежко
нарушение, което да е извършено в интерес на юридическото лице, за да бъде приложена
спрямо него точковата система. Целта е да се постигне реален разубеждаващ ефект
на предвидените санкции в комбинация с точковата система за тежки нарушения, в
какъвто смисъл е и съображение 36 от Регламента. В случая е доказано, че С.М.е
извършил нарушението в качеството си на капитан на риболовен кораб с външна
маркировка ВН 3341 и упълномощено лице на “Ч. ХХ” ООД, поради което правилно са
присъдени 3 точки на оспорващото дружество като стопанисващ риболовния кораб и
титуляр на разрешителното за стопански риболов.
Неоснователно е
възражението в жалбата, че процесната заповед е
немотивирана, защото в нея са изложени всички фактически и правни основания за квалификацията
на нарушението като тежко по смисъла на чл.42, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №
1005/2008 на Съвета. Не може да се
сподели възражението на жалбоподателя, че е недопустимо за първи път в
заповедта за налагане на точки да се определя едно нарушение за тежко, след
като това не е направено в издаденото и влязло в сила наказателно
постановление. Квалифицирането на едно нарушение като тежко е за нуждите на
производството по чл. 3 от Наредба № 3/2013 г., а не и на административнонаказателното
производство, поради което правилно и законосъобразно е становището на
административния орган, че административнонаказващият
орган няма правомощия да прави преценка дали е налице тежко нарушение по
смисъла на чл. 42, § 1, б. “а” от
Регламента и единственият компетентен орган за това е изпълнителният директор
на ИАРА. В случая преценката за степента на тежест на извършеното
административно нарушение е осъществена още при изготвяне на докладната записка,
като в заповедта са посочени приложимите материални норми, определящи тежкия
характер на нарушението съобразно критериите по чл. 3, § 2 от Регламента. Изрично
в разпоредбата на чл. 3, ал. 6, т. 1 от Наредба № 3/2013 г. (нова – ДВ, бр.84
от 2017, в сила от 20.10.2017 г.) е посочено, че алинея първа не се прилага и
не се присъждат точки за тежки нарушения съгласно приложението при неизпълнение
на задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и
неотчетени количества са до 50 кг включително еквивалентно живо тегло за всички
видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан, а в
ал. 7 е предвидено, че когато посочените в ал. 6 нарушения са извършени при
условията на повторност по смисъла на чл. 89 от ЗРА,
за тях се присъждат точки съгласно приложението. Следователно законодателят сам
е заложил като критерий за тежко нарушение видът и количеството на рибния ресурс,
като по отношение на рибите от вида калкан е преценил, че нарушението е всякога
тежко независимо от количеството на недекларирания улов с оглед на тяхната
ценност като стопански вид, както правилно е прието и в оспорения акт. В случая
е безспорно, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на т. 1 от
Приложението към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г., според която тежко
нарушение е неизпълнение на задълженията за записване и отчитане на улова или
свързаните с него данни. За това нарушение се присъждат 3 точки съгласно
приложението и след като неотчетеният улов на риби е от вида калкан, по
отношение на който не се допускат никакви изключения съгласно чл. 3, ал. 6 от
Наредба № 3/2013 г., то правилно и законосъобразно административният орган е квалифицирал
нарушението като тежко и е издал процесната заповед срещу
титуляря на разрешителното за риболов на основание чл. 3, ал. 2 от същата наредба.
Не може да се сподели становището на жалбоподателя, че в акта липсва каквато и
да е аргументация за тежестта на нарушението. Действията на органа са
съобразени с приложимата нормативна уредба, в която са дефинирани различните
видове тежки нарушения, поради което не е необходимо посочването на
допълнителни доводи и аргументи за това извън относимите
материалноправни разпоредби.
Не може да се сподели
и възражението в жалбата, че е допуснато съществено нарушение по чл. 3, ал. 2
от Наредба № 3/2013 г., което съставлява самостоятелно основание за отмяна на
заповедта. Действително обжалваната заповед е издадена почти пет месеца след
влизане в сила на наказателното постановление, но това не е порок, водещ до
нейната незаконосъобразност.
Не е налице и
противоречие с целта на закона, защото с присъждането на точките на притежателя
на разрешителното за стопански риболов се постига реален възпиращ ефект от
извършване на други нарушения от същото естество.
По тези съображения съдът
намира, че оспорената заповед в частта й по т.І е правилна и законосъобразна,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от делото
жалбоподателят няма право на разноски по делото. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от ЗПП на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определено по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ч. ХХ” ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище
и адрес на управление: с.С., община Генерал Тошево, ул.“ХХ” № ХХ, представлявано от управителя
С.Д.Д., срещу заповед № РД-164/14.05.2021
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА) – Бургас в частта й по т.І, с която на жалбоподателя в качеството му на притежател на разрешително за стопански риболов са присъдени
3 точки за риболовен кораб
с външна маркировка ВН 3341.
ОСЪЖДА „Ч. ХХ” ООД, ЕИК ХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: с.С.,
община Генерал Тошево, ул.“ХХ” № ХХ, представлявано от управителя
С.Д.Д., да заплати на ИАРА – Бургас сумата от 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Върховния административен съд на Република България.
Административен съдия :