№ 37
гр. Бургас, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Кр. Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600056 по описа за 2022 година
Производството е по чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции - ЗПИИРКОРНФС.
С Решение №5/17.01.2022 год. по ЧНД № 482/2021 год. Окръжен съд -
Сливен е признал и допуснал изпълнение на Решение № 21218000162 от
18.02.2021 г., влязло в сила на 27.02.2021 г., издадено от несъдебен орган –
Dars d.d. на Република Словения, с което на юридическото лице „Волгари“
ЕООД – гр. Сливен, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Сливен,
жк. „Даме Груев“ бл.17, вх.Г, ап.13, ет.3, представлявано от К.Д.В. е наложена
ФИНАНСОВА САНКЦИЯ в размер на 2000 две хиляди/ евро с левова
равностойност 3 911.67лв /три хиляди деветстотин и единадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/ за извършено нарушение на 18.02.2021 г. в 18:08
часа на отсечка UNEC, където е констатирано, че юридическото лице
„Волгари“ ЕООД е извършило нарушение с това, че при осъществяването на
дейността на дружеството, водачът на товарното превозно средство с
регистрационен номер СН ... АХ, собственост на юридическото лице, е
шофирал по таксуван път А3 в отсечка А3 0668 GABRK - SEŽANA V 3,887, е
1
подминал пункта за таксуване с превозно средство, чийто регистрационен
номер не съвпада с този на устройството OBU нарушение по реда на чл.50,
параг.1, ал.3 от Закона за пътната такса (Държавен вестник на Република
Словения, бр.24/2015, бр.42/2017 – ЗПътн) – във връзка с чл.42, параг.1, ал.10
от Закона за пътната такса. Съдът е изпратил решение № 21218000162 от
18.02.2021 г., влязло в сила на 27.02.2021 г., издадено от несъдебен орган –
Dars d.d. на Република Словения, ведно с препис от настоящото решене на
органите на НАП за изпълнение, незабавно след влизането на последното в
сила.
Недоволен от така постановеното решение е останал М. Ж. К., който
чрез адв. М. от АК- Сливен, го обжалва в срок по реда на въззивното
обжалване със съображения за незаконосъобразност и неправилност. В
жалбата се навеждат доводи, че посоченото решение е постановено при
неизяснена фактология, а наложеното наказание е изключително
несправедливо.Твърди, че първата инстанция не е провела пълно разследване
на всички спорни обстоятелства-за колко нарушения е санкциониран. Сочи,
че не му е била предоставена възможност да представи доказателства за
платена санкция от 400 евро и достъп на него и защитника му до материалите
по делото в деня на с.з. на 17.01.22 г. Заявява, че е подписал под натиск
представените му от длъжностните лица документи на словенски език, без да
му е осигурен превод на български език, като не е разбрал за какво е заплатил
на място сумата от 400 евро, както и 50 евро, въпреки че устройството в
кабината на автомобила е заплатило автоматично към словенската ТОЛ
система сумата от 50 евро. Твърди, че фиска на Словения не е ощетен по
никакъв начин, тъй като потната ТОЛ такса е заплатена от устройството за
автоматично плащане в кабината на водача К., но с идентификацията на
новата регистрационна табела на камиона. Сочи, че пропускът да пренастрои
устройството в кабината по никакъв начин не е довел до нанасяне на щета.
Навежда довод, че решаващият съд не е изложил мотиви дали са налице
предпоставките за намаляване на финансовата санкция. Претендира отмяна
на атакуваното решение, алтернативно да се намали размера на наложената
санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но депозира писмено
становище чрез своя защитник адв. М. от АК- Сливен, с което поддържа
направените с жалбата оплаквания и представя писмено доказателство
2
заверено копие от платена санкция за сумата от 400 евро без превод на
български език. Твърди, че не му е известно за какво е платил тази сума на
място и дали това не е първоначално, частично плащане на санкцията от 2000
евро.
Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира жалбата
за процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Твърди, че са
били налице всички предвидени в закона предпоставки за признаване на
решението на административния орган на Република Словения, с което на
ЮЛ „Волгари“ ЕООД- Сливен е наложена финансова санкция в размер на
2000 евро за извършено нарушение на 18.02.2021г. на територията на
Словения, изразило се в нарушение на чл.50, § 1, ал.3 от Словенския закон за
пътните такси. Сочи, че казусът е изяснен от фактическа страна пред
първоинстанционния съд. Намира, че не е налице хипотезата на чл.32, ал.2 от
закона, поради което не следва да се намаля размера на наложената санкция,
тъй като жалбоподателят е имал процесуална възможност да представи
доказателства за частично плащане, но не е сторил това.Моли съда да не
уважава жалбата.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, направените с жалбата оплаквания и становището на
представителя на Апелетивна прокуратура, заявено пред настоящата
инстанция, и след като извърши цялостна служебна проверка на решението,
независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно се установява по делото, че производството пред Окръжен
съд - Сливен, е било образувано по повод на получено Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че
с влязло в сила на 27.02.2021 год. Решение № 21218000162 от 18.02.2021 год.,
постановено от DARS d.d., Република Словения, на „ВОЛГАРИ“ ЕООД – гр.
Сливен, е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 2000 евро,
за извършено административно нарушение на: чл. 50, параг. 1, ал. 3 от Закона
за пътната такса във вр. чл. 42, параг. 1, ал. 10 от Закона за пътната такса.
Изпратеното удостоверение на български език е издадено по смисъла на чл. 4
3
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по реда на чл. 30
и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Безспорно е установено от наличните доказателства по делото, че
засегнатото лице „ВОЛГАРИ“ ЕООД с ЕИК ... е юридическо лице със
седалище и адрес на управление – гр. Сливен, кв. „Даме Груев“ бл.17, вх.Г,
ап. 13, ет.3 представлявано от К.Д.В. с ЕГН **********. Едноличен
собственик на капитала на дружеството е М.Ж. с ЕГН **********. Съгласно
чл.147 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява
дружеството лично или чрез определен от него управител. В този смисъл
решаващият съд правилно е приел, че няма пречка М.Ж. да представлява
вместо посочения в решението на несъдебния орган на Република Словения
управител, както и да упълномощава адвокат, който да осъществи
процесуално представителство на засегнатото лице в настоящото
производство.
Правилна е преценката, че доколкото адресът на управление на
засегнатото юридическо лице се намира н гр.Сливен, то компетентен да
разгледа делото, съобразно чл. 31, вр.чл. 6 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции, е Окръжен съд – Сливен.
Безспорно е установено от представеното Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, че на засегнатото лице
„ВОЛГАРИ“ ЕООД с влязло в сила на 27.02.2021 год. Решение №
21218000162 от 18.02.2021 год., постановено от DARS d.d., Република
Словения, е наложена финансова санкция в размер на 2000,00 евро, за
извършено на 18.02.2021 год. нарушение на Словенските правни разпоредби:
чл. 50, параг. 1 ал. 3 от Закона за пътната такса във вр. чл. 42, параг. 1, ал. 10
от Закона за пътната такса. Левовата равностойност на сумата от 2000,00 евро
е 3911.67лева (три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и седем
стотинки).
Видно от Удостоверението по чл. 4 е също, че накратко изложени,
обстоятелствата на извършване на нарушението от засегнатото лице са
4
следните – на 18.02.2021 год. в 18,08 часа на отсечка UNEC е констатирано,
че юридическото лице „ВОЛГАРИ“ ЕООД е извършило нарушение с това, че
при осъществяването на дейността на дружеството, водачът на товарното
превозно средство с регистрационен номер СН ... АХ, собственост на
юридическото лице, е шофирал по таксуван път А3 в отсечка A3 0668
GABRK-SEZANA V 3,887 и е подминал пункта за таксуване с превозно
средство, чийто регистрационен номер не съвпада с този на устройството
OBU.
В съдебно заседание пред решаващия съд се установява, че водачът на
товарното превозно средство е самият едноличен собственик на капитала,
който е пропуснал да въведе регистрационния номер на товарното превозно
средство, което е управлявал, в устройството OBU- обстоятелство, което е
констатирано от несъдебния орган, издал решението за налагане на
финансовата санкция.
Правилно съдът е заключил, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции е
несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на
Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на имуществена
санкция. Описанието на извършеното от „ВОЛГАРИ“ ЕООД нарушение
обосновава извод, че деянието му представлява административно нарушение
според законодателството на издаващата държава, тъй като са нарушени
правилата, уреждащи начина на плащане на пътни такси в Република
Словения. В случая е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй като това деяние
представлява административно нарушение и по българското законодателство.
В разпоредбата на чл. 10 от Закона за пътищата е въведено задължението, че
за преминаване по платена пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства, а именно: такса
за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса и такса за изминато
разстояние – тол такса. За неизпълнението на това задължение е предвидено
ангажирането на административнонаказателната отговорност по реда на чл.
179, ал. 3 – 3г от Закона за движение по пътищата като в ал. 3б от цитираната
5
разпоредба законодателят е предвидил налагането на имуществена санкция на
юридическите лица. Правилно съдът е посочил, че е налице и хипотезата на
чл. 30, ал. 2, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции, тъй като видно от удостоверението се касае за деяние – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, за което не се изисква
двойна наказуемост. От съдържанието на удостоверението е видно, че то
съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 4 от цитираното по-горе
Рамково решение на Съвета.
Обоснован е изводът, че не са налице основанията за отказ за
признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл. 35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга
държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или
изпълнено решение за налагане на финансови санкции; решението не се
отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се
коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или
отчасти на територията на Република България; наложената финансова
санкция не е по-малка от 70,00 евро; решението не е постановено по
отношение на физическо лице, което по българското законодателство, поради
възрастта си, не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно
преследване за деянията, обосноваващи решението; в удостоверението
изрично е посочено, че лицето е било уведомено относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване. Отразеното последно
обстоятелство в удостоверението се оспорва от процесулния представител на
засегнатото лице. В удостоверението обаче е посочено, че на водача на
товарното превозно средство, който е и едноличният собственик на капитала
на засегнатото юридическо лице, са разяснени правата на разбираем език.
След като в удостоверението е отразено, че такова уведомяването на
представителя на засегнато от финансовата санкция лице е осъществено,
настоящата инстанция не разполага с процесуални средства да установи
6
обратното. Отношенията между държавите-членки на Европейския съюз се
основават на принципите на взаимно доверие и сътрудничество, поради което
неоснователно е искането на процесуалния представител националният съд да
постави под съмнение информацията, съдържаща се в Удостоверението,
според което засегнатото юридическо лице е било надлежно уведомено за
правото да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.
Обоснован и законосъобразен е изводът, че в Удостоверението не е
посочено да е налице частично плащане на сумата по финансовата санкция,
т.е. не са налице предпоставките на чл.33, вр.чл.17 от закона за приспадане
равностойността на изплатената част от общото задължение. На засегнатото
лице е предоставена възможност от съда да ангажира доказателства за пълно
или частично плащане, но такива не са представени. Пред настоящата
инстанция се представя заверено копие от документ за сумата от 400 евро, но
същият е без превод на български език и от него не става ясно дали е относим
към санкцията от 2000 евро предмет на настоящото дело, както и дали касае
частично плащане на тази сума, за което дори жалбоподателят не е наясно и
не е сигурен. Същият е заявил в жалбата и писменото становище единствено,
че на място е платил сумата от 400 евро, но не знае за какво. В този смосъл
неоснователно е искането за намаляване на наложената санкция.
Правилно съдът е посочил, че в чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС са
посочени решенията, които се признават и изпълняват на територията на
Република България- това са всички решения, постановени в наказателни или
административни производства в държава- членка на Европейския съюз, ако
се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или административни
нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите на
състава им по законодателството на издаващата държава. Доколкото в
конкретния случай се касае за поведение, което нарушава правилата за
движение по пътищата, не се изисква и двойна наказуемост. От цитирания
законов текст следва извода, че на признание и изпълнение подлежат не само
актове на съдебни, но и на несъдебни органи.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е заключил, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова
7
санкция, издадено от несъдебен орган - DARS d.d., Република Словения. С
решението на несъдебния орган в издаващата държава, юридическото лице
„ВОЛГАРИ“ ЕООД е осъдено да заплати финансова санкция в размер на
2000,00 евро, чиято левова равностойност към 18.02.2021год. - датата на
влизане в сила на решението в издаващата държава е 3911.67лева.
По гореизложените съображения жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Правилно съдът е посочил, че след признаване на цитираното по - горе
решение, същото заедно с препис от настоящото решение, незабавно след
влизане в сила на последното, следва да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган
на издаващата държава за настоящото решение, като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения Сливенският окръжен съд на основание
чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е постановил
обосновано и законосъобразно решение, поради което същото следва да се
потвърди, а жалбата като неоснователна се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.1 вр. чл.20, ал.1-3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл.338 от НПК Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5/17.01.2022 год. по ЧНД № 482/2021
год. по описа на Окръжен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8