№
/ .10,.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2.
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1934 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на И.К.И. от гр. Аксаково срещу Решение № 1027/14.07.2020 година, постановено по НАХД № 567/2020 година по описа на Районен съд - Варна, ІV състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-006791/09.12.2019 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ – Варна.
В жалбата касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че установената при проверката неизправност на габарита и късата светлина е възникнала по време на движението и не може да се квалифицира като „опасна“ техническа неизправност, поради което следва да се приложи правилото на чл. 101, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Отделно от това твърди, че констатираната при проверката неизправност на предна дясна габаритна и къса светлина е отстранена незабавно. Твърди, че за установяване на твърденията си е направил искане за събиране на гласни доказателства, което въззивният съд е оставил без уважение. Твърди, че отказът на въззивния съд да попълни делото с относимите факти съставлява съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В условията на евентуалност моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 16.09.2020 година изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Варна и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалба на И.К.И. *** срещу Наказателно постановление № 19-0819-006791/09.12.2019 година на началника на група в Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за административно нарушение по чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата затова, че на 12.11.2019 година, в гр. Варна, бул. „Република“, в 22,01 часа, И.К.И. управлява моторно превозно средство „Сеат Леон“ с регистрационен № В **** ВК с неизправни дясна предна габаритна и къса светлина.
С Решение № 1027/14.07.2020 година състав на Районен съд – Варна е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 12.11.2019 година, в гр. Варна, бул. „Република“, в 22,01 часа, И.К.И. управлява моторно превозно средство „Сеат Леон“ с регистрационен № В **** ВК с неизправни дясна предна габаритна и къса светлина. Приел е, че деянието осъществява състава на нарушението по чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Между страните не е спорно, а се и установява от представения Акт за установяване на административно нарушение № 99036/12.11.2019 година, представляващ официален свидетелстващ документ, арг. чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, чието съдържание не е опровергано и показанията на разпитания в съдебното заседание на 17.06.2020 година свидетел Е.Ж.Г., че на 12.11.2019 година, в гр. Варна, бул. „Република“, в 22,01 часа, И.К.И. управлявала моторно превозно средство „Сеат Леон“ с регистрационен № В **** ВК с неизправни дясна предна габаритна и къса светлина.
Установената повреда е квалифицирана като значителна, съобразно съдържащо се в § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата легално определение и попадаща в т. 4.1.1, б. „а“ на Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 година за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата съдържа правило за поведение, което задължава водачите на моторни превозни средства да управляват само технически изправни моторни превозни средства. Неизпълнението на това правило е възведено в административно нарушение чрез санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.
Разпоредбата на чл. 101 от Закона за движението по пътищата предвижда изключение от общото правило, като урежда хипотезата на настъпване на техническата неизправност по време на движението. В чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата се съдържа правило за поведение, задължаващо водача на моторното превозно средство да спре до отстраняване на неизправността, когато не светят дългите, късите, габаритните светлини или стоп-светлините през нощта и при намалена видимост.
С въззивната жалба жалбоподателката е навела твърдения, че установената неизправност е възникнала при движението. Жалбоподателката е посочила, че преди да потегли е проверила изправността на светлините, както и че не е забелязала настъпилата повреда, тъй като се е движила по осветен булевард. Отделно от това жалбоподателката е посочила, че е отстранила повредата незабавно след извършване на проверката, т.е. след установяването и. За установяване на твърденията си жалбоподателката е направила искане за събиране на гласни доказателства. В проведеното на 17.06.2020 година въззивният съд не се е произнесъл по направеното доказателствено искане. Изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката не може да се приеме като отказ от направеното доказателствено искане.
Времето на настъпване на повредата е подлежащ на установяване относим факт, тъй като има пряко отношение към съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган и съда да освободят нарушителя от административнонаказателна отговорност, когато преценят, че случаят е маловажен. Маловажността на случай подлежи на преценка по критериите, съдържащи се в § 6, т. 32 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата и чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Наказателния кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН.
Преценката дали случаят е маловажен изисква данни за наличието или липсата вредни последици от деянието и за личността на нарушителя, от които да се извлече извод, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушенията от този вид. Именно затова е от съществено значение дали повредата е отстранена при ведната, след установяването и и при съблюдаване на правилото по чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата.
Като не е проявил процесуална активност за изясняване на относимите факти въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи посочените в мотивите на съдебното решение относими факти с всички допустими доказателствени средства.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1027/14.07.2020 година, постановено по НАХД № 567/2020 година по описа на Районен съд - Варна и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.