Определение по дело №500/2017 на Апелативен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                         № 549

 

гр. Пловдив,  13.09.2017 год.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, в закрито заседание на 13.09.2017г.  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТО БЕЛЕВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛ ГАТОВ

                                                                         МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Хр.Белев ВЧНД № 500 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на глава№22 от НПК вр.чл.270 ал.4 НПК.

С протоколно определение от 24.08.2017г., по НОХД№432/2017г., Окръжен съд-С.З.е оставил без уважение искането на  подсъдимия К.Д.И. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.

Горното определение е атакувано с въззивна жалба от адв. Р.К.-защитник на подс. К.И. с искане за отмяната му и ангажиране на по-лека мярка за процесуална принуда. Резюмирано се релевират доводи за:

-липса на опасност К.И. да се укрие или извърши престъпление, 

 -продължителност на задържането.

Въззивният съд предвид доказателствата по делото и възраженията на жалбоподателя, приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА:

Дефицитът на новонастъпили обстоятелства не провокира към становище за неоснователност на ангажираната спрямо К.И. мярка за процесуална принуда, като по-нататъшното й приложение продължава да се осъществява по законосъобразност, а не по целесъобразност.

Фактите от  съдебното минало на подсъдимия-обременено, които са от естество да характеризират личността му в отрицателна насока, в съчетание с тези за тежестта на възведеното срещу него обвинение- по чл.116 ал.1т.11 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 НК, обосноват опасността от продължаване на неправомерното поведение, при смекчаване на наказателноправното му положение. На тази преценка не биха могли да повлияят изтъкнатите за пореден път от защитата обстоятелства за „процесуално бездействие на разследващия орган“ и възражението касаещо продължителността на наказателното производство. Касае се до съучастническа престъпна дейност, която по дефиниция е предпоставка за по-продължителен срок на разследването. Ерго, не са надвишени границите му, предвид установените в практиката критерии, изводими и от чл. 5-6 от ЕКПЧОС- сложност и обем на делото, събраните доказателствата и пр.  Вярно е, че предишни обвинителни актове са приети за негодни да формулират обвинението съобразно процесуалните изисквания (и заради това делото отново се е озовавало обратно на досъдебната фаза/, но тези обстоятелства нямат потенциал да доведат до извод за приложимост на по-лека мярка за неотклонение. Останалите възражения в жалбата-действия на прокуратурата, във връзка с връщане делото на досъдебна фаза, са извън настоящия предмет на разглеждане.

Така осмислени целите по чл. 57 от НПК формират извод, че процесуалната интензивност на мярката за неотклонение на К.Д.И. не следва да се намалява.

Водим от горното въззивният съд

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение от 24.08.2017г., по НОХД№432/2017г., на Окръжен съд-С.З..

 

Определението е окончателно.

                                                                   Председател:

                                                                        

                                                                        

                                                                           Членове: