№ 1656
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря ИлиЯ. Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503965 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 13012 от 17.11.2022 г., постановено по гр. д. № 19590 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 160 състав е признато за
установено по предявения от името на „С.к. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу „Щ.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД, че „Щ.“
ЕАД, ЕИК **** дължи в полза на „С.к. БГ“ ЕООД, ЕИК **** сумата от 10
411,74 лева, представляваща удържана парична гаранция, съгласно чл. 8 от
Договорно споразумение ЕХРО 026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по
отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между
страните за връщането от възложителя в полза на изпълнителя по
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 02.12.2021 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за
1
разликата над уважения размер от 10 411,74 лева до пълния предявен размер
от 17 588,22 лева.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
частта, с която предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „Щ.“ ЕАД, ЕИК ****,
който го обжалва с доводи за неправилност. Излага, че при прегледа и
приемане на работата страните са подписали двустранен протокол за
окончателно разплащане, като поради некачествено изпълнение и на
основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД е намалено дължимото възнаграждение. В
протокола страните по взаимно съгласие констатирали, че за реално приетите
извършени работи ответникът дължи на ищеца сумата от 5784, 29 лева, както
и гаранция за обезпечение в размер 7176, 48 лева, задържана за срок от 5
години и 3 месеца. Впоследствие тези суми били погасени, което се
установявало от представените с отговора на исковата молба платежни
нареждания и уведомление за прихващане. Сочи, че протоколът бил подписан
след удържаната парична гаранция по чл. 8 от Договорно споразумение ЕХРО
026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за
обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София. Счита, че неоспорваното на факта за
удържане на суми, не води до извод за тяхната дължимост, а удържаната
парична гаранция била гаранция имено за качествено изпълнение. Поддържа,
че протоколът по чл. 7 от договора удостоверявал наличие на дефекти, довели
до намаляване на дължимото възнаграждение чрез удръжка на гаранционните
суми по договора – удържаните суми по цитираните в исковата молба
фактури. По делото били приети доказателства, установяващи погасяване на
дължимото възнаграждение след направени удръжки – надлежно подписан
протокол по чл. 7 от договора, платежни нареждания и уведомление за
прихващане, които съдът не бил съобразил. По изложените съображения,
моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска изцяло.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „С.к. БГ“ ЕООД, ЕИК
**** – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда
на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
2
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявеният от ищеца иск е отхвърлен, е
влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„С.к. БГ“ ЕООД, ЕИК **** срещу „Щ.“ ЕАД, ЕИК ****, с която по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен положителен установителен иск
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от
17 588,22 лева, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по
отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между
страните за връщането от възложителя в полза на изпълнителя по
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч. гр.
д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че са били обвързани от валидно възникнало и изпълнявано
облигационно правоотношение по Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
3
доказателства, че съгласно т. 7 от Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г., между страните е предвидено задължително
изготвяне на двустранен протокол за установяване на финалната сума,
подлежаща на плащане по договора, като е уговорено финалното плащане да
се извърши след отстраняване на всички констатирани при приемането
дефекти на подизпълнителя.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че съгласно т. 8 от договора, страните се уговорили, че
ищцовото дружество ще предостави на ответника гаранция за покритие като
обезпечение за надплащания от 5 % и гаранция за отговорност за обезпечение
отстраняването на недостатъци в размер на 5 % от стойността на изпълнените
работи, които суми са удържани от всяка частична фактура (приложени по
делото) и са в общ размер 17 588, 22 лева,
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че съгласно т. 8 от договора страните са договорили, че с
подписване на Протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на
плащане по договора, и ако не е налице неизпълнение от страна на ищцовото
дружество, пет процентните удръжки на частичните фактури за гаранция за
покритие се изплащат, но пет процентната гаранция за отговорност се
задържа за срок от 5 години и 3 месеца от окончателното приемане на
въведен в експлоатация завършен обект.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетия по делото Протокол
за окончателно разплащане, подписан на основание т. 7 от процесното
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, че на
12.05.2015 г. между страните по процесното договорно споразумение е
подписан протокол за окончателно разплащане, с който страните по взаимно
съгласие са констатирали, че финалната сума, подлежаща на изплащане по
договора за възнаграждение е в размер 5784, 29 лева, както и че от страна на
възложителя, в полза на изпълнителя се дължи и сума в размер 7176,48 лева,
представляваща удържана сума, като гаранция за обезпечение. По делото е
установено, че сумата от 5784,29 лева е изплатена изцяло с платежно
нареждане от 26.05.2015 г., а гаранцията за обезпечение в размер на 7176,48
лева е погасена, чрез извършено от ответника прихващане с насрещно
вземане на ответното дружеството спрямо ищеца.
Така изложената фактическа обстановка е приета и от
първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което
неоснователни са твърденията на въззивника, че съдът не е взел предвид
приложения по делото протокол по т. 7 от договора, както и погасяването на
горепосочените суми от страна на ответника чрез плащане и прихващане.
Противно на твърденията на въззивника, че при прегледа и приемане на
работата в подписния двустранния протокол за окончателно разплащане,
било обективирано възражение за некачествено изпълнение и на основание
чл. 265, ал. 1 ЗЗД било намалено дължимото възнаграждение, подобно
обстоятелство не се установява от сочения протокол, а и предявеният иск
4
няма за предмет плащане на дължимото по договора възнаграждение за
извършената работата при приемането , а връщане на задържаната гаранция
за отговорност след приемането на обекта и изтичане на гаранционния срок
от 5 години и 3 месеца, предвиден в договора. В тази връзка, следва да се
посочи, че при подписване на посочения протокол в изпълнение на т. 7 от
договора и съгласно т. 8 от същия, ако е било налице неизпълнение от страна
на ищцовото дружество, то на последното не се изплаща изцяло/частично
удържаната сума за гаранция за обезпечение/покритие по аргумент от
договореното в т. 8 от процесния договор, съгласно която с подписване на
Протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на плащане по
договора, и ако не е налице неизпълнение от страна на подизпълнителя,
удръжката за гаранция за покритие се изплаща. Имено от тази удръжка се
покрива евентуално констатирано с протокола по т. 7 от договора
неизпълнение от страна на ищеца, но данни за такова няма по делото, нито се
установява от протокола, а и както се посочи с него е определена, че подлежи
на изплащане сумата в размер 7176,48 лева, представляваща удържана сума,
като гаранция за обезпечение/покритие.
Пак в т. 8 от договора е предвидено, че при подписване на протокола,
пет процентната гаранция за отговорност, остава задържана за период от 5
години и 3 месеца от окончателното приемане на въведен в експлоатация
завършен обект. От приетите по делото Разрешение за ползване СТ-05-1643,
издадено от ДНСК и Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г.,
подписан на основание т. 7 от процесното Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, се установява, че условията,
предвидени в т. 8 от процесното договорно споразумение за задържане на
основание т. 8, пред. 2 от същото споразумение на гаранцията за отговорност
за срок от 5 години и 3 месеца, са настъпили на 12.05.2015 г., към която дата
обектът е бил завършен и въведен в експлоатация, и работите са били приети
от изпълнителя с подписания Протокол за окончателно разплащане от
12.05.2015 г. Считано от тази дата (12.05.2015 г.) е започнал да тече срокът за
задържане на гаранцията за отговорност, удържана на основание т. 8, предл. 2
от процесното договорно споразумение. Срокът за задържане на гаранцията
за отговорност е изтекъл 12.08.2020 г., т.е. преди депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда (на 25.11.2021 г.).
От ответника не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства
относно наличие на основания за задържане на удържаната на основание чл.
8, пред. 2 от процесното договорно споразумение гаранция за отговорност и
след изтичането на предвидения с договора срок, а с отговора на исковата
молба същият навежда като единствено основание за недължимост на сумата
от 10 411,74 лева, представляваща удържана на основание т. 8, предл 2 от
процесното договорно споразумение гаранция за отговорност, погасяването
по давност на вземането на ищеца за горепосочената сума. Няма твърдения и
данни по делото, в периода на задържане на гаранцията за отговорност от
12.05.2015 г. до 12.08.2020 г. ответникът да се е възползвал от предвидената в
т. 8 от договора възможност, а имено да е предявил гаранционни претенции в
5
този срок в случай на настъпили дефекти от лошо изпълнение, проявили се
след приемане на въведения в експлоатация завършен обект.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата
от 10 411,74 лева, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Във
въззивната жалба не се съдържат доводи във връзка с приетото за
неоснователно от първоинстанционния съд възражение за погасяване по
давност на вземането за сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана
на основание т. 8 от процесното договорно споразумение, гаранция за
отговорност, като само за пълнота въззивният съд посочва, че както беше
изложено по-горе, от доказателствата по делото се установява, че срокът за
задържане на гаранцията за отговорност е изтекъл на 12.08.2020 г., от който
момент е настъпила изискуемостта на вземането на ищеца за сумата от 10
411,74 лева, представляваща удържана гаранция за отговорност, поради което
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (25.11.2021 г.) не е изтекъл приложимият за
процесното вземане общ 5-годишен давностен срок, както правилно е приел и
първоинстанционният съд.
С оглед на гореизложеното, доводите в жалбата са неоснователни, а
крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение в обжалваната част, следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се следват на въззиваемата страна.
Такива са претендирани с отговора на въззивната жалба за адвокатско
възнаграждение, но не се представени доказателства нито за уговарянето,
нито за заплащането му, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13012 от 17.11.2022 г., постановено по
гр. д. № 19590 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 160 състав В
ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения от името на „С.к.
БГ“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
**** срещу „Щ.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД, че „Щ.“ ЕАД, ЕИК **** дължи в полза на „С.к. БГ“
ЕООД, ЕИК **** сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана
парична гаранция, съгласно чл. 8 от Договорно споразумение ЕХРО
026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за
обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по отношение на която са налице
предпоставките, предвидени в договора между страните за връщането от
възложителя в полза на изпълнителя по Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
6
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 25.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума на 02.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №
67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7