Номер 24210.11.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечII състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
Секретар:ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН ГЮРЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204300500472 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Т.Н. и П.Н.
против Т.М. и В.Н. с искане за прогласяване на нищожност на договор за доброволна
делба и договор за дарение, както и да се допусне до делба подробно описания в
исковата молба недвижим имот при следните квоти: 4/6 за Т.Н., 1/6 за П.Н., 1/12 за
Т.М. и 1/12 за В.Н..
В исковата молба се сочи, че Т.Н. и И.Н., починал на 21.01.1996 г., закупили по време
на брака си недвижим имот, представляващ дворно място със стара паянтова жилищна
сграда и стара лятна кухня, с площ от 276 кв.м., за което бил съставен нотариален акт.
През 1979 г. към дворното място са придадени 25 кв. м. по регулация, за което е
съставен регулационен план. Върху това място тя и съпругът изградили жилищна
сграда – къща на два етажа, със застроена площ от 74 кв.м., заедно с мазе с площ от 34
кв.м. и таван с площ от 37 кв.м. Вторият ищец П.И. е син на И.Н.. След смъртта на И.Н.
страните сключили договор за доброволна делба на посочения по-горе имот. Сочат, че
този договор е нищожен поради липса на предмет, тъй като с него фактически се
извършва преразпределение на идеални части между съделители, тоест извършва се
делба на идеални части, а не на целия имот. На следващо място участвалата в делбата
В.Н. е действала и от свое име без да е наследница на наследодателя Н., тъй като е
съпруга на починалия преди последния негов син, поради което не е следвало да
1
участва при сключване на договора. Освен това, по време на скючване на договора
И.И. син на Т. Н., е бил непълнолетен, поради което се е представлявал от майка си
В.Н., без да е била спазена предвидената в закона процедура, а именно даване на
разрешение от съответния районен съд. Така, доколкото договорът за делба не е
произвел правни последици, то и последващите сделки „дарение“ и „прехвърляне
право на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане“ са
нищожни. Същите са нищожни и доколкото са обективирани в един нотариален акт.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, като се оспорва
изложеното в исковата молба. Сочат, че са собственици на ½ идеална част от недвижим
имот с идентификатор 72343.500.12.62 и находящата се в него сграда с идентификатор
72343.500.12.62.1.2, съставляваща самостоятелно жилище-втори жилищен етаж на
основание придобивна давност, което е обективирано в нотариален акт. Сочат, че с
„договора за доброволна делба“ се урежда разпределението на реално ползване на
процесната жилищна сграда. Акцентират, че липсва законодателна пречка за
извършване на две правни сделки с един нотариален акт.
С Решение № 99 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 890 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Тетевен, съдът прекратил като недопустим, предявен при липса на
правен интерес от търсена съдебна защита, предявеният от Т.Н. и П.Н. срещу Т.М. и
В.Н., установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване
на нищожността на Договор за доброволна делба, сключен на 09.05.1996 г., с
нотариална заверка на подписите на договарящите и вписан в РС-Тетевен под № 30,
том I, двоен регистър 183/1996 г., партидна книга том 77, стр. 90, и прекратил
производството по делото. Със същия съдебен акт съдът отхвърлил предявеният от
Т.Н. и П.Н. срещу Т.М. и В.Н. установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за дарение и за прехвърляне на
право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в
нотариален акт № 163, том II, дело № 998/1996 г. по описа на Районен съд – Троян,
като неоснователен и недоказан. Съдът отхвърлил и предявеният от Т.Н. и П.Н. срещу
Т.М. и В.Н. срещу Т.М. и В.Н. иск с правно основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69 от
ЗН за делба на поземлен имот с площ 265 кв.. м., с идентификатор 72343.500.1262 и
построена върху същия жилищна сграда на два етажа – еднофамилна с идентификатор
72343.500.1262.1, представляваща самостоятелни обекти с идентификатори
72343.500.1262.1.1. и 72343.500.1262.1.2. като неоснователен и недоказан. Съдът
осъдил Т.Н. и П.Н. да заплатят на Т.М. и В.Н. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, а по сметка на Районен съд –
Тетевен сумата в размер на 50 лв. – държавна такса.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на Т.Н. и П.Н., с
2
която се обжалва изцяло горепосочния съдебен акт поради неговата неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Излагат се подробни мотиви за извършен
едностранчив и непълен анализ на приложените и приети по делото писмени и гласни
доказателства, липса на мотиви относно извода, че ищците нямат правен интерес за
прогласяване на нищожност на договора за делба, неоткриване на производство по
оспорен нотариален акт, липса по направените възражения срещу нотариален акт за
признаване на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение,
нарушение на материалния закон и несъответствие между установените факти и
напрвените от съда правни изводи. Моли решението да се отмени, като исковите
претенции се уважат изцяло.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Т.М. и В.Н., с който се оспорва
изложеното в жалбата. Моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се
потвърди.
В съдебно заседание Т.Н. не се явява, П.Н. се явява като се представлява от адв.
Е.С., като изразява становище, че поддържа изложеното в жалбата. Претендира
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемите Т.М. и В.Н. не се явяват и не се представляват.
От представените доказателства по гр.дело № 890 по описа за 2019 г. на
Районен съд-Тетевен, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на
задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице. Съгласно разпоредбата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като в останалата му част е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. С оглед на посоченото Окръжен съд –
Ловеч на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите, изложени от РС-Тетевен.
Независимо от това съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК въззивният съд следва да
отговори на повдигнатите във въззивната жалба въпроси.
По същество съдът приема следното:
Съдебния състав счита за неправилно изложеното в жалбата, че
първоинстанционният съд не е изложил мотиви касателно недопустимостта на
предявения иск за прогласяване за нищожен на процесния договор за делба.
Последният, макар и именуван договор за доброволна делба, видно от съдържанието
3
му има за цел да разпредели правото на ползване върху съсобствения между
съконтрагентите поземлен имот и върху изградената върху него жилищна сграда.
Следва да се посочи, че между П.Н. и въззиваемите е постигната съдебна делба
касателно дворното място, видно от която Н. е признал, че с последните са
съсобственици при равни права. На следващо място прогласяването на договора за
делба не би довело до нищожност на последващите сделки с този имот, а още по-малко
и до директна промяна в патримониума на ищците, доколкото последващите сделки са
валидни. В тази насока следва да се посочи, че ответниците са направили възражение
за придобивна давност, като с оглед на обстоятелството, че същите се явяват
добросъвестни владелци биха придобили право на собственост на описания в
нотариалния акт имот след изтичане на пет години от дарението, тоест считано от
09.05.1996 г. Обстоятелството, че в един нотариален акт са обективирани няколко
сделки не води до нищожност на последните, доколкото в закона не предвидено
подобно ограничение.
На следващо място по делото се установи, че въззиваемите са придобили
собственост на давностно владение спрямо самостоятелен обект в двуетажна масивна
сграда, за което е съставен и констативен нотариален акт. Съгласно Тълкувателно
решение 11 от 21.03.2013 г. по т. д. 11/2012 г. на ОСГК в тежест на ищците е било в
условията на пълно и главно доказване до оборят направените констатации от
нотариуса, което те не са сторили. Въззивникът не ангажирал доказателства,
установяващи, че въззиваемите не са владели имота през констатирания период от
време. От разпита на свидетелите не се установи въззиваемите да не са упражнявали
владение, доколкото са отдавали имота под наем, събирали са наема за себе си, както и
са го заключвали и ограничавали достъпа на трети лица, включая и на
жалбоподателите. Тоест налице е явно манифестирана воля за своене на вещта като
своя. С оглед на така изложеното и доколкото съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС земята,
върху която е изградена сградата – етажна собственост, съставлява обща част и не
подлежи на делба /чл. 38, ал. 3 от ЗС/ искът за делба се явява неоснователен и следва да
се остави без уважение.
В светлината гореизложените мотиви въззивната жалба следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По делото не
е направено искане за присъждане на разноски от ответната страна.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 и чл. 272 от
4
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 15.07.2020 г., постановено по гр. д. № 890
по описа за 2019 г. на Районен съд – Тетевен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
Касационен Съд при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от
получаването му от страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5