№ 107
гр. София , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14 в закрито заседание на двадесет и
пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр.с чл.274, ал.1, т.2 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба вх. №20210728135842 от адв.А.Т., като пълномощник на В. Й.
Ц. - управител на „Е.С.Т.С.“ ООД срещу отказ № 20210715083305-2 от 21.07.2021 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано
вписването в търговския регистър по партида на „Е.С.Т.С.“ ООД с ЕИК ***** на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружниците В. Й. Ц. и „Б.Е.Д.Б.“ АД,
поради отправени изявления с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, като се сочи, че
длъжностното лице по регистрацията неправилно е приело, че липсата на данни за връчване
на уведомленията по чл.125, ал.2 от ТЗ и на втория управител и съдружник в дружеството –
Л.Р.Р.-М., опорочава процедурата по чл.125, ал.2 от ТЗ и не поражда предвиденото в закона
действие. Поддържа се, че уведомлението за напускане на съдружниците е валидно
получено от единия от двамата управители на търговското дружество В.Ц., който при липса
на ограничения в представителната власт действа самостоятелно, като така отправеното до
дружеството и прието волеизявление обвързва страните по членственото правоотношение с
последиците си. Поддържа се, че в противоречие с осъществилите се факти и правни
последици от тях, ДЛР бил формирал погрешен извод, че уведомяванията визирани в двете
писмени изявления не са произвели нужния правен ефект, защото не са били доведени до
знанието и на другия управител, а това било необходимо за успешната реализация по
фактическите състави на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 141, ал. 5 ТЗ. Изтъква се, че за настъпване на
ефекта по прекратяване на участието на съдружник в определено дружество по смисъла на
чл. 125, ал. 2 ТЗ, единствената необходима предпоставка, чието изпълнение трябва да се
осъществи е отправяне на писмено предизвестие от съдружника, получаването му от
дружеството, и изтичане на предвидения от закона тримесечен срок.
Счита, че към заявлението са приложени всички необходими документи и
доказателства, с оглед вписване на заявените обстоятелства по партидата на „Е.С.Т.С.“
1
ООД, поради което моли съдът да отмени постановения отказ, като вместо това даде
задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване на заявените
обстоятелства.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Обжалваният отказ е постановен в производството по заявление с вх. №
20210715083305 образец А4, с което е поискано вписване на промяна в основни
обстоятелства по партидата на търговско дружество – заличаването на съдружници, към
което са представени писмени уведомления за напускане на съдружник - 2 бр., протокол от
СД на „Б.Е.Д.Б.“ АД, документ за внесена такса, пълномощно, декларации относно
истинността на обявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за
обявяване актове.
По заявлението ДЛР е постановило обжалвания отказ за вписване на промяна във
вече вписани обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника В.Ц. и съдружника
„Б.Е.Д.Б.“ АД с ЕИК *****, с мотиви, че последиците на прекратяване на участието си в
търговско дружество, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.2 от ТЗ, настъпват автоматично
само при отправено с писмено предизвестие за напускане, което да е достигнало до
дружеството, и изтичане на предвидения тримесечен срок. Дружеството
действа чрез своите органи - управител и общо събрание,
състоящо се от съдружниците /чл.135, ал.1 и чл.136, ал.1 от ТЗ/. В конкретния казус, поради
факта, че напускащият съдружник е и управител на дружеството към
момента на връчване на предизвестията и същите са приети от него, било налице
колизия между неговите интереси, като лице, упражняващо права по чл.125,ал.2 и лице,
приемащо волеизявления с правен ефект от името и за сметка на юридическото лице.
Поради това е формиран извод, че извършеното формалното връчване на
предизвестието за напускане по адреса на управление, отправено от напускащите
съдружници В.Й. Ц. и Б.Е.Д. България АД, ЕИК ***** чрез представляващия го В.Й. Ц. и
получено от В.Й. Ц. -вече в качеството на съуправител на "Е.С.Т.С." ООД, не можело да
обоснове извод за надлежно уведомяване на дружеството и не е законосъобразно извършена
процедура по уведомяване на дружеството за прекратяване на
членственото правоотношение. ДЛР е посочило относима съдебна практика на съдилища
Решение № 269 от 09.05.2014 г. по въззивно търговско дело № 511/2014 г.
на Апелативен съд – Пловдив.
От извършената служебна справка в търговския регистър по партидата на
търговското дружество „Е.С.Т.С.“ ООД е вписано търговско дружество със седалище и
адрес на управление в гр.София, със съдружници В. Й. Ц., с Размер на дяловото участие:
2500 лв.;Б.Е.Д.Б. АД, ЕИК *******, с размер на дяловото участие: 1000 лв. и Л.Р.Р.-М., с
размер на дяловото участие: 1500 лв. Дружеството се представлява поотделно от
управителите В. Й. Ц. и Л.Р.Р.-М..
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и
интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията
проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при
2
спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на
вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права
върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване
или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с
нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са
въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за
тях в Информационната система; и платена ли е държавна такса, в случаите когато такава се
дължи. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши
длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и
удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е
надлежно удостоверено според изисквания на закона.
Проверката обхваща както редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма
и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че
заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т. е.
че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на
това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на
съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена
отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва
и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Тъй като
заявено за вписване обстоятелство е в резултат на прекратяване на участието в дружеството
на съдружник с подаване на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ,
то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен фактическия състав,
предвиден в тази правна норма. В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един
съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в
дружеството, като е регламентиран и начина по който то трябва да бъде упражнено, а
именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко при месеца преди датата на
прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде
прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени
следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за
прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до
дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието
от дружеството.
3
Съдът намира, че подаденото заявление отговаря на формалните изисквания за
редовност по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ и от представените към същото писмени доказателства се
установява, че напускащите съдружници надлежно са подали до „Е.С.Т.С.“ ООД два броя
писмени предизвестия с вх.№ 21-0402/09.04.2021 г. и вх. № 21-0401/07.04.2021 г., с които на
основание чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ недвусмислено е заявено желанието за
прекратяване съответно на членствените им правоотношения с дружеството. Единственото
условие, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно
диспозицията на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор.
Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна
уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния
субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило в
момента на изтичане на срока на предизвестието. В случая от актуалния дружествен
договор, обявен в търговския регистър не се установи друг по-дълъг срок от законовия
тримесечен срок, а моментът от който същия започва да тече е посочен в закона – чл.125,
ал.2 от ТЗ, и това е датата на достигане на писмено предизвестие до търговското дружество.
Основният аргумент, на които е базиран отказа на ДЛР се свежда до това, дали
отправените два броя предизвестия съдържащи волеизявления за прекратяване на членство
са достигнали до адресата им. Настоящият състав, като съобрази съдържанието на
писмените изявления и отразяванията върху документите, в които същите са обективирани
несъмнено сочи, че този юридически факт се е сбъднал и това е станало на 07.04.2021 г.,
респ. на 09.04.2021 г. Всяко от двете писмени предизвестия е получено от законния
представител на търговското дружество, като това, че същия се припокрива персонално с
подаващия заявлението съдружник не опорочава ефекта на действието по надлежно
известяване, защото той процедира в различни качества. Същият разполага с целия обем от
представителна власт по отношение на юридическото лице, като тази представителна власт
няма законово основание да бъде ограничавана, когато се касае до извършването на
определени представителни функции, било то и такива състоящи се в приемането на
кореспонденция адресирана до дружеството изходяща от самия него, но в друго качество, а
именно на съдружник. В този смисъл изцяло несъответно и в отклонение на правните норми
уреждащи дружественото право е въведеното от ДЛР изискване предизвестията упражнени
от Ц. в лично качество и като представител на съдружника – ЮЛ да достигнат и до знанието
на другия функциониращ и представляващ управител, за да може да се приеме, че те са
произвели целения ефект, тъй като вписаните двама управители, самостоятелно
представляват дружеството. Ако законодателят е желаел да уреди механизъм за
допълнително известяване на други правни субекти ангажирани в дадено качество с
функционирането на дружеството /други съдружници, управители/, то е щял да го направи с
изричен законов текст. Отсъствието на подобна предпоставка ясно показва, че подобна цел
4
не е била преследвана от законотвореца, и когато е уреждана процедурата по напускане на
съдружник е прието за достатъчно, волята за това да бъде сведена единствено до
дружеството, което в случая е станало. Още повече, в случая двете предизвестия са
входирани в регистър на търговското дружество, с което достъпни са както съдържанието
им, така и данни за датата на отправяне на изявлението и за другия управител и съдружник.
Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125,
ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило
предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона
не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от
реализирането на посоченото право на съдружника. Принципът на автономията на волята,
който лежи в основата на дружественото право, е основание на законодателната уредба на
правото на всеки съдружник да прекрати членственото си правоотношение с едностранно
изявление, адресирано до дружеството. Упражняването на това право е ограничено само с
изискване за определен срок на предизвестие, който да защити интересите на дружеството,
като срокът следва да бъде достатъчен, но в същото време да е разумен и да не води до
неоправдано ограничаване правото на съдружника на напускане като елемент на правото на
свободно сдружаване. Няма точен времеви критерий установен от закона - доколкото в
дружествения договор може да бъде предвиден различен срок, но такъв критерий е
добросъвестността и да не води до неоправдано засягане на правото на съдружника на
напускане и до нарушение на чл. 44, ал. 1 от Конституцията, който урежда правото на
свободно сдружаване, неразривно свързана с което е и възможността съдружникът свободно
да напусне сдружението или дружеството, в което участва.
Тъй като съдружниците валидно са упражнили правото си по чл. 125, ал.2 от ТЗ, от
момента на изтичането на законовия срок е настъпила и правната промяна, а именно
прекратено е участието им в дружеството „Е.С.Т.С.“ ООД, което подлежи на вписване.
Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да
бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на
вписване.
Водим от горното, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №20210728135842 от адв.А.Т., като пълномощник на В. Й. Ц.
- управител на „Е.С.Т.С.“ ООД отказ № 20210715083305-2 от 21.07.2021 г. на длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в
търговския регистър по партида на „Е.С.Т.С.“ ООД с ЕИК ***** на промяна в
обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружниците В. Й. Ц. и „Б.Е.Д.Б.“ АД,
поради отправени изявления с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ по заявление с вх. №
20210715083305.
УКАЗВА на Агенция по вписванията - Търговски регистър да извърши поисканото
вписване.
ВРЪЩА преписката на Агенция по вписванията - Търговски регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
5
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6