Решение по дело №13/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

   Р Е Ш Е Н И Е

№140

                                                                    гр.Горна Оряховица, 05.06.2020г.

 

 

 

                                  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание нa първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                                      

                                                Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№13/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Трудов спор. Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3  ввр.  чл.225 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

            Ищецът П.Ц.Т. твърди в исковата молба, че от 28.12.2018г. П.Ц.Т. работи по Трудов догово р№ЧР-01-2210/27.12.2018г. с „БАТ Секюрити“ЕООД звено: ВФ28130 гр.Стражица на длъжност „сътрудник охрана”. Със  Заповед№2057/07.11.2019г., считано от 07.11.2019г. е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ (заповедта е получена по пощата на 12.11.2019г.). Счита, че  Заповед№2057/07.11.2019г. е  неправилна и незаконосъобразна. Tвърди се, че предизвестието не е причина за прекратяването на трудовия договор. Не бил спазен срокът на предизвестието, съгласно чл.326 ал.2 от КТ. По отношение на твърденията, че  „предизвестие с изх.№1485/25.09.2019г. - получено на 07.10.2019г.“ заявява, че такова не му било връчвано, не съм получавал предизвестие с изх.№ 1485/25.09.2019г. в периода: 05.10.2019г.-08.11.2019г. Счита, че Заповед№2057/07.11.2019г. не е „конструирана“, съгласно трудовото законодателство. Липсвали мотиви на заповедта. Oт 01.10.2019г. не бил допускан до работното място. Твърди се, че  за периода: 07.11.2019г.-20.01.2020г.  ищецът е без работа и нямал сключен трудов договор. Моли съда да постанови решение, с което: - да се признае уволнението  за незаконно и да се отмени Заповед №2057/07.11.2019г.; -да бъде  възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „сътрудник охрана” в  „БАТ Секюрити“ЕООД звено: ВФ28130 гр.Стражица; -да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода: 07.11.2019г.-20.01.2020г.  в размер на  1360.00лв., представляваща обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, до окончателното и изплащане. Претендира  направените по делото разноски.

            Ответникът „БАТ Секюрити“ЕООД с ЕИК:*****(чрез адв.О.М. от САК) оспорва предявените искове. Не спори, че на 27.12.2018г. между „Бат Секюрити”ЕООД и ищеца били установени трудовоправни отношения във връзка с подписан между страните трудов договор, сключен в изискуемата от закона писмена форма и съдържанието му изцяло отговаря на изискванията на чл.66 от КТ. Трудовите правоотношения между ищеца и дружество били прекратени, считано от 07.11.2019г. на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът/служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст - условия, които са осъществени към 02.01.2013г. Представя Писмено предизвестие за прекратяване на трудов договор, връчено лично на ищеца с препоръчано писмо с известие за доставяне на 07.10.2019г. и Заповед№2057/07.11.2019г., връчена на ищеца чрез препоръчано писмо с известие за доставяне, подписано лично от ищеца на 12.11.2019г. От момента на получаване на предизвестието е започнал да тече и определеният от чл.326 ал.2 от КТ 30 дневен срок, с изтичането на който трудовото правоотношение се счита за прекратено. Съгласно чл.335 ал.2 т.1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер(при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието). В конкретния случай, предизвестието било прието от ищеца на 07.10.2019г., поради което и законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2019г. При получаване на предизвестието ищецът лично е изписал трите си имена и е положил саморъчен подпис. Счита, че дружество изпълнило и задълженията си по чл.62 ал.3 от КТ по Справка от НАП от 07.11.2019г. за заверено уведомление за прекратяване на трудовия договор на П.Т.. Моли съда да отхвърли предявените искове.  Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

            Между „БАТ Секюрити“ ЕООД и  П.Ц.Т. е възникнало трудово правоотношение, на основание сключен Трудов договор №ЧР-01-2210/27.12.2018г., като Т. e заемал длъжността „сътрудник охрана” с звено: ВФ28130 гр.Стражица. Приложена е и Справка с вх.№22388183596523/27.12.2018г. за прието и заверено уведомление за сключен трудов договор  по чл.62 ал.5 от КТ от НАП, връчено на П.Ц.Т..

             С Писмено предизвестие с изх.№1485/25.09.2019г.  за прекратяване на трудов договор,  работодателят е отправил, на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ и сроковете по чл.326 ал.2 от КТ за прекратяване на Трудов договор №ЧР-01-2210/27.12.2018г., считано от 25.10.2019г. Предизвестието е връчено на ищеца Т. с препоръчано писмо с известие за доставяне на 07.10.2019г. При получаване на предизвестието ищецът лично изписал трите си имена и положил саморъчен подпис. По делото е депозирано от страна на П.Ц.Т. идентично на предходното Писмено предизвестие, което този път е с изх.№1474/04.10.2019г.  за прекратяване на трудов договор. Второто предизвестие е получено на 05.10.2019г., като   ищецът Т. лично е изписал трите си имена и е положил саморъчен подпис.

            Със Заповед №2057/07.11.2019г. за прекратяване трудов договор, е „прекратено трудовото правоотношение между „БАТ Секюрити“ ЕООД и  П.Ц.Т.“, считано от  07.11.2019г. В заповедта е вписано Писменото предизвестие за прекратяване на трудов договор с изх.№1485/25.09.2019г. и връчено на 07.10.2019г., а така също и „да се изплатят на лицето обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ(два дни) и по чл.222 ал.1 от КТ. Заповедта е връчена на с препоръчано писмо с известие за доставяне на 12.11.2019г. Приложена е и Справка с вх.№22388193559170/07.11.2019г. за прието и заверено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ от НАП, за прекратено трудово правоотношение с П.Ц.Т.

            Според справка с изх.№1013-04-61/16.03.2020г.(лист63  от делото) и уведомление с изх.№1013-04-385/09.03.2020г.(лист 83  от делото) - издадени от НОИ ТП гр.В.Търново, П.Ц.Т.  е придобил и упражнил правото си на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО, считано от 02.01.2013г. С Разпореждане от 08.04.2013г. на Директора на НОИ ТП гр.В.Търново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 02.01.2013г.  пожизнено по чл.68 ал.3 от  КСО, по заявление подадено на 27.03.2013 г. при навършена възраст 66г. и 8м.

            По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило размера на брутното трудово възнаграждение на  ищцата за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение(считано от 07.11.2019г.) - 560.00лв. и съответно, размера на обезщетението по реда на чл.344 ал.1 т.3 ввр. чл.225 ал.1 от КТ при положителен  за ищцата изход от спора би бил за периода: 07.11.2019г.-20.01.2020г. – 1360.00лв. Съдът кредитира заключението  като обосновано и му  дава вяра.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.  При иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение, които уволненият работник/служител/ оспорва. В този смисъл щом при уволнението  се установят нарушения на императиви норми, съдът дължи неговата отмяна. Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.

            Както се посочи, не се спори между страните, а и с оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е възникнало и съществувало на основание трудов договор, сключен между страните на 27.12.2018г., т.е. след като безспорно ищецът Т. е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл.68 от КСО през 2013г.

            В настоящия случай, безспорно е и обстоятелството, че процесното трудово правоотношение между страните по делото е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ със Заповед№2057/07.11.2019г. за прекратяване трудов договор, издадена от  управителя на дружеството-работодател, считано от  07.11.2019г. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е действаща нормата на чл.328 ал.1 т.10б от КТ, която постановява, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника/служителя в сроковете по чл.326 ал.2 от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил  правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на което съдът приема, че е налице  цитираното основание на чл.328 ал.1 т.10б от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, тъй като трудовото правоотношение с него, безспорно е възникнало през 2018г., след като същия е придобил през 2013г. и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

            Заповедта за уволнение е достатъчно мотивирана, когато от съдържанието и/и цифрово, и тестово/ работникът или служителя може да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото му правоотношение се прекратява и съответно същите дават възможност на съда да извърши проверка дали те са се осъществили и дали извършеното въз основа на тях уволнение е законосъобразно(Решение№346/23.07.2010г. по гр.дело№468/2009г. -  IVг.о. ВКС). В случая - тези изисквания са спазени. След като служителят е придобил право на пенсия още през януари 2013г./преди да сключи трудово правоотношение с настоящия работодател през м.декември.2018г./, то за него не е съществувало затруднение да разбере, че коректното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение в процесната заповед от м.ноември.2019г. е чл.328 ал.1 т.10б от КТ - „когато трудовото правоотношение е възникнало след като работникът или служителя е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“.

           Спорно между страните е единствено обстоятелството, дали е било отправено от страна на работодателя писмено предизвестие до ищеца по реда на чл.326 ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, респ.  дали е било връчено такова на ищеца. Изложените в тази насока твърдения във исковата молба съдът намира за изцяло неоснователни. В настоящия случай и противно на изложеното, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът-работодател е отправил писмено предизвестие до ищеца по реда на чл.326 ал.2 от КТ за прератяване на трудовото правоотношение с посочено основание - чл.328 ал.1 т.10б от КТ, което предизвестие е връчено на ищеца(ищецът лично изписал трите си имена и положил саморъчен подпис) на 05.10.2019г., респ. на 07.10.2019г. с препоръчано писмо с известие за доставяне. От друга страна в процесния случай, дори да не е било налице отправено писмено предизвестие до ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника-работодател, липсата на предизвестие е без значение за законосъобразността на самото уволнение, т.е. липсата на предизвестие не води до незаконосъобразност на извършеното уволнение(Решение №873/18.01.2011г. по гр.дело №1757/2009г. - IVг.о. ВКС; Решение №149/13.06.2012г. по гр.дело №475/2011г.  -  IVг.о.; Решение №303/27.06.2012г. по гр.дело №1218/2011г. -  IVг.о. ВКС; Решение №94/01.07.2013г. по гр.дело№1301/2012г. -  IIIг.о. ВКС).  Работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по  чл.328 ал.1 от КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. В случая заповедта е връчена лично на ищеца на 12.11.2019г.(с препоръчано писмо с известие за доставяне), което обстоятелство не се оспорва от него. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220 ал.1 от КТ. Съдът приема, че невръчването на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.328 ал.1 от КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл.328 ал.1 от КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. В процесния случай писмено предизвестие изготвено от страна на работодателя безспорно е било връчено на ищеца по делото, като в тази връзка основния и единствен довод изложен от страна на ищеца във въззивната жалба за нарушение на разпоредбата на члл.326 ал.2 от КТ, поради изложените по-горе съображения съдът намира за изцяло неоснователен.

          Съгласно чл.335 ал.2 т.1 от КТ - в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В този смисъл е и утвърдената практика на ВКС при прекратяване на трудовия договор с предизвестие, моментът на прекратяването настъпва с изтичане на предизвестието. От момента на получаване на предизвестието е започнал да тече и определеният от чл.326 ал.3 от КТ 30-дневен срок, с изтичането на който трудовото правоотношение се счита за прекратено. В конкретния случай, предизвестието е прието от ищеца на 05.10.2019г., респ. на 07.10.2019г., поради което и законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено, считано от 07.11.2019г.

           Предвид изложеното уволнението на ищеца не може да бъде отменено само поради неспазване на срока на предизвестието по чл.328 ал.1 изр.I от КТ, чл.328 ал.2 ввр. чл.326 от КТ. По изложените съображения съдът не констатира, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.2  от КТ, работодателят е нарушил разпоредбите на КТ, които да водят до незаконосъобразност на този акт. Това обуславя законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата, поради което искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на Заповед№2057/07.11.2019г. е неоснователен и на това основание следва да бъде отхвърлен.

            Предявен е и конститутивен иск с правно основание чл.344 ал. т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на този иск, постановяването на позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, със който иск той е кумулативно съединен. Или изхода по главният иск за законността на уволнението, налага извода, че в полза на ищеца не съществува субективното преобразуващо право за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „сътрудник охрана” в „БАТ Секюрити“ЕООД звено: ВФ28130 гр.Стражица, поради което предявеният иск в тази насока следва да се отхвърли като неоснователен.

            Предявен е иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3  ввр. чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за периода: 07.11.2019г.-20.01.2020г., през който П.Ц.Т. е останал без работа поради уволнението в размер на 1360.00лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба  - 06.01.2020г. до окончателното и изплащане. Изходът на делото по главният иск, предполага отхвърлянето на така предявеният осъдителен иск, като неоснователен. 

            На основание чл.78 ал.3 от ГПК и предвид това, че  ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящата инстанция дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл.5 б.”в” от ЗДТ се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна такса, без да се визира освобождаване от заплащане   на разноски по производството.  Но това е така, защото ЗДТ урежда само въпроса за държавите такси, а не и тоя за разноските по производството на делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл.83 ал.1 т.1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски.  Според чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците/служителите/ и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл.359 от КТ  са освободени работниците/служителите/-ищци по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство по силата на чл.71 ал.1 и чл.76 от  ГПК. Но работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови спорове по общото правило на чл.78 ал.3  от ГПК са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени.  Предвид на това, съдът следва да осъди ищeца П.Ц.Т. да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 240.00лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и  чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

 

                                    Р     Е     Ш     И :

 ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на П.Ц.Т. с  ЕГН**********,***,  против „БАТ Секюрити“ЕООД с ЕИК:*****, със адрес на седалището: гр.София. ул*****, представлявано от Управител А.В.Т., за признаване на уволнението, извършено със Заповед №2057/07.11.2019г. на Управителя на „БАТ Секюрити“ЕООД, на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ, за незаконосъоразно и за неговата отмяна.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на П.Ц.Т. с  ЕГН**********,***,  против „БАТ Секюрити“ЕООД с ЕИК:*****, със адрес на седалището: гр.София. ул*****, представлявано от Управител А.В.Т., за възстановяване на П.Ц.Т. на  заеманата до уволнението длъжност„сътрудник охрана” в „БАТ Секюрити“ЕООД звено: ВФ28130 гр.Стражица.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск  от страна на П.Ц.Т. с  ЕГН**********,***,  против „БАТ Секюрити“ЕООД с ЕИК:*****, със адрес на седалището: гр.София. ул*****, представлявано от Управител А.В.Т.,, за 1360.00лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода: 07.11.2019г.-20.01.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба  - 06.01.2020г. до окончателното и изплащане.

 

  ОСЪЖДА П.Ц.Т. с  ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАТ СЕКЮРИТИ“ЕООД с ЕИК:*****, със адрес на седалището: гр.София. ул*****, представлявано от Управител А.В.Т., сумата 240.00лв./двеста и четиридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 16.06.2020г., на основание чл.315 ал. 2 от ГПК.

           Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                  Районен съдия: