№ 1259
гр. Варна, 25.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110202921 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба, предявена от „СПЕДСТРОЙ“ЕООД, представлявано от управителя Ж. К. Ж.
против НП № 23-0001190/18.12.2020 г. на Директора на РД“АА“ – гр. Варна, с което
на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр на юридическото лице е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
В жалбата се излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото АУАН не е
връчен на представляващ дружеството-жалбоподател и същият не е съставен в срока
по чл. 34 ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗАНН,
тъй като НП не е издадено в шестмесечен срок, считано от съставяне на АУАН, като
нарушителят е установен на 12.03.2020 г., а НП е издадено на 18.12.2020 г. Навеждат
се твърдения, че неправилно е изчислен срокът от 187 дни закъснение. Сочи се, че
неправилно е приложен и материалният закон, доколкото неизпълнението на
задължението, визирано в НП, осъществява състава на нарушение по чл. 93г ал.2 от
ЗАвП. Счита се, че е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на
случая, доколкото липсва виновно поведение на дружеството-жалбоподател,
транспортните средства на дружеството се движат по един и същ маршрут и
изключително извън републиканската пътна мрежа, съотв. с пътните превозни
1
средства не се създава опасност за останалите участници в движението , водачите да
спазват нормативно-определеното работно време, което е видно от тахографските
карти. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в полза на въззивника сторените
по делото разноски.
С придружително писмо на Директора на РД“АА“, с което е изпратена
административно-наказателната преписка, ведно с подадената жалба, последната се
оспорва като необоснована. Сочи се, че възражението, че АУАН не е надлежно връчен
е неоснователно, доколкото нарушителят е отказал да му бъде връчен препис от акта,
като отказът е надлежно оформен посредством подписа на един свидетел. Излага се
становище и че не е нарушена разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ЗАНН, като както АУАН,
така и НП са издадени в законоустановените срокове. Навежда се твърдение, че
цитираната в жалбата специална разпоредба на чл. 93г ал.4 от ЗАвПр е влязла в сила
след извършване на нарушението, но същата не се явява по-благоприятна, с оглед на
което е предвид разпоредбата на чл. 3 ал.1 и 2 от ЗАНН е приложима в случая
действащата към момента на извършване на нарушението норма на чл. 105 от ЗАвПр.
Като неприложима се сочи и разпоредбата на чл. 93г ал.2 от ЗАвПр, с твърдението, че
същата инкорпорира като правопораждаща хипотеза случаите, при които
информацията от тахографа изобщо не е извлечена, докато в настоящия случай се
ангажира отговорността на въззивника за това, че такава не е архивирана в
законоустановения срок, а именно – преди изтичане на законоустановения деветдесет
дневен посочен срок в закона, като архивирането е направено на 14.09.2020 г., или със
187 дни закъснение. Излага се становище се, че в случая няма загуба на данни, каквато
е хипотезата на сочения от жалбоподателя чл. 93 г ал.2 от ЗАвПр. Формира се извод че
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същият не се
отличава от други нарушения от същия вид, нарушението е формално, съотв. с
извършването му се поставят в опасност конкретните обществени нарушения, които е
призвана да гарантира съответната правна норма, а именно – свързани с качествения
контрол върху дейността на водачите. Иска се жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и са се потвърди обжалваното НП, с оглед изхода на делото на
основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
полза на ИА“АА“, съотв. прави се възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Б., в качеството му на
процесуален представител на въззивника, в което се поддържа жалбата с изложените в
същата доводи и искания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
2
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.10.2020 г. свид. К., на длъжност „старши инспектор“ при РД“АА“ - Варна
извършил проверка на „Спедстрой“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за
превоз на товари № 3215/01.12.2011 г. При проверката, е установено, че дружеството
притежава специален товарен автомобил, марка „Волво“ от кат. N3G с рег. № В 3104
НР, с монтиран на него дигитален тахограф марка „Continental Atm.“ , тип 1381.15623,
сер.№ **********, попадащ в обхвана на Регламент /ЕО/ № 561/2006 г. В хода на
проверката било установено, че дружеството не е извлякло/архивирало/ информацията,
записана в паметта на дигиталния тахограф тахографа, монтиран в автомобила, преди
изтичане на законоустановения 90-дневен срок, след предходно извличане, извършено
на дата 12.12.2019 г., видно от информацията от дигиталния тахограф, като
извличането е следвало да бъде извършено най-късно до 11.03.2020 г., а такова
архивиране е направено на 14.09.2020 г. със 187 дни закъснение.
При така установените факти, на 09.10.2020 г. свид. К. съставил на дружеството-
жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № H-3 от
7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС)
№ 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт/Наредбата/. Актът бил съставен в присъствието
на пълномощника Д. В.Д., който отказал да подпише акта и да получи препис от него,
което било удостоверено с подписа на свид. Б. И.. Въз основа на акта е издадено
обжалваното НП, с което на основание чл. 105ал.1 от ЗАвПр е ангажирана
административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят на акта – свид.К. и сведетелят на отказа да бъде връчен препис от
акта на представляващото лице – свид. И.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на свидетеля, които кореспондират помежду си. Установената по
делото фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001190/18.12.2020 г. на Директора на РД
3
„АА”, гр. Варна е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 92 ал.2
от ЗАвПр и видно от приобщеното по делото заверено копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Не се споделят доводите на въззивника за неспазване на сроковете, визирани в
чл. 34 от ЗАНН, доколкото видно от разпита на свид. К. проверката е извършена,
съотв. нарушението е констатирано на датата, на която е съставен акта, съотв. НП е
издадено след по-малко от три месеца след съставяне на акта.
Като неоснователно бе оценено и възражението за опорочена процедура по
връчването на АУАН. Не е спорно, че на пълномощника на дружеството Д. В.Д. е бил
предявен съставеният АУАН и той е отказал да го подпише, като този факт е
удостоверен в АУАН с трите имена и с подписа на свидетел, който в съдебно
заседание потвърждава посочените факти. В случая посочването на служебния адрес
на свидетеля на отказа да се подпише актът от нарушителя не е ограничило правото на
защита на касатора и няма отношение към наличието на основание за носената от него
административно-наказателна отговорност.
Като разгледа делото по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въз основа на събраните
доказателства безспорно се установява,
Видно е от доказателствения материал по делото, че жалбоподателят като
притежател на лиценз за превоз на товари не е извлякъл /архивирал/ информацията,
записана в паметта на дигитален тахограф марка „Continental Atm.“ , тип 1381.15623,
сер.№ **********,, монтиран в специален товарен автомобил, марка „Волво“ от кат.
N3G с рег. № В 3104 НР, с който са извършвани превози за собствена сметка на товари,
преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок от предходно извличане,
извършено на дата 26.02.2020 г., дружеството не е извлякло/архивирало/
информацията, записана в паметта на дигиталния тахограф тахографа, монтиран в
автомобила, преди изтичане на законоустановения 90-дневен срок, след предходно
извличане, извършено на дата 12.12.2019 г., видно от информацията от дигиталния
тахограф, като извличането е следвало да бъде извършено най-късно до 11.03.2020 г., а
4
такова архивиране е направено на 14.09.2020 г. със 187 дни закъснение.
При така установените факти, правилно АНО е ангажирал отговорността на
дружеството-жалбопоател на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр за извършено от същото
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ за необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт и правилно , доколкото посочената норма предвижда цитираното нарушение
в диспозицията си.
Съдът намери за неоснователни доводите на въззивника, че НП е издадено при
неправилно приложение на материалния закон. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството въз основа на общата
разпоредба на чл. 105, ал. 1 ЗАвП е правилно, а приложимата според въззивника
специална разпоредба на чл. 93 г ал. 2 ЗАвП е неотносима към конкретно извършеното
деяние. Последната норма предвижда налагане на административнонаказателна
санкция на превозвач или на лице по чл. 12б ал. 1 ЗАвП, извършващо превози за
собствена cметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа
или от картата на водача. В този смисъл нормата обхваща всички случаи, в които
извличане на данните не е извършено изобщо за определен времеви период. В
процесния случай нарушението е за това, че извличането на данните от тахографа е
извършено със забава, а не за отсъствието на такова.
Неоснователни са и съображенията за приложимост на нормата на чл. 93г ал.4 от
ЗАвПр, предвид разпоредбата на чл. 3 ал.1 от ЗАНН, която предвижда, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. В случая разпоредбата на чл. 93г ал.4 от ЗАвПр е влязла в
сила след извършване на административното нарушение и е неприложима, доколкото
не влиза в категорията „по благоприятен закон“ по слисъла на чл. 3 ал.2 от ЗАНН като
предвиждаща идентична по размер и вид санкция със санкционната норма на чл. 105
ал.1 от ЗАвПр.
Съдът намира, че не са налице и предпоставките за прилагане на нормата на чл.
28 от ЗАНН, доколкото случаят не е маловажен такъв. За да формира посочения извод,
съдът съобрази, че не са установени смекчаващи отговорността обстоятелства, които
отличават съществено обществената опасност на конкретния случай от други
нарушения от същия вид, съотв. като взе предвид, че нарушението е формално такова,
като с осъществяването на същото са поставени в опасност обществените отношения,
които е призвана да гарантира нормата на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредбата, а именно
ефективния и качествен контрол на дейността на лицензираните превозвачи съотв.
обезпечаване на своевременната и пълноценна отчетност на същата.
Като взе предвид, че административната санкция е предвидена в твърд размер,
5
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на
същата.
С оглед на изложените съображения, съдът намери, че обжалваното НП е
законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, съдът остави без уважение искането на процесуалния
представител на въззивника за присъждане в полза на последния на сторените от него
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Независимо от изхода на спора, съдът намери за неоснователно направеното
искане от въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д ал. 4 ЗАНН определя, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или от друг
служител с юридическо образование. В конкретния случай писменият отговор на
касационната жалба е подписан от директора на РД "Автомобилна администрация" –
Варна, за който няма данни да е лице с юридическо образование, като същевременно и
в проведените открити съдебни заседания не се е явил пълномощник на РД““АА“ -
Варна. Поради това по аргумент от чл. 63д ал. 4 ЗАНН възнаграждение за
юрисконсулт не следва да се присъжда на ИА“АА“.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001190/18.12.2020 г. на Директора на РД“АА“ – гр.
Варна, с което на „СПЕДСТРОЙ“ЕООД на основание чл. 105 ал.1 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на последния на сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7