№ 439
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500693 по описа за 2024 година
С решение № 88 от 10.06.2024 год. по гр. дело № 178/2022 год. Районен съд - гр. С. е
осъдил на основание чл. 109 от ЗС А. Е. Г. от с. В.Т., община С. да премахне поставената от
нея ограда в УПИ І-277 в кв. 3 по ПУП на с. В.Т., заключена в точките П, Р, 90, съгласно
комбинирана скица, представляваща приложение № 1 към съдебно-техническата експертиза
на в.л. Г., приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като е
отхвърлил иска на Б. Б. Г. и В. К. Г., двамата от с. В.Т. за осъждане на ответницата А. Г. за
премахне изградената в североизточния край на УПИ І-277 в кв. 3 по ПУП на с. В.Т.
изгребна яма, обозначена като попивна яма на комбинираната скица – приложение № 1 към
съдебно-техническата експертиза на в.л. Г.. С решението ответницата е осъдена да заплати
на ищците сумата 115 лева, представляваща направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска, а ищците са осъдени да заплатят на ответницата сумата 695 лева
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, които го
обжалват в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 109 от
ЗС с доводи, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на
материалния закон. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
уважи изцяло предявените негаторни искове.
1
Ответницата оспорва изцяло подадената въззивна жалба и моли съда да потвърди
решението в отхвърлителната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците твърдят в исковата молба, че са собственици в режим на СИО на 4/6 ид.ч. от
УПИ І-277 с площ 1010 кв.м., находящ се в кв. 3 по ПУП на с. В.Т. и на построената в имота
двуетажна жилищна сграда – югозападен близнак с кадастрален № 636 и застроена площ
59,21 кв.м., заедно с правото на строеж върху имота. Б. Г. притежава в индивидуална
собственост 1/6 от описания урегулиран поземлен имот. Правото на собственост върху
останалата 1/6 ид.ч. от поземления имот е собственост на Е. Б. Г.. По силата на писмена
декларация от 25.05.1988 год. е отстъпено право на строеж за построяване на жилищна
сграда /североизточен близнак/ с кадастрален № 635 и застроена площ от 59,21 кв.м., която
към настоящия момент е собственост на ответницата А. Г.. С решение № 60 от 19.06.2017
год. по гр. дело № 575/2016 год. на СвРС е разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС
ползването на УПИ І-277 между всички горепосочени лица, съгласно приложение № 3 към
съдебно-техническа експертиза – неразделна част от решението. На ответницата в
качеството на суперфициарен собственик е предоставено правото да преминава през имота
до собствената й сграда. В частта около югозападния близнак правото на ползване е
разпределено на ищците. С решение № 260011 от 22.02.2021 год. по гр.д. № 167/2020 год. по
описа на СвРС е определена по реда на чл. 64 от ЗС прилежащата площ, необходима за
ползване според предназначението й на построената жилищна сграда, собственост на
ответницата, съгласно скица- неразделна част от решението, като ищците са осъдени да
премахнат поставената от тях телена мрежа в частта от УПИ І-277, определена като
необходима за ползване на жилищната страна на А. Г.. Оттогава последната започнала да
извършва самоволни действия в определената й по реда на чл. 64 от ЗС площ, неследващи
от качеството й на суперфициарен собственик, а именно: изградила е нова ограда около
къщата си, която препятства достъпа на ищците до тази част от поземления имот с площ
около 104 кв.м., разпределена им за ползване със съдебното решение. В ограденото
пространство ответницата е засадила зеленчукова градина, изградила е бетонови площадки и
разполага свои вещи. Също така преди години ответницата изградила и към момента ползва
септична яма, разположена в имота, без строителни книжа, която не отговаря на
санитарните изисквания и строителните нормативи. Събиращите се в нея отходни води се
просмукват в почвата, стичат се в имота в непосредствена близост до къщата, която ищците
обитават и по улицата пред него. Това създава предпоставки за разпространението на
болести, а носещата се от ямата непрестанна миризма е неприемлива и пречи на ищците да
упражняват несмущавано правото си на собственост върху имота.
С решение № 60 от 19.06.2017 год. по гр.д. № 575/2016 год. на СвРС е разпределено
ползването на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС на описаното по-горе дворно място, както
следва: на Б. Г., В. Г. и Е. Г. е предоставена в дял за общо ползване, с право на преминаване
през него до собствената сграда на Л. Г., частта от имота, заключена между точките 5-6-7-8-
2
9-10-11-12-5 с площ 62 кв.м. съгласно ІІІ вариант – приложение № 3 на скицата на в.л. Г.; на
Е. Г. е предоставена за ползване частта от имота, заключена между т. 1-5-12-11-13-1 с площ
97 кв.м. – дял І по вариант ІІІ – приложение № 3 на същата скица, а на Б. и В. Г.и е
предоставена за ползване, с право на преминаване през нея до собствената на А. Г. жилищна
сграда частта от имота, заключена между т. 6-2-3-4-13-11-10-9-8-7-6 с площ 851 кв.м. – дял ІІ
по вариант ІІІ – приложение № 3 на скицата.
С решение № 260011/22.02.2021 год. по гр.д. № 167/2020 год. на СвРС е определена
на основание чл. 64 от ЗС прилежащата част от УПИ І277 по плана на с. В.Т., необходима за
използване по предназначение на построената в имота сграда – североизточен близнак,
собственост на А. Г., а именно – площта, заключена между т. А-Б-В-Г-Е-Ж-З-И-Й-К-Л-М-Н-
О-П-Р-А, на скицата на в.л. Людмил Маев, приложена на л. 22 по делото.
Видно от служебна бележка изх. № 107/26.05.2022 год. на кметство с. В.Т., в селото
до момента няма изградена канализационна мрежа, като домакинствата използват основно
септични ями.
Според служебна бележка на кметство с. В.Т. в североизточния близнак в процесното
дворно място живеят три домакинства – на А. Г.; на С. Г., Н.Г. и И. Г.; на С. Г., Н. Т. и М. Г..
Със заповед № 1120/14.08.2018 год. на кмета на община С. е наредено А. Г. като
извършител на незаконно изградена септична яма в частта от УПИ І-277 в кв. 3 по плана на
с. В.Т., ползвана от Б. Г., да предприеме в срок от 14 дни от получаване на заповедта
следните действия: да премахне незаконно изградената, неподходяща по местоположение
септична яма, като по време на премахването да обезопаси пространството около нея. С
решение № 1325/31.12.2018 год. по адм. дело № 922/2018 год. на АССО е отменена заповед
№ 1120/14.08.2018 год. на кмета на община С..
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Г. от 14.03.2023
год. септичната яма, предмет на делото, е разположена в североизточния край на УПИ І-277
в кв. 3 по ПУП на с. В.Т. в дял ІІ, предоставен по силата на съдебното решение за общо
ползване на Б. и В. Г.и, заключен между т. 6-2-3-4-13-11-10-9-8-7-6 с площ 851 кв.м. – дял ІІ.
Разположена е на 0,60 м. от границата с намиращия се на изток УПИ ІІ-278 и на 0,30 м. от
уличната регулационна линия. Ямата е изградена от армирани бетонови пръстени с диаметър
от 90 см. От извършения оглед е установено, че понастоящем отпадните битови води от
жилищната сграда на А. Г. са включени в ямата чрез канализационна PVC тръба. Отпадните
битови води са към дъното, виждат се 4 броя пръстена, поставени един върху друг, като три
са изцяло под земята, а четвъртият е над земята. Отгоре е разположен капак, изработен от
дървени плоскости с облечена отгоре гумирана повърхност. Всеки пръстен под земята е с
пробити странични отвори, като между сглобките на пръстените няма измазване, вследствие
на което може да се заключи, че ямата е попивна, а не водоплътна. Съгласно действащата
преди 30 години нормативна уредба, действала по време на изграждане на септичната яма, а
именно – към 1993 год. е действал ЗТСУ, като съгласно ППЗТСУ са били налице следните
технически изисквания: в населените места без канализация се разрешава отпадни води да
се отвеждат в съществуващи закрити канали, попивни ями и др., които отговарят на
3
техническите и санитарно-хигиенните изисквания, като разрешението се дава по реда на
Закона за опазване на въздуха, водите и почвата от замърсяване и се забранява дворни места,
ями и др. да се използват за отвеждане на води от мивки, канализация, клозети, помийни
ями и др. /чл. 159 от ЗТСУ/. При липса на канализация собствениците на имотите са длъжни
да осигуряват за своя сметка свободното протичане на тези води през имотите до
съответните улични съоръжения /канализационни шахти, канавки и др./. Според вещото
лице в случая няма издадено разрешение по реда на ЗОВВПОЗ за изграждане на попивна
яма и е нарушена забраната по чл. 159, ал. 4 от ЗТСУ /отм./. В този си вид ямата не отговаря
на техническите изисквания на Наредба № 4 от 17.06.2005 год. за проектиране, изграждане и
експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации.
По делото е приета и повторна съдебно-техническа експертиза на в.л. Маев от
30.04.2024 год., според която ямата не е септична, а е изгребна; изпълнена е от бетонови
пръстени от водоплътен бетон Според чл. 47, ал. 2 от ЗУТ изгребни ями може да се
изграждат в границите на поземления имот на разстояние не по-малко от 3 метра. Това
разстояние може да бъде намалено според специфичните условия или по договорка със
съседите. Според вещото лице ямата е много стара, изградена преди повече от 20-30 години.
В случая се касае до битови и фекални води, които се изгребват и извозват от ямата. Същата
е изградена от пръстени от водоплътен бетон и начина на нейното изграждане отговаря на
нормативните изисквания. В случая пръстените са със съвсем малки отвори, предназначени
за повдигане на пръстена и полагането му при изграждането. Попивните ями са от друг тип
– при тях отворите са по-големи и са много на брой, за да може да попива водата. В случая
не е така, като отворите са само четири на брой, като с времето се затлачват. Тъй като са
малки, те спират да пропускат. Поради техния размер, дори в началото при изграждането те
са пропускали незначително количество отпадни води. Вещото лице предполага, че ямата
има бетонно дъно, тъй като в противен случай пръстените биха се разместили.
Перпендикулярно на улицата покрай изгребната яма преминава маркуч – пластмасов, който
очевидно се ползва за водопровод, като в една част покрай ямата същият излиза на
повърхността над ямата.
Според показанията на св. Г. – дъщеря на ищците, ямата била изградена преди около
6-8 години, като обслужва жилищната сграда на ответницата. Дотогава сградата била с
външна тоалетна. От ямата по улицата се стича мръсна вода и се носи миризма.
Съгласно показанията на св. К., която живее на семейни начала със сина на ищците,
ямата е изградена преди не повече от 8 години, като водата от нея изтича по улицата и през
лятото не може да се стои на двора заради миризмата, а през зимата водата замръзва и не
може да се ходи по улицата.
Според св. А.-Р- – приятелка на ответницата, последната живее в дворното място в
къщата – северен близнак откъм улицата. Според нея ямата е изградена преди 30 години от
бившия съпруг на ответницата - Е. Г.. Свидетелката посещава имота като гост повече от 20
години и е виждала ямата, като досега не е имало оплаквания и проблеми във връзка с нея.
Сега земята е изровена и се вижда най-горния пръстен. Преди години земята стигала по-
4
нагоре и най-горният пръстен не се виждал. Ямата не тече, но много близо до нея преминава
маркуч, който е от съседен имот и не е свързан с ямата, като именно този маркуч се спуква
няколко пъти и тече. Знае, че ямата се чисти и поддържа от ответницата. В къщата на
последната живеят три семейства, като ако се премахне ямата, къщата ще стане
неизползваема. Съпругът на свидетелката преди около 8 години ходил да помага на
ответницата и синовете й да измажат ямата отвътре, за да не пропуска вода.
Съгласно показанията на св. Г. – син на ответницата, ямата е построена преди около
30 години с построяването на къщата от бащата на свидетеля. Ямата никога не е текла и не е
имало миризми. Покрай септичната яма минава маркуч за питейна вода от съседен имот,
свързан с чешмичка в близост, който се опира в пръстена на ямата и това е причинявало
течове към улицата. През годините се наложило да подменят ПВЦ тръбата от къщата до
ямата, тъй като преди тя била вкопана в земята на повече от 50 см., а сега е почти на
повърхността поради наклонения терен и изравяне на почвата в резултат на преминаване в
близост на автомобили. Ямата се изгребва често. Без нея къщата би била необитаема.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 109 от ЗС.
Предявените негаторни искове имат за предмет осъждане на ответницата да премахне
изградената в североизточния край на УПИ І-277 в кв. 3 по ПУП на с. В.Т. изгребна яма,
обозначена като попивна яма на комбинираната скица – приложение № 1 към съдебно-
техническата експертиза на в.л. Г., която ищците твърдят, че им пречи да упражняват
правото си на собственост върху имота. Негаторният иск е средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи
да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на
правото на собственост. В случая предпоставка за уважаването на исковете е ищците да
докажат, че създаденото състояние в резултат на съществуващата яма в собствения им
недвижим имот /в определения за ползване от тях дял по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС/ създава
реални пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем.
По делото се установи по несъмнен начин от заключението на съдебно-техническата
експертиза на в.л. Маев от 30.04.2024 год., че ямата в процесния имот не е попивна или
септична, а е изгребна яма – това е така, тъй като същата е изпълнена от бетонови пръстени
от водоплътен бетон, като ямата е стара, изградена преди повече от 20 години /в този смисъл
са и обясненията на ищеца, изслушан в о.с.з. на 08.05.2024 год., както и показанията на св.
А.-Р- и св. Г./. В случая пръстените са със съвсем малки отвори, предназначени за повдигане
на пръстена и полагането му при изграждането, като тези отвори не са предназначени за
свободно изтичане на отпадните води в терена. Вещото лице сочи, че попивните ями са от
съвсем друг тип – при тях отворите са по-големи и са много на брой, за да може да попива
водата. В случая не е така, като отворите са малки и само четири на брой, като с времето се
затлачват и спират да пропускат. Поради техния размер, дори в началото, при изграждането,
те са пропускали незначително количество отпадни води. С оглед времето на изграждане на
5
ямата съдът кредитира и заключението на вещото лице за това, че ямата има бетонно дъно,
защото в противен случай пръстените биха се разместили. С оглед това не може да се
приеме за доказано по категоричен начин от страна на ищците, които носят
доказателствената тежест за това, че отпадните води се просмукват в почвата. Тези
твърдения са в противоречие с приетите експертизи на вещите лица, които заявяват, че на
място не се забелязва теч от ямата към улицата или в имота.
За уважаване на предявения негаторен иск не е достатъчно единствено да се
констатира липсата на строителни книжа и неизпълнението на техническите изисквания на
Наредба № 4 от 17.06.2005 год. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации /съгласно заключението на в.л. Г./. В своята
практика ВКС не приема липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание
за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с
оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават
техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-
градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и
техническите нормативи. При данните по делото, че в селото няма изградена
канализационна мрежа, а изгребната яма обслужва цялата жилищна сграда – североизточен
близнак, обитавана от три семейства с малки деца, то няма как съоръжението да бъде
премахнато, без сградата да стане неизползваема за жилищни нужди. При липса на
изградена канализация в населеното място нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ изисква
изграждане на индивидуални съоръжения за отвеждане на водите, които да бъдат
разположени във всеки отделен имот. Изградената изгребна яма е именно такава и отговаря
на тези изисквания. Дори при констатирано нарушение, търсената по исков ред защита
трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само
на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху
вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава
необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури
възстановяване правата на собственика в пълен обем. В практиката си ВКС на РБ приема, че
ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се
установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на
строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да
извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези
действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на
собственика/решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., I г. о. /. Дали
търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява
въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки
конкретен случай / Решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о. и
др./. Безспорно се установи по делото, че търсената от ищците защита – премахване на
изгребната яма, е неприложима с оглед нейното предназначение, както и с оглед
обстоятелството, че ищците не проведоха пълно главно доказване, че същата им създава
6
пречки, надхвърлящи необходимите ограничения, свързани с правото на ответницата и
семейството й да ползват сградата за жилищни нужди.
По изложените съображения предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата сумата 1000 лева, представляваща направените във въззивното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 10.06.2024 год. по гр. дело № 178/2022 год.
Районен съд - гр. С. в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковете на Б. Б. Г. и В. К. Г.,
двамата от с. В.Т. за осъждане на А. Е. Г. с. В.Т., община С., да премахне изградената в
североизточния край на УПИ І-277 в кв. 3 по ПУП на с. В.Т. изгребна яма, обозначена като
попивна яма на комбинираната скица – приложение № 1 към съдебно-техническата
експертиза на в.л. Георги Г., на основание чл. 109 от ЗС, както и в частта, с която ищците са
осъдени да заплатят на ответницата сумата 695 лева разноски, съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА Б. Б. Г. ЕГН ********** и В. К. Г. ЕГН **********, двамата от с. В.Т. да
заплатят на А. Е. Г. ЕГН ********** от с. В.Т., община С., сумата 1000 лева, представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7