Р E Ш Е Н И Е
№ 399
гр.Плевен, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет
и втора година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 486 описа на Административен съд –
Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 23 от 4.04.2022 г.,
постановено по анд № 368/2021 г., Районен съд –
Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 91 от 29.11.2021 г. на Началник на РУ Червен
бряг, с което на П.К.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от Закона за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН, за това, че на
25.10.2021 г. около 09.00 часа на паркинга на МБАЛ-Червен бряг, находящ се на ул. ***, подава сигнал на ЕЕН 112 за
/отвличане на децата си от лелята и майката, на която е постановено
отглеждането на децата/ и с това предава неверни и заблуждаващи съобщения за
помощ.
Срещу постановеното решение е
подадена касационна жалба от П.К.М., чрез адвокат Д.В. ***, която счита същото
за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че М. е подал сигнал за
отвличане само от лелята, като сигнал за отвличане от страна на майката не е подаван.
В АУАН не е посочено коя от хипотезите на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН е налице. Освен това М. е
изпитвал основателен страх, че лелята отвлича детето му, с оглед на което
сигналът не е неверен или заблуждаващ. Като основание за налагане на глобата е
посочен чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН,
но не е посочено, че е налице мобилизиране на службите за спешно реагиране.
Същевременно е наложена глоба в размер по чл.38, ал.1 ЗНССПЕЕН.
В заключение моли съда да отмени решението и
наказателното постановление, като се присъдят разноски за касационната
инстанция.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв.В. ***, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с
него НП, претендира разноски за касационната инстанция.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР-Плевен не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът
е приел за установено, че П.К.М. и Н.Д.И са бивши съпрузи, тъй като с решение
№266/07.10.2020 г. по гр.д.№844/20г. състав на ЧРС на основание чл.50 от СК по
взаимно съгласие е прекратил с развод сключения между тях граждански брак и е
утвърдил представеното споразумение, с което местоживеенето и упражняването на
родителските права върху родените три деца е било предоставено на майката, като
на М. е бил определен режим на лични контакти с децата и същият е бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за всяко едно от децата, чрез тяхната майка и
законен представител. На 22.10.2021г. в нарушение на определения с решението на
ЧРС режим (датата е в четвърта седмица от месеца) на лични отношения с децата,
майката И. предоставила трите деца на жалбоподателя. На 24.10.2021г. М. не
върнал децата в дома на майката, тъй като голямото дете било тествано с антигенен тест, който бил закупен от него от аптека и който
тест дал положителен резултат за COVID-19 на едно от децата. На 25.10.2021 г. М.
и трите деца отишли при личния лекар на децата за направление, пред кабинета на
който се намирала майката, заедно със сестра си Р.И.. М. и Н.И. се скарали кой
да заведе децата за изследване с PSR тест, като всеки от тях настоявал той да
ги заведе. По повод на това Н.И. подала сигнал на ЕЕН 112 срещу М.. През това
време Р.И. прегърнала едното от децата и започнала да се отдалечава с него по
стълбите на здравното заведение в неизвестна за М. посока, поради което М.
подал сигнал на ЕЕН 112, че отвличат детето. На място пристигнал инспектор В.Д.,
като за извършеното на М. бил съставен АУАН №91/25.10.2021 г. за нарушение на
чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112. Освен това на М. било съставено разпореждане по
чл.64 от ЗМВР за спазване на решение №266/07.10.2020 г. по гр.д.№844/‘20г. на
ЧРС, както и протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР. В последствие М., Н.И.,
трите деца и Р.И. били отведени в РУ-Ч.Бряг, след което децата преминали
изследвания в лаборатория РАМУС и били предадени на майката. РС е констатирал,
че след развода отношенията между родителите се обтегнали и продължавали да се
характеризират като лоши, в подкрепа на което приел както настоящото
производство, така производство по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по молба на Н.И. срещу М.
и друго производство пред РС-Кнежа по гр.д. №127/‘21г., което не е завършило. В
резултат на сигнала, подаден от М., са били изпратени за проверка свидетелите Д.
и Д. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112.
Съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателя, който не е вписал, че има
възражения, но е отказал да получи
препис от акта, който отказ е бил удостоверен с личните данни на един свидетел.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление
№91/29.11.2021 г., в което нарушението е възпроизведено от съставения акт.
РС е приел, че АУАН и НП са
съставени от компетентни длъжностни лица, съгласно чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 30, ал. 1 от ЗНССПЕЕН и приложената Заповед №8121з-253/05.03.2021 г. на
МВР. Счел, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН, а АУАН и НП-че са
съставени за виновно нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, който урежда забрана
за ползване на ЕЕН 112, не по предназначение, за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Приел, че наложеното наказание е на
основание чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН, а не както неправилно е изписано в бланката
на НП - ЗПССПЕЕН, за което на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1 от
ЗНССПЕЕН на жалбоподателя е наложена глоба 2000.00лв. По отношение прилагането
на чл.38, ал.2, но налагане на глоба по реда на чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН съдът
приел, че в крайна сметка е установен нарушителя, какво деяние е извършил и при
каква фактическа обстановка. Установил от показанията на разпитаните свидетели,
както и от изготвената експертиза във връзка с приложените записи от ЕЕН 112,
че жалбоподателят е подателят на сигнал на ЕЕН 112, който от личния си телефон
на 25.10.2021 г. в 08.37 ч. е предал чрез Национална система за спешни
повиквания, с единен европейски номер 112 невярно и заблуждаващо съобщение, че
Р.И. – сестра на Н.И. (бивша съпруга на жалбоподателя, майка на трите им деца,
на която са възложени родителските права) в присъствието на майката на децата,
Р.И. се опитала да отвлече децата. Съдът изложил мотиви, че при извършената
проверка такова деяние не е било установено, а децата, родителите, Р.И. и К. М.
са били установени пред болницата в гр.Ч.Бряг. РС е приел, че изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен, еднопосочен и непротиворечив
начин от показанията на разпитаните свидетели – служителите на РУ- Ч.Бряг,
извършили проверка на място, които съдът е кредитирал като достоверни и
подкрепящи се от писмените доказателства, относно обстоятелствата, свързани с
извършената проверка и предприетите действия в тази насока, както и относно
процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
РС е кредитирал и показанията на разпитания свидетел К.М. относно възприетото
от него обаждане от жалбоподателя. Приел, че жалбоподателят всъщност не оспорва
обстоятелствата, свързани с подадения от него сигнал на ЕЕН 112, като неговите възражения
се свеждат в посока, че не е имал умисъл за подаване на неверен сигнал, а у
него е съществувала субективна увереност за достоверност на подадения сигнал.
От анализа на фактите, установени от гласните и писмени доказателства, съдът
приел, че се установява категорично, че жалбоподателят е подал неверен и
заблуждаващ сигнал, като е приписал без обективни данни, на които да почива
неговата увереност за достоверност на сигнала, а именно, че сестрата на бившата
му съпруга отвлича децата му. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.28, ал.1 Закон за
Националната система за спешни повиквания, съгласно която с единен европейски
номер 112 се забранява, ползването на ЕЕН 112, не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително
записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и
сигнали за помощ. Съдът констатирал, че при съставяне и връчване на АУАН не са
допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН – АУАН е съставен от свидетеля Д., в
присъствие на жалбоподателя и в присъствие на свидетеля Д., като при съставяне
на акта му е била осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание,
както и да направи възражения по него, а като не е получил препис от акта и е
отказал да го подпише, това не променя извода, че му е била осигурена
възможност да реализира правото си на защита в пълен обем. Съдът изложил
доводи, че съгласно §1, т.1 от ДР на ЗНССПЕЕН, ЕЕН 112 е единен европейски
телефонен номер, определен в Националния номерационен
план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове
за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Според т.2 за
"място на инцидента" е мястото, където са възникнали или могат да
възникнат обстоятелствата по т.1 и трябва да бъде оказана спешна помощ. Според
т.3 "спешна помощ" е незабавното действие, предприето от службите за
спешно реагиране в рамките на тяхната компетентност в отговор на получената
информация от център 112. Според т.4 спешно повикване е сигнал, подаден при
необходимост от спешна помощ, чрез гласово повикване към ЕЕН 112 или чрез друг
способ за хората със слухови или говорни увреждания. Съдът направил извод, че подаденият
от жалбоподателя сигнал на ЕЕН 112 не обосновава ползването на Националната
система за спешни повиквания чрез единния европейски номер, според
предназначението по чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН - да се използва при необходимост от
спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и
имуществото на гражданите, а от записа на обаждането не се установяват никакви
конкретни факти, обосновани от обществения интерес. Проверката на извършения
сигнал е установила, че не се налага намеса на службите за спешно реагиране, но
във връзка с предадената информация са били предприети от полицейските
служители на РУ Ч.Бряг необходимите действия. В тези случаи, когато тази
информация е обективно невярна, жалбоподателят е субект на административно
наказателна отговорност за нарушение по чл.28, ал.1 ЗНССПЕЕН 112, в хипотезата
на предаване на неверни и заблуждаващи сигнали. Съдът констатирал, че в АУАН и НП са вписани и двете възможни форми на
изпълнителното деяние на нарушение на забраната по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112,
а щом от извършената проверка е установено, че подаденият сигнал не отговаря на
истината, с тези си действия е нарушена забраната за използване на ЕЕН 112 за
предаване на неверни и заблуждаващи сигнали. Въззивният
съд направил извод, че административно наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана законосъобразно, тъй като същият е наказан за
деяние, за подаден неверен и заблуждаващ сигнал, със информация, която не
съответства на обективната истина, но сигналът е дал основание на органите на
РУ Ч.Бряг да извършат проверка, поради което с действията си е осъществил
административно наказателния състав на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН. Деянието му от
обективна и субективна страна, според РС, покрива признаците на административно
наказателния състав по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН. От субективна страна деянието е
извършено виновно, а жалбоподателят е съзнавал, че подава неверен сигнал до
телефон за спешни повиквания 112, като тези обстоятелства се установяват без
съмнения от приложения по делото звукозапис на диск на подадения сигнал и
експертиза. Съдът приел, че в чл.2 и чл.3 от Закона са уредени случаите, в
които се използва ЕЕН 112, а именно при необходимост от спешна помощ при
различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Направил
извод, че не са установени никакви конкретни обстоятелства да е съществувал
такъв риск, като основание за подадения сигнал от жалбоподателя, няма никакви
конкретни данни в сигнала, записан и представен в звукозаписа, приложен по
делото за използване на ЕЕН 112. Без да е налице такава необходимост и нужда от
спешна помощ и при предприети действия от полицейските служители по повод на
подадения сигнал, жалбоподателят е предал, чрез ЕЕН 112 неверен и заблуждаващ
сигнал. За деянието му е наложено административно наказание на основание чл.38,
ал.1 ЗНССПЕЕН глоба в размер 2 000. 00 лева, която е в предвидения минимален
размер, поради което е в рамките на обществената опасност на деянието и е
съответна на критериите по чл.27 ЗАНН. РС не е констатирал допуснати нарушения
при определяне на правната квалификация на нарушението от актосъставителя
и от наказващия орган при определяне на наказанието. То е в границите на
предвидено за извършеното нарушение, съобразено с обществената му опасност и
подбудите за неговото извършване, като наложеното на жалбоподателя
административно наказание в минимален размер е справедливо и ще изпълни целите
и задачите да предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани. Направен е извод, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, и на тези основания съдът е потвърдил това НП.
По наведените касационни основания и при извършената
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК съдът съобрази следното:
Липсват доказателства, че НП е издадено от надлежно оправомощен орган. Цитираната от РС Заповед №8121з-253/05.03.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи /л.14
от делото на РС/ касае само компетентността на актосъставителя,
и е издадена на основание чл.29 и чл.30 от ЗНССПЕЕН. Съгласно разпоредбата на чл.29, контролът по изпълнението на закона се
осъществява от министъра на вътрешните работи, а съгласно чл.30, за осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на вътрешните работи
определя със заповед служители на Министерството на вътрешните работи. В изпълнение
на своите правомощия служителите по ал. 1 имат право да: 1. извършват проверки
и при установени нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
2. проверяват и изискват документи, свързани с установяването на
административни нарушения по този закон, включително данни за идентифициране на
гражданите, извършили нарушения по чл. 37,
38 и 39,
валидни към момента на извършване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.32,
ал.1, определените по чл. 30, ал. 1
служители при установяване на нарушение съставят акт за установяване на
административно нарушение. Компетентността за издаване на НП е уредена в чл.32,
ал.2 от ЗНССПЕЕН, съгласно която
разпоредба наказателното постановление се издава от директора на дирекция
"Национална система 112" или от директор на областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая НП е издадено от началника на РУ на МВР Червен
бряг, като липсват както твърдения, така и доказателства, че същият е надлежно оправомощен да издава НП по ЗНССПЕЕН.
Основателно е възражението, че М. е подал сигнал за
отвличане само от лелята, и не е подаван сигнал за отвличане на дете от страна
на майката. Същото е видно от приобщеното на хартиен носител съдържание на
аудиофайла от разговора на М. с дежурния оператор на тел.112 и полицейския служител,
с който е бил свързан /л.116-118 от делото пред РС/. С оглед на този факт
неправилно М. е бил привлечен към отговорност за деяние, което е не е извършил
– а именно за подаване на сигнал, че „майката, на която е постановлено
отглеждането на децата“, ги отвлича.
В НП като
основание за налагане на глобата е посочен чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН, но не е посочено, че е
налице мобилизиране на службите за спешно реагиране. Подобно посочване в НП не
е било необходимо, доколкото такова мобилизиране, изразяващо се в изпращане на
полицейски служители, е било направено. Но с НП неправилно е била наложена
глоба в размерите, предвидени по чл.38, ал.1 ЗНССПЕЕН. След като е било налице мобилизиране на службите за
спешно реагиране, е следвало /ако липсваха други нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП/ да се наложи санкция по чл.38, ал.2 от ЗНССПЕЕН. В случая е наложена санкция по
чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН, макар да е посочено, че такава следва да се наложи по чл.38,
ал.2 от закона.
С оглед на изложеното,
решението на РС е постановено в противоречие с материалния закон и следва да
бъде отменено. Следва да бъде отменено и потвърденото с него НП.
Не са основателни обаче останалите оплаквания в
касационната жалба.
В АУАН е посочено коя от хипотезите на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН е налице, като словесно е
посочено, че „предава неверни и заблуждаващи сигнали за помощ“.
Твърдението, че М. е изпитвал основателен страх, че
лелята отвлича детето му, с оглед на което сигналът не е неверен или
заблуждаващ, е неоснователно. За да е налице отвличане, следва отвличаното лице
да промени положението си в пространството противно на неговата воля. Доколкото
в случая става въпрос за малолетни лица /към датата на деянието/, тази промяна следва
да стане при несъгласие с волята на лицето, упражняващо родителските права – в
случая майката Н.И.. Видно от свидетелските показания и от посоченото от самия М.
в жалбата и пред РС, майката на децата е действала в пълно съгласие със сестра
си Р.И.. По време на описаните събития около 09.00 часа на 25.10.2022 г. М. не
е упражнявал родителските права, и децата не са пребивавали при него въз основа
на съдебното решение за развода. Твърдението му, че децата следва да останат
при него, доколкото са заразени с Ковид-19, и следва да бъдат изолирани, е
неоснователно, тъй като направеният от
него домашен тест не е основание за поставяне диагноза и оттам - за поставяне
под карантина.
С оглед на изложеното, подадената касационна жалба е основателна.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата
инстанция констатира, че решението Районен
съд – Червен бряг, е валидно, допустимо, но не е
съобразено с материалния закон на посочените по-горе основания и следва да бъде
отменено.
Въпреки своевременното искане за присъждане на
разноски, такива не могат да се присъдят на касатора,
доколкото не са налице доказателства за размера и плащането им.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 23 от 4.04.2022 г., постановено по анд № 368/2021 г. на Районен съд – Червен бряг и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 91 от 29.11.2021 г.
на Началник на РУ Червен бряг.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.К.М. за присъждане
на разноски пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.