Решение по дело №359/2010 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 74
Дата: 20 септември 2010 г. (в сила от 14 октомври 2010 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20102180200359
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         74                           20.09.2010г.                             гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                             наказателен състав

На четиринадесети септември,                  две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:…Румен Йосифов

Членове:..................................

Съдебни заседатели:...............

Секретар: Н.С.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

н.а.х.дело № 359 по описа за 2010год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Т.М.А., ЕГН-********** ***, срещу наказателно постановление № 47/12.07.2010г. на за директора на РИОСВ-гр.Бургас.

В жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподател не се явява и не ангажира доказателства. Изпраща писмено становище в което посочва, че поддържа жалбата си.

За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитан е актосъставителя Е.С..

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На 03.07.2010г. актосъставителят Е.С., служител по охраната на резерват Ропотамо, заедно с Д.И., служител на Гранична полиция, към 10.40 отишли до устието на река Ропотамо, което е в границите на резервата и при тях пристигнал лек автомобил, с който пътувал жалбоподателя. Тъй като последният е навлязъл с автомобила на територията на резервата, актосъставителят С. му съставил акт за установяване на административно нарушение.

В последствие наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.17 от Закона за защитените територии и Заповед № 318/07.05.1992г. на МОС, ДВ бр.41/92г., на осн. чл.81, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗЗТ, наложил глоба в размер на 100лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя. Жалбоподателят не оспорва в жалбата си, че е навлязъл на територията на резервата с автомобил, но заявява, че е сторил това защото на устието на реката имал бунгало и лодка. Получил обаждане по телефона, че бунгалото му било разбито и за да разбере какво е станало трябвало да отиде до там, но тъй като имал малко дете, трябвало да мине през бариерата.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, видно от обратната разписка за връчване на постановлението и входящия индекс на жалбата, от надлежно лице посочено като нарушител, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, същата обаче се явява неоснователна.

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.

Безспорен е фактът, че жалбоподателят се е пътувал с автомобил на територията на резерват “Ропотамо”, поради което съдът намира, че с действията си той е нарушил забранителния режим по чл.17 от ЗЗТ за извършване на всякаква дейност с изключение на посочената в тази норма и с това е осъществил състава на административно нарушение по чл.81, ал.3, вр. ал.1 от ЗЗТ, като наказващия орган правилно е квалифицирал деянието като маловажен случай. Въпреки съществуването на асфалтов път, жалбоподателят е трябвало да се съобрази с указателните табели забраняващи влизането.

В този ред на правните съждения, съдът намира наказателното постановление за законосъобразно. Няма допуснати нарушения на процедурата по издаването на акта и постановлението, административното нарушение е с категоричност констатирано и доказано. Правилно е определен субектът на отговорността, точно е индивидуализирана по вид и размер наложената санкция, а актосъставителят и наказващият орган са били надлежно оправомощени да издадат съответно акта и постановлението.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя, свидетелите и предявен на нарушителя.  Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити. Наложеното наказание е в рамките на размера, предвиден в закона за такова нарушение, като правилно е индивидуализиран от наказващия орган в размер на максимума, тъй като се касае за навлизане на територията на резервата с автомобил, което трябва да се квалифицира като отегчаващо вината обстоятелство.

Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.85, ал.3 от Закона за защитените територии и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

ОСТАВЯ без уважение жалбата на Т.М.А., ЕГН-********** ***, срещу наказателно постановление № 47/12.07.2010г. на за директора на РИОСВ-гр.Бургас, с което за нарушение по чл.81, ал.3, вр. ал.1 от ЗЗТ му е наложена глоба в размер на 100лв. (сто лева) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаски административен съд.

 

 

СЪДИЯ: