Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262574 01.12.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на пети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4367 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от Ритъм – 4 – ТБ“ ООД, ЕИК ********* против
„Ивел – Ник“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1 пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 51, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди между
страните да е налице комбиниран договор за продажба и балансиране на ел.
енергия на краен клиент от 31.08.2015 г., въз основа на който ответникът
следвало да плаща на ищеца доставена му активна ел. енергия на база
предоставени от мрежовия оператор /ЧЕЗ Разпределение България АД/ към търговеца
– ищец валидни стойности от СТИ. ЧЕЗ подал данни на ищеца, че е начислил
допълнителна сума от 2831,92 лева с ДДС като корекция на сметка на ответника за
минал период за мрежови услуги, съгласно констативен протокол, която сума
ищецът като доставчик на ел. енергия и задължено лице към ЧЕЗ, съгласно чл. 6,
ал.4 от рамков договор от 26.01.2016 г. – платил. След покана, ответникът
погасил част от задължението, но останал неплатен остатък от 1644,62 лева, който се претендира,
ведно с обезщетение за забава от 499,82
лева за периода 06.04.2017 г. – 03.04.2020 г. Моли за уважаване на
исковете, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата
молба в съда – 06.04.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
С Определение
на ПОС № 260431/02.11.2020 г. на страната на ищеца е конституирано трето лице –
помагач „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. В предоставения
срок, подава становище, с което счита исковете за основателни и моли за
уважаването им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен комбиниран договор за продажба и балансиране на ел. енергия на
краен клиент от 31.08.2015 г., подписан за двете страни, който не е оспорен
откъм авторство и обвързва ответника с предвидените в него права и задължения.
Последният е следвало да плаща на ищеца доставена
му активна ел. енергия на база предоставени от мрежовия оператор /ЧЕЗ
Разпределение България АД/ валидни стойности от СТИ.
Налице е рамков
договор за уреждане на финансови взаимоотношения, касаещи мрежови услуги за
крайни клиенти, сключили комбиниран договор по чл. 11, т.10 от ПТЕЕ с търговец
на електрическа енергия от 26.01.2016 г., сключен между ищеца и ЧЕЗ.
Видно от представените
писмени доказателства /КП за извършена проверка на СТИ на ответника; КП за
извършена метрологична експертиза; уведомление; фактура/, на 17.01.2017 г. служители
на ЧЕЗ извършили проверка на СТИ на ответника, при което същото било
демонтирано и изпратено за проверка в БИМ, при която е установен осъществен
достъп до вътрешността на електромера, с поставено допълнително
нерегламентирано електронно устройство. Начислена е сумата от 2359,93 лева без
ДДС като корекция на количеството ел. енергия за минал период за мрежови
услуги. Издадена е фактура на ищеца.
Дължимата сума по нея
е била платена от него на ЧЕЗ /л.31/, т.к. той е бил задълженото лице, съгл.
чл. 6, ал. 4 от сключения помежду им рамков договор.
От ответника се
претендира за плащане на непогасен остатък от тази сума, т.к. носел отговорност
за начисляването й.
С оглед тази
фактическа обстановка, следва да се преценят обстоятелствата дали сумата е била
законосъобразно начислена от ЧЕЗ и впоследствие – имало ли е основание за
плащането й от ищеца, за да се претендира същата от ответника.
Според настоящия
състав, отговорите са отрицателни.
За извършената едностранна
корекция на сметка, ЧЕЗ се е позовал на чл.51, ал. 2 ПИКЕЕ /отм./, според която
– за
клиенти, закупуващи електрическа енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния снабдител, или
доставчик от последна инстанция, операторът на
разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация за дължимата сума от съответния клиент вследствие на
установеното неизмерване, непълно или неточно
измерване. Ако между оператора на разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз основа на
сключен комбиниран договор между клиента
и търговеца, операторът представя на клиента фактурата за дължимата сума вследствие на неизмерване, непълно
или неточно измерване, определена на база
коригираните количества електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на разпределителната мрежа
закупува от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени.
Периодът, за
който е извършена корекцията, е след измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
С Решение №
1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, ПИКЕЕ са
отменени, поради съществено нарушение на процедурата по приемането им, с изключение
на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г., като
относно извършената на 17.01.2017 г. проверка на СТИ, ПИКЕЕ съставляват
приложим материален закон единствено в
частта на чл. 48 – чл. 51.
Постановено е
и Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№ 4785/2018
г. от ВАС, 5 чл.с., за отмяната им, но тя действа занапред – т.е. след
влизането му в сила, при което
посочените норми на ПИКЕЕ са приложими.
В ПИКЕЕ са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които
следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези
случаи като цяло се свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно
неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие
върху измервателната система.
Въведена е
обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за
наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при
липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи,
водещо до неизмерване на консумацията.
Втората група
случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение
целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд
елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се
променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на
потребената електроенергия.
В по – новата
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г.
по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014
г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о.,
ВКС приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил
задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в
ОУ на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона
се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че
след изменението в ЗЕ с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия и при
доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6
ЗЕ. В договорните отношения по принцип важи правилото за виновния характер
на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и
обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл.
48 ПИКЕЕ.
Съгласно изменението на чл.98а
ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е
предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото
изискване липсва в по-старите редакции на закона и в ОУ на ответника.
Следователно ЧЕЗ не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на
наличните правила /ПИКЕЕ/. Не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото
на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на
изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените
общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция /в т. см. - Решение
№ 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др.; Решение от
31.05.2019 г. по в.гр.д. № 785/2019 г. на ПОС;
Решение от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №1424/21 г. на ПОС и др/.
ОУ не съдържат специален ред
за уведомяване в сочената хипотеза. Освен това уведомяването следва да се
извърши преди корекцията, а
не постфактум. В този смисъл
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о. В
настоящия случай, изобщо не се
доказва уведомяване на ответника за корекцията /л.75-77 невръчен/.
Предвид
отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и липсата на предвиден ред за уведомяване на
клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са налице основания за корекция. Поради липсата на надлежна
регламентация в т.ч. в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е
извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не
получава съставените документи. Така ЧЕЗ начислява суми по свои данни, като
изцяло лишава абоната от
участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности.
Същевременно
не е спазена и уредената в ПИКЕЕ процедура за извършване на корекцията, поради
следното:
В случая е налице хипотезата на
намеса в измервателната система, според данните от БИМ, при което, съгласно чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ - корекцията се извършва въз основа на констативен протокол,
съставен в присъствието на органите на полицията и подписан от тях.
За защита
както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора
за продажба на електроенергия, с правилата е предвиден съответен ред, гарантиращ обективното установяване
наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране отговорността на
потребителя. Тази гаранция е постигната с участието на независим орган. В
случаи на нерегламентирано вмешателство в измервателната система, доколкото то
е свързано с посегателство върху собственост на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, която се владее и стопанисва от него, за да се
осигури обективност на извършените действия, наличието на неправомерното въздействие
следва да бъде удостоверено с подписа на представител на полицията, който задължително присъства на проверката.
Последното прави изготвения констативен протокол официален свидетелстващ документ,
ползващ се с материална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че е налице посегателство
върху собствеността на оператора на съответната електроразпределителна мрежа /относно
предпоставките за извършване на корекция на сметки - Решение № 104 от 16.08.2016
г. т.д. № 1671/15г., I т.о., ВКС/. В случая, представител на
полицията не е присъствал, при което не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ.
Предвид изложеното, съдът
приема, че ЧЕЗ не се е възползвал правомерно от правото да начисли допълнително
количество ел. енергия за посочената сума, при спазване на всички изисквания на
ЗЕ и ПИКЕЕ, а напротив – налице са съществени нарушения.
Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо
само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не са
установени /в т.см. Решение № 1288/08.11.2019 г. по в.гр.д. № 1968/19 г. на ПОС; Решение №
706/31.05.2019 г. по в.гр.д. № 785/19 г. на ПОС/.
Предвид изложеното,
съдът приема, че ответникът не дължи процесната сума за главница на ищеца,
доколкото същата представлява стойност на допълнително начислена ел.енергия като
корекция на сметка за минал период, която ЧЕЗ не е имал правото да начислява,
нито да изисква плащане от ищеца, който на свой ред да претендира сумата от
ответника. Няма основание, нито предпоставки за ангажиране на договорната
отговорност на ответника в сочената хипотеза, т.к. няма първично основание за
начисляване и дължимост на сумата за корекция. Сумата не представлява доставена на ответника активна ел.
енергия, която да подлежи на плащане.
Ето защо, главният
иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен. Доколкото съдът не достигна
до извод за наличие на главен дълг, акцесорната претенция, като обусловена,
също следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за
разноски:
Ответникът не е
претендирал разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ритъм – 4 – ТБ“
ООД, ЕИК ********* против „Ивел – Ник“ ЕООД, ЕИК *********, искове са
присъждане на сумите от: 1644,62 лева – главница, представляваща остатък от
сума, за която е издадена фактура № 69/27.03.2017 г. на стойност 2831,92 лева,
във връзка със сключен комбиниран
договор за продажба и балансиране на ел. енергия на краен клиент от 31.08.2015
г., която представлява стойност на допълнително начислена ел. енергия като
корекция на сметка на „Ивел – Ник“ ЕООД от страна на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, която сума е платена на последния от „Ритъм – 4 – ТБ“ ООД във
връзка с рамков договор помежду им от 26.01.2016 г.; 499,82 лева – обезщетение
за забава за периода 06.04.2017 г. – 03.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на исковата молба в съда – 06.04.2020 г. до
окончателното погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при
участието на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Ритъм – 4 – ТБ“
ООД, ЕИК *********.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП