№ 9168
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.В
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х.В Гражданско дело №
20241110140395 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от „Н.Т.К.2“ АД, искова молба и
уточняваща такава /л.36/ против „С.Е.Т.“ ЕООД, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 37 781,41 лв.,
представляваща сбор от стойността на доставени стоки - хранителни продукти
/пилешки бутчета, свински врат без кост и пилешка плешка/, за които доставки са
издадени следните фактури: № 200006****/13.05.2024 г. на стойност 18 772,50 лв. с
вкл. ДДС; № 200006****/14.05.2024 г. на стойност 12 858,44 лв. с вкл. ДДС; №
200006****/16.05.2024 г. на стойност 6 150,47 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 03.07.2024 г. до окончателно
изплащане на сумите.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че в периода от
13.05.2024 г. до 16.05.2024 г. е продал и доставил по заявки на ответника общо 4
207,78 кг. месо - пилешки бутчета /подбедрица/, свински врат без кост и свинска
плешка 4D, на обща стойност 37 781,40 лева с ДДС. Излага, че стоките са приети от
купувача в неговия склад в град София, складова база Б., склад 225, като за
предаването им били подписани съответните търговски документи, както и фактури за
всяка от доставките, както следва: № 200006****/13.05.2024 г. на стойност 18 772,50
лв. с вкл. ДДС; № 200006****/14.05.2024 г. на стойност 12 858,44 лв. с вкл. ДДС; №
200006****/16.05.2024 г. на стойност 6 150,47 лв. Сочи, че доставките са извършени от
превозвача „Х.Н.2” АД, за което били изготвени товарителници и пътни листове.
Твърди, че към момента ответникът не е заплатил стойността на заявените и доставени
стоки. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, включително и
сторените в обезпечителното производство.
С уточняваща молба /л.36/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е
посочил, че вземането в общ размер на 37 781,41 лв. представлява претенция,
отнасяща се до отделни договори за продажба, сключени в периода 13.05.2024 г. –
16.05.2024 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо на първо място да посочи, че
с уточнителна молба /л. 36 по делото/ ищецът посочи, че вземанията по отделните
фактури са вземания по отделни договори за продажба, като доколкото нито едно от
вземанията по отделните фактури не е в размер над 25 000.00лв. делото, по правилата
на родовата подсъдност, подлежи на разглеждане от районен съд.
По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно възникването на търговското правоотношение с ответника, както и че е
изпълнил задълженията си по него да достави стоките, подробно описани по вид,
количество и стойност в издадените фактури № 200006****/13.05.2024 г. на стойност
18 772,50 лв. с вкл. ДДС; № 200006****/14.05.2024 г. на стойност 12 858,44 лв. с вкл.
ДДС; № 200006****/16.05.2024 г. на стойност 6 150,47 лв. с вкл. ДДС.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащането.
Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните -
продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а
такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за
купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния
характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от
фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл.
327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Фактурата може да се
приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в
случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката -
вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС /при
наличие на данъчна регистрация/ и ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са
обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена /в този смисъл Решение № 20 от
25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК/.
Видно от приложените по делото копия на процесните фактури /л. 5 и сл. по
делото/ в същите са индивидуализирани вида на стоката, количеството, цената, начина
на плащане, падежа, датата на съставяне на фактурата, както и получателят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, е видно че
процесните фактури са осчетоводени от ответника в м.10.2024г., ползван е данъчен
кредит, вписани са в дневника за покупки, подадена е справка декларация по ЗДДС.
Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на ответното
дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит - представляват недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване / виж Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 593/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 50076 от 2.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
1233/2022 г., II т. о., ТК, Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г.,
2
II т. о., ТК./.
Гореизложеното обуславя извода за наличие на търговски отношения между
страните, породени от договори за търговска продажба на процесните стоки,
индивидуализирани в издадените фактури.
Наличието на търговски отношения между страните по настоящото дело намира
опора и в приложените по делото писмени доказателства, в частност копия на
товарителници, пътни листове и копия на фактури.
В отговор на втора задача, вещото лице по ССчЕ е посочило, че в
счетоводствата на ищеца и ответника не са осчетоводени извършени и постъпили
плащания по процесните фактури. Твърдения за плащане по фактурите не е
формулирано и от процесуалните представители на ответното дружество.
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявените
претенции.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК - направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с
оглед крайният му изход.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 6301.26лв., от които
1511.26лв. – държавна такса /л. 28/, 4400.00лв. – адвокатско възнаграждение /
договор л. 25, платежно л. 27/, 350.00лв. – депозит вещо лице /л. 93 / и 40.00лв. –
държавна такса обезпечително производство / л. 20/
В проведеното на 09.05.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника формулира възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав съобразявайки фактическата е правна сложност на
делото, обстоятелството че страните по делото са търговци, факта че по делото бяха
проведени две открити съдебния заседания, като отлагането на делото беше поради
неоснователно искане на ответника за възстановяване на срока за отговора, както и че
по делото беше допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, намира че
адекватният размер на адвокатското възнаграждение на ищеца е в размер на 3800.00лв.
/ малко над минимума по Наредбата/.
Действително съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело С-438/22, Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа не е задължителна, но същата се явява ориентир при определяне размера на
дължимите се адвокатски възнаграждения.
В обобщение следва извода, че ответното дружество следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 5701.26лв., от които 1511.26лв. – държавна такса
/л. 28/, 3800.00лв. – адвокатско възнаграждение / договор л. 25, платежно л. 27/,
350.00лв. – депозит вещо лице /л. 93 / и 40.00лв. – държавна такса обезпечително
производство / л. 20/
На ищеца следва да се признае ДТ в обезпечителното производство в размер на
40.00лв., доколкото такъв е размерът на държавната такса при депозиране на молба за
обезпечение на бъдещ иск съгласно чл. 22 ТДТ.
Без уважение следва да бъде оставено искането за присъждане на разноски в
размер на 240.00лв. – авансови такси по изпълнителното дело, доколкото същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника по изпълнителното дело, а в случай,
3
че не бъдат възложени ищецът – взискател по изпълнението има предвиден ред за
защита – чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на „Н.Т.К.2“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, сумите както следва: 18
772,50 лв. с вкл. ДДС, вземане по Фактура № 200006****/13.05.2024 г., 12 858,44 лв. с
вкл. ДДС, вземане по Фактура № 200006****/14.05.2024 г. и 6 150,47 лв. с вкл. ДДС,
вземане по фактура № 200006****/16.05.2024 г. - които вземания представляват
стойността на доставени стоки - хранителни продукти /пилешки бутчета, свински
врат без кост и пилешка плешка/ по три отделни договора за продажба, ведно със
законна лихва върху всяко отделно вземане от датата на подаване на исковата молба
03.07.2024г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „С.Е.Т.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „Н.Т.К.2“ АД, ЕИК *********, сумата от 5701.26лв. – разноски в
исковото и обезпечителното производства.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4