М О Т И В И
към присъда № 11/28.03.2016 г.,
постановена по НОХД № 47/2016 г. на
Врачанския окръжен съд
Окръжна прокуратура Враца обвинява В.М.В. ***, в това, че на 27.07.2015г., около 22.50 часа в с.Селановци, обл. Враца
на ул."****", пред дом № **, движейки се в посока от центъра на
селото към изхода за гр. Оряхово, на около 0,5 метра в ляво от десния ръб на
пътното платно по посока на движението, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка "Мерцедес", модел "С 220", с
ДКН ВР **** ВН, собственост на Н.Д.М.,***, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.19 промила,
установено със СХЕ № 163/31.07.2015г. е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при избиране
скоростта си на движение е бил длъжен, но не се е съобразил с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, така, че да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението и по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като е превишил разрешената за движение в населено място скорост от 50 км/ч. и
се е движел със 71.5 км/ч., в резултат на което блъснал спрелия в покой плътно
в дясно на пътното платно мотопед марка "HONLEI" с рама № LF3XCB2A0BA000330,
собственост на С.П.П. *** и седящият на седалката на мотопеда К.С. П. ***, като вследствие на удара по непредпазливост е причинил открита черепно
мозъчна травма, довела до смъртта на К.С. П., като по този начин е осъществил
състава на престъплението по чл. 343,
ал. 3, пр. 1, буква “б”, пр. 1, вр.ал. 1, буква “в”, вр.чл. 342, ал. 1 НК
В първото по делото с.з. подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие да не се събират
нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да
се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т. 2 и сл. НПК. Такова беше и становището на неговия защитник.
Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 и сл. НПК, като на основание чл. 372, ал. 4 НПК, с
нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В това съдебно заседание, на основание чл.76 НПК, съдът конституира П.Г.П.
и С.П.П. ***, законни наследници на пострадалия К.С. П. /съгласно съдържащото
се в делото удостоверение за наследници/ като частни обвинители в наказателния
процес.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че поддържа
повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин. Отправи
искане подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден, а наказанието му да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, но и при
съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Поиска, след определяне на
размера на наказанието, съдът да постанови ефективно изтърпяване на същото.
Поверениците на частните обвинители заявиха, че поддържат повдигнатото
обвинение. Изразиха становище, че същото е доказано по несъмнен начин, поради
което поискаха подсъдимия да бъде признат за виновен, а наказанието му да бъде
определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и при
съобразяване разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК. Поискаха, след определяне на
размера на наказанието, за същото да бъде постановено ефективно изтърпяване.
Частният обвинител С.П. заяви, че поддържа становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия - адв. М.Г. не оспорва фактическата обстановка по
делото, но изразява становище наказанието на доверителят й да бъде определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и при условията на чл.
58а, ал. 1 НК. Поиска, след определяне на размера на наказанието, изпълнението
на същото да се отложи с максимално предвидения в закона изпитателен срок.
Подсъдимия В. поддържа изложеното от своя защитник и заявява, че съжалява
за постъпката си.
В последната си дума подсъдимия отново заявява, че съжалява за случилото
се.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди
събраните на досъдебното производство доказателствата, поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка с изразеното от подсъдимия пълно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.В. *** и е пенсионер. Правоспособен водач е на МПС с
валидно СУМПС № *********, категория "В".
На 27.07.2015
г. вечерта бил на семейно тържество в дома на дъщеря си в с. ****, където
пристигнал с л.а. "Мерцедес", модел С 220 с ДКН ВР **** ВН,
собственост на св. Н.М. ***. По време на тържеството употребил значително
количество алкохол. Около 22.30 ч. решил да се прибере в домът си и седнал зад
волана на л.а. Времето било ясно и въпреки, че било в тъмната част от
денонощието, имало улично осветление, осигуряващо добра видимост.
По същото
време, седемнадесет годишния К.С. П. ***, решил да посети свой приятел, като за
придвижването си използвал мотопед марка "HONLEI" с рама № LF3XCB2A0BA000330,
тип "Скутер", собственост на баща му — св. С. П.. Около 22.45 часа
той пристигнал пред дома на св. Цв.Т. на ул."****"
№ ** в селото, за да се види с брат му. Спрял вдясно по посока на движението
срещу входната врата на дома на свидетеля, в самия край на пътното платно — на
разстояние от около 0.5 м. от десния му ръб. В този участък пътя бил с ширина
9.60 м., настилката била суха, без неравности и зацапвания, без пътни знаци за
регулация. Имало видимост от уличното осветление.
След като спрял
мотопеда, пострадалия останал седнал върху него, с крака опрени в земята и
започнал разговор със св. Т.. Докато разговаряли, последният видял зад гърба на
П. приближаващ се автомобил с висока скорост, който се движел към тях. В първия
момент Т. си помислил, че някой техен познат се шегува с тях, но след това
възприел същият като реална опасност и успял да се отдръпне назад. Пострадалият
обаче не могъл да се отмести и свидетелят видял как автомобилът ударил
мотопеда. В резултат на удара, тялото на П. било изхвърлено нагоре и напред на
около 25,6 м. от мястото на сблъсъка, а мотопедът останал вклинен в предната
челна част на автомобила. Последният продължил движението още около 120 м. след
което спрял.
Непосредствено
след сблъсъка, св. Т. отишъл до тялото на пострадалия, но след като видял
тежкото му състояние, се обадил незабавно на тел. 112 и сигнализирал за случилото
се.
Поради силния
шум от удара, на мястото бързо се озовали лица, живеещи в непосредствена
близост до произшествието — свидетелите Д., М., В., П., П., Т., В., които
изчакали екипа на Спешна помощ и органите на МВР. Независимо от положените
усилия от страна на лекарите, постр. П. починал.
По делото е
приложен протокол за оглед на местопроизшествие ведно със снимков материал,
който подробно онагледява настъпилото ПТП.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на труп /л.70-л.71/ е видно, че смъртта на Кристофър П.
може да бъде получена в условията на пътнотранспортно произшествие — блъскане на
пешеходец от движещ се автомобил.
Експерта е установил наличие на съчетана
травма - черепно мозъчна травма, изразяваща
се в счупване на основата на черепа;
контузия на мозъчния ствол с прекъсване на същия;кръвонасядане на меките тъкани
на черепа/скалпа/; охлузвания и кръвонасядания н областта на лицето, както и коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на далака с
кръвоизлив в коремната кухина;
Установени са множество кръвонасядания и охлузвания в областта на долните
крайници и тялото; разкъсни рани в областта на шията; разкъсно-контузна рана и
охлузвания на дясно рамо; аспириране на кръв от белия дроб;
Според експерта, причината за
смъртта на П. е откритата черепно мозъчна травма, довела до състояние
несъвместимо с живота.
Смъртта е в пряка причинно-следствена
връзка с установената черепно мозъчна травма, като в генезиса на смъртта участие има и вдишването на кръв от белия дроб.
Смъртта е настъпила бързо, но не веднага и е била неизбежна.
По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху
твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП.
Наличието на алкохол в концентрация 0.84 промила в кръвта на пострадалия,
отговаря на лека степен на алкохолно опиване.
От заключенията на изготвените по делото две съдебно
- химически експертизи /л.76 и
л.81/ е видно, че в предоставената за изследване кръв, взета от В.М.В. е
доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 2.19 промила, а в
предоставената за изследване кръв, взета от К.С. П. е доказано наличие на етилов алкохол в
концентрация 0.84 промила.
От изготвената по делото автотехническа
експертиза /АТЕ/ е видно, че скоростта на л.а. в момента на удара е била
около 71.5 км/ч. При тази скорост, дължината на опасната зона за спиране на
автомобила е била около 60 м.
При тези условия и при движение на автомобила на къси светлини, водачът на л.а. не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране. Ако обаче В. се е движел с максимално
разрешената скорост от 50 км/ч., то той е имал техническа възможност да
предотврати ПТП. При движение на л.а. с включени дълги светлини, водачът на л.а. е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез аварийно спиране и при движение с констатираната скорост.
Според експерта, от техническа гледна точка, вероятният механизъм на
настъпване на ПТП е следният:
ПТП е станало в тъмната част от денонощието, при наличие на странично
улично осветление, суха пътна настилка и нормална видимост. В този му участък,
пътя е прав, хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон, с видимост към
мястото на удара не по-малко от 500 м. Движението е двупосочно, с ширина на
платното за движение 9.60 м.
Пострадалият е бил спрял в дясното платно, на около 0.5 м. от десният му
ръб, с надлъжна ос на мотопеда успоредна на пътя. Краката му са били опрени в
земята и той е водел разговор с очевидец на ПТП - то.
В това положение, мотопеда и седящият на него са били ударени от зад, в
задното колело от попътно движещ се зад него л.а., управляван от подсъдимия.
В момента на удара, скоростта на л.а. е била около 71.5 км/ч., при което
задното колело на мотопеда се е вклинило в предната част на л.а. в областта на
преден десен фар. Това е довело до деформиране и блокиране на задното колело на
мотопеда, при което тялото на пострадалия е изхвърлено нагоре и пада върху
предното панорамно стъкло на автомобила. От получената ударна сила, тялото на П.
е отхвърлено напред и изпада вдясно от траекторията на движение на л.а., на
25.6 м. от мястото на удара. От своя страна автомобилът продължил движението още около 120 м. след което спрял.
Според експерта, при движението с установената скорост в условията на ПТП,
водачът на л.а., намирайки се на около 120 м. зад спрелия мотопедист и при
движение с включени дълги светлини е имал техническа възможност да види и
възприеме мотопеда и седящият на него П. и да реагира с аварийно спиране или
изпълнение на маневра"заобикаляне". Поради закълняла реакция за това
обаче, при достигане на мястото на удара, настъпва ПТП.
Експерта е категоричен, че от техническа гледна точка, причината за
настъпилото ПТП е движението на л.а. със скорост от 71.5 км/ч., вместо с
максимално разрешената такава от 50 км/ч., както и закъснялата реакция на
подсъдимия при движение с посочената скорост да реагира с аварийно спиране при
включени дълги светлини или да изпълни маневра "заобикаляне",
независимо от светлините, с което е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
От изготвените по делото две оценителни
автотехнически експертизи /л.84-85 и л.87-89/ и заключенията на в.л. е
видно, че при настъпилото ПТП, на мотопеда са нанесени щети в размер на 475 лв.,
а на л.а. в размер на 1324 лв.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема
изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
На основание чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема изложената фактическа
обстановка такава, каквато е посочена в обвинителния акт, за точно отражение на
действително случилото се по отношение на събитието на престъплението, извършено
от подсъдимия В..
В основата на този си извод съдът поставя направеното подробно самопризнание от страна на
подсъдимия и подкрепящите го
доказателствени материали, събрани и проверени в хода на досъдебното
производство, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, заедно с
приложен към него фотоалбум; СМЕ
на труп /л.70-л.71/; АТЕ /л.57 - л.66/, заедно с приложена към нея скица; Два броя оценителни експертизи /л.84-85 и л.87-89/; два броя химически експертизи /л.76 и л.81/; протоколи за разпит
на свидетелите П.П. /л.24 — 25/, С.П. /л.26 — 27/, Н.М.
/л.28 — 29/, Цв.Т. /л.32 — 33 и л. 40 — 41/, Д.Д.
/л.34 — 35/, Р.М. /л.З6/, Г.В. /л.43 — 44/, Г.П. /л. 45- 46/, П.П. /л. 47 —
48/, Р.Т. /л.49— 50/, Ил.В. /л. 54 — 55/; копия от свидетелства за регистрация на МПС; препис-извлечение от акт за смърт; удостоверение за наследници;
справки от ОД на МВР гр.Враца, сектор „Пътна полиция"; справка
за съдимост; характеристични данни за В., събрани на ДП и предявени
на страните в съдебно заседание.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изрази становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния
акт. Това е една от същностните характеристика на съкратеното съдебно
следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия – допуска се
изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на процесуални
ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина.
В процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително
условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение
относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени
материали от досъдебното производство. Оттук нататък, след като окончателно е
решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, съдът всякога
следва да приеме за установени залегналите в обвинителния акт констатации за
фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и
оценка на доказателствата. В рамките на компетентността си съдът разгледал
делото в съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, извършва преценка на
отношението на самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство,
но няма правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
Въпреки това, съдът намира
за необходимо да отбележи, че с направеното пълно и подробно самопризнание за
извършеното престъпление, подсъдимия ясно и категорично заявява, че приема
повдигнатото му обвинение и признава достоверността на изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимия В.М.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1,
буква “б”, пр. 1, вр.ал. 1, буква “в”, вр.чл. 342, ал. 1 НК.
От обективна страна В. е извършил
деянието, като е управлявал лекия автомобил в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.19
промила, установено със СХЕ № 163/31.07.2015г. и в нарушение на правилата за
движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като
не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал; по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като при
избиране скоростта си на движение е бил длъжен, но не се е съобразил с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
така, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението и по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като е превишил разрешената за движение в населено място скорост
от 50 км/ч. и се е движел със 71.5 км/ч.
В резултат на
употребения алкохол, допуснатите нарушения относно режима на скоростта и
непрекъснатия контрол на ППС, което е управлявал, както и поради факта, че не
се е съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, така, че да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението, подсъдимият с управлявания от него л.а.
е блъснал в задното колело спрелия в
дясната част на пътя мотопед и седящият на него пострадал. От удара задното
колело на мотопеда се вклинило в предната част на л.а. в областта на преден
десен фар. Това довело до деформиране и блокиране на задното колело на
мотопеда, при което тялото на пострадалия било изхвърлено нагоре и е паднало
върху предното панорамно стъкло на автомобила. От получената ударна сила,
тялото на П. е отхвърлено напред и е изпаднало вдясно от траекторията на движение
на л.а., на 25.6 м. от мястото на удара. От своя страна автомобилът продължил движението още около 120 м. след което спрял.
Посочените
по-горе нарушения се установяват както от заключенията на вещите лица по СХЕ,
по АТЕ и описания в нея механизъм на ПТП, така и от протокол за оглед на
местопроизшествие и показанията на свидетелите, но и обясненията на подсъдимия.
Вследствие
настъпилото ПТП, седящият върху ударения мотопед К.С. П. получил несъвместими с живота увреждания и
починал, а на двете ППС били нанесени
щети.
Няма спор, че
коментираните по-горе нарушения на правилата за движение са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на П.,
което обуславя от обективна страна съставомерността на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, буква “б”, пр. 1,
вр.ал. 1, буква “в”, вр.чл. 342, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, проявена
като небрежност, тъй като подсъдимият, движейки се на прав, хоризонтален участък
от пътя и при нормална видимост, осигурена от страничното улично осветление и
включените фарове на автомобила не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но при
управлението на автомобила след употреба на алкохол и в нарушение на правилата
за движение - движел се е с превишена скорост, без да контролира непрекъснато
управляваното от него МПС и без да се съобразява с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, така, че да бъде в състояние
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че могат да настъпят вредни последици.
Затова и следва да носи наказателна отговорност.
При тези съображения, не може в конкретния случай да се приеме наличие на "случайно
деяние" по смисъла на чл. 15 НК.
Ако преди да седне зад волана на управляваното от него МПС В. не беше
употребил алкохол, ако се е движел с разрешената за пътния участък скорост, ако
е контролирал непрекъснато МПС и се е съобразявал с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, така, че да бъде в състояние
да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, то той
безпрепятствено би могъл да изпълни
маневра "заобикаляне", независимо от светлините на МПС. В случая от съществено значение е, че В. е управлявал МПС под въздействие
на употребения преди това алкохол.
Като е допуснал
посочените нарушения на ЗДвП, той сам се
е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от
три до десет години.
Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, какъвто е и настоящия, съдът следва задължително да определи наказанието и
при условията на чл. 58а НК.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия и ръководейки се от правилата на общата част на НК за
отмерване на единственото справедливо наказание, съдът съобрази наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както следва:
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие критичното отношение на подсъдимият към
случилото се, напредналата му възраст, влошеното му здравословно състояние,
както и относително добрите характеристични данни.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът прие изключително високата обществена опасност на деянието, с оглед обстоятелството, че подсъдимият е допуснал
множеството тежки нарушения на правилата за движение по пътищата - както
относно режима на скоростта на движение, така и относно непрекъснатия контрол
над управляваното от него МПС, което е способствало той да не се съобразява с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, така, че да
бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
Така също, съдът взе предвид младата възраст на жертвата - младеж на
17 години, сравнително високата обществената опасност на дееца, с оглед обремененото
му съдебно минало - лицето е осъдено и то за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 1.2 промила, а освен това на същият са
налагани и други наказания за нарушения на ЗДвП.
Тези обстоятелства характеризират подсъдимия като човек, склонен да
пренебрегва чужди права и законни интереси и то такива, защитавани с мерките на
наказателно - правната държавна принуда.
Съдът не третира направеното
самопризнание на В. като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на
обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно
производство.
Имайки предвид горното, съдът не споделя становището на защитата на подсъдимия
за превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът не третира като отегчаващо
обстоятелство пияното състояние
на подсъдимия, тъй като същото е отчетено при повдигане на обвинението.
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимия, следва да бъде определено при
условията на чл. 54 НК, при превес
на вторите и затова му определи наказание „лишаване
от свобода” за срок от 7 години и шест месеца.
Така определеното наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК, следва да бъде намалено с една трета от този
срок, т.е. с две години и шест месеца, поради което и наложи на подсъдимия
наказание "лишаване от свобода"
за срок от 5 години.
При преценката за начина на изтърпяване на това наказание, съдът прие, че с
оглед размера му, степента на обществена опасност, която разкрива деянието и
най-вече за постигане целите визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо
върху останалите членове на обществото е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно,
при първоначален общ режим, съгласно чл. 61, т.
3 ЗИНЗС, в Затворническо общежитие от
открит тип, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
Наред с това, съдът прие, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 343г, вр.чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като
на основание този текст подсъдимия В.В. следва да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от седем години и шест месеца. В случая, съдът съобрази
разпоредбата на чл.58а ал.5 НК, поред която наложените наказания по чл.37 ал.1
т.2-11 НК не подлежат на редукция.
На основание чл.59, ал.4 НК, съдът прие, че от така определеното на
подсъдимия наказание "лишаване от право да управлява МПС", следва да
се приспадне времето през което В. е бил лишен по административен ред от
възможността да управлява МПС, считано от 27.07.2015 г. до влизане на присъдата
в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът осъди В. да заплати в полза на
Държавата, по сметка на бюджета на МВР, направените по делото разноски в размер
на 524,54 лв. /петстотин двадесет и четири лв. и 54 ст./.
Представеното по делото веществено доказателство - лек автомобил марка
„Мерцедес" модел „С-220" с peг. № ВР 13-70
ВН, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на собственика му - Н.М..
Веществените доказателства - мотопед марка „HONLEI" с номер на рама №
LF3XCB2A0BA000330 и 1бр. метална верижка
с дължина 50 см с бял цвят, следва да се върнат на частния обвинител С.П.П., а
останалите веществени доказателства, след влизане на присъдата в сила да бъдат
унижощени, поради липса на стойност.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: