Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл.118, ал.1 КСО

Образувано по  жалба на Р.П.Н. ***,  депозирана чрез * Ц.С., срещу Решение №1040-06-7/09.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Враца, с което е оставена без уважение жалбата ѝ, като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № 40/27.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – Враца, с което не е приета за ** станала с жалбоподателката на 15.09.2023 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта, като неправилен, необоснован, постановен в противоречие с материално правни разпоредби и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се наличие на всички предпоставки по  чл. 55, ал.1 КСО за приемане на *, като *, тъй като на 15.09.2023 г. към края на работния ден на Р.Н., вследствие на ***************************************. *******************************************************.

В с.з. оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същата, * С. е постъпило писмено становище с вх. № 2009/10.07.2024 г., по хода на делото и по същество на спора, в което поддържа и доразвива изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Враца, в с.з. се представлява от * Ц.Ц., която оспорва жалбата като неоснователна и моли за решение, с което да бъде оставена без уважение. Счита, че от събраните писмени доказателства по делото, които са обсъдени от административния орган при постановяване на неговото решение, не се доказва наличието на ** по смисъла на чл.55, ал.1 КСО, както твърди жалбоподателката на визираната от нея дата  15.09.2023 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, „В.– В.Н.“ ЕООД, в с.з. се представлява от * И.С., който застъпва становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, като отправя искане да бъде отхвърлена. Според него в нито едно от доказателствата представени в административната преписка, не се установява, че на 15.09.2023 г. жалбоподателката е получила ****. Множество доказателства са в обратна насока, че на 15.09.2023 г. жалбоподателката е работила и си е тръгнала. ***************************. Моли решението на Директора на ТП на НОИ-Враца, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски, съобразно представен по делото списък и договор за оказване на правна защита и съдействие.

Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На  31.10.2023 г. в ТП на НОИ – Враца Р.П.Н. е подала декларация за ** с вх. № 5101-06-39/31.10.2023 г. и писмени обяснения, в които описва, че на 15.09.2023 г. към 16:00 ч., е ************ М.Н. и Н.П., ************************************. ******. На следващия ден – 16.09.2023 г. /събота/ позвънила на работодателя си, с молба да я освободи от работа, защото ********, но той отказал с мотив, че трябва да обучава нова работничка. На 17.09.2023 г. била в почивка и отишла на преглед в *** - ***, където след *******.

Въз основа на подадената декларация, на основание чл. 58, ал.1 КСО, Директорът на ТП на НОИ – Враца е издал Заповед № 1015-06-162/13.11.2023 г., за сформиране на комисия за разследване на *, която в срок до 13.12.2023 г. следва да изготви протокол с резултатите от разследването.

В указания в заповедта срок комисията е извършила разследването, като в съответствие с чл. 58, ал. 6, резултатите от него са обективирани в подписан от членовете протокол № 5103-06-5/20.11.2023 г. В него в т. VIII е направен анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с причините за възникване на злополуката. Посочено е, че от извършената проверка на място във „В.- В.Н.“ ЕООД и прегледа на представените от пострадалото лице и от осигурителят документи, членовете на комисията са обективно възпрепятствани да установят по безспорен и категоричен начин твърдението на Р.П.Н. за станала според нея * на 15.09.2023 г. в 16:00 ч., ****. *****. Медицински документи от 15.09.2023 г. и 16.09.2023 г.- няма, за който период пострадалото лице твърди, че е ******************. Според обяснението на М.Н., която е миела прозорците - Р.П. се **** и се скарала, че е *********************. Според обяснението на Р.И., Р.П. е изпълнявала работните си задължения на 16.09.2023 г., ***.

От представените медицински документи на жалбоподателката, комисията констатирала, че не е назначена терапия, както при първоначалния преглед - направен два дни по - късно на 18.09.2023 г., така също и след изтичане на 14 дневния болничен лист. Месец по-късно на 11.10.2023 г. са ****.

Въз основа на тези констатации е издадено Разпореждане № 40 от 27.11.2023 г. на Началник отдел КПК, съгласно Заповед № 1015-06-6/14.01. 2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, в което * не е приета за *, тъй като не е налице една от кумулативните предпоставки по чл. 55, ал.1   КСО, а именно - причинна връзка. Неблагоприятният резултат, изразяващ се във временна неработоспособност, която е настъпила на 18.09.2023 г., не е пряко следствие от внезапното ** от 15.09.2023 г.

Разпореждането е обжалвано от Р.Н., пред ръководителя на ТП на НОИ – Враца, който с Решение № 1040-06-7/09.02.2024 г. е оставил без уважение жалбата ѝ, като неоснователна, а оспореното Разпореждане № 40/27.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – Враца, с което не е приета за ** станала с нея на 15.09.2023 г., е потвърдено.

След извършена цялостна и обективна преценка на обстоятелствата, съдържащи се в събраните писмени доказателства и от извършената проверка на място във „В.- В.Н.“ ЕООД, както и прегледа на представените от пострадалото лице и от осигурителят документи, административният орган е достигнал до заключението, че твърдението на Р.Н., за станала с нея * на 15.09.2023 г. в 16:00 ч. е *, тъй като се е **** - не се потвърждава. Според писменото обяснение на М.Н., която е миела прозорците - Р.П. се ****. Според писменото обяснение на Р.И., М.В.,С.Н., Ц.П., Л.С., П.Н. и Ц.А., Р.Н. е изпълнявала работните си задължения на следващия ден - 16.09.2023 г., без да се ****.

От свидетелските показания на присъствалите на инцидента лица, както и от събраните документи и проведените разговори при посещение на мястото по време на извършеното разследване, органът е формирал извод, че не е налице причинна връзка между неблагоприятния резултат, изразяващ се във временна неработоспособност, която е настъпила на 18.09.2023 г. (съгласно болничен лист № ****** от 18.09.2023 г.) и ** на 15.09.2023 г. според писмените обяснения на пострадалата Р.П.Н.. Като допълнителни мотиви за този извод се посочва липсата на медицински документи, от деня на евентуалната *, които по безспорен и категоричен начин да доказват, че лицето е пострадало на 15.09.2023 г., по време и във връзка с работата. Не се е наложило да бъде ***. От всички медицински документи на жалбоподателката е констатирано, че не е назначена терапия, както при първоначалния преглед - направен два дни по - късно на 18.09.2023 г., а също и след изтичане на 14 дневния болничен лист. Месец по-късно на 11.10.2023 г. са изписани ****.

При така установеното от фактическа страна и след цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК Административен съд – Враца  обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на  чл.117, ал.1 КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа необходимите реквизити, волеизявлението на издателя му е ясно, което го прави валиден административен акт. С решението е потвърдено Разпореждане № 40/27.11.2023 г., което е издадено в хода на административно производство развило се по реда на чл. 57 и сл. КСО и е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 КСО административен акт. Същият е постановен от компетентен орган – Началник на отдел КПК, оправомощен със Заповед № 1015-06-6/14.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца/приложена по преписката/.

По делото не се установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е отхвърлена жалбата на Р.Н. срещу Разпореждане № 40/27.11.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. В преписката са събрани достатъчно доказателства за изясняване на * и за установяване на характера й, поради което Решението е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание, установени в чл. 59 АПК и не са налице основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК за отмяната му.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Видно от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице.

Съдът намира, че в случая правилно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и директорът на ТП на НОИ са приели, че изброените предпоставки по смисъла на  чл. 55, ал.1 КСО не са изпълнени в цялост. Налице е ** на осигуреното лице, доколкото са установени ***, но не се доказа същото да е настъпило внезапно, на работното място, при възложена работа от работодателя „В.- В.Н.“ ЕООД, в рамките на трудовото ѝ правоотношение и съгласно задълженията, залегнали в длъжностната характеристика.

В писмените обяснения на служителите, включително и тези на М.Н., която жалбоподателката сочи за пряк свидетел на *, се посочва, че в резултат на мокрия под Н. се е *******. Работилите с нея на следващия ден – 16.09.2023 г., също споделят, че тя е изпълнявала трудовите си задължения, *****, макар именно за този ден Н. да твърди, че ***.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………

В първия амбулаторен лист от 18.09.2023 г., *******************************************************************. В издадения първи болничен лист от същата дата – 18.09.2023 г. и от същия **, извършил прегледа, като причина за неработоспособността е посочена злополука – нетрудова/л.67/`. В тази връзка за разследващата комисия, длъжностното лице по чл. 60 КСО, ръководителят на НОИ – Враца, а и за съда остава съвършено неясно, защо пострадалата не е посочила пред лекаря, че увреждането се е случило на работното място, в работно време и във връзка с изпълнение на длъжностните си задължения, т.е. че причината е **. В този момент тя не е била под зависимост и страх от работодателя, каквито твърдения излага в жалбата, включително, че последният не я освободил от работа на 16.09, за да отиде на *. Отделно от това съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), при * *** определя вида ѝ – * или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на *. При съмнение за ** в болничния лист се вписва: "За доказване с разпореждане на ТП на НОИ". Такива данни липсват, както в амбулаторния лист, така и в издадения болничен лист.

Сред представените по делото доказателства, на **, издадена от МЦ „Св.А.“ за извършен ***********************************************на жалбоподателката Н. от дата 04.10.2020 г., което е три години преди твърдяната злополука.

В амбулаторен лист от извършен медицински преглед на 11.10.2023 г. в цитирания по-горе медицински център, лекарят специалист, като анамнеза описва установеното при първоначалния преглед ******************************************************.

При това положение не става ясно каква е връзката между **********.

Предвид това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства не се установява, че ** на жалбоподателката е ** по смисъла на  чл. 55, ал. 1 КСО, поради което жалбата ѝ срещу Решение № 1040-06-7/09.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него Разпореждане № 40/27.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – Враца, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена е неоснователна и такива не ѝ се дължат.

На основание чл.143,ал.3 АПК разноски се дължат на ответника за юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания от процесуалния представител размер, а в определен такъв от съда в размер на  100.00/сто/ лева  на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл.37 ЗПП. Разноски се дължат и на заинтересованата страна на основание чл.143,ал.4 АПК, като искането е направено своевременно, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.04.2024г./л.139/ и приложения списък/л.138/ в размер на 1000.00/хиляда/ лева за  договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П.Н. ***, срещу Решение № 1040-06-7/09.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца и потвърденото с него Разпореждане № 40/27.11.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ – Враца.

ОСЪЖДА Р.П.Н. ***, да заплати на Национален осигурителен институт, гр.София, сумата от 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р.П.Н. ***, да заплати на „В.– В.Н.“ ЕООД, *** представлявано от * С.И.Н., сумата от 1000.00/хиляда/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Враца  пред Върховния административен съд  София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 АПК.