О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2021 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
ч.адм.дело № 2091 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост,
ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, чрез
адв.М.Т. против действия за обезпечаване на доказателства обективирани с
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021г.
на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 199/27.08.2021г. на Директора на ТД на НАП-Варна, а
именно: стока, представляваща МДФ компоненти с бруто тегло 26000кг., намираща
се в контейнер TEMU8751873, превозвана с МПС марка
ДАФ с рег.№ А 4073 НТ и ремарке с рег.№ А 3597 ЕМ, запечатана с 1бр. обикновено
ТСК № 0534289. Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваните действия по
съображения, че органите по приходите, които са ги извършили, не са надлежно
оправомощени със заповед по чл.111 от ДОПК, както и че превратно са упражнили
правомощията по чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, т.к. процесните стоки не са включени
в списъка на стоките по чл.127а, ал.7 от ДОПК и не са стоки с висок фискален
риск. В случай че се приеме, че действията са извършени от компетентен орган и
при наличие на законовите предпоставки твърди, че същите са материално
незаконосъобразни, поради липсата на мотиви. В съставения протокол не са
посочени доводи и доказателства, въз основа на които органът по приходите е
направил преценка защо се налага поставянето на техническо средство за контрол
на процесното МПС и стока, не става ясно какъв е поводът за извършване на
проверката, какви фактически действия са извършили проверяващите, каква е
обезпечителната нужда и кои точно доказателства се обезпечават с наложената
мярка. Излагат се и доводи за наличието на правен интерес от обжалване на
действията. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваните
действия по обезпечаване на доказателства по протокол № 0000763/13.08.2021г.Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения снписък.
Ответната страна не изразява становище
по жалбата.
След преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 13.08.2021г. в 10.05 часа и на
основание чл.110, ал.4 от ДОПК на фискален контролен пункт ГКПП „Пристанище
Варна“ - Запад, старши инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“
извършили проверка на МПС ДАФ с рег.№ А 4073 НТ и ремарке с
рег.№ А 3597 ЕМ, на което бил
натоварен контейнер № TEMU8751873. Стоката била допусната за свободно
обращение в страната след освобождаване от митнически режим 40. След оглед на
видимата част било установено, че превозваната в контейнера стока
представлявала МДФ компоненти с общо бруто тегло - 26000кг. Според
придружаващите документи изпращач на стоката било ZHEJIANG JIANGSHAN WUFU DOOR LTD Китай, а получател - „Изток инвест
3000“ ЕООД. Превозвач на стоката от ГКПП Пристанище Варна - Запад до мястото на
разтоварване бил „Соло Транс експрес“ ЕООД.
Извършена била проверка в ИМ на НАП
относно идент.№ по ДДС на получателя, при която било установено, че „Изток
инвест 3000“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС.
На основание чл.37, вр.чл.12 от ДОПК от
водача на превозното средство било изискано да декларира място, дата и час на
разтоварване на стоката, като същият посочил, че стоката ще се разтовари в
гр.Николаево, обл.Стара Загора, склад на „Изток инвест 3000“ на 13.08.2021г.
С Протокол № 0000763/13.08.2021г., в 10.05
часа, са предприети действия за обезпечаване на доказателства - процесната
стока, изразяващи се в запечатване на контейнер TEMU8751873 с 1бр. обикновено ТСК № 0534289.
Свалена била линейна пломба, която е върната на водача. В протокола е посочено,
че стоката се оставя на отговорно пазене в превозното средство, като за МОЛ и
пазач на същата е назначено лицето- водач на превозното средство.
Действията по обезпечаване на
доказателства по Протокол № 0000763/13.08.2021г. са обжалвани пред директора на
ТД на НАП-Варна, който с Решение № 199/27.08.2021г. е отхвърлил жалбата като
неоснователна. Относно твърденията за нищожност на действията поради липсата на
компетентност е прието, че същата се установява от Заповед
№ Д-1024/29.06.2018г. с която органите по приходите от Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да предприемат действия за
обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК. Посочено е още, че действията
са предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също
и с цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Запечатването на обекта се явява обосновано и необходимо с оглед
необходимостта да бъде запазена и автентичността на доказателствата -
документите, книжа и носители на информация свързани със задължения и
отговорности за данъчни задължения, съгласно правомощията по чл.12 от ДОПК. По
тези съображения и поради невъзможността от изброяване и проверка на наличната
стока са извършени действията по обезпечаване на доказателствата на основание
чл.40 ДОПК. Приети са за неоснователни оплакванията на дружеството за нищожност
на действията поради това, че стоките не съставляват стоки с висок фискален,
т.к. в случая действията не са извършени на основание чл.121а от ДОПК, а в
хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК, според която в случай че е невъзможно
действията по извършване на проверка да бъдат извършени своевременно, органът
по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират
подлежащите на обезпечаване доказателства, в срок до 48 часа.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 41, ал.3 от ДОПК и след изчерпване на задължителното
административно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Действията на органите по приходите,
предмет на настоящия съдебен контрол, не са извършени по реда на чл.121а, ал.3
от ДОПК - в хода на фискален контрол
върху стоки с висок фискален риск, а в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК - в
който смисъл е и изявлението на решаващия орган в Решение № 199/27.08.2021г.,
поради което именно в този правен контекст следва да се разгледа спора относно
тяхната валидност и законосъобразност.
В тази връзка настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Доказателствените средства по дефиниция
са предвидени и уредени от закона източници на сведения за подлежащите на
доказване факти. В производствата по установяване на задължения, респ. по
установяване на факти и обстоятелства по ДОПК, това са обясненията и сведенията
на лицата, документи, книжа и др. носители на информация, както и заключенията
на вещи лица.
Съгласно чл.40, ал.1 от ДОПК, при
извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме
действия за обезпечаване на доказателства чрез
опис или чрез изземване с опис
на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на
технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе
необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможност органът по приходите да
запечата обекта или част от него (само където се намират подлежащите на
обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа), когато действията по ал.1 не могат да бъдат извършени своевременно за
целите на ревизията или проверката
Извън хипотезата на обезпечаване на
доказателства за целите на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск
(чл.127а, вр.чл.121а, ал.3 от ДОПК), предприемането на действия за обезпечаване
на доказателства е допустимо само при осъществяване на данъчно-осигурителен
контрол, реализиран посредством извършване на ревизии и проверки (чл.110, ал.1 ДОПК). Обезпечаването на доказателствата по чл.40 от ДОПК представлява тяхното
предварително събиране (в хода на проверка), предхождащо образуване на
ревизионно производство или събирането им в хода на самата ревизия с цел да се
предотврати евентуална опасност от тяхното унищожаване, изчезване или
увреждане, когато тези доказателства са от съществено значение за установяване
на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
В тази връзка запечатване на обекти или на
части от тях за срок от 48 часа е обосновано, само ако действията по чл.40,
ал.1 ДОПК не могат да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или
проверката., а когато този срок е недостатъчен, за органа по приходите
съществува предвидената в ал.4 на с.р. възможност да поиска от районния съд по
местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването.
Неоснователно жалбоподателят твърди, че
органите по приходите, съставили Протокол № 0000763/13.08.2021г. не са
разполагали с компетентност да извършват действия по обезпечаване на
доказателства. Съгласно чл.111 от ДОПК, при извършване на ревизия или проверка
действията по чл.40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по
приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на НАП или
упълномощено от него лице. В случая със Заповед № Д-1024/29.06.2018г. на
основание чл.11, ал.1 от ЗНАП и чл.111 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна е
оправомощил органите по приходите от дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ да предприемат действия за обезпечаване на
доказателства по чл.40 от ДОПК, поради което оплакването за нищожност на
действията поради липса на компетентност е неоснователно.
Основателно обаче е оплакването, че в
Протокол № 0000763/13.08.2021г. липсват мотиви за предприемане на действията. В
същия само са изброени документите, придружаващи стоката, нейният вид и тегло -
пак според придружаващите документи, установените след справка в ИМ на НАП
факти относно получателя на стоката, съответно за нейния превозвач, като липсва
посочване, и от съдържанието на протокола не става ясно, в каква връзка и за
какви факти и обстоятелства се извършва проверката, в хода на която се
извършват действията по чл.40, ал.1 ДОПК, и кои конкретни обстоятелства го
налагат в хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Опит за конкретизация и яснота за тези
обстоятелства, в контекста на изискването за мотивиране, е направен от
решаващия орган в Решение № 199/27.08.2021г., според което действията са
предприети с цел да бъде запазена автентичността на доказателствата, а също и с
цел установяване дали стоката по количество и вид съответства на тази по
документите. Липсват обаче мотиви кои конкретни обстоятелства обосновават
наличието на съмнение относно съответствието на стоката с тази по документите,
при положение че същата вече е била предмет на митнически контрол, допусната е
за свободно обращение на територията страната след освобождаване от митнически
режим 40 - внос.
Отделно, в представената
митническа декларация са посочени номерата на контейнерите, с които е
пристигнала стоката, в коносаментите са посочени и номерата на пломбите, с
които са запечатани контейнерите, а впоследствие същите номера (на контейнерите
и на пломбите) са посочени в издадените от Пристанище Варна експедиционни
бележки, приложени към товарителниците, издадени от превозвача „Соло Транс
експрес“ ООД.Нищо от придружаващите стоката документи, респ. друга информация
станала известна на органите по приходите в хода на твърдяната проверка по
чл.110, ал.3 от ДОПК, не е обосновавало съмнение относно автентичността на
документите, с които е пристигнала стоката, както и за наличие на
несъответствие на стоката в контейнер TEMU8751873 - по количество и вид, с описаната в
придружаващите документи. Свалената от органите по приходите линейна пломба
съответства на посочената в експедиционната бележка, издадена от „Пристанище
Варна“ - Запад, Контейнерен терминал, като посредством поставянето на
обикновено ТСК № 0534289, не е постигнато нищо друго, освен контрол и
„проследяване“ на съдържанието на контейнера до пристигането му в
гр.Николаевка, завод - склад за врати.
Нещо повече, макар в Протокол № 0000763/13.08.2021г.
да е посочено, че проверката се извършва по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК,
съответно да се сочи, че действията са предприети на основание чл.40, ал.2 от ДОПК, на практика органите по приходите са извършили действия по осъществяване
на фискален контрол върху процесната стока, без да са били налице основанията
за това.
Този извод недвусмислено следва от
поставения на експедиционната бележка печат на НАП „Висок фискален риск“, както
и от обстоятелството, че „обезпечаването на доказателствата“ в случая е
осъществено посредством поставянето на техническо средство за контрол -
обикновена пломба. Макар пломбирането на контейнера да има за обективна
последица неговото запечатване, тези действия кореспондират с реда за
осъществяване на фискален контрол по Наредба № Н-2/30.01.2014г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на РБ, а не с хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК.
Техническите средства за контрол по
смисъла на §1, т.26 от ДР на ДОПК - каквото е използвано в случая, а именно
пломба № 0534289, е способ за контрол на стоки, регламентиран с Наредба №
Н-2/30.01.2014г., за използването на който правомощия имат само органите по
приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху стоки с висок
фискален риск, при това само в хода на извършването на фискален контрол на
стоки с висок фискален риск - чл.12, ал.2, т.6 от ДОПК, а в случая условията за
извършване на такъв контрол не са налице, т.к. процесните стоки - съгласно MRN 21BG002002054646R6 представляващи
МДФ компоненти, декларирани с код по КН 44182080, не попадат в списъка по
чл.127а, ал.7 от ДОПК и следователно не подлежат на фискален контрол.
Кои от изрично регламентираните действия
по чл.40, ал.1 от ДОПК (опис, изземване чрез опис, копиране на информация) не е
било обективно възможно да бъдат извършени своевременно за целите на
проверката, не става ясно.
По така изложените съображения настоящият
съдебен състав преценява, че действията на органите по приходите по
обезпечаване на доказателства, документирани с Протокол сер.АА № 0000763/13.08.2021г.
са незаконосъобразни и следва да се отменят.
При този изход на спора в полза на
дружеството следва да се присъдят разноските за производството в размер на 550лв.,
от които 50лв. за държавна такса и 500лв. адвокатско възнаграждение, изплатено
и получено в брой съгласно фактура № 10000…55/19.08.2021г. и разписка към нея
от същата дата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско шосе № 7, представлявано от управителя
Мартин Русев Димов, действия за обезпечаване на доказателства обективирани с
протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 0000763/13.08.2021г.
на старши инспектори по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 199/27.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна, а
именно: стока, представляваща МДФ компоненти с бруто тегло 26000кг., намираща
се в контейнер TEMU8751873, превозвана с МПС марка
ДАФ с рег.№ А 4073 НТ и ремарке с рег.№ А 3597 ЕМ, запечатана с 1бр. обикновено
ТСК № 0534289.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Изток инвест 3000“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, ул.Самоковско
шосе № 7, представлявано от управителя Мартин Русев Димов, разноски за
производството в размер на 550лв. /петстотин и петдесет/, представляваща
разноски по делото.
Определението съгласно чл.41, ал.3 от ДОПК е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия: