Определение по дело №1214/2016 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2017 г.
Съдия: Веселин Ангелов Петричев
Дело: 20165210101214
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№....

13.03.2017 година,гр.Велинград

 

ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на тринадесети март , две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:Веселин Петричев

 

като разгледа докладваното от районния съдия Веселин Петричев гр.дело № 1214 по описа за 2016година на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:

 

                          Предявен е иск с правно основание по чл.124,ал.1 от ГПК.

 

                 С депозираната си искова молба ищеца Й.В.Д. ***,чрез адв.Т.З. АК Пазарджик против ответника МЗХ „И.А.Г.“,С. е предявил положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника ИАГ С., че ищеца Д. е собственик на описания в петитума на исковата молба недвижим имот.

                 

                  В исковата си молба ищеца Й.Д. излага твърдения,против ответника МЗХ“И.А.Г.“гр.С.,че е собственик на процесния земеделски имот/ливада в местността голяма и малка круша,с площ от 1,350 дка/ по силата на покупко продажба с нот.акт А-160 дело №3112 от 12.12.1997г. на Нотариус при РС Велинград,като същия имот преди това е бил възстановен на н-ци на  К.С. с Решение №267 от 14.08.1992г. на ПК с.Сърница.Твърди,че след това е поискал от ПК Сърница със заявление да му бъдат издадени документи за имота  с инвестиционни намерения,но поземлената комисия с писмо №РД-13-172 от 26.04.2016г. е отговорила,че към момента посочения имот е бил част от имот №000169,собственост на ДГС „Селище“,поради която причина са постановили отказ от издаването на скица за имота.Това е обусловило правния интерес от предявяването на иска против ответника.

 

                  В срока по чл.131 от ГПК е депозиран и отговор на исковата молба от ИАГ- гр.С. с който се прави възражение за недопустимост на производството,като се излагат доводи, че така конституирания ответник ИАГ- С. е ненадлежна страна в производството и като ответник следва да се конституира М-ра на земеделието и храните чрез Южноцентрално Държавно предприятие гр.Смолян,в чийто териториален обхват се намира териториалното поделение „ДГС“Селище,за което се излагат твърдения,че посочения имот от ищеца е част от имот,собственост на това стопанство.

 

                 Съдът като се запозна с изложените в исковата молба обстоятелства и факти,очертаващи спорното право и предмет на исковата претенция,както и доводите поддържани с отговора на ответник ,счита,че настоящото производство следва да бъде прекратено,поради недопустимост на предявения положителен установителен иск,при участието на ненадлежна страна,която не е пасивно легитимирана да отговаря по иска.Като ответник по иска е посочен МЗХ“И.А.Г.“,но с последните промени в ЗГ/от 09.04.2011г./ законодателят е разграничил и определил,че тази агенция осъществява и има правомощия само по отношение на контрола и опазването на горите и горските територии,но не и по отношение на тяхното управление.В чл.163 от ЗГ е посочено,че за управлението на горските територии-държавна собственост,които не са предоставени на ведомства или ЮЛ,се създават Държавни предприятия,самостоятелни юридически лица към министъра на земеделието и храните,със статут на държавни предприятия по чл.62 от ТЗ,които от своя страна имат териториални поделения-държавни горски и ловни стопанства.Съответно министъра на ЗХ упражнява правата на собственост на държавата в държавните предприятия и очевидно иска следва да е насочен срещу МЗХ,и съответното ДП и териториално му поделение ДГС „Селище“,а в случая липсва субективно съединяване на исковете.С оглед на изложението в исковата молба се засягат права и интереси на М-ра на ЗХ респ. на ДП по чл.163 от ЗГ и съответното ДГС,в качеството им на стопанисващи и управляващи съответните горски територии,в границите на които се излагат твърдения от ищеца Д.,че попада и процесния имот-ливада,в местността „голяма и малка круша“,с площ от 1,350 дка.По този начин липсва принадлежност на спорното право спрямо така конституирания ответник,същия е ненадлежна страна по спора,и поради липса на пасивна процесуална легитимация,производството е недопустимо.Исковата молба следва да се предяви спрямо съответната на спора и спорното право надлежна страна,посочена по горе.

 

                           Водим от горното,на основание чл.232 от ГПК,съдът,

 

 

 

О    П   Р   Е   Д   Е   Л   И             :

 

 

           

                             ВРЪЩА  исковата молба  и  ПРЕКРАТЯВА производството по  гр.дело № 1214 описа на ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  за 2016 г.

 

                            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.

                          

                             Препис от определението да се връчи на молителя.

 

 

 

                                                           СЪДИЯ: