Р Е Ш Е Н И Е
№236/4.2.2021г.
04.02.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, Първо отделение, ХХV състав, в открито заседание
на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 2170
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 68, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр/ във връзка с чл. 145
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** против Решение № 438/17.07.2020г.
на петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 561 от 2018г., с което е
установено, че по отношение на М. ответните страни „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
представлявано от Л.Х.и Е.М., в качеството на работодател, И.Л., в качеството
му на директор на филиал Карлово към „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и К.Р., в
качеството й на мениджър „Оперативна дейност“ във филиал Карлово към „УНИ
КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.
2 ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“,
„образование“, „увреждане“, „пол“ и „възраст“.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на решението на КЗД
като постановено в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката, КЗД не се е съобразила със събраните по
делото доказателства за неравнопоставеното й
положение. В жалбата е посочено, че комисията е преповторила твърденията на
ответните страни и не е изградила собствени изводи въз основа на анализ на
събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение.
Ответникът – КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ - гр.
София, чрез юр. Б., в писмено становище счита жалбата
за неоснователна. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита и алтернативно се прави възражение за
прекомерност на евентуалното претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Заинтересованите страни „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, И.Л.
и К.Р., чрез пълномощника адв. М., изразяват
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и алтернативно се прави възражение за
прекомерност на евентуалното претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне/обратна разписка на л. 591 гръб, решението е
връчено лично на жалбоподателката на 24.07.2020г. Жалбата
е подадена по пощата, до административния орган на 04.08.2020г., в законоустановения
съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр срок и от лице, за
което оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство пред КЗД е инициирано
по сигнал за дискриминация на жалбоподателката М. вх.
№ 44-00-2900 от 18.07.2018г., с приложени към него писмени доказателства: длъжностна
характеристика за длъжността „специалист обслужване на клиенти“; трудов договор
от 02.10.2017г.; допълнително споразумение № 1483 от 15.03.2018г. към трудов
договор; заповед № 147 от 18.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор;
оферта от 20.09.2017г. до жалбоподателката,
представляваща предложение за заемане на длъжността „специалист по обслужване
на клиенти“, по заместване във филиал Карлово на „Уникредит
Булбанк“ АД, с посочен в него размер на брутно месечно трудово възнаграждение;
декларация по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правила за производство пред Комисия за
защита от дискриминация; история на кандидатстване на Н.М. за длъжността
експерт консултиране на клиенти и продажба /с каса/ гр. Карлово от 30.08.2017г.
С уведомление изх. № 44-00-3153 от 07.08.2018г., на
основание чл. 30 от АПК, М. е уведомена за констатирани нередовности
в сигнала и й е указано да ги отстрани в 7-дневен срок от съобщаването.
Подадено е допълнение към жалба вх. № 44-00-3214 от 13.08.2018г., в което нередовностите са отстранени. С разпореждане № 1155 от
07.09.2018г. е образувана преписка № 561 от 2018г. по описа на КЗД за
производство по реда на глава Четвърта от Закона за защита от дискриминация.
Преписката е разпределена за разглеждане от 5-членен състав на Комисията с
конкретно посочени членове, който на свое заседание, проведено на 25.09.2018г.
е избрал председател и докладчик на състава и е предложил определянето на
подпомагащ експерт.
С оглед съдържанието на жалбата, за пълното и
обективно изясняване на фактическата обстановка по случая, в изпълнение на чл. 55
и сл. от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в
специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по
преписката становища и доказателства от участниците в производството, подробно
описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. От страна
на жалбоподателката е представен амбулаторен лист №
003544 от 01.11.2018г. за извършени преглед и консултация от лекар специалист
(л. 63) и допълнителни пояснения по подадената жалба, подадени по електронната
поща на КЗД на 25.10.2018г. и 05.11.2018г. (л. 60 – 61).
На основание чл. 55 и чл. 56 от ЗЗДискр.,
с изпратено уведомление изх. № 50-00-333 от 24.10.2018г. до „Уникредит Булбанк“ АД докладчикът по преписката е указал,
че в 7-дневен срок следва да представи конкретно посочени писмени доказателства
и да депозира писмени обяснения по изложените в жалбата оплаквания. В отговор
уведомлението от пълномощника адв. М. са постъпили изисканите писмени доказателства по
опис и е депозирано становище за неоснователност на жалбата (л. 65 – 430),
включително становище от И. Л., директор на филиал Карлово на „Уникредит Булбанк“ АД (л. 366 – 371, л. 449 - 451) и
становище от К.Р., мениджър „Оперативни дейности“ във филиал Карлово на „Уникредит Булбанк“ АД (л. 372 – 375, л. 452 – 454).
След приключване на проучването на основание чл. 60 от
ЗЗДискр. е изготвен доклад - заключение от докладчика
по преписката (л. 533 - 540). В доклада е предложено да бъде насрочено открито
заседание за разглеждане на преписката, с призоваване на страните и разясняване
на правата им.
Видно от приложения по делото протокол от 29.05.2019г.
(л. 546 - 547) 5-членния разширен състав на КЗД е констатирал, че ответната
страна „Уникредит Булбанк“ АД е нередовно уведомена
за заседанието. Направено е изрично възражение от пълномощника на страната за
нередовното уведомяване, поради което е насрочено следващо заседание по
преписката за 25.09.2019г.
На 25.09.2019г. е проведено заседание на 5-членния
състав на комисията, на което присъстват жалбоподателката
и всички ответни страни. Разглеждането на преписката е отложено за
16.10.2019г., на което заседание са обсъдени доказателствата, представени от
ответната страна „Уникредит Булбанк“ АД, направени са
възражения по съдържанието им от М. и е разпитана като свидетел А.Й., на
длъжност „старши мениджър Администриране и работни заплати“, в управление
„Човешки ресурси“ в „Уникредит Булбанк“ АД. Съгласно
показанията на свидетелката, в отдела, в който работи, се изготвят всички
трудови договори със служителите на банката, всички видове споразумения за
изменения на трудовите правоотношения, всички заповеди за прекратяване на
трудовите правоотношения и се изчисляват и изплащат индивидуалните трудови
възнаграждения. Дейността е централизирана, извършва се в гр. София и след
изготвяне на документите същите се изпращат до директора на съответния филиал.
Необходимо е технологично време за изготвяне на трудовия договор, подписването
му от работодателя и изготвянето на всички документи, с които да бъде запознат
новоназначения служител – длъжностна характеристика и и декларации. Не е
възможно одобрения за работа нов служител да бъде назначен от датата на
представяне на документите. В конкретния случай, документите на М. са постъпили
в края на септември 2017г., след 22.09., който е официален празник, съответно
неработен ден. М. е назначена, считано от началото на следващия месец, тъй като
преди назначаването й е необходимо да бъдат изчислени и изплатени
индивидуалните възнаграждения на вече назначените служители, което се извършва
на последния работен ден от месеца, за който се отнасят. Дейностите по
начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения отнемат минимум 5 работни
дни преди датата на изплащането им, тъй като се налага въвеждането на документи
за ползвани отпуски, болнични, преназначавания и прекратявания на трудови
правоотношения.
Обикновено е необходимо технологично време от минимум
два работни дни от постъпване на заявката за назначаване на служителя, тъй като
е необходимо да се отразят данни за типа на договора и размера на
индивидуалното трудово възнаграждение. Това е необходимото технологично време,
в случай, че заявката за назначаване на нов служител постъпи извън периода на
„работа“ по месечните възнаграждения на служителите. Според свидетелката, в
случай, че заявката за назначаване, придружена с необходимите документи, е
постъпила при тях към 20.09., тогава е възможно одобрената за назначаване
служителка да бъда назначена в рамките на месец септември. Запитването до новия
служител за дата, от която може да започне работа по трудово правоотношение,
има по-скоро ориентировъчен характер, тъй като директорите на филиали не са
работодатели на лицата.
Обикновено, като част от комплекта документи, който се
изисква, е и трудовата книжка на служителя, за да се извърши изчисление на
допълнително възнаграждение, във връзка с предходния професионален опит. Не е
от значение на какво правно основание е прекратен предходният трудов договор на
лицето, единствено е от значение дали не се касае за дисциплинарно уволнение.
Позицията, за която е кандидатствала М. е по заместване на отсъстващ служител,
но това не означава единствено, че заместваният служител ползва „отпуск по
майчинство“. Възможно е отсъствието му да се дължи на други причини,
включително да е изпратен в друг филиал за заместване на друг отсъстващ
служител.
След разпита на свидетелката, комисията е обявила, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок,
който започва та тече след изтичане на 14-дневния срок за писмени становища на
страните, считано от деня, следващ деня на изготвяне и обявяване на протокола.
В указания срок са постъпили писмени бележки от адв. М., пълномощник на ответните страни, ведно с приложена
към тях Политика на „Уникредит Булбанк“ АД за
сигнализиране на недопустимо поведение (л. 564 – 573).
Като е преценила събраните в административното
производство доказателства в тяхната съвкупност, КЗД приема с обжалваното
решение, че спрямо жалбоподателката не е извършена
дискриминация по смисъла на закона. В мотивите на състава на КЗД
подробно е описано понятието дискриминация, като е направен извод, че в хода на
производството пред КЗД не е установен осъществен акт на по-неблагоприятно и
различно третиране спрямо жалбоподателката по смисъла
на член 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично
положение", „образование“, „увреждане“, „пол“ и „възраст“ от страна на
ответните страни. Посочено е, че в разглеждания случай липсват данни, които да
водят до наличие на съмнение за дискриминационно отношение по твърдените от жалбоподателката признаци. В мотивите е отразено още, че
данните по преписката еднозначно сочат за недоволството на М. за възлагане на
задачи като касиер, които отнемат по-голяма част от работното й време, спрямо
тези, които са възлагани на служителка, заемаща същата длъжност, като е
направен извод, че това не означава, че положението й е равнозначно на
дискриминация по ЗЗДискр.
В решението на комисията са
разгледани всички направени възражения, анализирани са всички представени
доказателства и е направен извод, че жалбоподателката
не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си. Решението е подписано от всички
членове на заседателния състав на комисията.
В съдебна фаза на производството е представена в
цялост административната преписка.
В хода на съдебното производство по искане
на жалбоподателката за допускане до размит на
свидетели, на същата е дадена възможност да посочи три имена и адрес за
призоваване на свидетелите и да конкретизира обстоятелствата, за които се иска
да бъдат разпитани свидетелите.
В указания от съда срок е постъпила
молба от жалбоподателката, която заявява, че
индивидуализиращите данни на свидетелите са посочени в представените по делото
техни трудови договори, а свидетелят Кюркчийски е служител на охранителна
фирма, с която е сключен договор и не може да посочи негови индивидуализиращи
данни. Не конкретизира кои свидетели желае да бъдат разпитани, но заявява, че
никой от тях не желае да свидетелства, тъй като все още са подчинени на К.Р.,
мениджър „Оперативна дейност“ във филиал Карлово на „Уникредит
Булбанк“ АД. В молбата се преповтарят възраженията в жалбата относно
атмосферата на работа във филиала и по-конкретно отношението на прекия й
ръководител К.Р..
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
Административният акт, постановен в специалното
производство пред КЗД, е издаден от компетентен орган по чл. 65, т. 5, във
връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено в съответствие със
законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата
на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от
производството пред КЗД е писмено обективиран в
оспореното решение, в което са посочени наименованието на органа, който го е
издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна
част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. КЗД
обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната
преписка № 561/2018г. доказателствен материал. Въз
основа на събраните и кредитирани доказателства се установява безспорно
действително осъществилата се фактическа обстановка, съотносима
към правните основания за издаване на акта относно наличието на дискриминация.
Административния акт е издаден и при спазване на
всички административнопроизводствени правила,
като процедурата пред КЗД е проведена в
съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. (чл. 50 – чл.
70). Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр.
производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е
възползвала М., чрез депозиране на жалба пред КЗД.
На основание чл.54 от ЗЗДискр. председателят
на КЗД разпределил преписка № 561/2018г. на 5-членен заседателен състав. При
развилото се пред административния орган производство е предоставена възможност
на жалбоподателката и да се запознае със събраните по
преписката доказателства. Изготвен е доклад - заключение от докладчика по
преписката – Петър Кишачки и е насрочено открито
заседание по реда на чл. 60 и чл. 61 от ЗЗДискр.
Резултатите от административното производство са обективирани
в Решение № 438 от 17.07.2020г. на петчленния разширен заседателен състав. За
решението страните са уведомени редовно.
Видно от проведеното проучване, органът е извършил
пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантите
за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената
тежест в производството за защита от дискриминация - страната, която твърди, че
е жертва на дискриминация, следва да представи факти, от които може да се
направи предположение, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да
докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Установената от Комисията фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от доказателствения материал. В
решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен
резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните
по преписката доказателства, включително депозирани пред нея свидетелски
показания, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от АПК. В изпълнение на чл.
35 от АПК е обсъдила задълбочено обясненията и възраженията на страните, като е
развила доводи защо ги кредитира или не. Органът е взел отношение по всички релевирани от М. доводи.
На следващо място, съдът констатира, че не е налице
незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1, във
връзка с чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Преписката е разгледана от специализиран заседателен
състав по признаци „лично положение”, „образование“, „пол“ и „възраст“ на
основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, който изрично
посочва, че се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
посочените дискриминационни признаци.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр
се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна, като при всички случаи санкционираният от закона вредоносен резултат се
изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно
положение от други при сравними сходни белези. С текста на сочената разпоредба
се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси
на лицата на основание изброените критерии. По легалната дефиниция на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация съставлява всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. От друга страна, неравното третиране според
нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр е всеки акт,
действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси.
Следва да се отбележи, че за да е налице проява на
дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените
разпоредби, а именно да е установено различно третиране на лицето, извършено
съзнателно, при наличие на пряка причинно - следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по
цитирания чл. 4 от закона в случая - "лично положение",
„образование“, „увреждане“, „пол“ и „възраст“. В този смисъл, не е достатъчно
да се установи по-неблагоприятно третиране на определени лица, а е необходимо
да се докаже още, че тази дискриминация е извършена съзнателно именно по
сочените признаци.
На следващо място е необходимо коректно да бъде
посочено лице или лица, поставени в по-благоприятни условия от жалбоподателката в производството пред КЗД на базата на
признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона. Сравнението, в този смисъл, се приема
като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от посочените
видове дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице
по-неблагоприятно третиране спрямо "друго лице при сравними сходни
обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно
оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като база
за сравнение, същото следва да бъде поставено при сравними сходни
обстоятелства.
Доводите на М. са, че е дискриминирана
в сравнение с колегите си Д.Т.и П.Г., които заемат същите позиции
„специалист обслужване на клиенти“ (СОК), тъй като резултатите от работата и на
двамата са определени на база на поставените им за изпълнение задачи, които при
жалбоподателката заемат по-голямата част от работното
й време. В тази връзка, правилно е посочено в решението, че е представена
справка за извършените касови операции от всеки служител във филиала, като са
посочени среднодневния брой операции и обработените
суми. Действително, при сравнение на обработените суми са наблюдава различие,
но не е спорно, че служебните задължения на служителката Т.е включена и
дейност, във връзка с банкомати, а М. не е посочила конкретни дни за брой на
обработени „инкасо“ пратки, които да са причина за извършването на по-малък
брой касови операции. Работните процеси, изпълнявани от служителите на длъжност
СОК, са описани подробно в писмените обяснения на заинтересованата страна К.Р.,
като е посочено че във филиала приоритетно е обслужването на клиентите. В
обясненията са посочени случаи на неспазване на предварително изготвен работен
график от М., което е довело до недоволство от клиенти. Възможно е именно
поради тази причина между двете да са провеждани разговори на повишен тон,
включително да се е стигало до оплаквания до директора на филиала, но от страна
на жалбоподателката не са ангажирани конкретни
доказателства в тази насока.
В разпоредбата на пар. 1, т.
7 от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието
„неблагоприятно третиране”, а именно – всеки акт, действие или бездействие,
което пряко или непряко засяга права или законни интереси. От анализа на
цитираните норми следва изводът, че за да е налице проява на дискриминация по
смисъла на ЗЗДискр е необходимо да са осъществени
всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма.
Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен
кръг лица трябва да е обвързан с признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Следва
да е налице и връзка между неблагоприяното отношение
и причината за него, като при всички случаи трябва да се изразява в някой
признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. При пряката
дискриминация причинната връзка е пряка и непосредствена. Неравното третиране
изхожда решаващо и неизбежно от защитения признак, а не от друго обстоятелство.
В този смисъл защитеният признак е причина за неблагоприятността
на третирането, независимо дали и други обстоятелства самостоятелно се намират
в причинна връзка със същия резултат.
В случая твърденията на жалбоподателката
за неблагоприятно третиране обхващат началния момент на трудовото й
правоотношение, назначаването на длъжност, различна от длъжността, посочена в
обявата за свободни позиции в „Уникредит Булбанк“ АД,
късното назначаване, станало причина за неполучаване на бонус допълнително
възнаграждение, недопускане до обучения и по-нисък размер на брутното трудово
възнаграждение и преназначаването на друга длъжност, за да бъде освободена на
основание разпоредбата на чл. 71, т. 1 от КТ. На всички тях административният
орган е дал обоснован със събраните доказателства отговор, който се споделя от
настоящия съдебен състав.
Във връзка с твърдението за „забавено“ начало на
трудовото правоотношение, правилно е прието, че документите, въз основа на
които да се изготви трудовият договор, са постъпили в отдел „Човешки ресурси“ в
края на месец септември 2017г., поради което е било невъзможно М. да бъде
назначена преди началото на месец октомври 2017г. В тази връзка, правилно са
кредитирани показанията на свидетелката Й., която подробно описва дейността по
назначаване на нови служители и необходимото технологично време от постъпване
на документите до подписването на трудовия договор от работодателя.
Не е налице и твърдяното назначаване на длъжност,
различна от длъжността, посочена в обявата за свободни позиции в „Уникредит Булбанк“ АД, тъй като в офертата за работа,
подписана от самата М., е посочено, че се касае за длъжност по заместване, с
брутна месечна заплата в размер на 800лв. и изпитателен срок от 6 месеца. В
тази връзка, неправилно се твърди, че жалбоподателката
е била подведена, че ще заеме длъжност по заместване на колежка, която ползва
отпуск за „майчинство“. Нито в обявата, нито в трудовия договор се съдържат
такива данни, като отсъствието на замествания служител може да е и по друга
причина – продължително заболяване, ползване на дълготраен отпуск, временно
преместване на работа в друг филиал на банката. Независимо от това, с факта на
подписване на трудовия договор и останалите документи, свързани с назначаването
на работа, М. е наясно по основните параметри на трудовото правоотношение и в
частност за срока за изпитване от 6 месеца.
По отношение на невъзможността за получаване на
коледен и корпоративен бонус, регламентирани в Колективния трудов договор, по
делото отново не са ангажирани доказателства за неправомерно поведение от
директора на филиала, който, според М., не „придвижил“ своевременно документите
й до централизирания отдел „Човешки ресурси“. Тук отново следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката Й. относно времетраенето на дейностите
по изготвяне на индивидуален трудов договор и подписването му от работодателя.
Обратно на твърденията в жалбата, същата била одобрена за получаване на ДМС от
служителите, съгласно BEST система за третото тримесечие на
2017г., независимо, че нямала отработени 4 месеца. Тук следва да се акцентира и
на обстоятелството, че дори да е назначена по трудово правоотношение в края на
месец септември 2017г., М. също не би имала отработени пълни 4 месеца за 2017г.
в „Уникредит Булбанк“ АД.
По отношение твърдението за неполучен бонус,
независимо от постигнатия най-висок резултат „платина“, заедно със служителката
Д.Т., съдът намира същото за неоснователно. От страна на работодателя „Уникредит Булбанк“ АД са представени доказателства, че е
получила паричен бонус в размер на 200лв., половината от паричния бонус от
400лв., но не е спорно, че няма отработени пълни 4 месеца за 2017г. на
длъжността СОК. По делото не е спорно, че е преназначена на длъжност КК с
допълнително споразумение към трудово правоотношение от 15.03.2018г.,
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение със служителката Б.,
заемала тази длъжност. М. няма право на заплащане на бонус за първото четиримесечие
на 2018г. на основание поради взетото решение от работодателя за прекратяване
на трудовото й правоотношение, считано от 18.06.2018г. В този смисъл са
подробните обяснения на заинтересованото лице Л., депозирани пред
административния орган.
Правилни са изводите на административния орган по
отношение на неполучените бонуси „коледна заплата“ и „корпоративна заплата“. По
отношение на бонуса „коледна заплата“ правилно е прието, че съгласно
разпоредбата на чл. 31 от Вътрешните правила за работната заплата на „Уникредит Булбанк“ АД, на тази заплата нямат право
служители, назначени след 30.09. на текущата година. Независимо от това, на
работодателя е предоставена възможност за заплащане на такова допълнително
възнаграждение, изчислено пропорционално на отработеното време, в случаи, че
служителят има отработени повече от 3 месеца за календарната година.
Аналогични са аргументите и по отношение на бонуса
„корпоративна заплата“, регламентирани в разпоредбата на чл. 29 от Вътрешните
правила за работната заплата на „Уникредит Булбанк“
АД.
По отношение на твърденията за неравно третиране по
признаците „пол“, „възраст“ и „заболяване“, настоящият съдебен състав отново
споделя изводите на административния орган. При назначаването си на позиции
СОК, и жалбоподателката, и служителят П.Г. са
получавали брутно трудово възнаграждение в размер на 800лв. Не се подкрепя от
събраните по делото доказателства и твърдението в жалбата, че ползваните от нея
отпуски са в по-малък размер от тези, ползвани от Г.и Т.. В писмените обяснения
на Л. е посочен случай на ползване на отпуск в по-дълъг размер от разрешения,
поради причина, че има отложени изпити в Техническия университет – гр. София, а
информация за времетраене на ползваните от служителите Т., М. и Г.отпуски е
предоставена от работодателя „Уникредит Булбанк“ АД и
не са ангажирани доказателства от жалбоподателката за
неточност на данните.
По отношение признака „възраст“ не се сочат конкретни
възражения в жалбата до административния орган. Независимо от това,
работодателят е представил доказателства за наетите служители във филиал
Карлово на „Уникредит Булбанк“ АД, които са на
различна възраст и различен пол.
По отношение признака „увреждане“ съдът намира
оплакванията в жалбата за неоснователни. При постъпването си на работа М. е
представила карта за медицински преглед от 25.09.2017г., в която не е отразено
заболяването Тиреоидит на Хашимото
и не са посочени противопоказания за работа в стресова работна среда.
Представен е амбулаторен лист за извършен преглед на 01.11.2018г., съгласно
съдържанието на който документ заболяването е установено през февруари 2016г.,
проследява се и се провежда лечение с медикамент.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите
на административния орган, че жалбоподателката не е
уведомила директора на филиала Л. за това си заболяване, независимо, че е била
наясно с него от по-ранен момент. В обясненията си същият посочва, че не е бил
наясно, че М. страда от заболяване, което се влияе от физическо и психическо
натоварване, предвид непрекъснатата работа с клиенти в рамките на работното
време на филиала. Според него, служителката Т., също заемаща позиция СОК във
филиала, страда от автоимунно заболяване „множествена склероза“, но това й
заболяване не се отразява на изпълнението на служебните й задължения.
Неоснователни са и възраженията, че на жалбоподателката не е предоставена карта за допълнително
здравно осигуряване. Правилно административният орган се е позовал на чл. 34 от
Вътрешните правила за работната заплата и е приел, че се касае за социална
придобивка за служителите, отговарящи на определени условия, едното от които е
изтичане на изпитателния срок. В случая не е спорно, че по отношение на жалбоподателката не е изтекъл 6-месечният изпитателен срок,
считано от момента на преназначаването й на длъжност КК, поради което и
правилно не й е предоставена тази социална придобивка.
В допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че
в съдебната практика е застъпено становището, че по-неблагоприятният характер
на третирането при пряката дискриминация се установява при сравняване на реално
настъпилите за дискриминираното лице вреди с положението на друго конкретно или
хипотетично определено лице, поставено в ситуация, идентична на тази на неравно
третиране, което обаче не е носител на защитения признак. Това е така, защото
сравнението позволява да се открои причинната връзка между защитения признак,
вредата и различието в третирането. Нито в хода на административното
производство пред КЗД, нито в съдебното обжалване са ангажирани доказателства, заинтересованите
лица, при наличието на еднакви
или почти еднакви други условия са се отнесли или биха се отнесли
по-неблагоприятно към жалбоподателката. Това
означава, не е доказана вероятността за дискриминация, което при прилагане
правилото за разпределение на доказателствената
тежест по чл.9 от ЗЗДискр да обоснове предположение
за извършена дискриминация и съответно да обвърже ответната страна да доказва,
че принципът на равно третиране не е нарушен. Тъй като от доказателствата
по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на защитен признак,
който да е основание за по-неблагоприятното третиране, както и за действия по
отношение на М., които да представляват различно третиране, следователно не
може да се приеме извършването спрямо нея на пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр от заинтересованите лица,
каквато е претенцията й към съда. При това положение в съответствие с
материалния закон в обжалваното решение на КЗД е прието, че отсъства нарушение
по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр по посочените
от жалбоподателката признаци.
По изложените аргументи настоящият съдебен състав намира,
че жалбата
против Решение № 438/17.07.2020г. на петчленен състав на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/ по преписка № 561/ 2018г. е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, на ответника и на заинтересованите
страни следва присъждане на направените по делото разноски, по отношение на
които не е направено възражение за прекомерност от страна на жалбоподателката. Затова и ще следва да се присъдят в пълен
размер.
На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в минимален размер от 100лв. (сто лева), съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Съгласно представения списък с разноските л. 622 на
заинтересованата страна И.В.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** следва да бъдат присъдени разноски в размер на
600лв. (шестстотин лева).
Съгласно представения списък с разноските на л. 632 на заинтересованата страна К.С.Р., ЕГН: **********,***
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв. (петстотин лева).
Съгласно представения списък с разноските на л. 627 и
на основание разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция
към 03.08.2020г.) на заинтересованата страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, представлявана от пълномощника адв. А.Г.М. следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 500лв. (петстотин лева).
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** против
Решение № 438/17.07.2020г. на петчленен разширен заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по преписка № 561 от
2018г., с което е установено, че по отношение на Н.Е.М. „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, представлявано от Л.Х.и Е.М., в качеството на работодател, И.В.Л., в
качеството му на директор на филиал Карлово към „УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и К.С.Р.,
в качеството й на мениджър „Оперативна дейност“ във филиал Карлово към „УНИ
КРЕДИТ БУЛБАНК“ АД не са извършили нарушение на забраната за дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.
2 ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци „лично положение“,
„образование“, „увреждане“, „пол“ и „възраст“.
ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ – гр. София,
ул. „Драган Цанков“ № 35 сумата от 100лв. (сто лева) юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 500лв.
(петстотин лева) разноски.
ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на И.В.Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата от 600лв.
(шестстотин лева) разноски.
ОСЪЖДА Н.Е.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на К.С.Р., ЕГН: **********,*** сумата от 600лв. (шестстотин
лева) разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-десетдневен срок от съобщението за
постановяването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: