М О Т И В И
към
Решение № 260040 от 02.03.2021 година
по АНД № 73/2021 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на Глава ХХVIII от НПК.
Досъдебно производство
(ДП) № 228/2020 година по описа на РУ – Свиленград, представляващо преписка № ТОС 888/2020 година по описа на Районна
прокуратура – Хасково, е внесено в Съда от Десислава Садова – Младши прокурор в
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на К.А.Р., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живее в град Свиленград, ул.„К.П.” № 11, област
Хасково, неженен, със средно образование, ЕГН **********, неосъждан, за това,
че на 19.06.2020 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно
разрешително държал високорисково наркотично вещество съгласно чл. 3, ал. 2, т.
1 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и Приложение № 1 към
Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, а именно: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло
3.53 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 2.3 тегловни проценти, на стойност 21.18 лв., като случаят
е маловажен - престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Обвиняемият К.А.Р., редовно призован, се явява. Разбира в какво е обвинен, признава се за виновен,
съжалява за извършеното и моли да бъде оправдан.
Защитникът
на обвиняемия – адвокат Х.Х., излага процесуално становище за липса на спор по
фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно
внесеното Постановление на Прокурора. Поддържаните доводи касаят приложението на чл. 9, ал. 2 от НК –
малозначителност на деянието.
Съдът,
след като прецени поотделно
и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 888
от 12.02.2021 година на Бюро за
съдимост при Районен съд – Пловдив, обвиняемият не е осъждан, но му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК – с Решение № 31 от 25.02.2011
година по АНД № 1214/2010 година на Районен съд – Свиленград, състав на
посочения Съд е наложил на Р. административно наказание „Глоба” в размер на 1
000 лв. Видно от
Писмо на НАП, Териториална дирекция – Пловдив, офис – Хасково от 15.12.2020
година, с Разпореждане от дата 25.03.2015 година за прекратяване на
производството по образуваното във връзка с посочената Глоба изпълнително дело
с № 1064/2014 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково,
принудителното събиране на задължението е прекратено поради цялостно заплащане
на Глобата на дата 25.03.2015 година.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ - Свиленград –
Мл.ПИ М.Н., и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Р. е криминално
проявен, не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане
на страната.
В кориците на ДП е приложена Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че
обвиняемият няма ненавършили пълнолетие деца, не
притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни превозни
средства (МПС), с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в
дружество, парични средства по банкови сметки, не работи и няма доходи.
На
18.06.2020 година в сектор „Криминална полиция” при РУ - Свиленград постъпват оперативни
данни за лицето Г.А.Р., живущ ***, за държане на
наркотични вещества.
На
19.06.2020 година свидетелите Р.А.К., И.А.Т.и Т.А.Д., тримата
служители на РУ – Свиленград, извършват оперативно обезпечаване на
адреса, на който живее Г.А.Р.. Във връзка с издадено от Съдия при Районен
съд -
Свиленград по ЧНД № 312/2020 година Определение №
211/19.06.2020 година за разрешаване за извършване на претърсване и
изземване, на 19.06.2020 година в частен дом,
находящ се в град Свиленград, ул.„Констнтин Преславски” № 11, област Хасково,
обитаван от обвиняемия К.А.Р., лицето Г.А.Р. и свидетеля К.Д.К.е извършено претърсване и изземване за
времето от 14.05 часа до 16.40 часа. С Протокол за
претърсване и изземване са иззети 8 броя растения, описани като обекти от № 1 до № 8 в Протокола, които при тестване с
полеви наркотест „Drug Detection Test” реагират положително на
наркотичното вещество „Канабис”. Растенията са поставени в 8 на брой
цилиндрични опаковки, съдържащи почва, поставени на 3 от тях надпис
под форманта на знаменца „Strawberry cheese cake”, други 2 - с надпис „Royal
AK” и 3 броя - с надпис „Northern Lights”. С Протокола за
претърсване и изземване от 19.06.2020 година от прилежащо помещение
към същия частен дом, обитавано от обвиняемия К.А.Р. са иззети 2 броя
полиетиленови пликчета, съдържащи семена
с общо брутно тегло 7.6 грама, които при тестване с полеви
наркотест „Drug Detection Test” не реагират на наркотични вещества,
стъклен буркан, съдържащ зелено-кафява
листна маса, която при тестване с полеви
наркотест реагирала положително на наркотичното вещество „Канабис” с общо брутно тегло 229.4 грама и
брошура - каталог с растения. Извършен е оглед на наркотичните вещества и на
веществените доказателства.
От извършената по ДП Физико-химична
експертиза, обективирана в Протокол № 327/29.06.2020 година на БНТЛ при
ОДМВР - Стара Загора се установява, че обект № 1 - растителни семена, поставени в 2 броя прозрачни
полиетиленови пакетчета, представляват семена на конопено растение, те не
съдържат тетрахидроканабинол, остатъкът нетно тегло след изследването е 6.80 грама.
Растителната маса от обект № 2, намираща се в
стъклен буркан, представлява коноп
(марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 2.3 тегловни проценти и нетно тегло преди всички изследвания
3.53 грама. Остатъкът неизразходвано количество марихуана, след
експертизата, е 3.23 грама,
изпратен в Централно митническо управление (ЦМУ), отдел „МРР-НОП” – град София.
Цената на наркотичното вещество е определена на 21.18 лв.
Обвиняемият се признава за
виновeн на фазата на ДП, в престъплението, за което му е
повдигнато обвинение като сочи, че държал марихуаната за лична употреба поради
проблеми със съня. В съдебната фаза на процеса, заявява, че поддържа изложеното
от него на ДП.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладна записка, Определение
№ 211 от 19.06.2020 година по ЧНД № 312/2020 година на Районен съд – Свиленград,
Протокол за претърстване и изземване, ведно с Албум, Протоколи
за оглед на веществени доказателства, изготвени по реда и условията на чл. 155 и
сл. от
НПК, ведно с Албуми, Физико-химическа експертиза, Приемателно-предавателен протокол № 72603 от
30.07.2020 година,
Писмо от НАП, Териториална дирекция – Пловдив, офис – Хасково, Писмо от Агенция
по вписванията, Справка от Цантрелната база на КАТ, Справка
за съдимост, Характеристична справка, Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние и т.н. Така също,
още и свидетелските показания от ДП, материализирани в съответния Протокол за
разпит на свидетел, а именно – Т.А.Д.. Изброените гласни доказателства, се
цениха от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им
приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства, по реда на чл. 283
от НПК и на посоченото правно основание.
Съдебният състав
кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочения по-горе
свидетел, предвид тяхната безпротиворечивост и
систематиката, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги
подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите. От тук предпоставена е преценката за достоверност. В този смисъл обосновано е и
правдивото им звучене. Липсват
основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне с
останалите писмени доказателства, кредитирани от Съда, обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга
страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетеля не възникват съмнения за недобросъвестност или
необективност на депозираните показания. Не се установява посочения
по-горе свидетел да
има личностно отношение към обвиняемия, което да го провокира да даде
именно такива показания. С
тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на
посочения свидетел, считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното престъпление, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и
фактическото му осъществяване от обвиняемия,
установявайки обективните елементи от състава на процесното престъпление.
Същата правна
преценка се налага и за обясненията на обвиняемия, дадени на ДП фаза на процеса, които са еднопосочни, логично систематизирани,
последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия,
както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените признания
от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и ги
кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемия, в които излага
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – претърстване и иззимевне и огледи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива,
валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето
съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното
съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдебният състав,
възприема изцяло и кредитира Заключението на експертизата, назначена в хода на ДП и изготвена от Йордан Койчев Йорданов, тъй като е изготвено след извършване
на необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната област и служител в ОДМВР – Стара Загора, поради което
няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист, респ.
служител на МВР, с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и
кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност.
Обратни доказателства, които да опровергаят констатациите и Заключението на вещото лице, няма, поради което Съдът
намира за обоснована и правилна експертизата (както
вече бе посочено) и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява и от веществените доказателства, предявени в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 284
от НПК, респ.
приобщени по делото.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия К.А.Р. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.
Направеното Предложение
на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград е
основателно.
Обвиняемият
К.А.Р. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„К.П.” № 11,
област Хасково. Не е женен. Със средно образование е. Не е осъждан, но има наложено административно наказание по чл. 78а от НК. Не работи.
Чл. 354а от НК се намира в Главата за общоопасните престъпления - против народното здраве. Непосредствен обект на престъплението по чл. 354а,
ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК са обществените отношения, свързани с въведения
разрешителен режим за придобиването и държане на високорискови наркотични
вещества.
Марихуаната
има наркотично действие, няма легална
употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на
ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и се
намира под забрана съгласно ЗКВНВП, обнародван в Държавен вестник брой 30/1999
година, като е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от същия – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина”.
Съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23
от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството цената на един грам коноп, без значение какво е процентното съдържание на
активен компонент, е 6 лв.
НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в наказателноправен
смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа
власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки
един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с него.”. Без значение за съставомерността е
времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Законът не
свързва елемента „държане” с неговата продължителност.
Безспорно и по несъмнен
начин е
доказано, че на 19.06.2020 година в град Свиленград, област
Хасково, без
надлежно разрешително обвиняемият е държал високорисково наркотично вещество (съгласно
Приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКВНВП), а именно: марихуана с нето тегло 3.53 грама със съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 2.3 теглови процента, на стойност 21.18 лв. съгласно Приложение № 2 към
ПМС № 23/1998 година, като случаят е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК. Т.е. упражнявайки фактическа власт върху инкриминираното вещество, обвиняемият
е осъществил изпълнителното деяние „държане на наркотично вещество” по смисъла
на чл. 354а, ал. 3 НК.
Съгласно
Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014
на ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и
последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в
която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление
с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл Тълкувателно решение № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).
Съдът
намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК. Това е така защото придобитото и
държано количество марихуана по този текст е само около 4 грама и на стойност 21.18 лв.
Случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, предвид малкото количество и ниската стойност на предмета на
престъплението, чистото съдебно минало на обвиняемия според Справката му за съдимост, приета като писмено доказателство в хода на
съдебното следствие и младата му възраст, предвид които обстоятелства Съдът приема, че извършеното престъпление
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
За да признае обвиняемия за виновен в извършването на
гореописаното престъпление, Съдът прие, че той е извършил деянието виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа от НК,
тъй като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е искал, целял е настъпването на престъпния резултат. В разглеждания случай обвиняемият
е имал съзнание, че осъществява фактическа власт върху високорисково наркотично
вещество без надлежно разрешително, т.е. той е съзнавал, че противозаконно
държи това вещество. Именно за това Съдът прие, че в случая е
неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която
действията на
обвиняемия да могат да се субсумират
под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на
деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици да
не е общественоопасно – т.е. то да изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на
наркотично вещество със значително
висока опасност за здравето на хората – марихуана, независимо от ниската й парична стойност.
Казано по друг
начин деянието, извършено от обвиняемия, не може да бъде преценено като
„малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово
обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то
обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения
или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. В настоящия случай не може да става въпрос за несъществена степен на
засягане на обекта на посегателство. Количеството на високорисковото наркотично вещество,
държано от обвиняемия,
сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да
бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност
да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.:
Реабилитация по право по чл. 86 от НК и абсолютна/пълна
- по чл. 88а от НК,
несъмнено се отличават. Разпоредбата на чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК свързва заличаването на последиците от осъждане с
наложено наказание „Глоба” с изтичане на едногодишен срок от изпълнение на това
наказание, а чл. 88а, ал. 1 с препратка към чл. 82, ал. 1
от НК за срока, изисква изтърпяване на наказанието. Двете понятия
касаят една и съща дейност, но от гледна точка на различни субекти, свързани с
нея. Понятието изпълняемост на наказанието се свързва с възможността то да бъде
изпълнено по отношение на осъдения, то е във връзка с органите, оправомощени за
изпълнението, които следва да предприемат и реализират под съответната форма и
ред определени действия. Докато понятието изтърпяване на наказанието е от
гледна точка на субекта, който следва да понесе съответните лишения и
ограничения, в които се изразяват тази наказателна санкция; изпълнението на
наказанието е пряко обусловено от вида му. Практически, изпълнението
(изтърпяването) на наказанието „Глоба” е чрез изплащане на съответната сума.
Съгласно чл. 178, ал.
1 от ДОПК „публичните задължения се изпълняват доброволно чрез
плащане в брой или безкасово ...”. По отношение на лицата, освободени от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК приложение намира срока по чл. 86, ал.
1, т. 3 от НК, респ.
този по чл. 88а, ал. 1, вр.чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и тези лица могат да бъдат освободени от наказателна
отговорност повторно ако е изтекла една година, респ. две години за наложената Глоба. Видно от наличната по делото Справка от ТД
на НАП – Пловдив, офис - Хасково, приложена в кориците на ДП, изискана с
оглед установяване на обстоятелството дали посочената Глоба по АНД № 1214/2010 година на
Районен съд – Свиленград, е платена, е посочено, че Глоба е платена изцяло на 25.03.2015 година. Т.е. от 26.03.2016 година Р. се
счита „реабилитиран” по отношение на посоченото административно
наказание.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия К.А.Р.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от Р. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание
„Глоба” до 1 000 лв.; обвиняемият
не е осъждан за престъпление от общ характер; не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
Раздел IV от НК – реабилитиран е, като именно
към този момент според правната теория и съдебната практика, се преценява
дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи
императивно неговото приложение и в резултат
на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, каквито и не
следват предвид характера на засегнатите обществени отношения. Не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки К.Р. следва да бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3,
т. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – „Глоба”.
При
индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на К.А.Р., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало, направените
самиприязнания, допринесли за изясняване на истината по делото и доброто му процесуално
поведение на фазата на ДП и в съдебната фаза на процеса; а като отегчаващи – сравнително
лошите му характеристични данни.
Обществената
опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни”
случаи и предвид конкретните фактически данни по
делото.
Като
подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на
обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на
законодателството на Република България.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на
обвиняемия – не работи и не дължи издръжка
на ненавършили пълнолетие деца, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти и МПС, и със
семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемия за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК в
минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000
лв. За да стигне до този
извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК. Така индивидуализираното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на обвиняемия като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него Р.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно
разноските:
По предявеното обвинение обвиняемият бе
признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски,
от които по Републиканския бюджет – сумата от 79.16 лв. – разноски от ДП,
вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт
– държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК Съдът осъди обвиняемия да заплати и дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Свиленград, във връзка с
наложеното наказание „Глоба”.
Относно веществените доказателства:
Съдът отне
в полза на Държавата веществените доказателства: марихуана (предмет на
престъплението) - остатъка след изследване на
неизразходваното вещество с нетно тегло 3.23 грама, видно от Протокола за извършена
Физико-химическа експертиза № 327 от 29.09.2020 година на БНТЛ при ОДМВР – Стара
Загора, намиращо се на съхранение в отдел „МРР-НОП” към ЦМУ – град София
съгласно Приемателно-предавателен протокол № 72603 от 30.07.2020 година, както
и стъклен
буркан и остатъка след
изследване на растителните семена с нетно тегло 6.80 грама, като постанови
след влизане в сила на Решението веществените доказателства да бъдат
унищожени по надлежния за това ред.
Съдът отне в полза на Държавата и брошура – каталог с растения, рекламна табла с кръгла
форма, зелена на цвят и плик, съдържащ 8 броя
цилиндрични опаковки, съдържащи почва, тъй като не е установено на кого принадлежат и ако в едногодишен срок от завършването на наказателното
производство не бъдат
потърсени ще следва да бъдат унищожени
поради ниската им стойност.
След
влизане на Решението в сила, препис да се изпрати на ЦМУ,
отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение на основание чл. 96, ал. 2 от ЗКНВП.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)