№ 1040
гр. Пазарджик, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101734 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Й. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. .........................., чрез пълномощника си
адвокат Б. З. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ 3, ул. „Георги Дражев“ №
6, Търговски комплекс „Сан Марино", офис 14, адвокатска кантора „Маринов и З.", против
„Файненшъл България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от П. Б. Д.
Ищецът, чрез пълномощника си адвокат З. твърди, че на 05.09.2022 г. е сключил с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 4582416 за сумата от 1300 лева,
който е следвало да бъде обезпечен съгласно чл.4 от договора с гарант - две физически лица
поръчители, отговарящи на конкретни посочени в договора условия, или банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи, че изпълнила задълженията си по договора
за паричен заем.
На същата дата между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен и договор
за предоставяне на гаранция № 4582416, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД
се задължавал да изплати задълженията на кредитополучателя, а той от своя страна
следвало да заплати възнаграждение, платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по
договора за паричен заем.
Твърди, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие със закона,
тъй като поставя непосилно за кредитополучателя изискване за предоставяне на
обезпечение и така на практика го задължава да сключи договор за поръчителство с
„Файненшъл България“ ЕООД, което било свързано лице с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
1
Освен това дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, въпреки, че било
известно на кредитора към датата на сключване на договора за паричен заем, не било
включено в размера на ГПР, с което се заобикаляли разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК и договорът за паричен заем бил нищожен.
Поради акцесорния характер на договора за предоставяне на поръчителство,
нищожността на договора за паричен заем водела до нищожност и на договора за
предоставяне на поръчителство. Последният бил нищожен и поради начална липса на
основание, тъй като на практика не предоставял услуга на потребителя, защото било
уговорено, че ако поръчителят погаси задължението на кредитополучателя има право на
регресен иск против него, т.е. срещу възнаграждението, което кредитополучателят заплаща
на поръчителя, на практика не получава никаква услуга. Също така твърди нищожност на
договора за поръчителство и поради накърняване на добрите нрави - тъй като
кредитополучателят и поръчителя са свързани лица и поради високия размер на
възнаграждението, дължимо на поръчителя.
По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме
установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за
предоставяне на поръчителство № 4582416 е нищожен, както и да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата в размер на 145,41 лева, като частичен иск от общо 200 лева /на
основание чл.214 ГПК в проведеното съдебно заседание на 13.09.2023 г. съдът е допуснал
увеличение на осъдителната претенция/, представляваща недължимо платена сума по
нищожен договор за поръчителство № 4582416, сключен между страните, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК - BG21INTF40012050647658.
Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от пълномощника на ищцата - адвокат Д. М. от САК, който моли съда да
уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД чрез
пълномощника си юрисконсулт К. намира исковата молба за недопустима.
По същество оспорва иска за нищожност на договора за поръчителство като
неоснователен. Твърди, че основният му предмет на дейност е предоставяне на гаранционни
сделки по занятие и в това си качество следва да получава възнаграждение за дейността си,
а заемателят има интерес да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за заем.
По този начин обосновава наличието на правно основание за сключване на договора за
поръчителство. Оспорва твърдението договорът за поръчителство да накърнява добрите
нрави с оглед съществуващия принцип на свободно договаряне, даващ възможност на
страните сами да определят съдържанието на създаденото от тях правоотношение.
Не счита, че престациите по договора за поръчителство са нееквивалентни, тъй като
дружеството-поръчител е поело задължение да отговаря солидарно с цялото си имущество
за задълженията на заемателя при това в по-голям размер от размера на дълга, а длъжникът
е получил сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към заемодателя,
последният ще ангажира отговорността на поръчителя.
2
Сочи, че поръчителството не е било изискване за сключване на договора за заем, тъй
като на потребителя е била предоставена възможност да обезпечи задължението и по друг
начин. Твърди, че дружеството-поръчител е сключило договора за поръчителство
единствено поради възлагане от страна на заемателя и то при условие, че получава
възнаграждение за това.
Поддържа, че договорът за поръчителство има относително самостоятелен характер,
тъй като може да се уговори при по-леки условия. С оглед на това счита, че дори договорът
за заем да бъде обявен за нищожен, възнаграждението по договора за поръчителство се
дължи в пълен размер, тъй като промените в съдържанието на правоотношението между
кредитора и длъжника са непротивопоставими на поръчителя понеже отговорността му е
функция на отговорността на длъжника, каквато е била към момента на сключване на
договора за поръчителство.
Оспорва твърдението договорът за поръчителство да противоречи на чл. 19, ал. 4 във
връзка с чл. 22 от ЗПК, като сочи, че тези разпоредби се отнасят единствено за договорите за
потребителски кредитът, какъвто договорът за поръчителство не е.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Възразява по доказателственото
искане на ищеца за задължаване на ответника да представи по делото договора за
поръчителство, тъй като доказателствената тежест за това е на ищеца.
Оспорва искането за привличане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД като трето лице
помагач поради липса на правен интерес на третото лице да подпомага ищеца. Възразява по
искането за издаване на съдебно удостоверение, тъй като не е ясно каква информация ще
получи ищецът от БНБ и същата не е необходима за изясняване на предмета на делото.
Оспорва искането за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като ищецът
не бил посочил какво ще установява с нея. Изразява готовност за представяне на справка за
извършените плащания по договора за поръчителство. Не сочи доказателства.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител. Постъпило е
становище, с което молят съдът да отхвърли исковата претенция в цялост.
В проведеното съдебно заседание за третото лице помагач не се явява представител.
Депозирало е молба, в която посочва, че договорът за паричен заем не бил предмет на
възражението на процеса. Страните били различни, както и че договорът за заем е
самостоятелен юридически факт и разглеждането в настоящия процес било недопустимо.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства - договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, че на
05.09.2022 г. между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя М. Г. е сключен
договор за паричен заем № 4582416, по силата на който заемодателят се е задължил да
предостави на заемателя потребителски заем в размер на 1300 лв., а заемателят се е
задължил да върне заемната сума на заемодателя в срок от 9 месеца на 9 погасителни
вноски, всяка от които в размер на 169,57 лева, дължими на посочени в договора падежни
дати, при фиксиран ГЛП в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 47,81 %. Съгласно чл. 4 от
договора за паричен заем заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия;
3
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
В изпълнение на чл.4 от договора за паричен заем на 05.09.2022 г. между гарантът
„Файненшъл България” ЕООД и потребителя М. Г. е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4582416 , с който потребителят е възложил на гаранта, а гарантът се е задължил
да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за
всички последици от неизпълнението на задължението на потребителя по договора за
паричен заем за сума, покриваща задължението за връщане на заемната сума в размер на
1300 лева, задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на
законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането,
съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на
гаранция за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер на 1317,87 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 146,43
лева, дължими на посочените в договора дати. В ал.2 е предвидено задължение на
потребителя да заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен
заем. Съгласно ал.3 „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по този договор
съгласно ал.1 и всички други вземания на поръчителя по този договор. В случай на забава
съгласно ал.4 за плащане на възнаграждението по този договор, потребителят дължи на
поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва, заедно с всички направени
от поръчителя разноски за събиране на това вземане.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи се
установява, че ищцата е заплатила сумата в размер на 145,41 лева по договора за гаранция, а
остатъкът е в размер на 1172,46 лева. По договора за паричен заем е заплатила сумата в
размер на 1470,36 лева с едно плащане на 24.09.2022 г., с която е погасила главница в
размер на 1300 лева и договорна лихва в размер на 24,95 лева. Вещото лице е посочило, че
ако към условията на договора за заем се прибавят дължимите суми по договора за
поръчителство ГПР ще бъде в размер на 736,78 %, а ако се прибавят само платените суми в
размер на 145,41 лева по договора за поръчителството ГПР ще бъде в размер на 100,66 %.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Основателността на установителния иск предполага наличие на сочените от ищцата
основания за нищожност на договора за поръчителство, чието установяване при условията
на пълно и главно доказване е в тежест на ищцата.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
валидното сключване на договора за поръчителство.
Договорът за паричен заем, сключен между ищцата и третото лице помагач, има
характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Затова неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон -
ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по
съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в
рамките на наведените от ищцата основания. Съгласно чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1,
4
т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото
дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява
да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването
на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а
неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР – 47,81%, но от същия
не става ясно какви точно разходи са включени в ГПР и какво е стойностно измерение в
проценти на всеки един от формиращите го компоненти, така както те са описани в текста
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в приложение № 1 към закона. Така например според съдържанието
на договора единственият разход за потребителя е заплащането на възнаградителна лихва от
40,00 % на годишна база, но от стойностното измерение на тези две величини е очевидно, че
кредиторът е имал предвид и други разходи по кредита, които обаче остават неизвестни за
потребителя. Следователно в договора липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният
размер на разходите по кредита. Също така в договора за паричен заем е посочена обща
дължима сума в размер на 1526,13 лева, но в същата не е включено допълнителното
плащане от 1317,87 лева, представляващо дължимото от потребителя възнаграждение по
договора за предоставяне на гаранция, който обезпечава договора за заем. С това
допълнително плащане се покриват разходи, които са пряко свързани с договора за паричен
заем, тъй като представляват условие за сключване на самия договор, и които са били
предварително известни на заемодателя с оглед обстоятелството, че заемодателят и
дружеството-гарант са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, доколкото според
данните в ТРРЮЛНЦ заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на
капитала на дружество-гарант „Файненшъл България“ ЕООД. След като тези две условия са
налице, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква стойността на възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция да бъде включена в размера на ГПР. Посочването в
договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните
такива, а са по-ниски от тях, подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора. В
случая към посочения ГПР в размер на 47,81 % следва да се прибави и процентното
съотношение на дължимото възнаграждение по договора за гаранция. В този случай според
вещото лице размерът на ГПР ще бъде 736,78 %. Дори да бъде прибавено само заплатеното
възнаграждение от ищцата по договора за поръчителство, то ГПР е в размер на 100,66 %. По
този начин реалният размер на ГПР възлиза на 120.48 %, което надхвърля максимално
допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това противоречи на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Нищожността на договора за паричен заем води и до нищожност на договора за
предоставяне на гаранция. Този договор има акцесорен характер спрямо договора за
5
паричен заем, служи за обезпечаване на задълженията по договора за заем и не може да
съществува самостоятелно и отделно от него. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение. В случая липсват валидни
задължения, които да бъдат обезпечени, следователно договорът за гаранция е нищожен.
Този договор също така е сключен при липса на основание по смисъла на чл.26, ал.2,
пр.4 ЗЗД. Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която се преследва със
сключване на правната сделка. Договорът за поръчителство съгласно чл.138, ал.1 ЗЗД е
договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора за
поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора. Длъжникът не е
страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от закона интерес от лично
обезпечаване на дълга. Поради това сключването на договор за поръчителство от длъжника
е лишено от правно основание, а това прави договора за предоставяне на гаранция нищожен
съгласно чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция освен това накърнява добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По
начало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено
възнаграждение в полза на поръчителя. Това възнаграждение следва да се дължи от
кредитора, който е страна по договора за поръчителство и има интерес от обезпечаване на
вземането му, а не от длъжника. Поемането на задължение от страна на длъжника да плати
възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на поръчителя и в ущърб
на длъжника. То увеличава неимоверно задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по заемното правоотношение, и прави насрещните престации явно
нееквивалентни, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителят не получава никаква насрещна престация. В тази връзка е достатъчно да се
посочи, че по делото няма доказателства гарантът да е изпълнил поетото от него задължение
да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя с наредител - заемателят.
По изложените съображения съдът намира за основателни наведените от ищцата
доводи за нищожност на договора за паричен заем и на договора за предоставяне на
гаранция, с оглед на което следва да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена
нищожността на договора за предоставяне на гаранция.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 145,41 лева и
дължи нейното връщане, поради нищожност на договора за предоставяне на гаранция.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание
за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане,
респ. да докаже връщане на сумата.
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожност на процесния договор.
Ответникът не оспорва факта на плащане на процесните суми, последното се
установява и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ.
Поради нищожността на договора за поръчителство се налага извод, че сумата е
платена при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното
6
връщане. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Д. М. от САК, за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцата в производството. По делото е представен списък на разноски по
чл.80 ГПК, в който е индивидуализирано възнаграждението по всеки от двата иска – 480
лева с ДДС, което е в минимално предвидения размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004
г. на ВАдС /сумата е с вкл. ДДС, т.е. без вкл. ДДС е 400 лева, колкото е предвидена в
цитираната Наредба./. Във връзка с последното се явява и неоснователно възражението по
чл.78, ал.5 ГПК на ответника.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК ответникът следва да бъде
осъден за заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
Пазарджик, сумата от 130 лева, представляваща дължима държавна такса в производството
и сумата в размер на 180 лева заплатено възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК Районен съд
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция № №
4582416, сключен на 05.09.2022 г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, офис 40-46 и М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул.
.........................., поради липса на основание - чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД , противоречие с добрите
нрави - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и нищожност на договора за паричен заем, който обезпечава.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 , да
заплати на М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ..........................,
на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 145,41 лева /частична от 200 лева/,
представляваща заплатена без основание сума по договор за предоставяне на гаранция №
4582416, сключен на 05.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.05.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 , да
заплати на С. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Кочо
Честименски“ № 30, ет. 2, ап. 3, сумата в размер на 130 лева, сторени разноски в хода на
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 , да
заплати на адвокат Д. М. от САК, на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС.
Решението е постановено при участието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 в качеството на трето лице помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7
8