Определение по дело №2842/2016 на Административен съд - Варна

О  П Р Е Д Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ …………../04.11.2016 г., гр.Варна

 

 

Административен съд – гр.Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември  две хиляди и шестнадесета  година в състав:

 

СЪДИЯ : КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

 

         Като разгледа докладваното от съдията административно дело №2842/2016 по описа на Административен съд – гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от И.Я.Р. ЕГН **********, чрез адв. С. срещу Заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г. на командира на военно формирование 36940 – Варна в частта на т.1. Сочи, че в оспорената част на заповедта е указано, че се дължи обезщетение за прослужено време съгласно чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ в размер на 16 брутни месечни възнаграждения, което е неправилно, съответно неправилно са определени и сумите за звание, процент прослужено време и държавна служба. Жалбоподателят е кадрови военнослужещ със стаж над 18 години, т.е. на него се дължи обезщетение в размер на 18 брутни трудови възнаграждения, а не 16 както е определено със заповедта. Отправено е искане за отмяна на заповедта и съда да задължи административния орган да я имени.

Със Заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г. на командира на военно формирование 36940, на основание чл.73, ал.8 от ППЗОВБРБ и в изпълнение на Заповед № КВ-346/11.08.2016 г. на министъра на отбраната е отчислен от списъчния състав, считано от 17.09.2016 г. капитан И.Я.Р. и е определено да му се изплатят обезщетения за освобождаване от военна служба като в обжалваната т.1 е определено обезщетение за прослужено време на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ – 16 брутни месечни възнаграждения в размер на 29 404, 96 лева /за звание, за процент прослужено време, за държавна служба, за условия труд и класна специалност/.

В оспорената т.1 от заповедта са определени имуществените последици от прекратяването на военната служба и размера на дължимите на военнослужещия обезщетения за прослужено време на основание чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ. Заповедта за отчисляване на И.Я.Р. от списъчния състав на военно формирование 36940 няма характер на индивидуален административен акт. С тази част тя урежда гражданскоправните последици от прекратяването на договора за военна служба, поради което възникналите спорове относно техния конкретен размер следва да се решат в исково производство пред общите съдилища. С оглед уреждането на дължимите обезщетения в чл.227, ал.1 от ЗОВСРБ, конкретизирането им по размер от страна на командира на военно формирование 36940 – Варна съставлява едностранно изявление на задължено по закон лице да изплати тези обезщетения в размер, признат от него. Такава по характер е и претенцията на жалбоподателя, който, позовавайки се на същите норми, не приема и оспорва така определения от командира размер и твърди, че той трябва да бъде определен в по-голям размер. В случая между командира на военно формирование 36940-Варна и жалбоподателя има отношения на равнопоставени лица в едно съществуващо гражданско правоотношение, а не отношения на власт и подчинение между административен орган и задължено лице. Ако хипотетично се приеме, че обжалваната заповед е административен акт, то военнослужещият няма да има правен интерес от обжалването й. Тя има изцяло позитивен ефект спрямо правата му, тъй като именно тя урежда, макар и неправилно според него, правото му да получи определен размер от полагащото му се по закон обезщетение. Евентуалната отмяна на заповедта като незаконосъобразна, би довела до негативно засягане на правата му. Това би го лишило от правото да получи, макар и неправилно определено, такова обезщетение.

Отделно от това на основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Евентуално възникнали спорове във връзка с техния размер, ще бъдат подведомствени на административните съдилища. Правото да получи обезщетения по чл. 227, ал.1 от ЗОВСРБ за жалбоподателя не произтича от причинени му вреди от незаконосъобразни актове, действия на административен орган или длъжностно лице, а пряко от закона. От посочените причини следва извод, че споровете във връзка с изплащане на обезщетения от посочения вид не са административноправни такива, а гражданскоправни. В този смисъл е съдебната практика: определения на ВАС по адм. дела №№ 1287/2012 г., 3303/2011 г., 70/2012, 990/2012 г., 709/2011 г., 374/2010, 11505/2014 г., 7173/2011 г. и определение на смесен състав ВАС и ВКС по адм. дело № 22/2015 г.

Оспорената заповед в атакуваната й част не е годен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК, с оглед на което и на основание чл. 159, т.1 от АПК производството се явява недопустимо и следва да се прекрати.             

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

   

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от И.Я.Р. ЕГН ********** срещу Заповед № ЛС-01-15/16.09.2016 г. на командира на военно формирование 36940 – Варна в частта на т.1.

ПРЕКРАТЯВА  производството по административно  дело №2842/2016 г.  по описа на Административен съд – гр.Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :