Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 2358/19.11.2019г.
гр. Пловдив, 19.11.2019 г
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив,
ІХ състав, в , в открито съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета
година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велизар Русинов
При
секретар
Д. Й.
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2952 по описа за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 - 178 от АПК,
Образувано
е по жалба на Д.П.К. ЕГН**********,с адрес;*** против Заповед за прилагане на ПАМ/ЗПАМ/ № 4746/22.08.2019 г. по чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП, издадена от М.Р.Л.на длъжност мл. автоконтрольор
в 1 група 1 сектор в отдел „пътна полиция“ при СДВР, по която е образувано по адм. дело №
10446/2019 г. по описа на АССГ, като с Определение № 7017/20.09.2019 г., на
основание чл. 135, ал. 2 от АПК производството на Административен съд – София -
град/АССГ/ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен
съд Пловдив, по което е образувано настоящото производство.По доводи в жалбата
се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна,
иска се нейната отмяна, претендират се разноски.Към жалбата са приложени и
описани доказателства, в т.ч. са
формулирани доказателствени искания, а именно, да
бъде изискана от ответника справка за
нарушител/водач от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, касаеща
жалбоподателя, изготвена от единна система за управление на административнонаказателна
дейност и да бъде изискано копие на Заповед, описана в пункт 3 на жалбата, на
Директора на СДВР.По делото, към 24.10.2019 г. от СДВР, Отдел „ПП“ е изпратена
призовка, касаеща ответника в производството Момчил
Лилов и е приложено заявление на същия за ползване на отпуск за периода на
днешното съдебно заседание от 04.11. до 06.11.2019 г., в което заявление има
отбелязване, че е разрешено и в този смисъл същият,редовно уведомен не се
явява.По преобразуваното в настоящото адм.дело № 10446/2019 г. на АССГ ;приобщено към настоящото
по съответния порц.ред
са приложени; адм.
преписка в това число; справка картон на водача, така и Заповед №
513з-1618/26.02.2018 г. на Директора на СДВР. Жалбоподателят
– Д.П.К., редовно призован, оспорва проц.Заповед за ПАМ, по доводи в жалбата и пис.становище като твърди ,че същата е
незаконосъобразна,издадена в нарушение на чл.59,ал.2,т.4 от АПК като се твърди, че липват мотови свързани с фак.основания ,че е издадена при неспазване на установмената форма , като се твърди ,че при издаването й
са нарушени и съдопроизводствените
правила/чл.146,ал.2,т.3 от АПК/.Искасе от настоящия състав да отмени оспорения
акт.Претендира присъждане на разноски. Ответникът – М.Р.Л.на длъжнст мл. автоконтрольор 1
група 1 сектор в отдел „ПП“ при СДВР, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Окръжна прокуратура –
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
встъпва. Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фак. и правна страна
следното; Със заповед за прилагане на ПАМ/ЗПАМ/ № 4746/22.08.2019 г. по чл.
171, т.1 б. „б“ от ЗДвП, издадена от М.Р.Л.на длъжност мл; автоконтрольор
в 1 група 1 сектор в отдел „пътна полиция“ при СДВР на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС №*********
,но за повече от 18месеца.Като правно основание за приложената ПАМ е посочена
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.Като мотиви за издаването на /ЗПАМ/ е прието; че на 22.08.2019
г. , жалбоподателя бил бил управлявал МПС „Нисан Алмера“ с табели с рег.№***
в град СОФИЯ , с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда, без описание в
ЗПАМ ,място на установяване ;без
описание в ЗПАМ каква точно е установената концентрация на
алкохол в кръвта; без описание в ЗПАМ как всъщност е установена
концентрация на алкохол в кръвта/не е описано
с техническо средство, не описан издаден ли е талон за медицинско изследване №…….и т.н.;/. Въпреки
неустановена фак.обстановка от ответника е
прието в ЗПАМ , въпреки неиндивидуализирано
от ответника в ЗПАМ твърдяното деяние на жалбоподателят ,с което да е нарушил конкретна разпоредбата на ЗДвП на основание чл. 22 ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е наложена
описаната по-горе принудителна административна мярка ,като в процесната ЗПАМ е отбелязано ,че на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков №307597 от
22.08.2019г.От приложената в заверено копие административна преписка, се
установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН бл.№307597 от 22.08.2019г.,
послужил като основание за издаване на оспорената ЗППАМ. Със Заповед № 513з-1618/26.02.2018
г. на Директора на СДВР са оправомощени длъжностните лица от СДВР да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5,
б. "а" и т. 6 от ЗДвП. Приложена е по делото и докладна записка от
Красимира Христова Идакиева служител на МВР до Началника на 02 РУ
СДВР, в която е отразена фактическата обстановка по извършена проверка
на жалбоподателя на21.08.2019 г. Приложена е и справка за нарушител/водач за
лицето жалбоподател ,в която процесната ЗПАМ не е
отразена /не фигурира/ . При неустановена фактическа
обстановка от ответника , която се
оспорва от жалбоподателя по делото,
настоящият съдебен състав в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 вкл. от АПК, извежда следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице-адресат на
оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване, съгласно чл.
147, ал. 1 АПК, в законоустановения срок по чл. 149,
ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна по следните съображения: Оспорената заповед за налагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мерките за административна
принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за
контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени
от тях лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от издадена
от М.Р.Л.на длъжност мл. автоконтрольор в 1 група 1
сектор в отдел „пътна полиция“ при СДВР, чиято компетентност е установена от приложената по делото заповед Заповед №
513з-1618/26.02.2018 г. на Директора на СДВР , а последната, съгласно
отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г.
на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорената ЗПАМ обаче
е издадена при неспазване на изискването за форма на административния акт по
смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, но не съдържа
изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 АПК, включително правни и
фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В
оспорената заповед са изложени неясни и без конкретика
фактически основания, за твърдяно от
ответника за осъществено от жалбоподателя нарушение,като същото не е посочено в
проц.ЗПАМ ,а в АУАН формално е посочен по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП; формално е посочено времето/в АУАН 22.08.2019г. ,в
докладна записка 21.08.2019г./ ,не е конкретизирано ; мястото не е
конкретизирано /в АУАН за място е посочено – „в
село Негован“ , но в процесната ЗПАМ за място
е посочено - „в гр.София“, , не е
конкретизирана и концентрацията на алкохол в кръвта, нито как е
установена/само е отбелязано
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда в ЗПАМ ,а в АУАН 0.62%о/ .
Изложените мотиви в оспорената заповед /ЗПАМ/ са противоречиви и недостатъчни , за да може жалбоподателят да
разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му
ПАМ. Възраженията на оспорващия, за липсата на конкретни мотиви относно приложената ПАМ са процесуално нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и са основателни. Мотиви за това не се съдържат и в констативната част на административния акт и
не са свързани с тежестта на
нарушението, предвид установения промил на алкохол в кръвта 0.62 промила в АУАН.
В мотивите на ЗПАМ, е посочено, само че
мярката се налага за това, че водач управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 промила, като се препраща към АУАН ,в който както се посочи
не е установено по категричен начин нито времето,
нито мястото,нито твърдяното деяние ,предвид представените от ответника
доказателства ,представляващи адм. преписка . В диспозитивната част на оспорената заповед органът не е обосновал, че тежестта на принудителната мярка
се определя с оглед тежестта на извършеното нарушение и е наложил максималния
срок , въпреки че върху АУАН има Резолюция „лишаване 6/шест/месеца“. Предвид
вида на деянието, за което се налага ПАМ, размерът на промила алкохол в кръвта,
който е установен по време на проверката е съставомерен
елемент от фактическия състав. Съответно размер на алкохол в кръвта обосновава извод за
по-ниска степен на опасност на нарушението, което от своя страна е основание за
определяне на по-кратък период на наложената ПАМ, който в случая неправилно
ответникът е определил в максималния
предвиден в ЗДвП размер. В тази насока следва да се вземе предвид и
представената по делото справка за нарушите/водач, касаеща
жалбоподателя,в която не е посочена процесната ЗПАМ. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че заповедта за прилагане на ПАМ не е в установената
от закона форма, не съдържа изискуеми
реквизити и при издаването/чл.59,ал.2 ,т.4 АПК липсват фактически основания за
издаване на процесната ЗПАМ като са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 2 , т. 3 АПК.Оспорената заповед е издадена в нарушение
и на материалноправните
разпоредби и е налице и отменителното
основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид неустановено по категоричен начин нарушение от страна на жалбоподателя, неустановено
по надлежния ред/в нарушение на чл.6 ал.1 от Наредба №1 от 19.007.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози ,като талонът за медицинско изследване е издаден в нарушение на същата ,като в
стикера е записан номера на АУАН ,вместо
номерът на талона за медицинско изследване /, неправилно
административният орган е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1,
б. "б" ЗДвП за издаване на заповед за прилагане на ПАМ – временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС №********* ,но за повече от
18месеца. Съгласно цитираната разпоредба от ЗДвП (в действащата към датата на
издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ:
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.Не е
уточнено от ответника и в коя хипотеза се твърди извършеното нарушение. При
издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане
на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност
и следователно при установяване наличието на предпоставките по чл. 171, т. 1,
б. "б" ЗДвП административният орган е задължен да издаде
административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал. 1 от ЗДвП,но настоя случай не е такъв.Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
е императивна; но при наличието на основанията изчерпателно изброени в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП , които в
случая , както беше посочено по-горе не са установени от съставения АУАН, съответно административният
орган не е бил длъжен да наложи ПАМ-
" временно отнемане на свидетелство за управление на МПС №********* ,но за
не повече от 18месеца ". Настоящият състав намира, че обжалваната заповед,
макар и издадена от компетентен орган; но без предвидената форма и съдържание, е издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.Така
изложените факти, не могат да изпълнят изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на
фактическите основания за издаване на акта. Изискването на АПК за мотивиране на
акта е изпълнено тогава, когато акта съдържа конкретни съображения за неговото
издаване, каквито съображения в случая липсват, с оглед на отчетената
противоречивост. Недопустимо е същите да бъдат извеждани по тълкувателен път, а
следва да бъдат изложени достатъчно ясно и конкретно или в самия акт или в
предхождащия неговото издаване акт, към който акт препраща, като основание за
издаването му,в случая АУАН . Всъщност ответникът в процесната
заповед не е изложил мотиви , като дори не е преповторил описаното в АУАН , а
само е възпроизвел , текста на чл. чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП и се е ограничил с това. Така упоменатите
противоречия в ЗПАМ и АУАН и
установеното в настоящото производство сочат, че е нарушен принципа за
истинност по чл. 07 АПК при издаване на процесната
заповед .Настоящият став намира, че обжалваната
заповед, макар и издадена от компетентен орган, но без предвидената форма и
съдържание, е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; в нарушение на
материалния закон и при несъответствие с целта на закона.Нарушаването на
основните принципи на АПК при констатираната материална и процесуална
незаконосъобразност на постановения в отклонение от тях административен акт
води до извода за основателност на подадената жалба и заповедта, следва да бъде
да бъде отменена. При
този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдените поисканите и направени по делото разноски – 10.97/десет
лева и деветдесет и седем стотинки/лева, внесена държавна такса. Воден
от горното и на основание чл. 172 , ал. 2 от АПК Съдът ;
Р
Е Ш И:
Отменя
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 4746/22.08.2019 г. по чл. 171, т.1 б. „б“
от Закон за движение по пътищата/ ЗДвП/, издадена от М.Р.Л.на длъжност мл. автоконтрольор в 1 група 1 сектор в отдел „Пътна полиция“
при Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР /. Осъжда Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР / да заплати на Д.П.К. ЕГН**********,с адрес;*** разноски в размер
на 10.97/десет лева и деветдесет и седем стотинки/лева.Препис от решението да
бъде изпратено на страните.Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ;