Присъда по дело №140/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 57
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20225220200140
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите

НОХД № 140/2022 г.
МОТИВИ:


Обвинението е против подс. С.Б.Б.. от гр. П., за престъпление по чл.183
ал.1 от НК за това, че в гр. П., след като е осъден с Решение на Районен съд-
П. от 13.10.2009 г. по гражданско дело № 1303/2009 г. по описа на РС- П.,
влязло в законна сила на 13.10.2009 г. и с Решение № 428/28.05.2021 г. на PC-
П. по гр.д.№ №20215220100951/2021г., влязло в законна сила на 24.07.2021 г.
по описа на PC- П. за изменение размера на издръжката, да издържа свой
низходящ- дъщеря си П. С.Б.., родена на 07.12.2004 г. чрез нейната майка и
законен представител- А.С.Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 21 месечни вноски, за
периода от месец март 2020 г. до месец ноември 2021 г. включително, в общ
размер на 2 220,00 лева /по 70лв. месечно за периода от месец март 2020г. до
м.юни 2021г. включително и по 220лв. месечно за периода от месец юли
2021г. до месец ноември 2021г. включително/.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с назначения му
служебен защитник. Признава се за виновен и дава кратки обяснения. Лично
и чрез защитника си моли да не бъде налагано наказание, а да се приложи
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, тъй като е изплатил дължимата издръжка.
Представителят на Районна прокуратура-гр.П. поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като се приложи
разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. С.Б. и А.Т. били съпрузи. От брака си имат едно дете- П. С.Б..,
родена на 07.12.2004 г. Бракът помежду им бил прекратен с Решение № 756
от 13.10.2009 г., постановено по гр. дело № 1303/2009 г. на Районен съд- П.,
което влязло в сила на 13.10.2009 г. По силата на посоченото съдебно
решение, упражняването на родителските права по отношение на детето П.Б.
били предоставени на майката- А.Т., а подс. Б. бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 70 лева на дъщеря си, чрез нейната майка и законен
представител.
Впоследствие размерът на дължимата от подсъдимия издръжка по
отношение на детето бил изменен с Решение № 428 от 28.05.2021 г. по гр.
дело № 20215220100951/2021г. по описа на PC- П., като бил увеличен на 220
лв. месечно. Решението влязло в сила на 24.07.2021 г.
1
До месец февруари 2020 г. включително подс. Б. изпълнявал редовно
задължението си за заплащане на месечна издръжка на дъщеря си П.Б.. От
месец март 2020 г. обаче той спрял да плаща издръжка, като до месец
ноември 2021 г. включително не заплатил нито една месечна вноска за
издръжка, като общата дължима от него сума за издръжка възлизала на 2
220,00лв. или по 70 лв. месечно за периода от месец март 2020 г. до месец
юни 2021 г. вкл. и по 220 лв. месечно за периода от месец юли 2021 г. до
месец ноември 2021 г.вкл.
Поради тази причина А.Т. подала сигнал до прокуратурата, като въз
основа на данните от извършената проверка, било отпочнато настоящето
наказателно производство.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд по делото
бе представено заявление от постр. П.Б. лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител А.Т., с което заявява, че подс. Б. на 04.05.2022
г. лично в присъствието на майка й А.Т., в брой на ръка й е предоставил
сумата от 2 220 лева, представляваща дължимата й издръжка за периода от м.
март 2020 г. до м. ноември 2021 г., вкл., като заявява, че няма претенции към
него.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и събраните по делото доказателства, които
подкрепят самопризнанията, а именно показанията на свидетелите П.Б. и А.Т.
и писмените доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват. От същите става ясно, че
подс. Б. през инкриминирания период от време не е заплатил нито една
месечна вноска от дължимата издръжка както по първоначално определения й
размер, така и от увеличения впоследствие размер. През този период той не е
полагал грижи за дъщеря си и рядко се е виждал с нея.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, тъй като в периода от месец март
2020 г. до месец ноември 2021 г. включително, в гр. П., след като е бил
осъден с Решение от 13.10.2009 г. по гр.д №1303/2009 г. по описа на РС- П.,
влязло в сила на 13.10.2009 г. и с Решение №428/28.05.2021 г. по гр.д №
951/2021 г., влязло в сила на 24.07.2021 г. по описа на РС- П. за изменение
размера на издръжката, да издържа свой низходящ- дъщеря си П. С.Б..,
родена на 07.12.2004 г. чрез нейната майка и законен представител- А.С.Т.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 21 месечни вноски, в общ размер на 2 220.00 лв. или по 70
лв. месечно за периода от месец март 2020 г. до м.юни 2021 г. вкл. и по 220
лв. месечно за периода от месец юли 2021 г. до месец ноември 2021 г. вкл.
Деянието е извършено виновно, с пряк умисъл, с целени и настъпили
2
общественоопасни последици.
Няма съмнение, че до момента на образуване на ДП срещу подсъдимия,
той не е плащал дължимата издръжка, което се равнява на 21 месечни вноски,
от които 16 вноски по 70 лева и 5 вноски по 220 лева или обща сума в размер
на 2 220 лева. Тази сума представлява неизпълнение на задължението за
издържа за период от 1 година и 9 месеца, считано от м. март 220 г. до м.
ноември 2021 г. Той е бил наясно с това си задължение и съзнателно не е
изпълнил същото.
Няма спор и това, че в хода на съдебното следствие, преди
постановяване на присъдата, подсъдимият е изпълнил задължението си, а от
справката му за съдимост се установява, че спрямо него до момента от съда
не е била прилагана привилегията, обективирана в разпоредбата на чл.183
ал.3 от НК. При това положение привилегированият състав на посочената
правна норма, предвид изплащането на дължимата издръжка до
постановяването на присъдата в първата инстанция, е приложим в
настоящото производство, още повече, че не са настъпили никакви други
вредни последици за детето, чиято издръжка се дължи.
С оглед на гореизложеното съдът, след като призна подсъдимия за
виновен по горепосоченото обвинение, не му наложи наказание.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3