Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба от З. Г. С. от [населено място] против Заповед №РД05-46/22.02.2024 г. издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали /РДГ-Кърджали/, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание «порицание». В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателката сочи, че в оспорения акт не са изложени надлежни мотиви, обосноваващи наложеното дисциплинарно наказание. Намира за незаконосъобразни изводите на наказващия орган за извършено от нея дисциплинарно нарушение. В тази връзка твърди, че не осъществява контрол при представянето на данните в НАП, тъй като не разполага с достъп до програмния продукт, от който се генерират файловете с данни, изпращани по електронен път от упълномощените служители. Твърди също и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание, поради несъответствието му с критериите на чл.91 от ЗДСл. Иска отмяна на оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. В о.з.с. и в представено писмено становище, лично и чрез процесуалните си представители, поддържа подадената жалба.

Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция по горите - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира същата за неоснователна. В писмен отговор излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата, предвидена в ЗДСл, в т.ч. и на изискванията на чл.93 и чл.91 от ЗДСл. Сочи, че служителката е била изслушана, като й е предоставена и възможност за писмени обяснения по случая. Счита че законосъобразно са приложени и критериите по чл.91 от ЗДСл, при определянето на дисциплинарното наказание. Счита също, че в качеството си на [длъжност], жалбоподателката има достъп до всички документи, касаещи дейността на РДГ-Кърджали, както и възможност да изиска информацията, необходима й за осъществяването на възложения й контрол. В тази връзка намира за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че няма достъп до конкретната програма за изпращане на данни. Сочи, че отношението на жалбоподателката към извършените от нея дисциплинарни нарушения е безкритично. В съдебно заседание поддържа депозирания писмен отговор, като излага доводи за неоснователност на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателката е изпълнявала длъжността «[длъжност]» в Регионална дирекция по горите - Кърджали.

На 25.01.2024 г. в РДГ – Кърджали са постъпили задължителни предписания, с изх. №Г-08-000-00-01693016/22.01.2024 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, видно от които, на осигурителя РДГ – Кърджали е предписано да коригира данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО за лицето Т. П. Т., за месец март 2023 г., поради това, че в Регистъра на осигурените лица, за посоченото лице били подадени дублиращи данни за м. 03.2023 г.

Във връзка с горните задължителни предписания, с писмо изх. №РДГ06-1152/15.02.2024 г., директорът на РДГ – Кърджали е поискал писмени обяснения от служителя З. С. относно причините за установеното от контролните органи на ТП на НОИ – Кърджали, дублиране на данни за месец март 2023 г., за лицето Т. П. Т..

На 15.02.2024 г. е депозирано писмено обяснение от З. С., в което е посочено, че изпълнението на задължителните предписания не й е било възлагано, но въпреки това е била запозната с неговото съдържание. В обясненията си жалбоподателката е отразила, че не е упълномощена да подава данни в НАП/НОИ, като въпросното дублиране е вследствие на данни, подадени от С. М. – [длъжност] и Г. Д. – [длъжност]. Последните служители притежавали достъп и оперирали с лични данни и информация за получени възнаграждения, осигурителни вноски, отсъствия и др. в програмен продукт „***“, а контрол върху въведените в системата данни осъществявал [длъжност].

По делото е приложен и протокол от изслушване на жалбоподателката С., проведено на 20.02.2024 г., в който са отразени поставените от дисциплинарно-наказващия орган въпроси и дадените от служителката отговори. Последната, в своите обяснения отново е посочила, че изпълнението на задължителното предписание не й било възложено, както и че за подаването на такива данни били упълномощени служителите Г. Д. и С. М.. В тази връзка пояснила, че данните към НАП се представят с електронен подпис и поради това е нямала достъп до тях и не е осъществявала контрол върху дейността на горните служители, при подаването на данните.

С обжалваната Заповед №РД05-46/22.02.2024 г., издадена от директора на РДГ- Кърджали, на основание чл. 90, ал.1, т.1 от ЗДСл, на жалбоподателката З. Г. С., на длъжност «[длъжност]» в Регионална дирекция по горите-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание «порицание», за виновно неизпълнение на служебни задължения. В мотивите към заповедта е прието за установено, че С. не е осъществила контрол по отношение работата на [длъжност] и [длъжност] при РДГ-Кърджали, а последното представлява неизпълнение на служебните задължения, вменени й с т.1 и т.5 от раздел VII на длъжностната й характеристика: да отговаря за състоянието на финансовата дисциплина на дирекцията и за организацията на работа на [длъжност] и [длъжност], както и неизпълнение на целите, поставени в т.4 от индивидуалния работен план за 2023 г., а именно: да контролира изпълнението на текущите задължения на служителите, на посочените две длъжности. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 22.02.204 г., видно от отбелязаното в нея.

Според показанията на разпитания по делото свидетел - Г. Н. Д. – бивш служител в РДГ-Кърджали, въпросното дублиране на данни за лицето Т. Т., за месец март 2023 г., подадени към НАП с декларация обр. 1, се дължи на това, че същите били подадени от колегата й С. М., и тя не била своевременно уведомена за подадената информация. След като се върнала на работа след отпуск, свидетелката също подала декларация обр. 1, вследствие на което се получило и това дублиране на данни. Пояснява, че данните се извличат от програмен продукт „***“, от който се генерира файл и същия се предоставя на НАП по електронен път, с електронен подпис, а последната институция изпраща протокол за приемане или отхвърляне на данните. Твърди, че по отношение на данните, предоставяни с декларация обр. 1, не се извършва контрол от [длъжност] в РДГ-Кърджали, тъй като същия не разполага с достъп до горната програмна система. Сочи, че и преди е имало случаи на погрешно подадени данни с декларация обр. 1, които своевременно са били коригирани, съобразно указанията на компетентните органи.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като компетентно, пълно и съответно на другите събрани доказателства, за месец март 2023 г. до ТД на НАП са подадени две декларации обр.1 за служителя Т. Т., съдържащи една и съща осигурителна информация. Първоначално, декларация обр.1 за м.март 2023 г., за горния служител е била подадена на 27.03.2023 г. от С. М., като на 03.05.2023 г. такава декларация за същия период и служител, била подадена и от Г. Д.. С протокол вх.№***/07.02.2024 г. е подадена декларация обр.1, с която са заличени дублираните данни. Според вещото лице, дублирането на осигурителна информация не е довело до щета за бюджета или до санкция за РДГ-Кърджали. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че коригиращата декларация от 03.05.2023 г. е подадена без да е налице основание за това, както и че предоставения пълен достъп до всички услуги на НАП, дава възможност на лицата да преглеждат всички документи, подавани от задълженото лице и резултатите от обработката, независимо от сертификата, с който са подписани и валидността на сертификата.

По делото са приложени и Заповед №№РД05-130/06.03.2019 г. и №РД05-137/16.07.2020 г., издадени от директора на РДГ-Кърджали, с които лицата С. М. М. – [длъжност] в РДГ-Кърджали и Г. Н. Д. – [длъжност] в РДГ-Кърджали, са били оправомощени да уведомяват и получават информация от НАП и НОИ, при спазване на законоустановените срокове, като контролът по изпълнението на горните заповеди е бил възложен на заместник-директора на РДГ-Кърджали.

Видно от приложеното Уведомление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, жалбоподателката С. е упълномощена от РДГ-Кърджали с пълен достъп до електронните административни услуги, предоставяни от НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

При извършената, на основание чл.168 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения акт съдът установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, по смисъла на чл.92 от ЗДСл и в изискуемата от закона писмена форма. Според горната разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл.6, ал.2 и 3. Такъв орган по назначаването, съобразно чл.5, ал.1, т.8 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, по отношение на жалбоподателката, се явява директорът на Регионална дирекция по горите-Кърджали.

Не се констатираха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, обратно на твърдяното в жалбата. При издаване на процесната заповед са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Същата съдържа относими фактически и правни основания за наложеното дисциплинарно наказание.

Спазен е и срокът по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая, съдът намира за установено, че нарушението е било открито от компетентния орган, най-късно на 25.01.2024 г., на която дата в деловодството на РДГ-Кърджали са били получени задължителни предписания с изх. №Г-08-000-00-01693016/22.01.2024 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали и същите са били сведени до знанието на директора, видно от поставената върху тях резолюция. С тези задължителни предписания, на РДГ – Кърджали, в качеството на осигурител, е предписано да се коригират данните по чл.5, ал.1, т.4 от КСО за лицето Т. П. Т., за месец март 2023 г., поради това, че в Регистъра на осигурените лица било установено дублиране на същите. Т.е., със запознаване съдържанието на горното предписание органът по назначаване се е сдобил с информация, пораждаща съмнение за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено на 22.02.2024 г., или, преди изтичането на законоустановените срокове по чл.94, ал.1 от ЗДСл. Спазено е и изискването на чл.93 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарнонаказващия орган, като му е дадена възможност да представи и писмени обяснения по случая.

По отношение спазването на материалния закон, съдът съобрази следното:

В случая на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание «порицание», за дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Според последната разпоредба, основание за възникване на дисциплинарна отговорност е неизпълнението на служебните задължения, а съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДСл, задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

В мотивите към заповедта ДНО е приел, че жалбоподателката не е осъществила контрол върху работата на [длъжност] и [длъжност] при РДГ-Кърджали, с което не е изпълнила служебни задължения, вменени й с т.1 и т.5 от раздел VII на длъжностната й характеристика, както и поставените в т.4 цели на индивидуалния й работен план за 2023 г. Посочено е, че според съдържанието на длъжностната характеристика на заеманата от жалбоподателката длъжност, тя е следвало да отговаря за финансовата дисциплина в РДГ-Кърджали и организацията на работа на [длъжност] и [длъжност]. В тази връзка е прието, че при представяне на данните с декларация обр. 1 за лицето Т. П. Т., за месец март 2023 г., за които е констатирано дублиране в задължителни предписания на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, жалбоподателката С. не е осъществила контрол върху работата на служителите /[длъжност] и [длъжност]/, подали декларациите обр. 1.

В раздел VII от длъжностната характеристика на жалбоподателката, надлежно връчена й на 09.11.2016 г., са изброени отговорностите на заеманата длъжност, като според т. 1 и т. 5 от същия раздел, [длъжност] следва да отговаря за състоянието на финансовата дисциплина и недопускане на условия за разхищение и злоупотреби, както и за организацията на работа на [длъжност] и [длъжност].

Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че не може да се направи извод за допуснато от жалбоподателката неизпълнение на служебни задължения, вменени й с т. 1 и т. 5, раздел VII от длъжностната характеристика. По отношение на неосъществения контрол при представяне на данни с декларация обр. 1 от осигурителя /РДГ-Кърджали/ към съответната ТД на НАП, съдът намира, че съобразно приложените по делото Заповед №РД05-130/06.03.2019 г. и Заповед №РД05-137/16.07.2020 г. на директора на РДГ-Кърджали, пряко ангажирани със задълженията по представянето на данни, по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., са били служителите С. М. – [длъжност] и Г. Д. – [длъжност], а контролът по изпълнението на тези конкретни задължения е бил възложен на заместник-директора на РДГ-Кърджали. Или, по силата на горните заповеди, контролните функции на [длъжност], по отношение на дейностите, свързани с представянето на данни по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., са изрично предоставени на заместник-директора на РДГ-Кърджали.

На следващо място, от представените по делото доказателства, в т.ч. и от заключението на вещото лице по допусната съдебна експертиза и от показанията на св. Д., се установява, че въпреки предоставения пълен достъп до електронните административни услуги на НАП, [длъжност] не е разполагал ефективно с възможността да осъществява контрол при представянето на данните с декларация обр. 1 в НАП, тъй като не е имал възможност да коригира генерираните файлове, изпращани до НАП. Последното се установява и от представените в хода на настоящото производство заповеди, издадени от директора на РДГ-Кърджали, за определяне на длъжностните лица, които имат право на достъп до програмните продукти за работна заплата и човешки ресурси - „***“, сред които жалбоподателката С. не фигурира. По изложените съображения и въпреки вмененото на жалбоподателката задължение, свързано с организацията на работа на [длъжност] и [длъжност], при липсата на такава обективна възможност за осъществяване на ефективен контрол при извършване на конкретните действия по представяне на данни в НАП, съдът приема, че не се установява служителят да е осъществил нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание.

В тежест на ДНО е да установи наличието на фактическите основания за издаване на заповедта, а в настоящата хипотеза, не се доказа жалбоподателката да е допуснала неизпълнение на служебно задължение, изразяващо се в неосъществен контрол върху дейността на [длъжност] и [длъжност] по представяне на данни с декларация обр. 1 за лицето Т. П. Т., за месец март 2023 г. Респ., не са били налице и предпоставките за налагане на процесното дисциплинарно наказание.

Предвид горното съдът приема, че оспорения акт е незаконосъобразен, като издаден при липса на материалноправните предпоставки на чл.89 от ЗДСл, поради което е налице основанието по чл. 146, т.4 от АПК, за неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК и като взе предвид своевременно направеното искане, следва на жалбоподателя да се присъдят и деловодни разноски в размер на 1310 лв., произтичащи от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000 лв. съгласно представения ДПЗС №**/*** г.; възнаграждение за вещо лице, в размер на 300 лв. и внесена държавна такса, в размер на 10 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №РД05-46/22.02.2024 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - Кърджали, с която на З. Г. С., на длъжност [длъжност] в РДГ-Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание «порицание».

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите, гр. Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на З. Г. С. от [населено място], [улица], [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1310 лв.

Решението, на основание чл.124, ал.1, изр.2 от ЗДСл, е окончателно и не подлежи на оспорване.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.