Р Е Ш Е Н И Е
№ IV-105
15.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Даниела МИХОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ваня Димитрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 694 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е решение № 2590/13.12.2018г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр.д. № 3349/2018г., с което първоинстанционният съд е:
Отхвърлил
исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ да бъде прието за установено по отношение на Я.Л.Щ.,
съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по описа на БРС :
5 168 лв. - главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г.;
5 922,40 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода 05.03.2017г. –
05.12.2021г.; 449,68 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2017г. –
11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до
окончателното й плащане.
Осъдил е Я.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева Недялкова, Жозе Мануел
Салоио, следните суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит,
сключен на 16.11.2016г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД : 1 277,26 лв. – непогасена главница по вноски № 1-23,
включваща главница по кредита и главница по застрахователна премия; 223,26 лв.
– възнаградителна лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода
05.03.2017г. – 22.11.2018г.; 111,27 лв. – лихва за забава за периода
05.04.2017г. – 11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от
1 277,26 лв. за периода от предявяването на иска на 10.05.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 71,62 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове.
Отхвърлил е осъдителните искове на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България“ КЧТ против Я.Л.Щ. с ЕГН **********, както следва : 1. за
главницата по договора за кредит от 16.11.2016г. – за разликата над уважения
размер от 1 277,26 лв. до предявения размер от 5 168 лв.; 2. за
възнаградителна лихва - за разликата над уважения размер от 223,26 лв. до
предявения размер от 5 922,40 лв., както и за периода 23.11.2018г. –
05.12.2021г.; 3. за мораторна лихва - за разликата над уважения размер от
111,27 лв. до предявения размер от 449,68 лв.
Производството пред въззивна инстанция е
образувано по въззивна жалба, подадена от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
Париж, рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
ЕИК: *********, гр.София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 14 чрез
юрисконсулт Николета Ангелова Матева против посоченото решение. Жалбоподателят оспорва
изводите на районния съд, че размерът на уговорената възнаградителна лихва
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Позовава се на
чл.240 от ЗЗД и на ПМС № 426/18.12.2014г., в което е определен годишния размер
на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основният
лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. Жалбоподателят подчертава, че според
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК годишният процент на разходите по договори за
потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС, а
клаузите в договор, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Пояснява,
че клаузата в договора предвижда годишен процент на разходите в размер на
46,34% и не е нищожна, тъй като не надхвърля нормативно определения в чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК размер. След указания на въззивна инстанция ищецът да уточни
правен интерес от обжалване на решението в осъдителната част, въззивникът с
молба от 01.07.2019г. (л. 39) е уточнил, че обжалва решението на първа
инстанция в отхвърлителната част.
Предвид направеното уточнение и липсата на
въззивна жалба в частта, в която са уважени осъдителните искове съдът намира,
че решението е влязло в законна сила в частта, с която са уважени осъдителните
искове и Я.Л.Щ. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” –
Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ суми,
дължими по договор за потребителски паричен кредит, сключен на 16.11.2016г. с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД: 1 277,26
лв. – непогасена главница по вноски № 1-23, включваща главница по
кредита и главница по застрахователна премия; 223,26 лв. – възнаградителна
лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода 05.03.2017г. –
22.11.2018г.; 111,27 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2017г. –
11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от 1 277,26 лв.
за периода от предявяването на иска на 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 71,62 лв. за направените по делото разноски,
съразмерно с уважените искове.
При проверка, извършена по реда на чл.267,
ал.1 от ГПК, съдът намери, че жалбата е редовна и допустима, поради което я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание. В съдебно заседание
въззивникът депозира писмено становище, с което поддържа въззивната жалба, а
ответникът се представлява от назначения по делото особен представител, който
оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А,
клон България, с която твърди, че бил сключен договор за потребителски заем с
номер PLUS-14154146 от 16.11.2016г., по който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. отпуснало паричен кредит в размер на 5000 лева и за закупуване
на застраховка от 1680 лева. Сумата била изплатена и кредиторът изпълнил
задължението си като за ответника възникнало задължение да погаси кредита на 60
месечни вноски всяка по 216,44 лева, които съставлявали изплащане на
главницата, ведно с оскъпяването й, годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент. Плащанията били преустановени от длъжника на 05.03.2017г. като
към този момент ответницата погасила 2 месечни вноски. На основание чл. 5 от
договора вземането ставало изискуемо в пълен размер, в случай че
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска и длъжникът следвало да заплати
остатъка по заема в размер на 11090,40 лева, представляващ 58 броя погасителни
вноски към 05.04.2017г., на която дата кредитът бил станал предсрочно изискуем.
Задължението не било изпълнено и затова кредиторът изпратил поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, с която изрично обявил вземането си за
изискуемо и го поканил да го погаси. Моли да се приеме за установено, че
ответникът дължи заплащането на главница 5168 лева, възнаградителна лихва 5922,40
лева, 449,68 лева - законна лихва заради забава или общо 11540,08 лева, които
били предмет на гр.д. № 1333/2018г. по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1333/2018г. БРС. Моли в случай, че
установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, при условията на евентуалност, ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца главница 5168 лева, възнаградителна лихва 5922,40
лева, 449,68 лева законна лихва заради забава или общо 11540,08 лева, дължими
по договор за потребителски заем с номер PLUS-14154146
от 16.11.2016г. като прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с исковата молба. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Към делото е приложено ч.гр.д. №
1333/2018г. по описа на БРС, съгласно което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“
клон България е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Я.Щ. за главница 5168
лева, 5922,40 лева възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017г. до
05.12.2021г., 449,68 лева мораторна лихва за периода от 05.04.2017г. до
11.02.2018г. по договор за потребителски заем с номер PLUS 14154146,
сключен на 16.11.2016г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.02.2018г. за главница 5168 лева, 5922,40 лева възнаградителна лихва за периода
от 05.03.2017г. до 05.12.2021г., 449,68 лева мораторна лихва за периода от
05.04.2017г. до 11.02.2018г. по договор за потребителски заем с номер PLUS 14154146, сключен на 16.11.2016г. между длъжника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, както и
230,80 лева – разноски по делото и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и на заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането по заповедта.
Съобщението е връчено на 23.04.2018г. като на 10.05.2018г. са представени
доказателства пред заповедния съд за предявяване на иска.
На ответника по делото на основание чл.
47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител, на който е връчен препис от
исковата молба на 14.09.2018г. и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор като счита, че исковете за допустими, но неоснователни. Сочи, че
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, оспорва се размера на
претендираната главница, намира, че размера на възнаградителната лихва е
прекомерен, противоречи на добрите нрави и справедливостта, поради което смята
уговорката за нищожна.
Съгласно т. 1 от условия по договора за
кредит, договорът влиза в сила при подписване на документа от кредитополучателя
и от оторизирано лице, представител на кредитора към датата на получаване на
размера на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. Не
е спорно, че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14154146 от 16.11.2016г., е подписан от представител
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Я.Л.Щ.. Съгласно т. 2 от условия по
договора размерът на предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“ - в размер на 5000 лева. Размерът на кредита за покупка на
застраховка „защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния
агент и застрахователната премия от 1680 лева е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, таксата се заплаща при усвояване на кредита като
кредитополучателят удържа сумата от общия размер на кредита. Представен е погасителен
план към договора, съгласно който кредитополучателят следва да върне дадената в
заем сума с 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 216,44 лева като
съгласно т. 3 погасителните вноски съставляват изплащане на главницата, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена надбавка, съставляваща печалба на кредитора, лихвения процент е фиксиран
за срока на договора. Съгласно т. 5 при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски за събиране на вземането по
преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в
договора надбавки. В договора е посочено, че с полагането на подписа, лицето,
посочено като кредитополучател, удостоверява, че е получило посочената в група
„Параметри и условия“ сума по посочената в чл. 1 банкова сметка. ***раница от
страните, което обстоятелство не е спорно между тях.
Представя се сертификат № PLUS-14154146 за застраховка по пакет „защита на
плащанията“ на Я.Л. Щилянова, подписана от застрахованото лице. Представя се и
сертификат №CARD-14154146 за застраховка „защита на плащания по
кредитни карти“ за Я.Л. Щилянова, подписан от застрахованото лице.
Представя се удостоверение за банкова
сметка *** Я.Щ..
Видно от договора и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно чл.
5, ал. 2 ЗПК кредита е в размер на 5000 лева, след удържане на такса ангажимент
– 4875 лева със срок от 60 месеца с погасителна вноска в размер на 216,44 лева
всяка, лихвен процент по кредита 37,28%, ГПР 46,34%, законна лихва за забава
ОЛП на БНБ плюс 10 процента.
Представя се извлечение по кредита и извлечение
за получени плащания и покрити задължения. Представя се писмена покана,
адресирана до ответницата, за която липсват доказателства да й е връчена.
С обжалваното решение РС Бургас е приел,
че ищецът е процесуално и материално-правно легитимиран да предяви иска, че е
предоставил в заем парична сума в размер на 5000 лева като ответницата се
задължила да върне главницата, както и застрахователна премия в размер на 1680
лева на 60 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 216,44 лева и че са
погасени вноски в размер на 432,88 лева. Приел е, че е основателно
възражението, че възнаградителната лихва е уговорена в прекомерен размер и че
противоречи на принципа на добрите нрави, поради което уговореният размер е
приет за нищожен и следва да се определи в размер на законната лихва. Приел е, че
липсват плащания след 05.02.2017г., но че ищецът не е доказал настъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което е намерил установителните искове за
неоснователни и ги е отхвърлил. Разгледани са предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове като РС е приел, че след отчитане на извършеното
плащане е дължима сума в размер на 1277,26 лева за главница и застрахователна
премия, като над тази сума до предявения размер от 5168 лева искът е отхвърлен
като неоснователен. За главницата от 1277,26 лева за периода от 05.03.2017г. до
22.11.2018г. размера на възнаграждението на кредитора е определен в размер на
223,26 лева, за разликата над тази сума, до 5922,40 лева искът е отхвърлен като
неоснователен, както и за периода от 23.11.2018г. до 05.12.2021г. Осъдителния
иск е приет за основателен и за сумата в размер на 111,27 лева за законна лихва
за периода 05.04.2017г. до 11.02.2018г. като над тази сума до предявения размер
449,68 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Въззивна инстанция се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната част. ОС
счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо като по отношение на
правилност намира следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК
в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд. В
условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
240 , ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предвид характера на предявените главни
искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение
и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство
тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно
и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми,
наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си за
предоставяне на уговорената сума на ответника точно, наличието на възникнало в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. изискуемо вземане срещу ответника
за заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата
от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си
по договора в срок. На основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД относно исковете за
заплащане на възнаградителна лихва следва да се установи, че такава е била
уговорена между страните и нейния размер, както и че уговорката е действителна
и обвързва страните. По исковете за заплащане на обезщетение по чл. 86 ЗЗД
следва да се установи наличието на изискуемо главно задължение, неговия падеж и
периода на забава на длъжника.
Между страните
не е спорно, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата е възникнало облигационно
отношение по повод предоставяне в заем на сума в размер на 5000 лева,
обстоятелство, неоспорено и от назначения по делото особен представител. Съдът
извърши служебна справка в ТР като установи, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А е правоприемник чрез презгранично сливане на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД съгласно
писмо от канцелария на търговски съд в Париж, което обстоятелство също не е
спорно между страните. Не е спорно също така, че по предоставения паричен заем
ответницата е заплатила две месечни вноски всяка в размер на 216,44 лева или
общо сума в размер на 432,88 лева, което е отчетено от първоинстанционния съд.
Относно
възраженията на жалбоподателя относно изводите на РС, че възнаградителната
лихва в уговорения между страните размер е нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 вр. чл. 9 ЗЗД този въззивен съдебен състав споделя изложените мотиви
на РС Бургас в тази част и препраща към тях, но счита, че следва да изложи и
своите съображения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал. 4 на
посочената разпоредба предвижда, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България и изрично ал. 5, че клаузи в договор, надвишаващи
определените размери, се считат за нищожни. Към датата на сключване на
процесния договор ОЛП е 0,00 и с Постановление на МС № 426/18.12.2014г. законната
лихва се определя като основния лихвен процент плюс десет пункта, т.е. максималния
размер на ГПР е 50%. Предвидения в договора ГПР е в размер на 46,34% като това
обстоятелство не е спорно, т.е. формално не е налице хипотезата на чл. 19, ал.
5 ЗПК. Съгласно установените правила страните
имат автономията на волята да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят възнаградителни лихви като тази възможност е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. Съдът е задължен да следи за спазване на добрите нрави като в случая с
възражение с отговора на исковата молба е въведено от ответника, че същите са
нарушени. Добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение,
нарушаването, на които има същата правна последица като противоречието със
закона - нищожност на договора или отделни негови клаузи. При преценка дали
уговорения размер на договорната лихва противоречи
на добрите нрави следва да се отчита характера на договора,
неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави договорената сума в
уговорения срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски,
макар и с лихва. Заплащането на възнаградителна лихва следва да се съизмерява
както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря
връщане на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. В
случая уговорената в договора лихва,
която представлява възнаграждение –печалба за ищеца за
предоставеното на ответника ползване на заетата сума е в размер на 37,28%
като общия й размер за срока за ползване на дадената в заем сума е сочен от ищеца
в размер на 5922,40 лева. Така определената лихва трикратно надвишава
максималния, предвиден с Постановление на МС № 426/18.12.2014г. размер, но
същият надвишава и общия размер на отпуснатия кредит от 5000 лева, което води
до извода, че същата надхвърля рамките на присъщата
й възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно
обогатяване, което противоречи на добрите нрави, съответно клаузата
за възнаградителна лихва е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД (така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на
ВКС по гражд. дело № 1106/2003 година, ІІ г.о., решение № 1359 от 11.03.2009
година на ВКС по гражд. дело № 15/2007 година, ІV г.о., решение № 378 от
18.05.2006 година на ВКС по гражд. дело № 315/2005 година, ІІ г.о., определение
№ 901 от 10.07.2015 година на ВКС по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о.).
По силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД следва да се замести от предвидения в чл. 10,
ал. 2 ЗЗД размер, нормативно предвиден с Постановление на МС № 426/18.12.2014г.
– основния лихвен процент плюс десет пункта.
Съгласно дадените разяснения в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Така дадените разяснения следва да намерят приложение и
по отношение на процесното договорно правоотношение (в този смисъл е и Решение
№ 200 от 18.01.2019 г., постановено по търговско дело № 665/2018 г. по описа на
ВКС на РБ, І отд.). Кредиторът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ,
но няма причина длъжникът по потребителски кредит да бъде поставен в
по-неблагоприятно положение от длъжника потребител по банков кредит.
Представената по делото покана за
доброволно изпълнение е без данни да е изпратена или връчена на длъжника, поради
което не може да се направи извод, че кредитът е обявен на длъжника за
предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо следва да се приеме, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изводът на РС Бургас в този смисъл е
правилен. Трайно в практиката на ВКС се приемаше, че ако относимите към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК или
по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита,
ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК, нито
да обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение (така Решение
№77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о.; Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). В този смисъл РС е приел, че тъй като не е обявена предсрочна изискуемост на вземането
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
предявения установителен иск е неоснователен и го е отхвърлил.
След датата на
постановяване на решението на РС Бургас се прие Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно което не би следвало
при развиващото се в хипотезите на чл. 415,
ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, да съществуват пречки банката да получи по всяка от
въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви
за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и изискуемост са
доказани в исковото производство, стига тези суми да са в рамките на посочените
в заявлението размери. Прие се, че при вземане, произтичащо от договор за
банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на
длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не
може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за
кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
в т. ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежиралите вноски.
Ето защо предвид
наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение с поето
задължение за връщане на заетата сума, следва да се приеме, че са дължими
вноските за главница и лихва, чийто падеж настъпва в хода на производството,
т.е. вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене
пред първа инстанция, падежирали след 05.02.2017г. до 05.11.2018г., както и за
тези падежирали в хода на въззивното производство от 05.12.2018г. до приключване
на съдебното дирене пред въззивна инстанция – 16.09.2019г. Относно вноските,
падежирали до 05.11.2018г., а именно 1 277,26
лв. – непогасена главница по вноски № 1-23, включваща главница по
кредита и главница по застрахователна премия; 223,26 лв. – възнаградителна
лихва върху главницата в размер на законната лихва за периода 05.03.2017г. –
22.11.2018г.; 111,27 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2017г. –
11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от 1 277,26 лв.
за периода от предявяването на иска на 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане е постановено осъждане от първа инстанция и е формирана сила на
пресъдено нещо, в тази част съдебното решение е влязло в законна сила. Кредиторът
разполага с изпълнително основание, за да удовлетвори вземането си и затова
установителният иск в тази част е без основание.
Установителният
иск е основателен за вноските, падежирали в периода от датата на приключване на
съдебното дирене пред РС, т.е. вноските, падежирали от 05.12.2018г. до 05.09.2019г.
(№ 24-33 от представеното извлечение от кредит) - приключване на съдебното
дирене пред въззивна инстанция, като общия размер на дължимата за посочения
период главница е в размер на 699,84 лева.
За падежиралите вноски се дължи възнаградителна лихва за периода на
ползване на средствата по кредита, но същата съобразно изложените по-горе
съображения, следва да се определи в размер на законната лихва за периода от 05.03.2017г.
до 05.09.2019г. и която съдът изчисли върху всяка вноска, падежирала в периода 05.12.2018г.
до 05.09.2019г. чрез електронен калкулатор и на основание чл. 162 ГПК определя общо
в размер на 177,56 лева.
Искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение на
вноските за периода от датата на падежа до датата на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неоснователен доколкото падежът за посочените вноски е
настъпил в хода на производството. Дължима е законна лихва върху главницата от 699,84
лева от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
За останалите
вноски, чийто падеж не е настъпил в хода на производството, установителния иск
следва да се отхвърли, а решението на РС Бургас като правилно в тази част да се
потвърди.
В определение №
387/24.07.2017г. по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о се застъпва становище, че условието за
разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по чл.422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове,
поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в
исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжника
по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост
със самата искова молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при
посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на
банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване
на обективираното в исковата молба изявление.
Предвид отхвърлянето
на установителния иск поради липсата на обявена предсрочна изискуемост преди
подаване на заявлението и за част от вноските, чийто падеж не е настъпил,
настъпва и процесуалното условие за разглеждане на осъдителния иск. Съгласно
трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако волеизявлението на
кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422 ГПК може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на
препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска (така и Решение № 114/07.09.2016г.
по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о.).
В случая ищецът с
исковата молба е направил изявление, че в случай, че установителния иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, то го обявява за
предсрочно изискуем с предявяване на исковата молба. Препис от исковата молба е
връчен на назначен по делото особен представител на длъжника на основание чл.
47, ал. 6 ГПК. Съгласно Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на I
Т.О на ВКС в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба, по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника ответник. Ето защо следва да се приеме, че кредиторът с връчване
на препис от исковата молба на особения представител е обявил кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Ето защо
длъжникът дължи предсрочно заплащането на останалите вноски за главница, които
съгласно представеното извлечение са общо в размер на 3410,12 лева. С исковата
молба обаче ищецът претендира главница и застрахователна премия общо в размер
на 5168 лева като претенцията за заплащане на застрахователна премия не е
предмет на заповедта за изпълнение, където е заявена главница, поради което не
е предмет и на установителния иск. Тази претенция обаче е разгледана от РС
Бургас като ново основание, претендирано с осъдителен иск, като в тази част
решението е влязло в законна сила поради необжалване от страните и не е предмет
на въззивното производство. Следва обаче да се зачете неговата сила на
пресъдено нещо като съгласно извършените от РС изчисления, неоспорени от
страните, от общо претендираните от ищеца вземания за главница и застрахователна
премия в размер на 5168 лева следва да се приспаднат приетите за дължими от
първа инстанция 1277,26 лева, извършеното и отчетено от РС частично плащане в
размер на 432,88 лева, както и падежиралите пред въззивна инстанция вноски за
главница в размер на 699,84 лева. В
резултат искът за заплащане на предсрочно изискуема главница следва да се уважи
за размера от 2758,02 лева.
Претендираното
вземане за възнаградителна лихва за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост на 14.09.2019г. (датата на връчване на препис от исковата молба) до
05.12.2021г. не се дължи, тъй като кредиторът е упражнил правото си на избор и
е поискал изпълнение преди първоначално определения срок поради съществуващия
за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника и затова уговореното възнаграждение за ползване за последващ период
-след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи (така Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК) и затова искът
е неоснователен и следва да се отхвърли, а решението на РС Бургас в тази част
да се потвърди.
По изложените
съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени в частта, в
която са отхвърлени установителните искове на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”
– Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ, да
бъде прието за установено по отношение на Я.Л.Щ. съществуването на вземанията,
за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по описа на БРС за сумата в размер на 699,84
лева – главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г.,
падежирали вноски за периода от 05.12.2018г. до 05.09.2019г. ( под № 24-33 от
представеното извлечение от кредит); за сумата от 177,56 лв. –
възнаградителна лихва по договора, дължима върху падежиралите в периода 05.12.2018г.
до 05.09.2019г. вноски и изчислена за периода 05.03.2017г. – 05.09.2019г.; ведно
със законната лихва върху главницата от 699,84 лева от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до
окончателното й плащане. И вместо това се приеме за установено по отношение на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл
Файненс С.А, клон България“ КЧТ, че Я.Л.Щ. дължи вземанията, за които е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по описа на БРС, както следва: сумата в размер на 699,84
лева – главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г.,
представляваща сбор от падежирали вноски за периода от 05.12.2018г. до
05.09.2019г. (под № 24-33 от представеното извлечение от кредит); сумата от 177,56
лв. – възнаградителна лихва по договора, дължима върху падежиралите в
периода 05.12.2018г. до 05.09.2019г. вноски и изчислена за периода 05.03.2017г.
– 05.09.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата от 699,84
лева от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
22.02.2018г. до окончателното й плащане.
Следва да се
отмени решението на РС и в частта, в която са отхвърлени осъдителните искове
срещу длъжника за сумата в размер на 2758,02 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г. като вместо
това да се постанови осъждане на длъжника за тази сума.
В останалата
част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
В частта, в
която РС Бургас е уважил осъдителните искове, решението е влязло в законна сила,
съгласно вече посоченото по-горе.
Съдът на
основание чл. 81 ГПК дължи произнасяне и по разноските. Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид частичното уважаване на иска по чл. 422 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по заповедното производство
разноски в размер на 23 лева в това число държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от иска. Въззивникът има право на
разноски и съобразно уважената част от установителния иск в размер на 68 лева,
както и разноски съобразно уважената част от осъдителния иск в размер на 213 лева
или общо сумата в размер на 281 лева за първа и въззивна инстанция.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Воден от
горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
2590/13.12.2018г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д. № 3349/2018г. В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” –
Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева
Недялкова, Жозе Мануел Салоио, да бъде прието за установено по отношение на Я.Л.Щ.
с ЕГН ********** ***, съществуването на вземанията, за които е постановена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/
2018г. по описа на БРС: до размера на сумата от 699,84 лева (шестстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – главница по договор за
потребителски заем от 16.11.2016г., представляваща сбор от падежирали вноски за
периода от 05.12.2018г. до 05.09.2019г. (под № 24-33 от представеното
извлечение от кредит); до размера на сумата от 177,56 лв. (сто седемдесет и
седем лева и петдесет и шест стотинки) – възнаградителна лихва по договора,
дължима върху падежиралите в периода 05.12.2018г. до 05.09.2019г. вноски и
изчислена за периода 05.03.2017г. – 05.09.2019г.; ведно със законната
лихва върху главницата от 699,84 лева (шестстотин деветдесет и девет
лева и осемдесет и четири стотинки) от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до окончателното й плащане.
ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров
Димитров, Нели Панчева Недялкова, Жозе Мануел Салоио, ЧЕ съществуват парични
вземания срещу Я.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по
описа на БРС, както следва: за сумата от 699,84 лева (шестстотин
деветдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки) – главница по договор за
потребителски заем от 16.11.2016г., представляваща сбор от падежирали вноски за
периода от 05.12.2018г. до 05.09.2019г. (под № 24-33 от представеното
извлечение от кредит); за сумата от 177,56 лв. (сто седемдесет и седем лева
и петдесет и шест стотинки) – възнаградителна лихва по договора, дължима
върху падежиралите в периода 05.12.2018г. до 05.09.2019г. вноски и изчислена за
периода 05.03.2017г. – 05.09.2019г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 699,84 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки) от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до окончателното й плащане.
ОТМЕНЯ Решение №
2590/13.12.2018г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д. № 3349/2018г. В
ЧАСТТА, в която са отхвърлени искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” –
Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ против
Я.Л.Щ. с ЕГН **********, за заплащане на главница по договора за кредит от
16.11.2016г. над 2409,98 лева до пълния предявен размер от 5168 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г.
ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Я.Л.Щ. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж,
Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева
Недялкова, Жозе Мануел Салоио, сумата в размер на 2758,02 лева (две
хиляди седемстотин петдесет и осем лева и две стотинки), представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски заем от 16.11.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2590/13.12.2018г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д. № 3349/2018г. В
ОСТАНАТА ЧАСТ.
В НЕОБЖАВАНАТА
ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.
ОСЪЖДА Я.Л.Щ. с
ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж,
Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева
Недялкова, Жозе Мануел Салоио, сумата в размер от 23 лева (двадесет и три лева)
– разноски за заповедно производство.
ОСЪЖДА Я.Л.Щ. с
ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж,
Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, Нели Панчева
Недялкова, Жозе Мануел Салоио сумата в размер на 281 лева (двеста осемдесет и
един лева) – разноски съобразно уважената част от исковете за първа и въззивна
инстанция.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.