№ 10750
гр. С, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20211110174734 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „ф-ма” ЕАД срещу Ц. З. Б., ЕГН
********** и З. Б. Б., с ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците, за заплащане на сумата от 4732,67 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна
лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 730,99 лв. за
периода от 15.9.2019 г. до 03.09.2021 г., сумата от 56,55 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.08.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение от 16.09.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 11,33 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 03.09.2021 г. По така
подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 54030/2021г. по описа на СРС, 25
състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена
на ответниците, които са подали възражения за недължимост на вземането по издадената
заповед, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1 ГПК, като
исковата молба е подадена в срок.
При така изложените факти и като поддържа, че ответниците, като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С, ж.к. Л, бл.535, вх.Б, ет.7, ап.101, аб.№ 241939, са
потребявали топлинна енергия, която не е заплатена, поради което ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че дължат процесните суми в
условията на разделна отговорност при равни квоти както следва:
1
Ц. З. Б. – 1/2 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 2366,34лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 365,50лв. за периода от 15.9.2019 г. до 03.9.2021 г., сумата от
28,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.8.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение, считано от 16.9.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,67 лв. за периода от
1.10.2018 г. до 03.9.2021 г.
З. Б. Б. – 1/2 част от претендираните вземания, а именно: сумата от 2366,34лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 365,50лв. за периода от 15.9.2019 г. до 03.9.2021 г., сумата от
28,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.8.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово
разпределение, считано от 16.9.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
сумата за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 5,67 лв. за периода от
1.10.2018 г. до 03.9.2021 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма“ ЕООД не оспорва претенциите.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците, като потребители, е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в
претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
2
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира ответниците да са собственици на имота,
поради което се явяват потребители на ТЕ. Това обстоятелство не е оспорено от Ц. З. Б. и З.
Б. Б., като с оглед липсата на подаден отговор всички възражения в тази насока са
преклудирани. Поради това следва да се приеме, че ответниците като собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.С, ж.к. Л, бл.535, вх.Б, ет.7, ап.101 се явяват
потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между тях
и ищеца е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия, сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, а като наследници на
предишния собственик и потребител, отговарят и за задълженията, произтичащи от
правоотношението на наследодателя с “ф-ма” ЕАД за процесния период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.
От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато
топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 и е
бил отчитан ежемесечно.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение на ТЕ за ЕС през
процесния период се е извършвало от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се разпределя ТЕ за
отопление на имот с четири отоплителни тела с уреди за дялово разпределение на ТЕ и за
битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Установено е, че дяловото
разпределение за имота е извършвано съобразно действащата нормативна уредба. Според
заключението на СТЕ за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. общо фактурираната ТЕ за
имота е в размер на 6052,77лв., като от изравнителни сметки от тази сума следва да се
извади сума в размер на 1358,18лв. или задължението за стойност на реално потребена ТЕ е
в размер на 4694,59лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира
заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.
Не се твърди наличие на извършени плащания от ответника.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. За периода на претенцията са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ –
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. /приложими по отношение на забавата в
плащанията на сумите за доставена и консумирана топлинна енергия от и след 01.05.2013 г./
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ф-ма“ ЕАД на клиенти в гр. С, одобрени с Решение N OУ – 02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество за
отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като в чл. 33, ал. 4 от ОУ изрично е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за
потребление след изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът въпреки забавата на месечно дължимите суми не дължи лихва за забава
върху тях, а само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период.
По делото въпреки изричното указание, че ищеца следва да докаже публикуването на
фактурите и кога, не са представени доказателства в тази насока, поради което и
претенцията следва да се отхвърли.
По отношение на сумите за дялово разпределение следва да се посочи, че дяловото
4
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, като редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от „ф-ма“ ЕАД и се обявява по подходящ начин на потребителя.
В производството не се спори, че услугата е била извършена, като не е оспорена и нейната
цена, поради което иска следва да се уважи в пълния размер.
Върху сумата за цена на извършена услуга за дялово разпределение не следва да се
присъжда мораторна лихва доколкото няма данни ответниците да са поканени да заплатят
сумата и да са поставени в забава.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците дължат на
ищеца разноски в производството съобразно с уважената част от исковете в общ размер от
387,32лв. за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение /при приет размер от 100лв., определен в минимален размер съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/, като разноските следва да се
понесат разделно – по 193,66лв. за всеки от двамата ответници.
От ответниците не е направено искане за присъждане на разноски, поради което и
Съдът не дължи произнасяне.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 54030/2021г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 95,02лв. Присъденото юрисконсултско
възнаграждение следва да се намали до сумата от 42,95лв., като разноските следва да се
понесат разделно – по ½ част от всеки от ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, предявен от “ф-ма” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. “Я” № 23Б, против Ц. З. Б., ЕГН ********** и З. Б. Б., с ЕГН
********** и двамата с адрес гр.С, ж.к. Л, бл.535, вх.Б, ет.7, ап.101, че Ц. З. Б. ДЪЛЖИ на
“ф-ма” ЕАД сумата 2347,30лв. - главница, представляваща стойността на потребена и
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №101, находящ се в гр.С,
ж.к. Л, бл.535, вх.Б, ет.7, аб.№ 241939, за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. и сумата от
28,28 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.8.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите от 16.09.2021 г. до
изплащане на вземането, както и че З. Б. Б. ДЪЛЖИ на “ф-ма” ЕАД сумата 2347,29лв. -
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
5
топлоснабден имот – апартамент №101, находящ се в гр.С, ж.к. Л, бл.535, вх.Б, ет.7, аб.№
241939, за периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. и сумата от 28,28 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно
със законна лихва върху сумите от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 54030/2021г. по
описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
главница за сумата над 4694,59лв. до пълния предявен размер от 4732,67 лв., претенцията за
установяване дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на доставена ТЕ в размер
на 730,99 лв. за периода от 15.9.2019 г. до 03.09.2021 г. и претенцията за установяване
дължимост на мораторна лихва върху сумата за цена на услуга за дялово разпределение в
размер на 11,33 лв. за периода от 1.10.2018 г. до 03.09.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. З. Б., ЕГН ********** и З. Б. Б., с ЕГН **********, да заплатят разделно
– по ½ част за всеки от тях, в полза на „ф-ма” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.С, ул.”Я” №23Б направените по ч.гр.дело № 54030/2021г. по описа на СРС, 25 състав
разноски в размер на 95,02лв. за заплатена държавна такса и 42,95лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 387,32лв.
Решението е постановено при участието на „ф-ма“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6