№ 49
гр. гр. Лом, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200154 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят С. П. Л. от гр. Вълчедръм, ул. ***, обл. Монтана, с
ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Директора на ОД МВР
Монтана Наказателно постановление № Л-9/ЗЗД от 10.03.2025 г., с което на
осн. чл. 45, ал. 1 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично и моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-9/ЗЗД от 10.03.2025 г. на
жалбоподателя С. Л. на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД му е наложена „Глоба” от
2000.00 лв. за това, че на 24.02.2025 г. в гр. Лом, обл. Монтана, ул. *** като
управител и продавач-консултант на хранителен магазин, който се намира
1
непосредствено до Второ ОУ „Иван Вазов“ гр. Вълчедръм, предлага и продава
тютюневи изделия – насипни цигари на деца.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14 - дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
С. Л. живее в гр. Вълчедръм и е управител и продавач-консултант на
хранителен магазин, намиращ се непосредствено до Второ ОУ „Иван Вазов“.
Поради получени сигнали от родители, препредадени от директорката на
училището, на 24.02.2025 г. полицейските служители Б. Е. и З. В. извършили
проверка в района. Видели двама ученици да пушат цигари и на въпроса им
откъде са, им било отговорено, че са от магазина на Л.. Затова на 25.02.2025 г.
проверяващите снели сведения от 5 бр. ученици в присъствието на заместник-
директора на училището. След това св. Е. в присъствието на св. В. му
съставил АУАН за нарушение на чл. 5б, ал. 3 от ЗЗД. Като възражение Л.
вписал, че не продава цигари на децата от училището. В законоустановения
срок не е подадено допълнително възражение срещу съставения акт и въз
основа на него на 10.03.2025 г. АНО издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на Л. „глоба“ в размер на 2 000 лв.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити,
предвидени в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая обаче съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено, по
следните съображения:
1) Най-напред, в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП.
В АУАН е записано, че нарушението е извършено в гр. Вълчедръм. В
НП обаче за място на нарушението се сочи „гр. Лом, ул. ***. Това разминаване
е съществено и нарушава правото на защита на наказаното лице, доколкото
същото не би могло да разбере къде точно се твърди да е извършило
нарушение – дали в гр. Вълчедръм или в гр. Лом. Ако в АУАН е допусната
2
неточност по отношение конкретното място на нарушението, то недостатъкът
би могъл да бъдe саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В случая обаче не
намира приложение тази възможност, тъй като в акта е отразено едно място на
нарушение, а в наказателното постановление – съвсем друго /като става дума
за два различни града, а не например за различни номера на една и съща
улица, което би могло да се отъждестви с техническа грешка/. Актът, с който
се налага административно наказание, е наказателното постановление и ако е
имало неточности в АУАН, то те биха могли да бъдат коригирани с издаването
на НП. Но в настоящия казус това не може да стане, като следва да се приеме,
че издадено в този си вид, НП налага санкция на Л. за нарушение, извършено
в гр. Лом. В съдебно заседание обаче свидетелите твърдят, че проверката е
извършена в хранителен магазин, намиращ се в гр. Вълчедръм. Както беше
посочено - по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя,
който е поставен в невъзможност да разбере къде се твърди да е извършил
нарушение. Съдът също е поставен в невъзможност да извърши преценка за
това, като описаните процесуални нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 2 и
чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 от ЗАНН не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното следствие.
В този ред на мисли следва да се отбележи също така, че използването
единствено на абревиатурата „ЗЗД“ в акта и в НП също създава неяснота
относно вмененото на жалбоподателя нарушение, доколкото обичайно в
правната доктрина така се означава Законът за задълженията и договорите.
Никъде в двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателния
процес, не е посочено пълното наименование на приетия за нарушен
нормативен акт - Закон за закрила на детето, което би могло да създаде
затруднения пред жалбоподателя да разбере смисъла на вмененото му
нарушение.
На следващо място, съдът намира, че в АУАН и в НП липсва ясно и
конкретно описание на нарушението, доколкото не са посочени никакви данни
за т. нар. „деца“, на които се твърди да е продавал насипни цигари
жалбоподателят. По този начин той е възпрепятстван да организира адекватно
защитата си, като оборва възрастта на лицето/лицата или излага твърдения
относно неговата/тяхната външност и дали съответства на възрастта им. В
АУАН и в НП е използвано най-общо понятието „деца“, като по смисъла на чл.
2 от ЗЗД дете е всяко ненавършило 18 години лице. Но за прецизност в акта и в
3
НП е следвало поне да се посочи възрастта на децата, за да се извърши
преценка и за субективната съставомерност на деянието, както и данни за пол,
имена, които да позволят на жалбоподателя да организира пълноценно
защитата си. Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
задължават в АУАН, съответно НП да се даде точно описание на нарушението,
с посочване на време, място и обстоятелства при извършването му. В случая, с
оглед вмененото нарушение, самоличността на купувача на тютюневите
изделия е съществен елемент от състава му, доколкото именно възрастта на
купувача определя съставомерността на деянието. Поради това съдът намира,
че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 ЗАНН, доколкото не е
дадено точно и разбираемо описание на нарушението – не са посочени
никакви данни за лицата, на които се твърди да са продавани цигари. По този
начин сериозно се накърнява правото на защита на санкционираното лице,
което не е знаело срещу какви факти следва да се защитава.
2) Настоящият състав намира също така, че е допуснато и нарушение
на материалния закон, свързано с неправилно определяне на субекта на
нарушението. Посочено е, че лицето С. Л. е предлагал и продавал цигари в
качеството си на управител и продавач-консултант на хранителен магазин. Но
в административнонаказателната преписка няма приложени никакви
доказателства по отношение на това, дали точно наказаното лице е
извършвало дейността или е следвало да следи за продажбата на предлаганите
в магазина тютюневи изделия. Не е посочено дори наименованието на
въпросния обект, нито фирмата, под която се упражнява дейността – дали
става въпрос за ЕТ или ЮЛ. Ето защо е най-малкото прибързано да се приема,
че административнонаказателна отговорност следва да носи точно Л. в
качеството си на физическо лице, а не например ЮЛ, стопанисващо
въпросния магазин, от който се твърди да са продавани цигари на деца.
Неправилното определяне на субекта на нарушението опорочава проведения
от АНО административнонаказателен процес още към момента на съставяне
на акта, като порокът неизбежно е повторен и в издаденото НП. Тук също се
касае за неотстранимо нарушение на материалния закон, водещо до
незаконосъобразност и отмяна на НП /така и Реш. № 72/13.05.2016 г. по
КАНД № 55/2016 г. на ТАС/.
3) На следващо място, за пълнота следва да се отбележи, че дори да не
4
бяха допуснати описаните пороци /които сами по себе си са самостоятелни
основания за отмяна на НП/, то твърдяното нарушение не се доказва по
несъмнен и безспорен начин. На жалбоподателя е наложена глоба за това, че
на 24.02.2025 г. предлага и продава тютюневи изделия – насипни цигари, на
деца. Свидетелите Е. и В. посочват, че са се отзовали по сигнали на
директорката на училището, на която пък били подавани сигнали от родители
за това, че Л. продавал цигари на деца. Полицейските служители обаче не са
ставали очевидци на каквито и да било действия, свързани с продаването на
цигари на деца. Административното обвинение очевидно се базира
единствено на снетите от учениците сведения /които в случая биха могли да се
разглеждат като писмени доказателства – документи, интересуващи процеса
със своето съдържание/. От тях обаче не може да се направи категоричен
извод за извършено от С. Л. нарушение на чл. 5б, ал. 3 ЗЗД. От непълнолетни
ученици са снети общо 5 бр. сведения /л. 6-10 от делото/, но в нито едно от тях
не се споменава, че именно на 24.02.2025 г. въпросните ученици са си купили
цигари именно от жалбоподателя. Описва се най-общо, че си били купували
цигари „***“ по 40 ст./бр. (в противоречие с твърденията на служителите на
РУ – Лом, че цигарите били купувани по 50 ст./бр.). Нещо повече – сведенията
са снети в присъствието на зам. - директора на училището, но не в деня, когато
се твърди да е извършено нарушението, а на следващия ден. Тези факти, както
и идентичността на сведенията навеждат на мисълта, че става въпрос по-скоро
за целенасочено предизвикана проверка, а не за реално осъществено именно
от жалбоподателя Л. нарушение на ЗЗД. Дори да се приеме за достоверно
отразеното от учениците, по никакъв начин не може да се установи кога точно
са им продавани цигари /най-малкото с оглед спазване давностните срокове по
ЗАНН/. Може да се приеме, че административното обвинение се гради само на
предположения, че на 24.02.2025 г. Л. е предлагал и продавал наливни цигари
на деца. Принцип на ЗАНН е, че по въпросите, които не са уредени в него в
материалноправната му част се привлича НК, а за процесуалната му част –
НПК. Както присъдата, с която се налага наказание, така и Наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, не може да
почива на предположения /чл. 303, ал. 1 НПК/. Твърдяното нарушение,
времето и мястото на извършването му следва да се докажат по безспорен и
категоричен начин, което в случая не е сторено. Затова и единственият извод,
който може да се направи е, че не се потвърждава фактическата обстановка, по
5
повод на която е съставен акта и е издадено наказателното постановление.
Напротив – опровергава се отразеното в двата акта на
административнонаказателното производство. При това положение
твърдението, че на 24.02.2025 г. от жалбоподателя е извършено нарушение на
ЗЗД се явява абсолютно недоказано. Ето защо и издаденото НП следва да се
отмени като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-9/ЗЗД от
10.03.2025 г. на Директора на ОД МВР Монтана, с което на С. П. Л. от гр.
Вълчедръм, ул. ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 45, ал. 1 от
Закона за закрила на детето /ЗЗД/ му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Директора на ОД МВР Монтана за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6