РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720103143 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Я. Х., ЕГН: ********** от гр. Б.,
ул. „О.“ № ** срещу „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11. Ищецът твърди, че работи
в ответното дружество „ВОДОСНОБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД от 12.07.2016 г.
Назначен бил на длъжност „Водопроводчик“, с място на работа „район Брезник“, при пълно
работно време от 8 часа. На 04.12.2023 г. около 15 часа в град Б., улица „К. К.“ № *, на
територията на Дом за стари хора в град Б. претърпял трудова злополука при изпълнение на
трудовите му задължения, а именно смЯ. на водомер находящ се в шахта, разположена в
горепосочения адрес. Изпратени били само той и един колега за подмЯ. на водомер, който се
намирал в дълбока шахта, покрита с тежък капак. Ищецът и колегата му с много усилия
преместили капака на шахтата, след което, той влязъл да смени водомера, а ищецът останал
да придържа капака, за да не падне върху колегата. Тежестта на капака била твърде голяма и
в един момент усетил, че вече няма как да го удържа сам. Капака паднал върху стъпалото и
пръстите на дясното му ходило. Изпитал силна болка, вследствие на която почти припаднал,
цялото му тяло изтръпнало, но след първоначалния шок успял да извика колегата си. Той му
помогнал да отмести капака на шахтата от стъпалото му. Веднага се обадили на началника
си да го уведомят за случилото се и колегата му го откарал в Центъра за спешна помощ в
Перник. Дежурният лекар го прегледал и го насочил към специалист и образно изследване.
Установена била фрактура на 3-та метатарзална кост на дясното ходило. След като напуснал
болничното заведение, отново уведомил управителя на дружеството за резултата от
прегледа, но той бил крайно незаинтересован и отказал да уведоми институциите за
настъпилата трудова злополука, като дори отричал, че бил претърпял злополука, която
следвало да се квалифицира като трудова. В следствие на преживЯ.та травма дясното му
ходило било гипсирано за 45 календарни дни. За да може да се възстанови бил в болничен
отпуск 160 дни. Лечението му преминало в домашни условия. По време на трудовата
злополука и след това по време на възстановяването му, претърпял много болки и
страдания, неразположение и затруднения от битов характер в ежедневието си. През цялото
1
време, работодател му не се поинтересувал нито веднъж как бил, имал ли нужда от нещо,
как вървяло възстановяването му. Също така работодателят му категорично отказал да
декларира злополуката като трудова.
ПретърпЯ.та злополука и продължителното възстановяване оказали и продължавали
да оказват негативно влияние върху начина му на живот. Освен физическите болки, които
търпял и продължавал да търпи, изпитал и редица битови неудобства, свързани с факта, че
движенията му били значително ограничени, а в периода, когато кракът му бил гипсиран, не
бил в състояние да се обслужва сам в ежедневието си. Неговите близки се налагало да бъдат
около него и да му помагат за голяма част от ежедневните му нужди. Тези обстоятелства го
накарали да се чувства непълноценен, в тежест на семейството си, което допълнително
влошило емоционалното му състояние.
След като се възстановил, доколкото било възможно след такава травма, и отново
можел да се движи свободно отишъл в ТП на НОИ където депозирал Декларация за трудова
злополука. След извършване на проверка и въз основа на Протокол №5103-13-8 от
14.05.2024 г., било издадено Разпореждане №25 от 20.05.2024 г., с което декларираната
злополука била приета за трудова злополука по чл.55, ал. 1 от КСО. Към настоящия момент
последиците от травмата още не били преодолени - при физическо натоварване усещал
болка и дискомфорт. Това му пречило да работи пълноценно и да се натоварва, предвид
обстоятелството, че работата му била свързана с постоянно движение и физически дейности.
В тази връзка счита, че настъпилите промени в здравословното му състояние
вследствие на трудовата злополука, му причинили и продължавали да му причиняват
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от страна на работодателят ми
съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова
злополука се обезщетявали всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните
се обезщетявали по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД обаче не било абстрактно понятие. То било свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Счита, че
справедливия размер за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания в резултат
на трудовата злополука, който претендира от неговия работодател е 25 000 лв.
Тъй като било налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД било в забава от датата на злополуката или от 04.12.2024 г., поради
което и на основание чл. 86 от ЗЗД следвало да се присъди законната лихва за забава, върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди, считано от тази дата, до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр.Перник, ул.“Средец“ №11, да заплати на Е. Я. Х., ЕГН: ********** от гр.Б.,
ул.“О.“ №**, обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдание,
вследствие на настъпила на 04.12.2023 г. трудова злополука в размер на 25 000 /двадесет и
пет хиляди/ лева, заедно със законната лихва за забава считано от дата на увредата -
04.12.2023 г. до окончателното изплащане на дължимото. Претендира сторените по делото
разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на ответната страна.
В срочно депозиран писмен отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди,
че от страна на ищеца има съпричиняване, вследствие на неспазване на работните
процедури и несъобразяване на инструкциите за безопасност на труд, в резултат на проявена
2
груба небрежност от страна на ищеца. Не било вярно твърдението на ищеца, че е бил
изпратен от прекия ръководител на посочения от него адрес за извършване на дейности по
смЯ. на водомер. Ръководителят на дружеството ответник бил дал указания и изпратил само
служителя Борислав Филипов Л. на адреса на станалата злополука - гр.Б., ул.“К. К.“ № *.
Служителят Л. бил инструктиран за предстоящата задача по смЯ. на водомер, което
напълно отговаряло на знанията и уменията му, съответно позицията която заемал в
дружеството ответник. Съгласно събраните доказателства и показания на Б. Л. и Д. Д.,
ищецът не бил част от служителите изпратени да извършат възложената работа. Ищецът
самостоятелно бил решил да се присъедини към Б. Л. - „за да не бъде сам“. Изрично
уточнява, че ищецът бил решил самостоятелно да се присъедини към изпратения на терен
служител, без по никакъв начин прекия ръководител да му е дал указания за това, нито да му
е намекнал че има нужда от него. Това е така, тъй като за извършване на възложената работа
не било необходимо присъствието на повече служители.
Ищецът се бил появил на мястото на злополуката и самостоятелно бил решил да
„помага“ (да си уплътнява времето). Задачата с която се бил заел без да му било поискано
съдействие, при положение че изначално нямало нужда от него на мястото на злополуката,
била да повдигне бетонен капак на шахта. Ищецът бил служител на ответното дружество от
12.07.2016г., на длъжност „Водопроводчик“ или иначе казано за всички тези прослужени
години бил правил именно това - повдигал бил капаци на шахти и работил по
водопроводната мрежа и съоръжения. Станалата злополука била в резултат на груба
небрежност от страна на ищеца.Въпреки наличието на умения и знания за естеството на
извършваната работа, ищецът бил допуснал елементарна грешка, която можела да е резултат
само и единствено на груба небрежност. Това може да се дължи и на факта, че на него не му
била възложена задачата от прекия ръководител а самостоятелно бил решил да се
включи.Този момент на оказване на доброволно помощ на колега, най-вероятно бил
допринесъл за занижената бдителност и чувство на липса на отговорност за резултата от
възложената работа, тъй като той само помагал доброволно и каквото и съдействие да окаже
то било защото той бил решил да го направи а не защото бил длъжен да го направи.Факта,
че ищеца се бил появил на мястото на трудовата злополука без съответното оборудване и
работно облекло потвърждавал посоченото по-горе. В резултат на всички горепосочени
обстоятелства, действията на ищеца били безотговорни и представляващи груба
небрежност.Това се установявало и с протокола за резултатите от извършеното разследване
на злополуката — допуснато било нарушение на чл. 33 от Закона за здравословни и
безопасни условия за труд от страна на ищеца.
Не било вярно твърдението на ищеца, че след станалата злополука, управителя на
дружеството не бил проявил заинтересованост. След станалата злополука от страна на
отговорните лица в дружеството били предприети необходимите действия по установяване
на причините довели до трудовата злополука и били предприети мерки за предотвратяване
бъдещи подобни инциденти.Ищецът имал лична среща с управителя на ответника, чиято
цел на последния била да се увери, че здравословното състояние на ищеца се подобрява,
както и да получи информация от него дали се нуждае от помощ и съдействие.В резултат на
тази среща, ответникът доброволно решавал да помогне финансово на пострадалия
служител, като за месеците декември 2023г. и януари 2024г., бил превел по сметка на ищеца
сума в размер на 550 лева - декември 2023г., сума в размер на 300 лева и януари 2024г., сума
в размер на 250 лева, за което прилага съотвените доказателства. Относно претъпЯ.та
травма, счита, че същата представлява фрактура на тялото на 3-та метатарзална кост на
дясно ходило, без дислокация на фрагментите. По своя характер претърпЯ.та травма била
възможно най-леката форма на фрактура на кост.Нямало множество счупвания на кости и
нямало дислокация на фрагменти. Това била и причината медицинската интервенция да
представлява гипсова имобилизация на фрактурата, а не операция, наместване и закрепване
на счупени фрагменти, включително и използване на допълнителни закрепващи
елементи.Болките и страданията при подобна травма били възможно най-леките и
краткотрайни а възстановяването не изисквало специални медицински грижи. Лечението
3
било минало в домашни условия, което значително облекчавало психологическия момент от
възстановяването. Самия факт, че за лечението на травмата от страна на пациента се
изисквало само елементарна съобразителност да не натоварва излишно пострадалия
крайник, говори за характера на претърпените вреди.Относно оплакването на ищеца, че се е
почувствал в тежест на семейството си, счита, че не става ясно в какво се изразява тя - в
липса на финансови средства вследствие на временната неработоспособност или
друго.Наличието на гипсиран крайник в частта на ходилото не можело да бъде причина за
изпитване на неудобства в описаните от ищеца размери. Ищецът бил могъл да извършва
самостоятелно с леки затруднения повечето задължения от битов характер в случай че имал
желание да го направи. Възстановяването от подобна травма било пълно и нямало
дългосрочни последици. Твърденията на ищеца за продължаващи болки и страдания (трайна
неработоспособност) след възстановяването били недоказани.
Не били ангажирани доказателства че в резултат на травмата била налице трайна
неработоспособност. Възразяваме срещу претендираното от ищеца обезщетение в размер на
25 000 лева, поради следното:
Както изрично посочили по-горе в отговора, в случая се касаело за съпричиняване в
резултат на проявена груба небрежност от една страна, както и за претърпени вреди за които
съгласно константната съдебната практика максималния допустим размер бил в пъти
помалък от претендирания и то само ако липсвало съпричиняване, каквото съпричиняване в
настоящия случай било налице.Претендираното от ищеца обезщетение било прекомерно и
не отговаряло на фактите и обстоятелствата по делото.Счита, че ищецът се опитва да се
домогне до финансова изгода в значително по-голям размер от евентуално полагащото му се
обезщетение, което да отговаря на размера на претърпените от него вреди. За доказване на
горното прилага съдебна практика, съгласно която при аналогични случаи присъдените
размери за обезщетение били в значително по-малки размери. При трудовата злополука
имало съпричиняване, когато работникът извършвал работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. За
потвърждаване на посоченото в предходното изречение идвал и факта че ищецът не бил
носил работни дрехи и обувки, каквито работодателя му бил предоставил и го бил
инструктирал да ги ползва винаги когато изпълнява трудовите си задължения. Намаляване
на отговорността на работодателя следвало да има при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. В тази връзка - Решение №125/04.05.2016
г., гр. д. № 4417/2015 г. на IV г.о. на В КС. Груба небрежност се отчитала когато работникът
или служителят бил съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но
самонадеяно се бил надявал да ги предотврати /Решение от 18.12.2009 г. по гр. д. №
4001/2008 г. IV r.o. на ВКС/. В настоящия случай се касаело именно за проявена груба
небрежност от страна на ищеца и при определяне на обезщетението, Съдът следвало да
съобрази и да намали претендираното обезщетение съразмерно на съпричиняването от
размера на действително дължимото, което Съдът следва да определи, а не от
претендираното такова.
С оглед изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
С определението си по чл. 140 ГПК съдът е дал следната правна квалификация -
предявен е главен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и акцесорен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД. Приел е за обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от
доказване: съществуването на трудово правоотношение между ответника и ищеца към
датата на трудовата злополука на 04.12.2023 г. Разпределил е доказателствената тежест
между страните по следния начин: ищецът трябва в условията пълно и главно доказване да
установи, че 1/ съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника към
твърдения период, 2/ настъпването на злополука, настъпила при или по повод
осъществяване задълженията по трудовото правоотношение; 3/ претърпени неимуществени
вреди /болки, страдания, неудобства и др./, 4/ причинно-следствена връзка между
4
злополуката и наличието на неимуществени вреди, т. е. претърпените болки и страдания да
са закономерна, естествена последица от трудовата злополука, както и 5/ размера на
претенциите си. Ответникът следва да докаже правоизключващите възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици – че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, умишлено или поради груба небрежност и неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд.
В съдебно заседание ищецът се явява лично като поддържа така предявените искове.
Изменя на основание чл. 214 ГПК размера на предявения иск като претендира сумата от
15,000 лв. и оттегля иска си за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв.
Ответната страна е изпратила за процесуален представител по пълномощие адв. Н., с
което поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно, включително обявено за обстоятелство, което се признава и не
следва да се доказва с доклада по делото, че ищецът и ответникът са били обвързани от
валидно трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор № 32 от
12.07.2016 г., като ищецът е изпълнявал длъжността „водопроводчик“, при действието на
което на 04.12.2023 г. е настъпила злополука, приета за трудова с разпореждане №
25/20.05.2024 г. от ТП – Перник към НОИ.
По делото са представени и приети като писмени доказателства болнични листове от
04.12.2023 г., от 03.01.2024 г., от 02.02.2024 г., от 03.03.2024 г. и от 02.04.2024 г. От тях се
установява, че ищецът е ползвал платен отпуск за временна нетрудоспособност настъпила в
резултат на претърпЯ.та трудова злополука в общ размер на 140 дни за периоди от
04.12.2023 г. до 21.04.2024 г. Приложени са резултати от образни изследвания от 04.12.2023
г. от което се установява, че ищецът е претърпял фрактура на тялото на 3-та метатарзална
кост на дясното ходило без дислокация на фрагманети, от 09.01.2024 г. , от което се
установява че е налице гипсова имобилизация на фрактура в проксималната част на 3-та
метатарзална кост без данни за дилокация, от 08.02.2024 г. с констатация, че има данни за
коса фрактура на базата на 3-та метатарзална кост, от 12.03.2024 г. от което е видно, че има
данни за непълно консолидирана фрактура на 3-та метатарзална кост и изследване от
18.04.2024 г., от което се установява, че има данни за консолидирана фрактура на 3-та
метатарзална кост.
Видно от представените от ответника с отговора на исковата молба писмени
доказателства ищецът е преминал през проведените периодични инструктажи за
безопасност на труда от страна на работодателя. Същият е получил от работодателя и
необходимите му предпазни работни обувки и предпазно работно облекло, което се
установява от представения личен картон на ищеца за отчитане на специално работно
облекло.
По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните. В нея вещото лице е посочило, че
при процесният инцидент ищецът е получил счупване на 3-та предходилна кост на дясното
ходило. Било е проведено консервативно лечение изразяващо се в поставяне на гипсова
имобилизация на дясната глезенна става и ходило за 45 дни, като видно от приложените
болнични листове възстановителния период е бил 140 дни от 04.12.2023 г. През периода
ищецът е търпял болки и страдания, като към момента на увреждането и първите 20 дни от
имобилизацията болките са били с по-интензивен характер. През периода на гипсовата
имобилизация и придвижването му с помощни средства ищецът е имал затруднения в
хигиенно-битовото си самообслужване. В момента на злополуката и първите 20 дни от
гипсовата имобилизация болките търпени от ищеца са били по-интензивни след което имат
затихващ характер. Счупването на 3-та предходилна кост на дясното ходило и последвалото
лечение с гипсова имобилизация за 45 дни реализират медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни. От началото на
5
периода на гипсовата имобилизация ищецът е могъл да се придвижва самостоятелно с
помощта на патерици без да стъпва на десния крак. Гипсовата имобилизация и
придвижването с помощни средства е създала затруднение при хигиенно-битовото
самообслужване на ищеца.
По делото е депозирана СТЕ, неоспорена от страните. Вещото лице е посочило, че съгласно
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Б. Ф. В. документиран с
протокол от с.з. на 09.10.2024 год. се установява механизма на настъпилата трудова
злополука, а именно, че Б. Ф. В. и Е. Я. Х. са повдигали капак на водомерна шахта, който
капак е бил „много тежък". Изправили са го, като са го поставили на терена на една от
страните му, която е с малка площ, а Е. Я. Х. го е задържал в това изправено, неравновесно
положение. Както всяко тяло, така и този капак се стреми към равновесното си положение и
под действието на земното притегляне, пада по посока на наклона се. Силата, която е
упражнявал върху него Е. Я. Х., се е оказала по- малка от силата под чието въздействие това
тяло се стреми към терена и по този начин е реализирано падане на капака на терена. За да е
налице резултата от злополуката, десният крак на Е. Я. Х., непосредствено преди
настъпване на вредоносния резултат, се е намирал в обсега на евентуално падане на
бетоновото тяло. За безопасно отваряне, задържане и маневриране с капака на шахтата,
трябва да се използват ръчни механични инструменти - в случая лост. Бетоновото тяло
трябва да се повдигне и изправи с лост, след което да се осигури срещу падане, но по
механичен начин, а не чрез придържане с ръце, крака или тяло. В площта на
предполагаемото падане на капака, която се явява опасна зона, не трябва да има хора.
Обувките служат като средство за индивидуална защита. При носенето на работните обувки
се осигурява защита на стъпалата и глезените на краката от наранявания и травми при
случай на произшествие. Основното изискване е те да имат защитно бомбе и то да е
конструирано така, че да предпазва от удар със сила минимум 200 J.
Видно от приложените към делото документи на л.49, на Е. Я. Х. са осигурени предпазни
обувки. Съгласно предоставената документация за обувките, които Е. Я. Х. е получил през
м. XI.2022 г., същите отговарят на изискването на стандарта за обезопасяващи обувки EN
ISO 20345:2011, който определя основни и допълнителни (незадължителни) изисквания за
предпазни обувки, използвани за общо предназначение. Тези изисквания включват
механични рискове - в т.ч. и тежки или остри предмети, устойчивост на приплъзване,
термични рискове, ергономично поведение. Основните характеристики на защитните обувки
са както следва: - S1- Обувките c това означение притежават метално бомбе, предната им
част е затворена, имат антистатични функции и функции за поглъщане на енергията от
ходилото в областта на петата. – S2 -Този знак означава, че са спазени всички
характеристики от S1, като към тях се добавя и устойчивост на проникване и поглъщане на
вода. S3 - При тази маркировка са спазени всички характеристики от S2, като към тях се
добавя и метална пластина в ходилото, която осигурява устойчивост на пробождане от
твърди предмети.
В конкретния случай, от „Водоснабдяване и канализация" ООД са предоставени на Е. Я. Х.
обувки със степен на защита отговаряща на изискванията на S3.
6
Изхождайки от мястото, на което е счупването - «трета предходилна кост на дясното
ходило», много вероятно е и да не се е реализирало счупване. Вещото лица прави този извод
на базата на обстоятелството, че капака на водомерната шахта пада под наклон и първо ще
«срещне» предпазното бомбе на обувката, ще се опре в него и ако продължи да пада,
енергията с която ще продължи движението си, ще бъде значително по-малка, както и
площта с която ще контактува в мястото на счупването.
По делото са събрани устни доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят С. Д. е заявила, че живее на съпружески начела с ищеца от 2019 г. На
02.12.2023 г. ищецът й се бил обадил и й бил заявил, че пътува към болницата в гр. Перник,
защото е паднала шахта върху крака му и има съмнение за счупване. Отишли в болницата,
направена му била снимка и били установили, че кракът му е бил счупен. Прибрали се
вкъщи, като до болницата ищецът бил придружен от неговия колега Б. Л., който бил на
мястото където следвало да сменят водомера. Същият й бил казал, че били вдигнали
шахтата и тя била паднала върху крака му. Ищецът не бил претърпял операция, като го било
боляло и не могъл да се обслужва сам и трябвало всеки ден да го обслужва. Грижила се била
за него докато му били свалили гипса през м. април. Две, три седмици ищецът не могъл да
ходи, да се изкъпе, да ползва сам тоалетната, да излиза навън. Започнал да излиза през месец
юни. Не могъл да ходи на работа. Бил подтиснат през цялото време. Гипсът го бил носил
около два месеца, като не бил ходил на рехабилитация, тъй като такава не му била
назначена. Ищецът бил с работен гащеризон и работни обувки. Пиел болкоуспокояващи и
имал проблеми със съня заради болките. Прекият му началник му бил дал задачата, но не се
бил погрижил за него след настъпилата злополука. Когато била ходила на работа бащата на
ищеца му бил помагал докато се възстановява. Към настоящият момент ищецът не бил
работил, а бил на борсата и походката му все още била изкривена..
Свидетелят Б. Л., който е пряк очевидец на настъпилата трудова злополука, тъй като е
бил заедно с ищеца заявява, че е бил повикан на процесната дата от началника за район
Брезник, за да сменя профилактично водомера на старческия дом „Четири сезона“ в гр.
Брезник. Ищецът бил дошъл с него по свое желание, тъй като бил работил като
водопроводчик в аварийните групи. В случая не било налице авария, а планирана подмЯ. на
водомер. Отишли на адреса и първо той се бил опитал да повдигне капака на водомера, но
тъй като бил много тежък го били повдигнали двамата. Изправили били шахтата, а ищецът
бил заявил, че може да я задържи и докато свидетелят бил слизал в шахтата капакът се бил
изплъзнал от ръцете на ищеца и бил паднал върху него. Шахтата трябвало да бъде
преместена, а не държана. Не били преценили тежестта на шахтата. След като същата била
паднала свидетелят се бил изправил и видял, че ищецът е с капака на земята. Ищецът бил с
маратонки и гащеризон. Попитал го как е и той му бил отговорил, че много го болят
пръстите под глезена. Помогнал му да стане и много го боляло и свидетелят го бил закарал с
личния си автомобил до болницата в гр. Перник. Началникът им и техните колеги също го
били видели и разбрали какво се е било случило. Имали указания за работното облекло и им
били проведени инструктажи за безопасност. Шахтата била тежала около 100 килограма,
като била нормална водопроводна шахта.
Видно от показанията на свидетеля Д. Д., който е технически ръководил на район
Брезник в интервала между 14:00 ч. и 15:00 ч. бил изпратил свидетелят Б. Л. да смени
планово водомер в старчески дом. По- късно бил разбрал, че ищецът бил отишъл да му
помага. Бил седял на пейка отвън когато дошъл ищеца, който бил носил маратонката си с
пръст и му бил казал, че капакът бил паднал върху крака му. Не бил пращал ищеца да
помогне на свидетеля Л. да смени водомера. Същият сам бил решил да отиде. Л. бил закарал
с личния си автомобил ищеца до болница в Перник, където му била направена снимка и
било установено счупване. Посочва, че ищецът му се бил обадил и му казал, че има счупена
кост и ще го гипсират, а той му бил предложил помощ, когато си вземе болничен. Бил
разговарял с неговия управител и той му бил казал да пише на ищеца бонуси на месец
7
между 250 лв. и 300 лв., за да има пари за лекарства. След втория месец били спрели да му
дават бонуси, тъй като ищецът ги бил отказал. Ищецът след като му били изтекли
болничните бил напуснал по свое желание. Служителите били задължени да носят работно
облекло и работни обувки с желязна подметка на ходилото и с желязно бомбе отпред.
Всички били получили такива дрехи и обувки, както и били преминали през необходимия
инструктаж.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Л. като
еднопосочни и безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал и в частност с приетите от съда СТЕ и СМЕ.
Съдът не кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.а в частта
относно обстоятелството, че ищецът към момента на настъпването на трудовата злополука е
бил с предпазни обувки с бомбе отпред, тъй като това не кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал и в частност с приетите от съда СТЕ и СМЕ. В останалата
част кредитира показанията на тази свидетелката като безпротиворечиви и кореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, съгласно който за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Предмет на спора са неимуществените
и имуществените вреди, претърпени от ищеца.
Съдът намира, че в настоящото производство безспорно се установиха елементите от
фактическия състав на предявения иск - съществуването на валидно трудово
правоотношение с ответника към твърдения период, наличието на трудова злополука,
констатирана по съответния административен ред с влязъл в сила административен акт,
претърпени неимуществени вреди/болки, страдания, неудобства и причинно-следствена
връзка между трудовата злополука и наличието на неимуществени вреди. Тези
обстоятелства се установиха и от събраните по делото писмени доказателства, приети СМЕ
и СТЕ, както и от разпитаните по делото свидетели. Ищецът е претърпял на 04.12.2023 г.
трудова злополука като при изпълнение на трудовите си задължения, а именно смЯ. на
водомер находящ се в шахта, разположен в Дом за стари хора в гр. Брезник при преместване
на капакът на шахтата същият бил паднал върху крака му, като в резултат на удара получил
фрактура на 3-та метатарзална кост на дясното ходило. Наложила се е гипсова
имобилизация, продължила 45 дни като първите 20 дни след инцидента ищецът е изпитвал
интензивни болки и страдания и не е могъл да се обслужва сам, придвижвал се е 45 дни с
помощни средства и е имал проблеми със съня и е приемал болко-успокояващи, не е излизал
продължително време от вкъщи, не е могъл сам да се къпе и да ходи на тоалетна.
Възстановителния процес е продължил 140 дни, като и към настоящия момент ищецът има
промЯ. в походката вследствие на фрактурата.
Издадено и неоспорено е било Разпореждане № 25 от 20.05.2024 г., с което
злополуката е била призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Причинно-
следствената връзка между трудовата злополука и претърпените от ищеца неимуществени
вреди се установява от приетата по делото СМЕ и показанията на свидетелката Д.а, която
живее на семейни начала с ищеца, както и от приетите по делото и обсъдени от съда
медицински документи.
Съгласно приетото в Решение № 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г.,
III г. о., ГК - Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на
претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени вреди. В настоящият случай ищецът единствено е претендират
8
неимуществени вреди.
Спорен по делото е и въпросът за размера на дължимото се на ищецът обезщетение
за неимуществени вреди за причинените му увреждания.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието, „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не
е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и
неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен
израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в
страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на
принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства, които се установяват от
СМЕ и събраните гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С. Д. се установи, че трудовата злополука е създала
значителен дискомфорт в ежедневието на ищеца. С оглед на отношенията му със страната,
настоящият състав съобрази неговите показания във връзка с разпоредбата чл. 172 ГПК, с
която законодателят е създал едно предположение относно възможна заинтересованост на
посочените в разпоредбата лица от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да
извърши преценка на тяхната обективност с оглед на всички други данни по делото и
доколко поведението на свидетеля изключва заинтересоваността да е повлияла на
достоверността на показанията му. В конкретния случай съдът намира, че показанията на
свидетеля относно неговите лични възприятия пряко кореспондират с външните проявления
на заболяването, изложени в СМЕ, поради което съдът ги кредитира в цялост. Същите се
подкрепят и от приетите по делото като писмени доказателства –рентгенови изследвания и
болнични листове, от които се установи периода и етапите на възстановяване. Дават
допълнителна светлина относно претърпените от ищеца болки и страдания, включително
емоционалното му състояние, подробно описано по времетраене в периода на
възстановяване.
Съдът счита, че справедливото обезщетение на претърпените от ищеца в резултат на
трудовата злополука неимуществени вреди следва да бъде в размер на 10 000 лв., като съдът
определи този размер на основание чл. 52 ЗЗД вземайки предвид вида на самото увреждане-
фрактура на 3-та предходилна кост на дясното ходило, начина по който е било получено
увреждането при внезапен удар от тежка шахта, интензивните болки и страдания изпитани
от ищеца по време на удара и 20 дни след злополуката, както и продължителния период на
гипсовата имобилизация от 45 дни, през които ищецът се е движил с помощни средства
имал е затруднения в хигиенно битовото си обслужване, не е могъл сам да се къпе, да ходи
до тоалетна, да излиза навън, налице е било трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок повече от 30 дни, дългият срок необходим за възстановяването на
ищеца от 140 дни през които е ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
нарушенията в съня поради претърпените болки и необходимостта от прием на
обезболяващи, както и увредената походка на ищеца към настоящия момент.
9
В допълнение следва да бъде посочено, че при определяне на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът отчете също, че ищецът е добро общо
здравословно състояние, двигателно активен към настоящия момент без помощни средства.
Отчетено бе също, че не са налице травматични увреждания на жизнено важни вътрешни
органи. Налице са били изключително силни болки през първите 21 дни , и гипсова
имобилизация до 45 ден, и поетапно възстановяване до края на четвъртия месец от
злополуката.
Възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира за основателно, поради
доказаност на същото. По делото се събраха доказателства, че ищецът не е спазвал
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, поради което с действията си той е
допринесъл за настъпване на злополуката. Налице е специалната предпоставка, визирана в
тук посочената норма – с поведението си ищецът да е допуснал „груба небрежност“, която в
теорията и практиката се приема, че се изразява в неполагане на грижа, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна
степен на загриженост. В Решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. дело № 673/2011 г. на ІV г. о.
на ВКС се приема, че такава е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал
настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че
ще ги предотврати. Той следва да е допринесъл за трудовата злополука, но вината му не
може да се предполага. Доказателствената тежест за предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ е на
работодателя - Решение № 62 от 24.02.2015 г. по гр. дело № 2798/2014 г. на ІV г. о.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и цялостна оценка
на конкретната фактическа обстановка при настъпване на трудовата злополука, съдът
приема, че е доказано твърдението на ответника, че с поведението си ищеца е съпричинил
вредоносния резултат при допусната груба небрежност. По делото са ангажирани
доказателства от страна на ответника, чрез неговия процесуален представител в тази насока.
Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. и Л., които са еднопосочни и
безпротиворечиви, както и от кредитираната от съда СТЕ ищецът към момента на
настъпване на трудовата злополука не е носил специални предпазни обувки, а е носил
маратонки. Вещото лице по СТЕ изхождайки от мястото, на което е счупването - «трета
предходилна кост на дясното ходило», е приело, че е много вероятно и да не се е
реализирало счупване, ако ищецът е носил предпазни обувки. Вещото лица прави този извод
на базата на обстоятелството, че капака на водомерната шахта пада под наклон и първо ще
«срещне» предпазното бомбе на обувката, ще се опре в него и ако продължи да пада,
енергията с която ще продължи движението си, ще бъде значително по-малка, както и
площта с която ще контактува в мястото на счупването.
На следващо място вещото лице е посочило, че за безопасно отваряне, задържане и
маневриране с капака на шахтата, трябва да се използват ръчни механични инструменти - в
случая лост. Бетоновото тяло трябва да се повдигне и изправи с лост, след което да се
осигури срещу падане, но по механичен начин, а не чрез придържане с ръце, крака или тяло.
В площта на предполагаемото падане на капака, която се явява опасна зона, не трябва да има
хора.
С оглед на установено към момента на злополуката ищецът е нарушил правилата за
безопасност, което поведение има отношение към настъпването на вредоносния резултат.
Същият е носил маратонки, а не предпазни обувки, с които е разполагал видно от
представения личен картон и е преминал инструктаж. Двамата работници не са спазили
независимо от инструктажа им и правилата за безопасно отваряне, задържане и маневриране
10
с капака на шахтата, тъй като е трябвало да се използват ръчни механични инструменти - в
случая лост, какъвто не е бил използван.
С оглед на изложеното съдът намира за основателно възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат по чл. 201, ал. 2 КТ от страна на ищеца и приема съпричиняване от
страна на ищеца в размер на 50 %.
При тези данни съдът намира, че справедливото обезщетяване на ищеца за
претърпЯ.та трудова злополука следва да се определи в размер на 10 000,00 лева, като
същото следва да бъде намалено с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца в размер на 50 % или с 5000 лв., като искът бъде уважен за сумата от
5000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000,00 лева /след допуснатото
изменение на размера на иска по чл. 214 ГПК в о.с.з. на 09.10.2024 г./ като неоснователен.
При основателност на главната претенция, следва да бъде уважена и акцесорната за
присъждане на законна лихва от датата на увредата по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищеца и при този изход от спора следва да му бъдат
присъдени такива съобразно изхода от спора. Ищецът, обаче не доказва да е сторил разноски
по делото. На основание чл. 38 от ЗА на неговия процесуален представител адв. К. С. следва
да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение определено в минималния размер
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в размер от 2650 лв. и същото следва да му бъде
присъдено в размер на 883,33 лв. съобразно частичното уважаване на предявения иск.
По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски. От
доказаните такива следва да му бъдат присъдени 2453, 33 лева съобразно изхода от спора.
Съдът счита, че уговореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника в размер на 6000 лв. с ДДС е прекомерно с оглед на фактическата и правната
сложност на спора, както и липсата на процесуални усложнения в производството и
същото следва да бъде намалено до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ до сумата от 3180 с ДДС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Районен съд Перник държавна такса в размер на 200 лева съобразно изхода от спора и 5,00
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Водоснабдяване и Канализация“ ООД,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
да заплати на Е. Я. Х., ЕГН: ********** от гр. Б., ул. „О.“ № ** сума в размер на 5000,00
лева, ведно със законна лихва от 04.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от трудова
злополука, осъществена на 04.12.2023 г., изразяваща се в фрактура на 3-та предходилна кост
на дясното ходило, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
15 000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от Закона за адвокатурата
„Водоснабдяване и Канализация“ ООД, БУЛСТАТ: *********, да заплати на адвокат К.
С. от АК-Перник за оказаната безплатна правна помощ на ответника Е. Я. Х., ЕГН:
********** от гр. Б., ул. „О.“ № ** сума в размер на 883,33 лева, съставляваща адвокатски
хонорар в настоящото производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Я. Х., ЕГН: ********** от гр. Б., ул.
„О.“ № ** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, БУЛСТАТ: *********
сума в размер на 2453, 33 лева - разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Водоснабдяване и Канализация“ ООД,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11
да заплати на Районен съд Перник сума в размер на 200 лева държавна такса и 5,00 лева
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12