О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 02.10.2018 г., в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 635 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр. София, приета
за разглеждане като ТЪРГОВСКИ
СПОР(чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ) по допустим иск на заявител-кредитор за
установяване по отношение на оспорващ кредитополучател на дължимост на вземания по издадена заповед за незабавно
изпълнение.
Ответницата А.П.Х. е упражнила право на отговор, като същевременно е възразила по чл. 369 ГПК .
При предявяване на иска ищецът не е обосновал изрично приложение на
правилата на глава 32 от ГПК. Претенцията на дружеството се основава на
твърдения за неизпълнено задължение на кредитополучател по банков договор за
потребителски кредит, придобито от заявителя след обратна цесия, след като е
било първоначално цедирано на трето лице. Само по себе си прехвърлянето на
права е абстрактно по отношение на длъжника, съответно поредицата от договори
за цесия не могат да послужат за квалифициране на спорното право, а само за
удостоверяване на легитимацията на ищеца като кредитор по оспореното правоотношение. Основание на
вземанията, предмет на спора е кредитно правоотношение, възникнало между банка
и потребител на финансова услуга. Банковата сделка има търговски характер по
изрично законово правило ( чл. 286 ал.2 вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Във възражението си пълномощникът на ответницата не оспорва вида на
спорната сделка, а се позовава на специална нормативна уредба на
потребителското кредитиране. Наистина, предоставянето на банков кредит на лице, което ползва финансовата услуга за
лични, непрофесионални нужди,се урежда от специални закони, закрилящи
потребителя, но в тези закони не е уредено и особено процесуално производство,
което да изключва нормата на чл. 365 ГПК. Само ако законът уреждаше специално
предназначено за потребителите исково производство (подобно на реда за защита
на владелци, съделители, развеждащи се съпрузи и т.н.) би могло да се търси
отделно приложно поле на две особени производство. Сама по себе си сделката може да покрива както
характеристиките на търговски, така и на потребителски договор, без това за
значи, че и за двете страни ще се прилагат едни и същи норми. Напротив,
особената закрила на потребителя предоставя права които могат да бъдат противопоставени
на насрещната страна търговец, без да се изключва и позоваването спрямо същия
търговец и на някои специални правила(като например изискване за завишена грижа
на добър търговец), въведени именно заради търговския характер на сделката. Тъй като особено производство е уредено обаче
само за търговските сделки, само тази специфика има значение за определяне на
процесуалния ред.
В случая обаче, страната се позовава на прилагане на общия ред само
защото счита, че като потребител правата й изискват защита, различна от тази на
страните по търговски сделки. Тези доводи не могат да бъдат споделени по
следните съображения: процесуалните правила за разглеждане на търговските
спорове не засягат прилагането на материалното право, въвеждащо засилена закрила
на потребителя. Напротив, двойната размяна на книжа изисква засилена активност
на ищеца (търговец) който е длъжен да изчерпи възражения и реплики още в
предварителната фаза, позволяваща и на ответника и на съда да се подготвят по-адекватно
за открито заседание, в което да се съберат и допуснатите доказателства. Именно
двойната размяна позволява и съставяне на пълен предварителен проект за доклад, включващ и указания до
ответника след становище на ищеца( което в процеса по общия ред е изключено
преди явяването на страните в открито заседание пред съд и често причинява
отлагане на производството). Съкратения срок за първоначален отговор не може да
затрудни потребител, доколкото като ответник той може да ползва в следващата
фаза на размяна на книжата остатъка от срока за защита по общия ред , а по-рано
настъпващата преклузия не се отнася до възражения, свързани с потребителска
защита, тъй като тя се основава на императивни норми и се прилага служебно от
съда след обявяване на приложимото право в доклада си.
По тези съображения възражението на ответницата е неоснователно, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На осн. чл. 369 ГПК оставя без уважение
възражение за РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ РЕД
на предявения иск с предмет вземане по потребителски банков кредит.
Определението не подлежи на обжалване( по арг. от чл. 369
ал.2 ГПК).
ПРИЕМА ЗА разглеждане, на осн. чл.370 ГПК
постъпил в срок (депозиран по поща с клеймо от 27.09.2018г) отговор
на искова молба от ответницата по повдигнатия ТЪРГОВСКИ СПОР
(глава 32 от ГПК) с възражения по допустимост на производството и по съществото
на претенцията.
Да се изпратят преписи от отговора вх. № 28070/01.10.18г с приложения на насрещната
страна - ищец, със съобщение представляващо Приложение № 15 към Наредба № 7 на МП,
чрез пълномощника адв. М. на адреса,
указан в искова молба.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на насрещната страна - ищец:
- че при неподаване на становище по
отговора, последвано и от неявяване в заседание без да е поискано
разглеждане в отсъствие на ищеца, ответника може да иска неприсъствено
решение или прекратяване на делото с присъждане на разноски.
Препис от
настоящото определение да се приложи към книжата за ищеца.
Делото да се
докладва след изтичане на двуседмичния срок за допълнителна искова молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: