Определение по дело №203/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 38
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20207120700203
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ … …

 

  град Кърджали, 30.12.2020 год.

 

 В  ИМЕ­ТО  НА  НА­РО­ДА

 

              Административен съд – Кърджали, в ………… закрито съдебно заседание …...

на тридесети декември ……………..…………………..…………..……………………

през 2020/две хиляди и двадесета/ година, …………….…...……..……………………

в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

 

като  разгледа  докладваното  от  ………………….……. съдията В. Атанасов …..…… 

ЧКАНД ……№203 …..…………… по описа за ………….……… 2020 год. ……...…

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.229, ал.1, т.1 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.63, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба, наименованажалба”, подадена от „BE КА ЕС България” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***/***”, представлявано от управителя му Т. А., чрез пълномощник - адв.Д.Х. от АК-***, със съдебен адрес:***, против Определение от  19.11.2020 год., постатовено по АНД №1216/2020 год. на Районен съдКърджали, с което определение е оставена без разглеждане жалбата е оставена без разглеждане подадената от дружеството жалба против наказателно постановление №09-002446 от 29.09.2020 год., издадено от директора на ДирекцияИнспекция по труда” - Кърджали и е прекратено съдебното производство по АНД №1216/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, поради просрочие на жалбата.

Жалбодателят счита, че процесното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същото било постановено при неизяснена фактическа обстановка, като твърди, че в разрез с написаното в мотивите на определението на първоинстанционния съд, обжалваното наказателно постановление не било връчено при спазване изискванията на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК. Твърди също, че наказателното постановление е било получено от *** във фирмата - А. Д., без да има пълномощия за това, като същото било предадено на управителя на 13.10.2020 год., когато се завърнал от ***, видно от печата на граничните власти в паспорта му, с дата на влизане в страната, за което обстоятелство можел да свидетелства и самият г-н Д., като връчването на лице, извън канцеларията на дружеството, можело да се приеме, освен за процесуално нарушение, и като ограничаване правото на защита. Твърди също, че лицето А. Д. изпълнява длъжността „***” и не заемал длъжност в канцеларията на дружеството, като приемането на книжа от негова страна било в разрез с чл.50, ал.3 от ГПК и че тази фактическа обстановка можела да бъде потвърдена и от самия А. Д. - служител на „BE КА ЕС България” ООД, като в тази връзка следвало да се има предвид практиката на ВКС, според която, лицата, заемащи длъжност в деловодството на юридическо лице, като осъществяващи административни функции, се явяват част от канцеларията на юридическото лице. Жалбодателят твърди, че освен това, в тази връзка било налице и друго нарушение - не била посочена длъжността на лицето, получило наказателното постановление, като се цитира съдебна практика. Сочи, че видно от приложеното съобщение с изписана дата на връчване, връчителят е удостоверил с подпис връчването на дружеството чрез изписване на инициал и фамилно име на получателя, без посочване на длъжността му, като твърди, че това връчване следвало да се счита за нередовно, тъй като не било спазено изискването на чл.50, ал.3 от ГПК и не ставало ясно, каква е връзката на лицето, получило съобщението, както с дружеството, така и с неговия законен представител. Счита, че при липсата на задължителните по смисъла на чл.50, ал.3 от ГПК реквизити, идентифициращи лицето, приело пратката за получателя, не можело да се направи заключение, че е налице редовно връчване на съобщението на посочената в него дата. Жалбодателят намира, че при тези данни не следвало да се приема, че срокът за обжалване на административния акт тече от тази дата, посочена в известието за доставяне наБългарски пощи” АД и предвид изложеното, счита, че е спазил срока за обжалване, като след неговото уведомяване от съответния служител на дружеството, съм е възползвал от правото си да подаде жалба добросъвестно, в законовия срок, срещу наказателно постановление №09-002446/29.09.2020 год., издадено от директора на ДирекцияИнспекция по труда” - Кърджали, като неспазването на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ГПК не би следвало да доведе до неблагоприятни последици за него. Предвид изложените съображения, в жалбата моли да бъде призован в открито съдебно заседание и след като съдът се убеди в гореизложеното, моли да бъде отменено Определение от 19.11.2020 год. по АНД №1216/2020 год. на Районен съд - Кърджали и да бъде върнато делото на Районен съдКърджали, за разглеждане по същество на жалбата против наказателно постановление №09-002446/29.09.2020 год., издадено от директора на ДирекцияИнспекция по труда” - Кърджали. В жалбата е направено доказателствено искане, при евентуално разглеждане на делото в открито съдебно заседание, да бъде допуснат до разпит, при режим на довеждане, свидетелят А. Д.

Ответникът по частната жалба – директорът на ДирекцияИнспекция по труда” - град Кърджали, е депозирал в срок възражение - отговор по частната жалба, в което заявява, че счита така подадената частна жалба за неоснователна, а обжалваното определение намира за законосъобразно като краен резултат. Развити са подробни доводи, че в случая, препис от наказателното постановление е бил връчен при спазване на приложимите разпоредби от НПК, както и че връчването на пощенската пратка, съдържаща процесното наказателно постановление, е станало в съответствие с Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,  приети с Решение №581 от 27.V.2010 год. на Комисията за регулиране на съобщенията/Обн., ДВ, бр.45 от 15 юни 2010 год./. Предвид изложените във възражеснието доводи и съображения, моли подадената частна жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното Определение №260102/19.11.2020 год., постановено по АНД №1216/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Съдът в настоящия състав, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок в срока по чл.230 от АПК и от лице, което има право на оспорване, т.е. от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Производството пред Районен съд – Кърджали е било образувано по жалба от „BE КА ЕС България” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***/***”, представлявано от управителя му Т. А., срещу наказателно постановление №09-002446 от 29.09.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали, с което, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение на чл.160, ал.1 от Кодекса на труда.

С обжалваното в настоящото производство определение, което определение е с №260102 от 19.11.2020 год., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане жалбата на „BE КА ЕС България” ООД град Кърджали, срещу НП №09-002446 от 29.09.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и е прекратил производство по образуваното АНД №********* год. по описа на съда, поради просрочие на подадената жалба. Съдът е приел, че оспореното пред него наказателно постановление е получено на датата 06.10.2020 год., на посочения в търговския регистър адрес на дружеството-жалбодател, а жалбата до съда била подадена по пощата, на датата 20.10.2020 год., т.е. след изтичането на 7/седем/-дневния срок за оспорване.

Така постановеното определение е правилно.

С разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвидено препис от наказателното постановление да се връчи срещу подпис на нарушителя. Тъй като в случая посоченият в наказателното постановление нарушител е юридическо лице – търговско дружество, по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на чл.180 от НПК, а според чл.180, ал.5 от НПК, на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на лице, натоварено да приема книжата. По делото не се спори, че обжалваното пред районния съд наказателно постановление е получено на датата 06.10.2020 год., на адреса на управление на дружеството и от негов служител – А. Д. П., назначен на длъжност „***”.

Съдът в настоящия състав намира за неоснователно възражението за липса на надлежно съобщаване на обжалваното наказателно постановление. В случая по делото не са представени доказателства, нито се твърди, дружеството да е ангажирало конкретно длъжностно лице, което да е натоварено да получава призовки и съобщения, при която хипотеза, разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК може да намери приложение. При тези данни съдът намира, че наказателно постановление №09-002446 от 29.09.2020 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, е надлежно съобщено на 06.10.2020 год. и съответно, от тази дата е започнал да тече и 7/седем/-дневният срок за обжалването му, като този срок е изтекъл на датата 13.10.2020 год. включително/присъствен ден - вторник/. Жалбата срещу наказателното постановление е била изпратена по пощата на датата 20.10.2020 год. или, 7/седем/дни след изтичането на преклузивния срок за оспорването му, поради което правилно районният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство.

Така, предвид изложеното по-горе, Административният съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение №260102 от 19.11.2020 год., постановено по АНД №1216/2020 год. по описа на Районен съдКърджали.

Определението е окончателно и не подлежи на облжалване или протестиране.

 

 

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                    2.